Р
Е Ш Е
Н И Е
***, 26. 01. 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесети януари
през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 7750 по
описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация- Плевен” ЕАД ***, в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника И.А.П. *** за сумата от 1 937, 90 лв., от които 1 479, 12 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 12. 2011
год. до 30. 04. 2016 год.
и сумата 458, 78
лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 02. 2012 год. до 19. 07. 2016
год., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че
с определение, постановено по ч. гр. д. № 5709/ 2016 год.
по описа на Плевенския районен съд е било уважено
искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника.
Твърди се, че в срока по чл. 414 от
ГПК същият е депозирал възражение срещу така издадената
заповед. Твърди се, че в законоустановения срок по чл. 415
ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за
установяването на съществуване на вземането му за консумирана и незаплатена
топлинна енергия срещу ответника за негов
топлоснабден имот- апартамент, находящ се в ***, с аб. № 1007137. Твърди се, че основанията, обстоятелствата
и фактите, от които произтича вземането на ищеца са следните: като собственик
/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл. 153 ал. 1
/изм. ДВ, бр. 54
от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за ответника
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди се, че
съгласно чл. 150 ал. 1
/изм. ДВ, бр. 54
от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към
Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год.
и във вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди
се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете
страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел
VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане
на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и
ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия,
а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди се, че задължението на ответника
за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на
последния ден от месеца, ответникът е изпаднал
в забава за тази сума, като на основание чл. 31
ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответникът е
ползвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от 01. 12. 2011
год. до 30. 04. 2016
год. и не е погасил
задължението си. Твърди се, че сградата, етажна собственост на адрес ***, ***, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя топлинна енергия до имота на ответника,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД. В заключение ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на ответника вземането за сумата от 592, 76 лв., от които 516, 05 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2013
год. до 30. 04. 2016 год.
и сумата 76, 71
лв., представляваща лихва за забава за периода от 04. 01. 2014 год. до 19. 07. 2016
год., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът
И.А.П. *** ангажира становище, че исковата молба е основателна.
Третото
лице „Холидей и Райзен” ЕООД гр. Варна не е взело становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Между страните няма спор, че ответникът И.А.П. е
потребител на топлинна енергия и че същият не е заплатил на ищцовото дружество
процесната сума от 592, 76
лв., включваща главница и лихва за забава. В тази насока е и
направеното с отговора на исковата молба признание на вземането. Предвид тези
обстоятелства претенцията на ищеца следва да бъде уважена изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 66, 91 лв.
съобразно признатата част от вземането. Отделно от това ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в хода на исковото производство
деловодни разноски в размер на 435 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.А.П. ***, ЕГН **********,
че същият дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Източна
индустриална зона № 128, представлявано от ***, сумата от 592, 76 лв., от които 516, 05
лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01. 11. 2013
год. до 30.
04. 2016 год. и 76,
71 лв. представляващи лихва за
забава за периода от 04. 01.
2014 год. до 19. 07.
2016 год., ведно със законната
лихва върху
главницата от 516, 05 лв., считано от 26. 07. 2016
год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.А.П. ***, ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, Източна индустриална зона №
128, представлявано от ***, сумата от 66, 91 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство съобразно признатата част от
вземането.
ОСЪЖДА И.А.П. ***, ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Източна
индустриална зона № 128, представлявано от ***, сумата от 435, 00 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство.
Настоящото решение е
постановено при участието като трето лице на „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД гр. Варна.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: