№ 245
гр. Пловдив, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов
като разгледа докладваното от Иван Б. Бонев Въззивно административно
наказателно дело № 20225300600536 по описа за 2022 година
С Решение № 350/15.02.2022г., постановено по НАХД № 4483/2021г.
ПРС, 26 нак. състав е ПРИЗНАЛ обвиняемия Х. И. И. от гр. Пловдив, роден
на *** г. в гр. Пловдив, ***, *** гражданин, със средно образование, неженен,
работещ, неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на
19.02.2020г. в гр. Пловдив, във *** на ФК „***“, находящ се на ул. „***“ № 1
е причинил на К. Я. К. лека телесна повреда изразяваща се в контузия на
лицето, контузия на носа, кръвонасядане по гърба на носа, състояние след
кръвотечение на носа, довели до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл. 129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание
чл.78А, ал.1 НК го е ОСВОБОДИЛ от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му
е НАЛОЖИЛ административно наказание „ГЛОБА" в размер на 1000 /хиляда/
лева.
Със същата присъда ПРС го е ПРИЗНАЛ за НЕВИНОВЕН в това
деянието да е извършено в качеството му на длъжностно лице – *** при „***
***“ ЕИК ***, със седалище на управление гр. Пловдив, при изпълнение на
службата му, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по
1
първоначално повдигнатото обвинение в този смисъл.
На основание чл.189, ал.3 НПК ПРС е ОСЪДИЛ обв. Х. И. И. да заплати
по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените разноски по делото в
размер на 219,60 лева, както и сумата от 20 лева по сметка на РС-Пловдив.
Против така постановеното решение е постъпил протест от РП –
Пловдив, с който се иска да бъде отменено в частта му, в която обвиняемият
И. е признат за невиновен и оправдан, като бъде осъден по първоначално
повдигнатото му обвинение.
Представителят на ОП – Пловдив не поддържа протеста.
Обвиняемият И., редовно призован, не се явява, но чрез защитника си
адвокат Д. моли протестираното решение да бъде потвърдено.
Пловдивски окръжен съд, след като провери протестираното Решение
служебно, съгласно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и във връзка с
изложеното в протеста, както и становищата на страните, намира същия за
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
От фактическа страна ПРС е приел, че:
С трудов договор № 002/13.09.2019 г. обв. Х. И. И. бил назначен на
длъжност *** в „*** ***“ ЕИК ***, със седалище на управление гр. Пловдив
и задължения, утвърдени от Работодателя в длъжностната характеристика.
Обв. Х. И. изпълнявал служебните си задължения, като *** *** на ФК
„***“ находящ се в гр. Пловдив, ул. ,,***” №1.
На 18.02.2020 г. около 18.30 ч. пострадалият К. К. се разхождал в
района на р-т ,,М.” в гр. Пловдив и тъй като бил привърженик на ФК ,,***”,
същият носил тениска с емблемата на отбора. Докато вървял бил срещнат от
фенове на ФК ,,***”, които му заявили, че ако не си даде доброволно
тениската на ,,***”, трябвало да се качи в колата им. Свидетелят К. се
уплашил, че същите ще го набият, ако не им даде тениската, поради което им
я предал и същите я отнели. По случая било образувано ДП 167/20 г. по описа
на 02 РУ – ОДМВР – Пловдив. За случилото се свидетелят К. К. споделил на
свидетеля Д. Д., който му казал на следващия ден да посети ***а на ,,***,
находящ се в гр. Пловдив, кв. ***, ул. ,,***” № 1.
На 19.02.2020 г. свидетелят К. К. решил да отиде до ***а на отбора,
2
който подкрепял – ФК ,,***”, където знаел, че често се събират други фенове
на отбора, като същият възнамерявал да разкаже за случая.
Около 14.00 ч. свидетелят К. К. влязъл в магазина, където обв. И.
изпълнявал служебните си задължения. В магазина освен пострадалия К. и
обв. И. били и свидетелите Д. Д., Х. Г., В. Г., К. Й. и Н. И., като впоследствие
свидетелите К. Й. и Н. И. излезли пред магазина. Свидетелят К. К. разказал на
присъстващите за случилото се на 18.02.2020 г., при което обв. И. започнал да
вика и да отправя упреци към К. К., за това, че е допуснал феновете на *** да
вземат тениската му с емблемата на ФК ,,***”, като трябвало да се измисли и
наложи някакво наказание, изразяващо се в това, че трябвало да бъде набит.
Х. Г., Д. Д. и В. Г. се събрали около К. К. и му нанесли няколко удара с ръце и
крака в областта на тялото. Обвиняемият, който бил ядосан от факта, че К. К.
е дал тениската си на фенове на ФК ,,***” и недоволен от ,,изпълнението на
наложеното наказание” и искайки да покаже, че е по-добре да те набият и че в
това няма нищо страшно, вместо да предадеш доброволно аксесоар,
съдържащ емблема на любимия отбор, отишъл при него и му нанесъл удар в
областта на лицето. В резултат на нанесения му удар пострадалият получил
кръвотечение от носа, при което Х. И. му казал да отиде до тоалетната, за да
се измие, след което му казал да си тръгва от магазина. По този начин, със
своето арогантно и цинично поведение, Х. И. и искайки да покаже, че няма
нищо страшно в това да те набият, демонстрирал своето неуважение към
обществото и провокирал неодобрение и възмущение.
По-късно свидетелят Д. Д. се чул по телефона със свидетеля П. Й., като
първият му споделил, че свидетелят К. К. е бил ударен във ***а на ,,***”, но
не споделил повече подробности относно това от кой е бил ударен.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза на пострадалия К. К.. Съгласно заключението
на същата експертиза на пострадалия К. К. било причинено контузия на
лицето, контузия на носа, кръвонасядане по гърба на носа, състояние след
кръвотечение на носа. Описаните травматични увреждания са причинили на
К. К. лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Тази фактическа обстановка първостепенният съд е установил правилно
след подробен и задълбочен анализ на целия събран по делото доказателствен
3
материал и изцяло се споделя от въззивната инстанция.
Обсъдени са в детайли гласните доказателства, включително
приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания на свидетелите Н. И., К.
К., В. Г., П. Й., проведените очни ставки в хода на съдебното следствие, а
също и заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза.
Районният съд условно е разделил свидетелските показания на две
групи. Първата група в подкрепа на обвинителната теза, това са показанията
на пострадалия К. К., на свидетелите Х. Г., Я. К.., Е. К., С. Дж., Х. Т., а също и
частично от тези, приобщени по реда на чл. 281 на свидетеля В. Г., П. Й.,
както и заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от
вещото лице Т.Д., включително и показанията му в съдебно заседание.
Решаващият съд правилно се е доверил на показанията на пострадалия К. К.
като е приел, че същите са ясни, логични и последователни, съответстващи
напълно с изложените по-горе гласни доказателства, както и кореспондиращи
със заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза.
Обосновано е доверието в показанията на разпитаните полицейски служители
С. Дж. и Х. Т..
Правилно от първата инстанция не са кредитирани показанията на
свидетеля В. Г., излагащ твърдения, че пострадалият не е бил удрян от никого
във ***а като са кредитирани в тази му част показанията, дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 , т.
1 от НПК.
Втората група гласни доказателства в подкрепа защитната версия на
обвиняемия, са на първо място неговите обяснения. Съдът не е кредитирал
същите дотолкова доколкото обосновано е приел, че противоречат най-вече с
показанията на свидетелите К. К. и Х. Г. (преки очевидци на деянието), които
категорично заявяват, че обвиняемият е ударил пострадалия като описват
къде именно – в областта на лицето. В този смисъл е и заключението на
изготвената съдебно-медицинска експертиза. Правилно не са кредитирани
показанията на свидетеля В. Г., К. Й. и Н. И., като е отчетено, че последните
двама са се намирали пред ***а по време на инцидента и е напълно нормално
да не са станали очевидци на деянието.
Правилно са кредитирани от съда събраните писмени доказателства –
справка за съдимост, характеристична справка, копие от трудов договор, от
4
който се установява, че обвиняемият Х. И. е бил назначен на длъжност ***,
както и длъжностна характеристика.
Кредитирано от ПРС е и заключението на изготвената в хода на ДП
СМЕ, според което на пострадалия К. К. е било причинено контузия на
лицето, контузия на носа, кръвонасядане по гърба на носа, състояние след
кръвотечение на носа, като всички описани травматични увреждания са
причинили на К. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
При правилно установена фактическа обстановка обосновано и
законосъобразно ПРС е приел, че обвиняемият Х. И. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК за това, че на 19.02.2020г. в гр.
Пловдив, във *** на ФК „***“, находящ се на ул. „***“ № 1 е причинил на К.
Я. К. лека телесна повреда изразяваща се в контузия на лицето, контузия на
носа, кръвонасядане по гърба на носа, състояние след кръвотечение на носа,
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Правилно ПРС е признал обвиняемия Х. И. за невиновен в това да е
извършил причиняването на лека телесна повреда на пострадалия К. К. в
качеството му на длъжностно лице – *** при „*** ***“ при изпълнение на
службата му като на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по
първоначално повдигнатото му обвинение и протестът на РП – Пловдив в
този смисъл се явява неоснователен.
ПРС се е съобразил с трайната съдебна практика на съдилищата и ВКС
като е приел, че посегателството спрямо телесната несъприкосновеност на
пострадалия К. не е било осъществено в момент, в който И. е изпълнявал
задължения, спадащи към неговата функция или служба. Разглежданият
конфликт и самото инкриминирано деяние, както правилно е установено в
хода на съдебното следствие, са възникнали без никаква пряка или косвена
връзка със служебните задължения на И., макар нанасянето на удара от И. на
К. да е станало в работното време на обвиняемия и на работното му място, но
както правилно е отчетено, в момент, в който И. реално не е осъществявал
служебна дейност и поведението му в никакъв случай не е било обусловено
от служебните му правомощия.
5
При приетата фактическа обстановка и направената въз основа на нея
правна квалификация ПРС законосъобразно е приел, че по отношение на
обвиняемия И. са налице условията за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от
НК.
И., съгласно справката за съдимост, не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. За престъплението по
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до три години, тоест налице са всички
материално-правни предпоставки за приложението на чл. 78а от НК –
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба.
ПРС е наложил на обвиняемия И. глоба в размер на 1000 лева –
минималният предвиден от закона такъв, като при индивидуализация на
наказанието е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто
съдебно минало, млада възраст, материално положение на лицето. Наказание
в този вид и размер е съответно на извършеното и дава възможност за
постигане целите на генералната и специалната превенции.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК разноските по
делото са възложени в тежест на обвиняемия Х. И..
По изложените съображения протестираното решение следва да се
потвърди, поради което и СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 350/15.02.2022 г., постановено по НАХД
№ 4483/2021 г. на ПРС, 26 н.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6