О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 90
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на 14.03.2019 г. в състав
Председател: Румяна Манкова
Членове: Албена Зъбова - Кочовска
Иван Воденичаров
като изслуша докладваното от съдията-докладчик Воденичаров чгд № 67 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ с ЕИК *********, представлявана от Димитър Маргаритов чрез гл. юк. М. Д., адрес гр. СОФИЯ, пл. Славейков № 4А против протоколно определение от 06.11.2018 г. постановено по г.д. № 1312/ 2018 г. по описа на БОС, с което производството по делото е било прекратено по отношение установителния иск.
Жалбоподателят счита, че определението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага следните съображения:
По материално-правните нарушения.
Прекратяването на производството с позоваване на решение № 2235/15.12.2016 г. по т.д. № 1510/2016 г. на ВКС, I т.о и с довода, че конституирания ответник не сключва договори със свои клиенти, а само предлага оферти за сключването им с бланка-образец било неоснователно, като противоречащо на материалния закон и доказателствата. Жалбоподателят цитира в жалбата си дословно голяма част от мотивното съдържание на същото касационно решение. Твърди, че договорът не бил хипотетичен /бланка-образец/, а съществувал в правния мир, тъй като самия ответник в отговора на исковата молба е представил идентичен такъв с лицето В. П., и се сключва с потребители за съответната потребителска услуга – управление и поддръжка на недвижим имот. Неравноправните клаузи в него били установени след жалба до КЗП от собственик, който е закупил имот в процесното ваканционно селище.
Неоснователен бил и решаващия мотив на съда, че търговецът не сключвал договори при „общи условия“. По това възражение поддържа, че общите условия могат да се включват на гърба на договора, в отделна брошура или да бъдат включени в самия текст на договора, какъвто е случая, тъй като ответното дружество предварително е попълнило своите данни и е оставило място за данните на потребителя. Поради това процесния договор е сключен при общи условия и КЗП има активната легитимация да предявява иска. Въвежда и обстоятелството, че потребителите биват информирани и уязвими. Информираните четели подробно предварително подготвените договорни клаузи и не ги подписвали докато дружеството не извърши промени в тях. Докато уязвимите потребители не съгласували действията си с юрист, понякога подписвали и без да четат договорните клаузи и тъкмо те търсели защита от КЗП, като комисията регулирала отношенията именно с тези уязвими потребители.
По процесуалните нарушения.
С разпореждането от 22.08.2018 г. съдът приел, че е сезиран с обективно съединените искове и указал заплащането на държавна такса, включително за установитнелния иск. Според жалбоподателя това е момента, в който съдът е извършил проверката по допустимостта на исковете и приел, че са допустими. Съгласно чл. 381 ГПК след проверката за допустимост на иска и редовността на исковата молба съдът следвало служебно да проверява възможностите на лицата, предявили иска, да защитят интереса си и да понесат тежестите по водене на делото, включително разноските. Това съдът бил направил с определение по чл. 382 ГПК от 01.10.2018 г., като призовал страните в открито заседание за изслушване на становищата по обстоятелствата определящи кръга на увредените лица и начина на разгласяване предявяването на иска. Вместо това съдът се занимал с допустимостта на установителния иск и приел, че е недопустим. Това представлявало недопустимо нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като след създаденото впечатление у ищеца за допустимост на исковете той заплатил държавната такса по тях и организиране на действия по представителство. Това се доказвало и с искането на ответника да му бъдат заплатени разноските за прекратения иск свързани с отговора на исковата молба, по което ищецът е нямал процесуалната възможност да възразява. Същевременно отговорът на исковата молба, с който е поискано заплащане на разноските, не е изпратен на ищцовата комисия преди съдебното заседание, а едва с определението за прекратяване на производството. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото.
В законния срок е постъпил отговор на частната жалба от „Орко“ ЕООД с ЕИК ********* чрез адв. М. А., съд. адрес гр. С., ул. „Д.“ № *, ет. *1, офис *.
Твърди, че в случая искането е за обявяване за нищожни не на договорни клаузи, каквито в исковата молба изобщо не се твърди че са сключвани, а от оферта-предложение за сключване на такъв договор, обективирана в представена по делото бланка – образец. Поради това този иск няма правен резултат и е недопустим.
Препраща към отговора на исковата молба по отношение неопределяемия кръг от лица, които ще се ползват от решението по делото и не са посочени критерии, по които да се извърши отграничаване на увредените лица, които да бъдат уведомявани за делото. Това било пречка да се води колективен иск от комисията. Не е налице и колективен интерес и не е посочен такъв, който да обуславя правомощията на комисията да го защитава. Не са налице и множество лица, които да са увредени от едно и също нарушение. В случая само конкретно лица има правен интерес да иска прогласяване на договорни клаузи по договор между него и ответното дружество. Твърди, че никога не е предлагал сключването на типови договори.
По повод жалбата Бургаски апелативен съд намира:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законния срок от легитимирана да обжалва страна против подлежащ на обжалване акт.
По същество.
Комисията е овластена от закона да предявява искове за колективна защита на потребителите. Такава е и нейната изключителна легитимация да предявява установителен иск на осн. чл. 148, ал.1, т. 4 КЗП, за прогласяване нищожността на неравноправни договорни клаузи. Тази легитимация обхваща всички потребителски договори, независимо дали са сключени при общи условия или са предварително изготвени. Поради предварителното им изготвяне, както ЗЗП, така и Директива 93/13 ЕИО въвеждат предположението, че потребителят не е имал правната възможност да влияе върху съдържанието на съответните клаузи. Действително произнасянето по осъдителния иск на осн. чл. 186 КЗП обхваща и преценката за нищожност, но независимо от това Комисията та има правен интерес от предявяването на самостоятелен установителен иск за прогласяване на нищожността, тъй като по отношение засегнатите потребители отпада необходимостта от произнасяне по валидността във всеки един отделен спор, в който страна е потребител на услугата. Случаят е такъв. Комисията твърди наличие на предварително изготвена неравноправна клауза в типов договор, което по същество представлява твърдение за нищожност, която клауза уврежда колективни интереси на потребителите. Този договор има своите реални клиенти, като такива договори са били сключвани. Решението по осъдителния иск има действие за напред, но от прогласяването на договорните клаузи за нищожни могат да се ползват сключилите договора потребители на услугата. Поради това, предвид целите на производството по закона, е налице правния интерес от предявения от Комисията иск за защита на потребителите, поради което съдът следва да се произнесе по отношение нищожността на посочените клаузи.
Като се води от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 06.11.2018 г. постановено по г.д. № 1312/ 2018 г. по описа на БОС, с което производството по делото е било прекратено по отношение установителния иск.
ВРЪЩА делото на БОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: