Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 265
гр.Пловдив, 25.06.2020г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на първи юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Милена Левашка и в присъствието на
прокурора .......... ……..................., разгледа докладваното от съдията
т.д. № 764 по описа за 2015г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид
следното:
Обективно съединени искове на основание чл.135 от ЗЗД.
Предявени от "МОНРО" ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* и Е.Б.С.,
ЕГН ********** ***, * против И.Б.Б., ЕГН ********** ***, А.Д.Б., ЕГН **********
*** и Д.И.Б., ЕГН ********** ***. Молят съда да постанови
решение, с което да бъде обявен за недействително спрямо тях до размер на 1/2 ид.ч. за всеки, извършеното на 27.01.2012г дарение на притежавани
в режим на СИО недвижими имоти от И.Б.Б., ЕГН ********** *** и А.Д.Б.,
ЕГН ********** *** като дарители, на дъщеря им Д.И.Б., ЕГН ********** ***, за което е съставен нотариален акт № 9, том I, н.дело № 7/2012г на Нотариус В.З.с район на
действие района на РС - Пловдив, с предмет - поземлен имот с идентификатор
56784.536.831, ведно със сграда в него с идентификатор 56784.536.831.2 с
предназначение промишлена сграда в гр.Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ №21.
Претендират разноски по списъци.
Ответниците оспорват
процесуалната легитимация на ищеца "МОНРО" ЕООД – гр.Пловдив, като сочат, че
той е цесионер на вземания от И.Б.Б., а дарението е извършено преди цесията
и поради това дружеството неразполага с правен интерес да я атакува. Оспорват
исковете и по съществото им. Претендират разноски по реда на чл.38 от ЗА.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата
по делото, намира за установено следното:
Ищецът „МОНРО” ЕООД –гр.Пловдив твърди, че е
кредитор на И.Б.Б. по силата на два записа на заповед, издадени на 11.01.2011г
и на 06.01.2011г и по силата на договор за цесия, а ищецът Е.С. твърди, че също
е кредитор на И.Б.Б. по силата на два записа на заповед, издадени на
12.02.2011г и на 24.01.2011г. На основание притежаваните записи на заповед
ищците са се снабдили с изпълнителни листове против И.Б.Б., който заедно със
съпругата си А.Б. са дарили на третата ответница и тяхна дъщеря Д. Б. недвижими имоти, притежавани в режим на
СИО, като за сделката е съставен нотариален акт № 9, том I, н.дело № 7/2012г на Нотариус В.З.с район на
действие района на РС – Пловдив. Според ищците тази сделка ги уврежда, тъй като
ответникът И.Б.Б. се е лишил от притежавано от него имущество, от което те
могат да се удовлетворят. Ето защо, според тях, имат интерес от атакуване на дарението на основание
чл.135, ал.1 от ЗЗД, тъй като са налице
всички кумулативни предпоставки за уважаването на същия иск – те са
кредитори, увредени са от сделката, която им отнема възможността за
удовлетворяване. Продължават, че в случая се касае за сделка, осъществена от
първия и втория ответник като съпрузи за имот, притежаван при условията на СИО,
които са родители на третата ответница и с оглед на това е налице
предвидената в чл.135 ал.2 от ЗЗД презумпция,
че знанието за увреждане на кредитора чрез сделката се предполага до
доказване на противното. Поради това всеки от ищците претендира обявяване на
относителна недействителност на дарението до размер на 1/2 ид.ч. – каквито са
правата на собственост на ответника И.Б.Б..
Ответниците оспорват да са налице всички изискуеми
се от ЗЗД кумулативните елементи от фактическия състав на исковете и на първо място оспорват качеството на
кредитори на ищците. Твърдят, че ответникът И.Б. никога не се е задължавал по
какъвто и да е начин спрямо лицето Е.С. и не е разписвал каквито и да било
записи на заповед в негова полза. Сочят, че подписите и ръкописният текст в
описаните в исковата молба записи на заповед не не са на ответника Б..
Заявяват, че текстовата част в записите на заповед е изпълнена от Е.С. и това
според тях е индиция за неавтентичността на записите на заповед. Поддържат и
довода, че при липса на висящо исково производство за установяване правата на
поемателите по записите на заповед, тяхното съществуване следва да бъде
доказано в настоящия исков процес. По отношение на записа на заповед от
11.01.2011г с падеж 24.08.2012г се позовават на изтекла погасителна давност по
чл.531,ал.1 от ТЗ. Оспорват и правния интерес на ищцовото дружество да
предявииск, тъй като той се легитимира като кредитор на И.Б. на основание
договор за цесия, а разпоредителната сделка е извършена преди цесията, т.е. към
момента на сделката „МОНРО” ЕООД
–гр.Пловдив не е било кредитор на И.Б..
На седващо място не считат, че извършеното
от тях дарение уврежда ищците, тъй като имотите, предмет на дарението, са
собственост на ЕТ „Ади-77-А.Б.”, а не са ответника И.Б. и не представляват
съпружеска имуществена общност.
Оспорват и наличието на знание у длъжника
И.Б., тъй като същият е подписал процесния нотариален акт с ясното съзнание, че
не притежава дори 1/1000 идеална част от активите, включени в предприятието на
ЕТ „Ади-77-А.Б.”. Ищците са оспорили това възражение като са посочили
Констативен нотариален акт № 5 от 2012г, съгласно който дарените имоти са
признати за СИО и поради това И.Б. участва като страна в атакуваната сделка –
дарение - наред със съпругата си А.Б..
Съдът намира, че между страните не се
спори по сключване на процесното дарение, предмета и страните му, като и за това, че И.Б. и А.Б. са съпрузи, а Д.Б. – тяхна дъщеря.
Качеството си на кредитори, спрямо И.Б.,
ищците доказват с приети по делото влезли в сила съдебни решения по т.д. № 139/2016 г. по описа на ПОС, ХVІІІ с., т.д. № 367/2016 г. по
описа на същия съд, ХVІ с. и т.д. № 382/2016 г. по описа на същия съд, ХХ с, като възражението за изтека погасителна давност
по отношение записа на
заповед от 11.01.2011г с падеж 24.08.2012г, вземанията по който са цедирани на
ищцовото дружество, макар и основателно, не се отразява на другите изпълнителни
основания, също легитимиращи дружеството като кредитор на И.Б.. По отношение на
второто възражение за липсата на възможност за ищцовото дружество, в качеството
му на цесионер, да предявява иск за оспорване на дарението като увреждаща го
сделка, като извършена преди цесията, т.е преди той да е станал клредитор на
И.Б., съдът го намира за неоснователно. Разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че при сключване на договор за прехвърляне на вземане, това вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното, каквото уговорено по делото нито се твърди, нито
се доказва. Затова с оглед обезпечителния характер на
иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и това, че правото на иск по този текст има вторичен характер,
ако към момента на прехвърлянето на вземането за цедента вече е било възникнало
правото на иск по чл. 135 ЗЗД, това право преминава към цесионера, т.е към ищеца „МОНРО” ЕООД –гр.Пловдив.
На следващо място съдът намира, че исковете на
ищците са насочени към собствено на И.Б. имущество, което се намира под режим
на СИО и възраженията в обратния смисъл са неоснователни. Правото на
собственост въру недвижими имоти, придобити чрез сделка, се удостоверява с
договор, съставен във формата на нотариален акт, който на основание чл.112 от
ЗС подлежи на вписване, а на основание чл.113 от ЗС до
вписването му
не може да бъде противопоставен на трети лица, които
по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия
имот. Следователно, по аргумент на
обратното, при представен по делото вписан нотариален акт, въз основа на който
И.Б. се легитимира като собственик на недвижими имоти то това негово право е
противопоставимо на всяко трето лице, вкл. и спрямо него. Субективното му
възприятие, че всъщност не е собственик следва да бъде реализирано или чрез
отказ от собственост по реда на чл.99 от ЗС и вписан по чл.100 от ЗС или по
съдебен ред на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, съгласно който развалянето на
договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни
права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. По делото няма твърдения за
предприети подобни действия от ответника Б., поради което съдът намира, че вписаният
нотариален акт, обективиращ процесното дарение легитимира Б. като собственик в
режим на СИО на недвижими имоти, които до размер на 1/2 ид.ч. могат да служат
за удовлетворяване на неговите кредитори – ищците.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответниците, че не е налице увреждане с процесната сделка, тъй като ищците са
завели и други дела за удовлетвряване. Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото длъжниково
имущество служи за удовлетворяване на кредиторите му и в този смисъл за
увреждане интересите на кредиторите се счита всяко разпореждане, всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника – в този смисъл е налице
трайна съдебна практика, напр. в Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д. №
754/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 407/29.12.2014г. по гр.д. № 2301/2014г.
на ВКС, IV г.о., Решение № 18/04.02.2015г. по гр.д. № 3396/2014г. на ВКС, IV
г.о., Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г. на ВКС, IV г.о, Решение
№ 50/12.05.2017г. по т.д. № 731/2016г. на ВКС, т.о., Решение № 93/28.07.2017г.
по т.д. № 638/2016г. на ВКС, II т.о. Решение № 11 от 27.02.2020г на ВКС по т. д. № 2529/2018г., I т. о.
На последно място процесната сделка, дарение, е
безвъзмездна сделка, поради което не е необходимо кредиторът да доказва знание
за увреждането у приобретателя по аргумент от чл. 135 ал. 1, изр.2 от ЗЗД още
повече, че надарената е дъщеря на отчуждилите.
По изложеното съдът намира, че от ищците се
доказаха в процеса всички предпоставки по исковете им по чл.135 от ЗЗД –
качеството им на кредитори, качеството на ответника Б. на длъжник, извършване
от него на разпоредителна сделка със собствено имущество на значителна
стойност, която ги уврежда. Това прави исковете им основателни и следва да
бъдат уважени в претендираните размери – до правата на ответника Б..
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищците имат право
на съдебни разноски, като ответниците са направили възражение за прекомерност
на адвокатските възнаграждения на ищците. Претендираното от ищеца Е.Б.С.
възнаграждение е по реда на чл.38 от ЗА и следва да бъде определено по реда на
чл.7, ал.2, т.6 от чл.7, ал.1, т.10 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при цена на иска в размер на 1121691,95лв,
определена по реда на чл.69, ал.1, т.4 във вр т.2 от ГПК или общо в размер на
22746,92лв. От ищеца "МОНРО" ЕООД – гр.Пловдив се претендира като разноска заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 3600лв с ДДС, което съдът не намира за
прекомерно и същото следва да бъде присъдено ведно със заплатената държавна
такса от 11217лв. Разноските се дължат от ответниците поравно, тъй като не е
налице законова норма или договорна клауза, от които да е възникнала солидарна
отговорност между тях за разноски, както ищците твръдят.
На основание чл. 115, ал.2 от ЗС съдът следва да
укаже на ищците, че след влизане на настоящото решение в сила те следва да го
впишат, в противен случай след изтичане на този срок вписването на исковата
молба губи действието си.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на "МОНРО" ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* до
размер на 1/2 идеална част извършеното на 27.01.2012г дарение на притежавани в режим на СИО недвижими имоти от
И.Б.Б., ЕГН ********** *** и А.Д.Б., ЕГН ********** *** като дарители, на
дъщеря им Д.И.Б., ЕГН ********** ***, за което е съставен нотариален акт № 9, том I, н.дело № 7/2012г на Нотариус В.З.с район на
действие района на РС - Пловдив, с предмет - поземлен имот с идентификатор
56784.536.831, ведно със сграда в него с идентификатор 56784.536.831.2 с
предназначение промишлена сграда в гр.Пловдив, ****************.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на Е.Б.С., ЕГН ********** ***, * до
размер на 1/2 идеална част извършеното на 27.01.2012г дарение на притежавани в режим на СИО недвижими имоти от
И.Б.Б., ЕГН ********** *** и А.Д.Б., ЕГН ********** *** като дарители, на
дъщеря им Д.И.Б., ЕГН ********** ***, за което е съставен нотариален акт № 9, том I, н.дело № 7/2012г на Нотариус В.З.с район на
действие района на РС - Пловдив, с предмет - поземлен имот с идентификатор
56784.536.831, ведно със сграда в него с идентификатор 56784.536.831.2 с
предназначение промишлена сграда в гр.Пловдив, *****************
ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН ********** ***, А.Д.Б., ЕГН **********
*** и Д.И.Б., ЕГН ********** *** да заплатят на "МОНРО" ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* сумата от 14817лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН
********** ***, А.Д.Б., ЕГН ********** *** и Д.И.Б., ЕГН ********** *** да
заплатят на Е.Б.С., ЕГН ********** ***, * сумата от 22746,92лв за
извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: