№ 18270
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря З.П.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110150908 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 253905/13.09.2023г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 273780/03.10.2023г. на СРС, подадена от В. П. М. срещу Л. Г. Д. във
връзка със Заповед № 22960/03.08.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 35446/2023г. на СРС.
Ищцата В. П. М. чрез адв. М. Т. – АК-София, е предявила срещу ответницата Л. Г. Д.
иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 538 и чл. 537 ТЗ и чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на ищцата сумата от
20000,00 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден от ответницата в
полза на ищцата на 06.10.2022г. с падеж на 29.04.2023г., обезпечаващ вземане по договор за
заем, сключен на 06.10.2022г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (27.06.2023г.) до окончателното ú изплащане. Ищцата
твърди, че с ответницата били приятелки и колежки. Ответницата ú споделила, че има нужда
от пари във връзка с ремонт, и ищцата решила да ú помогне, като ú дала на заем сумата от
20000,00 лева. Парите били преведени по банков път на 06.10.2022г. Ответницата от своя
страна, за да се гарантира връщането на заетата сума, издала запис на заповед за нея с падеж
на 29.04.2023г. На падежа Д. отказала да върне парите. М. изчакала известно време, след
което поискала сумата с нотариална покана, която обаче така и не била връчена на ищцата,
тъй като тя не се явила в кантората на нотариуса. Поради невъзможността да получи парите
си доброволно, ищцата инициирала заповедно производство. В насрочените по делото
открити съдебни заседания ищцата не се явява, като се представлява от адв. Т. / адв. Б..
Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения се излагат в Писмено становище, вх. № 312287/04.10.2024г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. Г. Д. чрез адв. Д. С. е подала Молба, вх.
№ 368211/20.12.2023г. на СРС. В същата, освен искането да се спре производството по
делото, ответницата е заявила, че е информирала Прокуратурата за извършени документни
престъпления. Сочи, че ищцата е представила по делото фалшив запис на заповед от
06.10.2022г. за сумата от 20000,00 лева. Заявява, че не дължи посочената сума, тъй като я е
1
върнала на ищцата на 04.11.2022г., заедно с още 30000,00 лева, като тогава получила от нея
обратно оригиналите на три записа на заповед, издадени от Д. – от 04.10.2022г. за 10000,00
лева, от 05.10.2022г. за 20000,00 лева и от 26.10.2022г. за 10000,00 лева. В насрочените по
делото открити съдебни заседания ответницата не се явява, като се представлява от адв. С..
Предявеният иск се оспорва, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения излага в Писмена защита, вх. № 314185/07.10.2024г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, становището и възраженията на ответницата в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 538 и чл. 537 ТЗ и чл. 240,
ал. 1 ЗЗД и съобразно нормата на чл. 154 ГПК и ТР 4/2013-2014-ОСГТК, т. 17, в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че в полза на ищеца е
издаден валиден запис на заповед, настъпването на падежа на задължението по записа на
заповед и настъпване на предпоставките, позволяващи ангажирането на отговорността на
издателя му, както и наличието на облигационно отношение по договор за заем, в
обезпечение на което е издаден записът на заповед, както и неговото съдържание. В тежест
на ответника е да установи и погасяване на паричното си задължение. Извън това в тежест
на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
По заповедното производство /ч.гр.д. № 35446/2023г. на СРС/ е представен оригинал
на запис на заповед от 06.10.2022, издаден от Л. Г. Д. в полза на В. П. М. за сумата от
20000,00 лева. Записът на заповед е без протест и без разноски, като е с падеж 29.04.2023г.
Записът на заповед е редовен от външна страна, като съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ.
Ръкописният текст е изписан, а подписът е положен, от Л. Г. Д., което е установено
посредством заключенията на вещите лица по първоначална и повторна съдебно-графически
експертизи, които съдът кредитира изцяло като изготвени от вещи лица с необходимата
компетентност, при пълно, изчерпателно и задълбочено обосновани отговори на
поставените въпроси и без данни за евентуална неправилност. Изводите на вещите лица
съвпадат изцяло, а именно, че ръкописният буквен и цифров текст в записа на заповед и
подписът за издател са на Л. Г. Д..
Доколкото сама ищцата е разкрила наличието на каузална сделка – договор за заем, в
обезпечение на който е издаден процесният запис на заповед, следва да се прецени дали по
делото се установява наличието на такъв договор. Заемът за потребление е реален договор,
който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него
едната страна даде, а другата получи в заем, парична сума. Когато такова реално предаване
на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. Върху ищеца-
заемодател лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при
оспорване на иска ответникът установява възраженията си, че средствата са дадени на друго
основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и т.н. съобразно
наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват
други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е
възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и
ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по
заема, то забраната за разпит на свидетели по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, ако се цели
2
установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност.
Поради реалния характер на договора за заем предоставената сума представлява съществен
елемент на договора и установяването на предаването ú със задължението за връщане от
заемателя е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата за
останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски
показания. Така Решение № 524/28.12.2011г. по гр.д. № 167/2011г. на ВКС, IV г.о.
На л. 6 от делото е налице платежно нареждане за кредитен превод от 06.10.2022г. за
преведени от В. П. М. на Л. Д. 20000,00 лева с основание за плащането „захранване“.
При наличието на документ за плащането е допустимо параметрите на
правоотношението да се установяват със свидетелски показания. По делото като свидетел е
разпитан Иван Панайотов, познат на ищцата. Показанията му съдът, като ги прецени
внимателно с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, не намира основание да не кредитира.
В края на лятото на 2022г. М. му споделила, че нейна колежка иска немалка сума пари.
Ищцата ú дала 20000,00 лева, като знае за дадени и други суми. Посъветвал я да съставят
запис на заповед. Такива имало няколко, като свидетелят лично присъствал, когато
ответницата ги подписала, включително процесният такъв. Уговорили се сумите да бъдат
върнати за около 4-5 месеца. Наличието на заемно правоотношение се потвърждава и от
изявленията на ответната страна: В жалба с входящ номер от 28.08.2023г. до Софийската
районна прокуратура, приложена към молбата-отговор на исковата молба /л.29-30/,
процесуалният представител на ответницата адв. С. изрично е посочил, че действително
през м.10.2022г. ответницата е поискала от ищцата заем за общо 60000,00 лева. Парите били
получени по банков път – на 04.10.2022г. – 10000,00 лева, на 05.10.2022г. – 20000,00 лева, на
06.10.2022г. – 20000,00 лева, на 26.10.2022г. – 10000,00 лева. За всяка получена сума
издавала запис на заповед. В подадената жалба твърди, че сумите са върнати, а записите на
заповед са върнати на издателката в оригинал. В жалба, подадена по друго дело, находяща
се на л. 98-99 от делото, чието подаване адв. С. потвърди, се признава, че се касае за дадени
в заем суми, в обезпечение на които са издадени записи на заповед.
С оглед горното съдът приема, че по делото не се доказаха обстоятелства, които да
изключват дължимостта на сумите по ценната книга. Налице е валидно сключен договор за
заем, за който липсва изискуема от закона писмена форма за действителност. Дадената в
заем сума е наредена за плащане, като падежът е настъпил. Ответницата, в чиято
доказателствена тежест бе това, не доказа заплащане на сумата, съответно възраженията си
срещу дължимостта ú. Напротив – събраните по делото доказателства установиха, че
оригиналът на запис на заповед, приложен по делото, е издаден от нея. В българското
гражданско право е установен принципът, че срокът кани вместо кредитора. Тъй като
паричните задължения са носими (арг. чл. 68, б. "а" ЗЗД), с изтичането на срока и
настъпването на падежа длъжникът изпада в забава, като не е необходимо да бъде канен
изрично от кредитора да изпълни задължението си. Падежът /29.04.2023г./ на записа на
заповед е настъпил, като предявяването му за плащане на издателя не е условие за
дължимостта на сумите по него - арг. ТР 1/2004-2005-ОСТК, т. 3.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ищцата, която своевременно е заявила претенция в тази насока, като е представила и списък
по чл. 80 ГПК. В полза на ищцата следва да се присъдят разноски по делото в размер на
2400,00 лева /2000,00 лева адвокатско възнаграждение и 400,00 лева за заплатена държавна
такса/.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 538 и чл.
537 ТЗ и чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Л. Г. Д., ЕГН **********, от град София, дължи на В. П. М.,
ЕГН **********, от град София, сумата от 20000,00 лева, представляваща задължение по
запис на заповед, издаден от ответницата в полза на ищцата на 06.10.2022г., с падеж на
29.04.2023г., обезпечаващ вземане по договор за заем, сключен на 06.10.2022г., ведно със
законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(27.06.2023г.) до окончателното ú изплащане.
ОСЪЖДА Л. Г. Д., ЕГН **********, от град София, да заплати на В. П. М., ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2400,00 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 50908/2023г.
на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4