Номер 145605.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София7-ми граждански
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
Секретар:Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000502237 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 45 от 08.04.2020 г. по гр. д. № 83/2019 г. на Врачански окръжен
съд е отхвърлен искът на С. Ц. К. срещу “Дженерали застраховане” АД за заплащане
на 50000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра М.
Ц. П., настъпила на 20.06.2017 г. в резултат ПТП.
Решението е обжалвано от ищцата с въззивна жалба. Жалбоподателката се
оплаква от необоснованост на извода за липса на основание за обезщетяване, предвид
установената особено близка емоционална връзка с починалата. Моли решението да
бъде отменено и искът за обезщетение на неимуществени вреди да бъде уважен.
Въззиваемото дружество оспорва жалбата.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът
намира следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от на
13.07.2014 г. против “Дженерали застраховане” АД иск с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ за заплащане на 50000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени
1
вреди – болки от смъртта на сестрата на ищцата, настъпила при ПТП на 10.06.2017 г.
по вина на водач на застрахован при ответника автомобил. Твърди се в исковата молба,
че смъртта на М. П., с която ищцата поддържала изключително близки и топли
отношения, й причинила силни болки и страдания.
Ответната страна е оспорвала иска като е направила възражение за недължимост
на претендираното обезщетение, липса на основание за заплащането му, прекомерност
на претендирания размер.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
следното: Оплакванията във въззивната жалба са досежно материално-правната
лигитимация на ищцата да получи обезщетение за търпени неимуществени вреди от
смъртта на своята сестра. Съобразявайки оплакванията на жалбоподателката, след
преценка на доказателствата, Софийски апелативен съд намира въззивната жалба за
частично основателна.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно
липсата на правната възможност на ищцата да претендира обезщетение за
неимуществените си вреди от смъртта на своята сестра М. П.. Ищцата и починалата не
са живеели заедно, били са в различни населени места. Няма данни да са полагали
грижи една за друга; всяка е имала свое семейство. Установените от показанията на
свидетелката обстоятелства не са от естество да обосноват извод за изключителност на
отношенията – същите са били близки, между тях е съществувало разбирателство,
споделяли са си проблемите, виждали са се всяка седмица, помагали си. Такива са
традиционните отношения между братя и сестри в българското общество. Ищцата
живее със съпруга си, има две деца и три внучки. Няма данни ищцата да е била
емоционално или битово свързана преимуществено със своята сестра. Няма данни
например ищцата да е посещавала или да се е грижила за сестра си в болницата, като тя
е научила за смъртта на М. П. от нейната дъщеря. Твърдения за факти, обосноваващи
извод за изключителна близост не се съдържат и в исковата молба и допълнителната
такава. Няма данни и за необичайно, изключително тежко преживяна скръб от смъртта
на сестрата. Ищцата изпаднала в шок, прилошало й при вестта за смъртта на М., а след
това била тъжна месеци наред. С оглед конкретните житейски обстоятелства,
установени чрез гласните доказателства, съдът приема, че между С. К. и М. П. са
поддържани отношения на емоционална близост и привързаност, ненадхвърлящи по
интезитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка болки и
страдания, поради което ищцата не следва да бъде обезщетявана за търпените от нея
неимуществени вреди.
Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
2
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45 от 08.04.2020 г. по гр. д. № 83/2019 г. на
Врачански окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3