Р Е Ш Е Н И Е
№…………./11.07.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юли през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря
Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 14921
по описа за 2015 година
на Варненския районен съд, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод
предявен от К.А.А., ЕГН **********
*** чрез адв. С.против В. А.П.,
ЕГН********** и Г.Д.В., ЕГН ********** иск справно основание чл. 535 ТЗ за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сумата от сумата 3840 лв. главница, по
запис на заповед от 30.09.2011г. с издател П. А.П., с падеж 02.04.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на исковата молба до окончателното
изплащане на задълженията, и евентуално съединен иск с правно основание чл. 534 ТЗ за заплащане на същата
сума по прескрибиран
менителничен ефект.
Твърди се в исковата молба,
че в полза на ищеца е издаден
процесния запис на заповед от
П. А.П.. Твърди се, че падежът
на задължението е настъпил на 02.04.2012г.,
но не е последвало
плащане. В условията
на евентуалност в случай, че се
счете, че вземането е погасено по давност, исковата
сума се претендира
на основание чл. 534 ТЗ по
правилата на менителничното неоснователно обогатяване.
Сочи се, че издателят
по ценната книга е починал, поради което исковата
претенция се насочва срещу неговите
наследници. Претендират се и сторените
разноски.
В отговор на исковата
молба депозиран по реда и в срока
по чл. 131 от ГПК ответниците
оспорват изцяло предявените искове. Счита се, че претенциите са погасени по давност.
Оспорва се ответниците да се обогатили
за сметка на ищцата. По отношение на претенцията
за законна лихва, счита се,
че същата е дължима по датата
на конституиране на страните.
В съдебно заседание
ищецът не се явява и не се представлява.
Ответниците не се явяват и не се представляват в о.с.з. С нарочна
молба назначеният от съда особен представител адв. Т.
поддържа депозирания отговор.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа
и правна страна следното:
Легитимацията на страните съответства на твърденията
на ищеца – поемател по запис на заповед за
съществуване на вземане по менителничния ефект
срещу наследниците на издателя по
ефекта.
Няма спор по делото, а и се установява по делото, че
П. А.П. е издал в полза на ищеца К.А.А. запис на
заповед от 30.09.2011г. за сумата от 3840 евро, с падеж на 02.04.2012г. и
платим в гр.Варна.
Не е спорно, а и се установява, че процесната ценна
книга е предявена на поемателя П. Пеков за плащане на
02.04.2012г., видно от удостоверителното изявление върху лицевата страна на ефекта.
Съдът съобразява, че записът на заповед. е редовен от
външна страна и съдържа изискуемите реквизити съгл. чл. 535 ТЗ, като не са наведени абсолютни възражения
срещу менителничния ефект.
Спорни по делото
са въпросите имат ли ответниците качеството на наследници на издателя на
процесния менителничен ефект и погасено ли е вземането по давност.
По първия въпрос: От
приложената на л. 54 от делото справка за гражданско състояние на Т.Ч. се установява, че ответниците са наследници на П. П. от трети ред-
негови сестри. Тъй като наследниците от
първи ред на издателя П. П. са се отказали
от наследството в хода на настоящото
производство, а с влязло
в сила решение № 31/18.01.2018г. на РС-гр.Х. по
гр.д.№1394/2017г. е прието за установено, че Т.Г.Ч./ възходяща на П./ е
починала на 26.02.2011г., тоест преди него, призовани към наследяване са
наследниците от трети ред, на осн.чл. 8, ал.1 от ЗН.
Откриването на
наследството поражда възможността за наследниците да получат наследственото
имущество, оставено им от наследодателя. С факта на откриване на наследството
наследниците се призовават само към наследяване, тоест за тях се поражда
правото да получат наследството. За да възникне за едно лице наследствено
качество, обаче е необходимо същото да изрази волята си за приемането му -Тълкувателно
решение № 18 от 1.III.1974 г. по гр. д. № 108/74 г., ОСГК. Приемането на наследство от друга страна представлява изрично или мълчаливо
изразяване на съгласие за придобиване на правата и поемане задълженията на
наследодателя от страна на лице, на което законът дава право на наследяване.
При мълчаливото приемане на наследство наследникът извършва действия, които по
несъмнен начин предполагат неговото намерение да приеме наследството. Съдът
преценява във всеки конкретен случай с оглед обстоятелствата на делото дали
извършените от наследника действия съставляват мълчаливо приемане на
наследството /ППВС 4/64г./.
В конкретния случай по
делото не са ангажирани доказателства за изричното или конклундентно
приемане на наследството от ответниците. Въпреки, че на страната са издадени
съдебни удостоверения с разпореждане от 16.11.2018г. за снабдяване с релевантни
доказателства за факта на приемане на наследството, до насроченото по делото
открито заседание, ищецът не се е снабдил с въпросните доказателства. Липсата
на главно доказване води до извод за неоснователност на исковете само на това
основание.
На следващо място, съдът
за пълнота на изложението обсъжда доводите за погасяване на менителничното
вземане по давност, каквито възражения са своевременно въведени от ответниците.
Съгласно чл. 531, ал.1
от ТЗ прекият менителничен иск срещу платеца се погасява с тригодишна
давност от падежа,
като на основание чл. 538, ал. 1 ТЗ същото правило е приложимо и по отношение на издателя на записа на
заповед
Няма спор, че ценната
книга е предявена за плащане на издателя на падежа- 2.04.2012г. На следващо
място искът срещу ответниците на осн.чл.
228, ал. 3, изр. 2 от ГПК се счита предявен на 24.04.2018г., доколкото
производството срещу тях е образувано след като по волята на ищеца е бил
заменен ответника. Следователно към
датата на предявяване на иска срещу ответниците – 24.04.2018г. е изтекъл три
годишния давностен срок, съответно менителничният ефект се явява прескрибиран.
По евентуалния иск с
правно основание чл. 534 ТЗ за заплащане на същата сума по прескрибиран
менителничен ефект:
Искът за неоснователно
обогатяване по чл.534 от ТЗ се предявява в случаите когато менителничните
искове са погасени по давност /прескрибирани менителнични ефекти/, или не са извършени необходимите
действия за запазване на правата по тях /преюдицирани
менителнични ефекти/. Предмет на иска са вредите на
приносителя, породени от невъзможността да реализира менителничните си права.
Предпоставки за пораждане на вземането са наличието на валиден менителничен
документ и изгубването на срока или правата по прекия менителничен иск.
С случая, както се прие
по-горе процесният менителничният
ефект се явява прескрибиран, поради което за издателя би възникнало вземането
за менителнично неоснователно обогатяване (ако ответниците се явяваха
легитимирани наследници на издателя). И по отношение на този иск, обаче е
въведено своевременно възражение за давност, което е основателно. Съгл. чл.
534, ал.2 от ТЗ исковете за менителнично неоснователно обогатяване по ал.1 на
същата разпоредба се погасява с тригодишна давност. Давността за почва да тече от деня на
изгубване на исковете по записа на заповед. В случая процесният запис на
заповед се счита прескрибиран след изтичане на три годни от падежа или на
2.04.2015г., поради което към дата на предявяване на иска срещу ответниците
24.04.2018г. е изтекъл и давностния срок по чл. 534, ал.2 от ТЗ.
В заключение исковете са
неоснователни и се отхвърля.
Разноски не се
присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от К.А.А.,
ЕГН ********** *** против В. А.П.,
ЕГН********** и Г.Д.В., ЕГН ********** иск за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата от сумата 3840 лв., представляваща главница, по запис
на заповед от 30.09.2011г. с издател П. А.П. и падеж 02.04.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията, на осн.чл.
535 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявен от К.А.А., ЕГН ********** *** против
В. А.П., ЕГН********** и Г.Д.В., ЕГН ********** иск за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от сумата 3840 лв., представляваща
главница по прескрибиран запис на
заповед от 30.09.2011г. с издател П. А.П. и падеж 02.04.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията, на осн.чл.
534 ТЗ.
Разноски не се
присъждат.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщението пред Варненки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: