Р Е Ш Е Н И Е
Номер 139 14.02.2018г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и девети януари Година 2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Вероника Вескова
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №02736 по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
С исковата молба е предявен иск от И.М.Х., с ЕГН:********** и адрес: ***, В.И.Й., с ЕГН:********** и адрес: ***, А.И.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, М.Т.Г., с ЕГН:********** и адрес:с***, К.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, Т.Й.Б., с ЕГН:********** и адрес:г***, Д.Н. Х., с ЕГН:********** и адрес:г***, Ю.М.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, А.М.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, Д.М.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, П.М.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, И.Й.С., ЕГН:********** и адрес:г***, П.К.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, К.С.Й., с ЕГН:********** и адрес:г***, С.С.Й., с ЕГН:********** и адрес:г***, и А.А.П., с ЕГН:********** и адрес: ***, срещу С.Й.Х., с ЕГН:********** и адрес: ***, с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с които се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че наследодателят им Х.Б.Г.- поч. на ***., б.ж. на с.Д., общ. П., е бил собственик по наследство и давностно владение на следните земеделски имоти към момента на внасянето им в ТКЗС през 1958 г. : 1.Нива с площ от 2.1 дка в местността "***", с.Д., общ. П., и 2.Нива с площ от 1.0 дка в местността "***", с.Д., общ. П., които имоти неправилно са възстановени на наследниците на Й. Х. Б. с решение № *** г. на ОСЗ- гр.П..
Ищците твърдят, че Решение № *** г. на ПК- с.Д., с което на наследодателя на ответника са възстановени процесните имоти е нищожно, поради нарушена компетентност на административния орган- възстановени са имоти, които не са заявени, като няма и писмени доказателства.
В законоустановения срок ответникът С.Й.Х. е подал отговор, с който е изразил становище, че искът е допустим, но е неснователен. Ответникът твърди, че процесните имоти са били лична собственост на баща му Й. Х. Б., който ги е внесъл в ДЗС, за което има и писмени доказателства от 1949г. Ответникът твърди, че относно същия спор е имало заведено дело от част от ищците- гр.д.№***. на ПРС, и което е приключило с отхвърлително решение.
В съдебно заседание на ПРС от 29.01.2018г. производството по делото е прекратено по отношение на ищеца И.М.Х. поради отказ от иска.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да се произнесе по съществото на делото. Съдът намира, че действително е налице друго гр. дело № ***. на ПРС, по което обаче няма постановен акт, който да се ползва по силата на присъдено нещо и което дело да се явява за пречка за допустимост на настоящото производство.
Освен това в настоящото производство ищците се позовават на нов факт, а именно липсата на решение за отмяна на Решение № ***., с което на наследодателя на ответника са възстановени процесните имоти, което е установено с официален документ от ОСЗ от ***., приет като доказателство по делото.
А в открито съдебно заседание на ПРС от 16.10.2017г. ответникът лично е заявил, че ползва процесните имоти- факт, който не се оспорва и от процесуалния представител на ответника.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице правен интерес за ищците от предявяване на настоящия иск. Съгласно Решение № 104 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 341/2009 г., II г. о., ГК, когато спорът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е в границите на сънаследство при заявено и от двете страни по него право на възстановяване на земите пред ОСЗ и са налице две положителни решения на същата, то приключването му определя материалноправната легитимация по иска за собственост на страната, в чиято полза е това решение. По реда на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ ОСЗ следва да измени решението на този собственик, чиито права са отречени в приключилия материалноправен спор. Така ще се съобрази установителната сила на решението по спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
От фактическа страна:
Не се спори по
делото, а и от събраните по делото доказателства е видно, че ищците са
наследници на Х.Б.Г.- поч. на ***., б.ж. на с.Д., а ответникът наследник на
единия от синовете му Й. Х. Б.- поч. на ***., б.ж. на с.Д..
Със заявление вх.№***от В. Х.Б. са заявени за възстановяване земеделски земи- бивша собственост на Х.Г., сред които и нива от 2,1дка. в местността „***“ и нива с площ 1,0дка. в местността „***“. Като доказателство за притежаваното право на собственост е приложена клетвена декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ от И. В..
Със заявление вх.№***. от С.Й.Х. са заявени за възстановяване земеделски земи, сред които и нива от 1,1дка. в местността „***“ и нива с площ 1,0дка. в местността „***“.
С Решение № ***. на ПК- с.Д. е възстановена собствеността на наследници на Й. Х. Б. в съществуващи /възстановими/ стари граници върху следните земеделски имоти: ливада с площ от 0,867дка. в местността „***“ и нива с площ 1,364дка. в местността „***“. Към това решение са издадени и скици, които са приложени като доказателства по делото.
С Решение №***. на ПК- с.Д. е признато правото на собственост на наследници на Х.Б.Г. в съществуващи /възстановими/ стари граници върху следните земеделски имоти: нива от 2,1дка. в местността „***“ и нива с площ 1,0дка. в местността „***“. Към това решение няма издадени скици, като ищците твърдят, че причината за това да е идентичност на заявените имоти с тези на ответника.
Видно от служебна бележка от кметство Д. от 15.11.2010г. в същото кметство не се съхраняват емлячни регистри.
Видно от удостоверение от Народен селски съвет- с.Д. от ***. Й. Х. Б. е притежавал 18,3дка. земя, от която 13дка. ниви.
По делото са разпитани две групи свидетели:Свидетелите И.М.Х. /***/ и Е.Д.Г./***/твърдят, че процесните имоти са били собственост на Х.Б.Г., поради което и той ги е внесъл в ТКЗС. Свидетелят Д. М. П./***/ твърди, че процесните имоти са били собственост на Й. Х. Б., който лично ги е внесъл в ТКЗС през 1954г. заедно с другите си земеделски имоти.
От правна страна:
Производството по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е специфично исково производство, което има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи към един минал момент- момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС. Следователно правнорелевантни са само фактите и обстоятелствата, касаещи процесния имот от периода преди включването му в ТКЗС, т.е. преди 1958г. в настоящия случай.
Съдът е указал на ищците, че същите следва да докажат, че към момента на създаване на ТКЗС /1958г/ наследодателят им Х.Б.Г.- поч. на ***., б.ж. на с.Д., общ. П., е бил собственик по наследство и давностно владение на процесните земеделски имоти.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че ищците не са доказали по несъмнен начин, че наследодателят им е бил собственик на процесните имоти към 1958г. Видно от служебна бележка от кметство Д. от 15.11.2010г. в същото кметство не се съхраняват емлячни регистри. А единственото доказателство за правото на собственост е приложената към заявлението клетвена декларация. Гласните доказателства, събрани по делото, са непоследователни. Свидетелите И.М.Х. /***/ и Е.Д.Г./***/, които подкрепят тезата на ищците не могат да установят притежаваните от Х.Б.Г. права върху процесните имоти, поради това че към 1958г. или са били на невръстна възраст /св.Х./, или въобще на са били родени /***/.
От друга страна показанията на св. Д. М. П./***/, който твърди, че процесните имоти са били собственост на Й. Х. Б., който лично ги е внесъл в ТКЗС през 1954г. заедно с другите си земеделски имоти, са в съответствие с удостоверение от Народен селски съвет- с.Д. от ***., видно от което Й. Х. Б. е притежавал 18,3дка. земя, от която 13дка. ниви. Съдът кредитира показанията на този свидетел, който възпроизвежда свои лични впечатления от време, в което е живял.
Съдът намира, че възражението на ищците за нищожност на Решение № ***. на ПК- с.Д. е неоснователно. Като административен акт същото е стабилен акт, който може да бъде прогласен за нищожен по реда на косвения съдебен контрол само при тежки пороци като постановено от некомпетентен орган или постановено при незачитане стабилитета на предходно решение. Съдът обаче намира, че евентуално постановяване на решението за нищожно поради липса на доказателства за правото на собственост е извън пределите на косвения контрол за законосъобразност на административните актове. В процесния случай обаче съдът намира по гореизложени съображения, че по административната преписка е имало приложени доказателства за правото на собственост на Й. Б. за процесните имоти.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищците не са доказали техният наследодател Х.Б.Г.- поч. на ***., б.ж. на с.Д., общ. П., да е бил собственик по наследство и давностно владение на процесните земеделски имоти към 1958г.
По разноските за настоящето производство:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от В.И.Й., с ЕГН:********** и адрес: ***, А.И.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, М.Т.Г., с ЕГН:********** и адрес:с***, К.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, Т.Й.Б., с ЕГН:********** и адрес:г***, Д.Н. Х., с ЕГН:********** и адрес:г***, Ю.М.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, А.М.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, Д.М.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, П.М.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, И.Й.С., ЕГН:********** и адрес:г***, П.К.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, К.С.Й., с ЕГН:********** и адрес:г***, С.С.Й., с ЕГН:********** и адрес:г***, и А.А.П., с ЕГН:********** и адрес: ***, срещу С.Й.Х., с ЕГН:********** и адрес: ***, с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с който ищците искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че наследодателят им Х.Б.Г.- поч. на ***., б.ж. на с.Д., общ. П., е бил собственик по наследство и давностно владение на следните земеделски имоти към момента на внасянето им в ТКЗС през 1958 г.: 1.Нива с площ от 2.1 дка в местността "***", с.Д., общ. П., и 2.Нива с площ от 1.0 дка в местността "***", с.Д., общ. П., които имоти неправилно са възстановени на наследниците на Й. Х. Б. с решение № *** г. на ОСЗ- гр.П..
ОСЪЖДА В.И.Й., с ЕГН:********** и адрес: ***, А.И.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, М.Т.Г., с ЕГН:********** и адрес:с***, К.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, Т.Й.Б., с ЕГН:********** и адрес:г***, Д.Н. Х., с ЕГН:********** и адрес:г***, Ю.М.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, А.М.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, Д.М.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, П.М.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, И.Й.С., ЕГН:********** и адрес:г***, П.К.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, К.С.Й., с ЕГН:********** и адрес:г***, С.С.Й., с ЕГН:********** и адрес:г***, и А.А.П., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплатят на С.Й.Х., с ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението: 14.02.2018г.
Съд. деловодител: