№ 869
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501976 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Теленор България”ЕАД, гр.
София,ЕИК:*********, срещу определение № 260778 от 23.06.2021г.
постановено по ч.гр.д. № 2183/2020г. по описа на РС-Асеновград, с което е
оставена без разглеждане, като просрочена, молбата му по чл.248, ал.1 ГПК за
допълване на издадената Заповед № 260067/18.01.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е
подадена в законоустановения едноседмичен срок, който тече от
19.05.2021г., на която дата страната е получила издадения в нейна полза
изпълнителен лист. С оглед на това моли да бъде отменен обжалвания акт и
присъдени сторените в заповедното производство разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид данните по делото и
доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално
допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1
ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
1
Първоинстанционният съд е разгледал заявление на кредитора –
жалбоподател по реда на чл. 410 ГПК и е издал заповед №
260067/18.01.2021г., с която е уважил искането му за присъждане на
заявените парични вземания срещу длъжника, като не се е произнесъл
относно направените от заявителя разноски. Претенция за присъждане на
разноски е била изрично посочена в заявлението включително и за адвокатско
възнаграждение в размер от 360 лева с ДДС. При издаването на финалния си
акт по заявлението, съдът не се е произнесъл и не е изложил никакви мотиви
по отношение на претенцията на заявителя за присъждане на направените по
делото разноски.
Заповедта не е била връчена на заявителя, като не подлежащ на
обжалване акт, но несъмнено съдържанието й в цялост е узнато на
19.05.2021г., когато пълномощникът на заявителя е получил екземпляр от
стабилизирания акт и издадения по него изпълнителен лист , което
обстоятелство изрично се признава и в подадената частна жалба.
Въззивният съд преценява, че от този момент следва да бъде отчитан
срока за защита на кредитора срещу допуснати грешки от съда при
присъждане на определените в негова полза разноски. Произнасянето на
районния съд по разноските в заповедното производство подлежи на
самостоятелно обжалване,както от длъжника, така и от заявителя. Разбира
се,обжалването предполага произнасяне по искането за разноски, а в
случая съдът е пропуснал да се произнесе по това искане,така че заявителят
не може да обжалва,а има възможност да иска допълване на
разпореждането на съда за разноските, при което се прилагат правилата на
чл.248 ГПК. Прилагайки този текст, следва да се има предвид ,че
допълването може да се поиска в едноседмичен срок от получаване
на съобщението за издадената заповед, защото в този срок може да се
обжалва тя в частта относно разноските- аргумент от чл.248,ал.1 ГПК.
Ето защо, едноседмичният срок по чл.248, ал.1 ГПК започва да тече от
19.05.2021г. и изтича на 26.05.2021г., преди която дата на 25.05.2021г. е
подадена по пощата, видно от датата на пощенското клеймо, молбата от
заявителя за допълване на издадената Заповед № 260067/18.01.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, частта за разноските,
2
поради което същата не е просрочена.
С оглед изложеното, определението на районния съд следва да бъде
отменено като неправилно и делото върнато за произнасяне по молбата на
„Теленор България”ЕАД по чл.248, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260778 от 23.06.2021г. постановено по
ч.гр.д. № 2183/2020г. по описа на РС-Асеновград, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на РС-Асеновград за произнасяне по молбата
по чл.248, ал.1 ГПК на „Теленор България”ЕАД, за допълване на издадената
Заповед № 260067/18.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3