№ 201
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000968 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща от К. К. Ц., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на майка си Т. Т. Г., ЕГН **********
въззивна жалба против постановеното по т. дело № 814/2020 г. решение, с
което е отхвърлен предявеният от К. К. Ц., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на майка си Т. Т. Г., ЕГН ********** против „М.С.“ ООД,
ЕИК *********, **** иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 от
ЗТРРЮЛНЦ, по който се моли да се признае за установено по отношение на
ответника несъществуването на вписаните в ТР на 13.02.2019 г. по партида на
„М.С.“ ООД обстоятелства, по подадено заявление с вх. № **************
от 07.02.2019 г., а именно за продължаване дейността на търговеца, поемане
на наследствените дружествени дялове на К. К. Ц., ЕГН ********** и на Е.П.
Ц.а, ЕГН ********** от М.К. Ц.а, ЕГН ********** и П.К. Ц., ЕГН
**********, преобразуване на дружеството от ЕООД в ООД, разпределяне на
дяловете между съдружниците и т. н. и К. К. Ц., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на майка си Т. Т. Г., ЕГН ********** е осъден да
заплати на „М.С.“ ООД, ЕИК *********, **** сумата от 1500 лв. направени
1
деловодни разноски.
В жалбата са изразени доводи за неправилност на решението, поискана
е отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска.
Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът след като се запозна с решението предмет на обжалване и
данните по делото намери за установено следното:
На 17.12.2020 г. в П.О.С. е постъпила изходяща от К. К. Ц., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на майка си Т. Т. Г., ЕГН
********** искова молба против „М.С.“ ООД, ЕИК *********, гр.П..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 28.12.2018 г.е
починал К.Ц. Ц., ЕГН **********. Той към момента на смъртта си бил
собственик на 100 % от дяловете на „М.С.“ ООД, ЕИК *********, гр.П..
Ц. оставил за наследници четири лица - Е.П. Ц.А, ЕГН **********,
М.К. Ц.А, ЕГН **********, П.К. Ц., ЕГН ********** и К. К. Ц., ЕГН
**********.
Така те след смъртта му станали притежатели при равни права /по 1/4
ид.ч./ на дяловете от споменатото по- горе дружество.
Сочи се, че на 07.02.2019 г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството
било подадено заявление А4, с което били заявени за вписване следните
обстоятелства:
- продължаване дейността на дружеството,
- поемане на наследствените дружествени дялове на К. К. Ц., ЕГН
********** и на Е.П. Ц.а, ЕГН ********** от М.К. Ц.а, ЕГН ********** и
П.К. Ц., ЕГН **********,
- преобразуване на дружеството от ЕООД в ООД,
- разпределяне на дяловете от капитала на дружеството между
съдружниците поравно - по 250 дяла по 10 лв. всеки равняващи се на по 2 500
лв. на съдружник,
- приемане на нов дружествен договор на „М.С.“ ООД, със седалище и
адрес на управление, **** ,
- избиране на управител,
2
- изплащане на дяловете на Е.П. Ц.А, ЕГН ********** и К. К. Ц., ЕГН
********** по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
Сочи се че към заявлението били приложени следните документи:
- споразумение за наследяване на дружествени дялове от 07.02. 2019 г.,
- протокол на „М.С.“ ООД от 07.02.2019 г. удостоверяващ провеждането на
ОСС с участието на наследниците поели дяловете М.К. Ц.А, ЕГН **********,
П.К. Ц., ЕГН ********** и взетите от тях решения,
- нов дружествен договор,
- удостоверение за наследници,
- препис от акт за смърт,
- удостоверение за раждане на К.Ц.,
- пълномощни.
По- надолу се сочи, че решенията на ОСС реално пресъздавали и
обективирали тези предмет в споразумението между наследниците от
07.02.2019 г.
С него наследниците на К.Ц. Ц., ЕГН ********** е взели решение за
продължаване дейността на „М.С.“ ЕООД със съдружници М.К. Ц.А, ЕГН
********** и П.К. Ц., ЕГН **********. В тази връзка наследниците се
споразумели, че М.К. Ц.А, и П.К. Ц. ще поемат идеалните части от
наследените дялове в дружеството от другите двама наследници Е.П. Ц.А,
ЕГН ********** и К. К. Ц., ЕГН **********. По тази причина те следвало да
съставят учредителен протокол на продължаващото дейността си дружество в
качеството на лица желаещи да бъдат съдружници в същото, в което ще се
уреди и начина на удовлетворяване на имуществените права на другите двама
наследници, чиито части от наследените дялове поемат.
По повод на така описаното съдържание на споразумението от
07.02.2019 г. е посочено, че към 07.02.2019 г. К.Ц. не бил приел наследството
по опис в какъвто смисъл били изискванията на закона и приемането не било
вписано.
Твърди се също, че това споразумение материализирало отказ от права
от страна на ищеца, който пък противоречал на обективирания в чл. 3, ал. 3 от
Закона за закрила на детето принцип за защита на неговия интерес. Говори се
3
и за липса на взето становище от Дирекция за С.П. във връзка с подписване
на споразумението. Изложено е и становище, че отказ от права на
ненавършило пълнолетие лице бил нищожен с оглед разпоредбата на чл. 130,
ал. 4 от СК.
Наред с това е посочено, че разпореждането с имущество в какъвто
смисъл са договорките в процесното споразумение следвало да стане с оглед
чл. 130, ал. 3 от СК с разрешение на районния съдия по настоящия адрес на
детето, каквото липсвало.
На последно място е изтъкнато, че в същото ищецът бил третиран
незаконосъобразно като съдружник в дружеството с оглед твърдението, че
имуществените права щели да се уредят по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Той
обаче няма качеството на съдружник с прекратено членство, а на наследник
притежаващ 1/4 от дяловете на покойния си баща.
На база всичко изложено е направен извод за нищожност на
споразумението от 07.02.2019 г. Това и факта, че вписаните на 13.02.2019 г.
по партидата на дружеството обстоятелства възоснова на заявление с вх. №
************** от 07.02.2019 г. произтичали от това нищожно споразумение
водело до извод, че те са несъществуващи.
Отправено е искане да се установи между страните това.
Във връзка с оставяне исковата молба без движение ищецът е посочил
интереса си от предявяване на иска - нежелание дружеството да продължи
дейността си с тези двама съдружници и наличие на такова същото да бъде
прекратено и да започне производство по ликвидацията му с оглед
получаване на ликвидационен дял.
С молбата уточнение е посочено кои точно обстоятелства се иска да
бъдат обявени за несъществуващи и е направено изявление, че се оттеглят
исканията по отношение на претенциите да се признаят за несъществуващи
вписванията относно управител на дружеството, седалище и адрес на
управление.
По повод на така подадената искова молба първоначално ПОС е
постановил определение за връщане на същата като недопустима поради лиса
на правен интерес.
То е било отменено от ПАС с определение по в.т. дело № 80/2021 г. и
4
делото е било върнато с указания за разглеждане спора по същество.
В отговора на ИМ ответното дружество излага доводи за недопустимост
на иска, респ. за неговата неоснователност.
Недопустимостта се извежда то липсата на интерес от търсената
защита. По отношение на неоснователността е посочено, че със
споразумението не е извършен отказ от права, а даже напротив признати са
тези на ищеца по делото. С оглед на невъзможността му да бъде съдружник в
дружеството/чл. 65, ал.1 от ТЗ/ в същото било прието, че полагащата му се
част от това имущество ще му се заплати по по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ -
балансовата стойност на дела му към момента на смъртта на наследодателя.
Посочено е, че това изплащане започнало, но лицето което
волеобразува от името на ищеца/законният му представител/ имал
нереалистични претенции. Посочено е също, че със споразумението не е
извършена разпоредителна сделка, а в действителност се признават
имуществените права на ищеца и правото му да получи полагащата се част от
имуществото му по предвидения в закона ред
В хода на тези разсъждения се споменава, че при сключване на
споразумението не е било необходимо приемане на наследството по опис
поради липсата на разместване на имуществени блага със същото. Посочено е
и че ищецът не е спазил законовия срок от 3 месеца за приемане на
наследството по опис, а такъв срок от 3 месеца считано от смъртта на
наследодателя имало и за поемане на дружеството.
Накрая се прави обобщение, че със споразумението било извършено
поемане на дялове от страна от част от наследниците, което било допустимо и
позволено от закона
В ДИМ ищецът е оспорил направените защитни възражения в отговора.
Съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства е постановил и решението предмет на обжалване, като преди
това е прекратил производството относно оттеглените претенции във връзка с
управителя, седалището и адреса на управление на дружеството.
В него е прието, че със споразумението К.Ц. не се е отказва от
имуществените си права върху стойността от имуществото на ЮЛ
съразмерни на притежаваната от него наследствена квота. Приема се също и
5
че е било обективно невъзможно, поради недееспособност той да бъде и
титуляр на членствено правоотношение. На тази база е направен извод за
липса на нищожен отказ от права с процесното споразумение. Това пък
според съда правело и искът неоснователен.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ищецът и е
подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.
В нея са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност
на акта, базиращи се на това, че съдът не бил взел предвид, че възможността
на законния представител на ищеца да извършва правни действия във връзка
с наследството възниква едва след приемането му по опис. Споразумението
било подписано преди това и на това основание било нищожно. Довод за
нищожност се извежда и от твърдението, че при подписване на
споразумението не бил взел участие единия от наследниците- Е.П. Ц.А.
Преди даване отговор на въпроса за съществуване на процесните
вземания съдът съобразно разпоредбата на чл. 269, изр.1 от ГПК дължи
отговор на въпроса за валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от
надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което
няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н.
Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената
от закона писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън
пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на
правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за
нищожност на същото не може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал. 3 от ГПК следва извод, че такава е налице,
когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск, има
произнасяне по един непредявен иск или нередовна искова молба, която
въпреки дадените от въззивния съд възможности не е поправена. Налице е
недопустимост и ако спорът е разгледан от некомпетентен съд. В обобщение
може да се каже, че е налице недопустимост във всички случаи, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
6
В случая съдът е сезиран с установителна искова претенция по реда на
чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, с който се иска да бъде установено по отношение на
ответното дружество, че вписани по партидата му обстоятелства са
несъществуващи.
В тази връзка следва да се посочи, че с оглед чл. 124, ал.1 от ГПК всеки
може да предяви иск за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
В подобен смисъл е и разпоредбата на чл. 29 от ЗТР, където е казано, че
всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви
иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и
за несъществуване на вписано обстоятелство.
В случая интересът следва да се извежда от това доколко уважаването
на съответното искане би повлияло на правната сфера на ищеца.
В случая е безспорно, че ЕСК на ответното дружество е бил К.Ц. Ц.,
ЕГН **********, който е починал на 28.12.2018 г.
Съгласно разпоредбите на чл. 157, ал.1 от ТЗ дружеството, в което
капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта
му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат
дейността.
В случая в учредителния акт на дружеството към момента на смъртта на
ЕСК не е било предвидено друго.
Той е оставил за наследници четири лица - Е.П. Ц.А, ЕГН **********,
М.К. Ц.А, ЕГН **********, П.К. Ц., ЕГН ********** и К. К. Ц., ЕГН
**********. Последният наследник към момента на откриване на
наследството е бил малолетен и с оглед разпоредбите на чл. 65, ал.1 от ТЗ не
може да бъде член в дружество, т.е. той не може да взема решение за
продължаване дейността му и да е страна по членствени правоотношения със
същото. Това води до извод, че решението за продължаване на дейността
може да бъде взето от останалите дееспособни наследници на починалия
ЕСК. Малолетният наследник с оглед разпоредбата на чл. 129, ал.1 от ТЗ има
единствено имуществени права до размера на квотата си от наследения
дружествен дял. Това сочи, че в патримониума му възниква единствено
правото да получи равностойността на наследените дяловете до размера на
7
наследствените си права. Съответно при липса на желание за доброволно
уреждане на отношенията във връзка със споменатото му право или при
несъгласие с предлаганият му размер наследникът може да упражни същото
по съдебен ред по отношение на дружеството във всеки един момент, като
тази възможност по никакъв начин не може да бъде застрашена от
обстоятелствата, чието вписване се иска да бъде установено за
несъществуващо. В това производство съответно ще се определи реалният
размер на дължимият на малолетния наследник дял, който няма как да бъде
по- нисък от полагащият му се ликвидационен дял при евентуално
прекратяване на дружеството и провеждане на производство по ликвидация в
какъвто смисъл са и дадените определения за ликвидационен дял в ЗДДФЛ и
ЗКПО.
От така изложеното следва извод, че в случая малолетният наследник на
починалия ЕСК няма интерес от предявяване на иск по чл. 29, ал.1 от
ЗТРРЮЛНЦ за признаване за несъществуващи на вписаните по партидата на
дружеството обстоятелства във връзка с решението по чл. 157, ал.1 от ТЗ за
продължаване дейността на дружеството. Това от своя страна води до извод,
че така предявения иск е недопустим, каквото се явява и постановеното във
връзка със същия решение по същество на спора. Тук за яснота следва да се
посочи, че е без значение факта, че от страна на ПАС с определение по т. дело
№ 80/2021 г. е отменено определение на ПОС в този смисъл и делото е било
върнато за разглеждане на спора по същество по простата причина, че актът
на ПАС не е от типа посочен в чл. 297 от ГПК и не е задължителен.
Казаното налага обезсилване на първоинстанционното решение,
оставяне без разглеждане на иска и прекратяване на делото, като съответно на
ответната страна ще се присъдят направените от нея разноски за двете
инстанции.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА постановеното по т. дело № 814/2020 г. решение, с което
е отхвърлен предявеният от К. К. Ц., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на майка си Т. Т. Г., ЕГН ********** против „М.С.“ ООД, ЕИК
*********, **** иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 от ЗТРРЮЛНЦ, по
8
който се моли да се признае за установено по отношение на ответника
несъществуването на вписаните в ТР на 13.02.2019 г. по партида на „М.С.“
ООД обстоятелства, по подадено заявление с вх. № ************** от
07.02.2019 г., а именно за продължаване дейността на търговеца, поемане на
наследствените дружествени дялове на К. К. Ц., ЕГН ********** и на Е.П.
Ц.а, ЕГН ********** от М.К. Ц.а, ЕГН ********** и П.К. Ц., ЕГН
**********, преобразуване на дружеството от ЕООД в ООД, разпределяне на
дяловете между съдружниците и т. н. и К. К. Ц., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на майка си Т. Т. Г., ЕГН ********** е осъден да
заплати на „М.С.“ ООД, ЕИК *********, **** сумата от 1500 лв. направени
деловодни разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от К. К. Ц., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на майка си Т. Т. Г., ЕГН
********** против „М.С.“ ООД, ЕИК *********, **** иск с правно
основание чл.29, ал.1, пр.3 от ЗТРРЮЛНЦ, по който се моли да се признае за
установено по отношение на ответника несъществуването на вписаните в ТР
на 13.02.2019 г. по партида на „М.С.“ ООД обстоятелства, по подадено
заявление с вх. № ************** от 07.02.2019 г., а именно за
продължаване дейността на търговеца, поемане на наследствените
дружествени дялове на К. К. Ц., ЕГН ********** и на Е.П. Ц.а, ЕГН
********** от М.К. Ц.а, ЕГН ********** и П.К. Ц., ЕГН **********,
преобразуване на дружеството от ЕООД в ООД, разпределяне на дяловете
между съдружниците .
ПРЕКРАТЯВА производството по в. т. дело № 968/2021 г. по описа на
ПАС.
ОСЪЖДА К. К. Ц., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на майка си Т. Т. Г., ЕГН ********** да заплати на „М.С.“ ООД, ЕИК
*********, **** направените пред двете инстанции деловодни разноски от
2 500 лв.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10