Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ............ /05.11.2009 г., гр.Девня

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Девненски районен съд, в публично заседание на шести октомври през две хиляди и девета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

            при секретаря С.Г. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 385 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Д.И.П. *** срещу Община П.иск по чл.1 от ЗОДОВ /в редакция ДВ, бр.105/2005г./ за заплащане на сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от незаконен акт на ответника - заповед № 588/1590.1999 год. на кмета на  Община П.за одобряване на попълването на кадастъра в кв.126 в гр. П., отменена с решение от 17.01.2003г. по адм. дело №172/2000 год. на ВОС. Ищецът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Ответната страна Община П., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Представителят на РП-Девня изразява становище за неоснователност на предявения иск.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор, обективиран в нотариален акт №33, том І, дело №63/1996г. на съдия при РС-П., Д.И.П. е закупил хавра, находяща се в землището на гр. П., местност „С.”, цялата от 1000 кв.м., при граници: път, И.Д., Д.Н., Н.М., П.К.и Я.Р..

Със Заповед №588/15.09.1999г. на Кмета на Община П.е одобрено попълването на кадастъра на изградения уличен обръщач в кв.126 в очертанията на парцел ХVІ-общ. по плана на гр. П..

С решение от 17.01.2003г. по адм. дело №172/2000 г. на Варненски окръжен съд е отменена Заповед  №588/15.09.1999г. на Кмета на Община П., с която е одобрено попълването на кадастъра на изградения уличен обръщач в кв.126 в очертанията на парцел ХVІ-общ по плана на  гр. П.и изменението на уличната и дворищната регулации на парцели ХVІ-общ, ХV-2390, ХІV и ХV, заличаването на парцел ХVІ като жилищен и с това разширяването на уличната регулация като задънена улица.

С постановление №795/05 г. от 21.11.2005г. Районна прокуратура - П.е отказала да образува наказателно производство по искане на Д.П. *** за неизпълнение на горецитираното решение  и е прекратила преписката.

С решение на ПРС от 17.06.2004г. е отхвърлен предявеният от Д.П. *** за предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в гр. П.и представляващ парцел ХVІ-общ кв. 126 по плана на града с площ от 483 кв.м. на основание чл.108 от ЗС и за сумата от 7740 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота в размер на месечния пазарен наем за периода от 01.07.2000г. до03.07.2003г. на основание чл.59 от ЗЗД, което е потвърдено с решение №714 от 23.06.2006г. на ВОС. С решение №778 от 17.09.2007г. по гр.д. №1060/2006г. по описа на ВКС, ІV –б г.о., е отменено решение на ВОС в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.108 от ЗС и вместо него е признал Д.И.П. за собственик на парцел ХVІ-общ в кв. 126 по плана на гр. П.с площ от 483 кв. м. по отношение на Община П., като е осъдил общината да му предаде владението.

Представените от ищеца с писмена молба вх.№3409/01.10.2009г. доказателства са неотносими към предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен иска по чл.1 от ЗОЗОВ трябва да са налице следните предпоставки: действията на ответника да са при или по повод на изпълнение на административна дейност; издаденият от ответника акт да е противозаконен, ищецът да е претърпял вреди от този акт, както и установяване на конкретните вреди.

В настоящото производство, независимо че се установява, че издадената Заповед №588/17.01.1999г. на Кмета на Община П.е отменена като незаконосъобразна, то не бяха ангажирани никакви доказателства досежно  претърпени от ищеца болки и страдания. Поради това, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства за претърпените болки и страдания, то претенция му се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, т.к. за уважаването й не е достатъчно административният акт да бъде отменен, а е нужно също така ищецът да докаже причинените му неимуществени вреди.

          На основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати държавна такса в размер на 10 лева по сметка на ДРС.

 

По изложените съображения и на основание чл.188 от ГПК /отм./, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

             ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.П., ЕГН ********** *** против Община П.иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 1000 /хиляда/ лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди от Заповед №588/15.09.1999г. на кмета на Община П., като неоснователен.

           ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН ********** ***   ДА ЗАПЛАТИ  държавна такса по сметка на ДРС в размер на 10 лева (десет лева), на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: