Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1
гр. Нови пазар,03.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно
заседание, проведено на пети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен
съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:НЕЛА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Радева гражданско дело №814 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по подадена е искова молба, съдържаща обективно съединени искове с правно основание чл.422
във с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, от “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район
Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258,
представлявано от Управителите Я.М.Д., Г.К.и
П.С.С., чрез пълномощника юрисконсулт М.Й.М. срещу Б.А.М. с ЕГН **********,***.
В исковата молба се изнасят
следните факти: Ответницата Б.А.М. била
клиент на ищцовото дружество, с клиентски номер ***във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление, заведен с Аб.№***, находящ се в с. С., област Ш., ул. ***.
Облигационните отношения на страните били регламентирани в Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на
“ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, приети на основание чл.98а от ЗЕ и
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл.
17, т.2 от тези общи условия ответницата била длъжна да заплаща стойността на
използваната ел. енергия в сроковете и по начина, уреден в тези общи условия.
Във връзка с неизпълнение на задължението за заплащане на консумираната ел.
енергия, ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и в НПРС било образувано ч. гр. дело № 495/2019 год. Съдът издал заповед за изпълнение. Към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответницата имала неизплатени
задължения, съвпадащи по размер с търсените в настоящото производство- ел.енергия
в размер на 243.52 лв. - представляваща главница за консумирана ел.енергия и
такса възстановяване в периода 13.04.2018 год. - 20.06.2018 год., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер
на 16.54 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от
падежа й до 28.02.2019 год., посочени подробно в извлечение от сметка на
ответницата по кл.№***, към същата дата.
Доколкото длъжницата не била намерена на
постоянния си и настоящ адрес, съобщението до нея били връчено при
условията на чл.47, ал.3 от ГПК. Затова съдът указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си, което било сторено. Ищецът моли да
бъдат призовани на съд с ответницата и след доказване основателността на
твърденията, изложени в исковата молба, съдът да постанови решение, с което
признае за установено, че Б.А.М. дължи на „
ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата в общ размер на 260.06 лв.,от която
-включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 243.52 лв. -
представляваща главница за консумирана ел.енергия и такса възстановяване в
периода 13.04.2018 год. - 20.06.2018 год., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер
на 16.54 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от
падежа й до 28.02.2019 год., посочени подробно в извлечение от сметка на
ответника по кл.№***, към същата дата.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответницата Б.А.М. е призована по реда на чл.47 ал.1 от ГПК.
Назначеният й на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител - адв.С.Т. –*АК
е депозирала писмен отговор, с който признава исковете по допустимост. По
основателността им, заявява, че иска на ищеца е неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Постъпила е молба, в която се моли ход на делото да бъде даден в
отсъствие на представителя.
За ответницата се явява
назначеният й на основание чл.47 ал.6 от ГПК адвокат.С.Т. -*АК. Поддържа
депозирания отговор.Акцентира върху наличието на фактура за заплащане на такса
включване.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
За доказване на исковата си
претенция - конкретно,че ответницата Б.А.М. е
клиент на ищеца „Енерго-Про Продажби“АД, с клиентски номер ***във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, заведен с Аб.№***, находящ се в с. С., област Ш., ул. ***, ищецът
е представил изготвени от него писмени доказателства и удостоверяващи изгодни
нему факти, както следва фактури:Извлечение от сметка към 28.02.2019 г.; ФП №***831/13.04.2018
год., ФП **********/14.05.2018 год., ФП **********/13.06.2018 год., ФП
**********/14.05.2018 год., ФП **********/13.04.2018 год., ТП
**********/20.06.2018 год. на обща стойност 243,52 лв. и лихва до 28.02.2019 г.
на обща стойност 16,54 лева; справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца; извлечение от фактури и плащания; Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“АД и решение за
одобряването им от ДКЕВР от 07.11.2007г.,публикуване на ОУ в местен /национален
ежедневник. Представено и прието и и заявление №*** от 31.07.2014 г. за
снабдяване и разпределение на
електрическа енергия, подадено от ответницата, както и заверено с подписа на ответницата копие от
нотариален акт за продажба на недвижим имот от 29.07.2014 г., за недвижими имот
с административен адрес, съвпадащ с адреса на потребление.
По искане на ищеца, по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, със следните задачи: Вещото лице, след като се
запознае с доказателствата по делото и наличната документация ,водена при
ищеца,даде заключение на следните въпроси: Съществуват ли просрочени, неплатени
задължения по фактури, издадени в периода от 13.04.2018г.- 20.06.2018г. за
консумирана ел.енергия от страна на ответника за посочения обект на
потребление; В случай, че се установи наличието на такива, да се посочи какъв е
техният размер, за какъв период на консумация е фактурираната ел.енергия по
всяка една от фактурите, с какъв падеж е съответната незаплатена фактура; Какъв
е размерът на мораторната лихва до 28.02.2019год. върху просрочените задължения,
за които е установено по т.1 от задачата,че са незаплатени, считано от датата
на падежа на всяка една от тях.
Съдът кредитира с нужното
доверие заключението, изготвено от вещото лице П.Ж.Й., в което се сочи, че
неизплатените задължения за консумирана ел.енергия от страна на ответницата за
посочените обекти на потребление по фактури ,издадени в периода от 13.04.2018г.
до 20.06.2018г. за потребена ел.енергия на клиентския номер на ответницата са
както следва: фактури: ФП №***831/13.04.2018 год. -133,56
лв;, ФП **********/14.05.2018 год.-79,38 лв.;, ФП **********/13.06.2018
год.-10,22 лв., ФП **********/14.05.2018 год.-0,90 лв., ФП
**********/13.04.2018 год.-0,46 лв.; , ТП **********/20.06.2018 год. за
възстановяване на захранването в обекта -19 лв., общо начисленото, но незаплатено
задължение на ответницата за консумирана ел.енергия към 25.11.2019 г. 243,52
лв. Изчислена е и мораторната лихва върху олихвяемата сума /224,52 лева/, от
датата на падежа на всяка фактура до 28.02.2019 г. и тя е на стойност 16,54 лв.
Във връзка с подадено заявление по чл.410 от ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №325/04.04.2019 г. по ч.гр.д.495/2019 г.по описа на
НПРС .,с която е
разпоредил длъжникът /настоящата ответница/ да заплати на ищцовото дружество 243,52 лв. – главница, 16,54 лв. –мораторна лихва до 28.02.2019 г., както и
законната лихва върху главницата от 13.03.2019 г. до окончателното плащане и
сторените разноски, общо 75 лв. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК–чрез залепване
на уведомление по постоянния адрес на длъжника и на основание чл.415 ал.1 от ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си,
което той е сторил в законоустановения срок.
При така установеното от
фактическа и правна страна, съдът направи следните правни изводи:
От доказателствата по делото
се установява,че ответницата безспорно е
клиент на ищеца „Енерго-Про Продажби“АД, с посочения клиентски и
абонатен номер за конкретния адрес на потребление и по отношение на него важат ОУДПЕЕ.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.Общите условия касаят договорите за продажба на електрическа енергия
на Е.ОН България Продажби АД, а електрическата енергия е движима вещ.В тежест
изцяло на ищцовото дружество е да установи, че за процесните периоди , предмет
на исковата претенция е извършило продажба на електрическа енергия в посоченото
количество на ответницата, за което той му дължи начислените суми, с посочените
в счетоводните фактури падежи.За периода, посочен в цитираните по-горе фактури
за потребена ел.енергия и възстановяване на ел.захранване, на ответницата
е начислена консумирана ел.енергия в общ
размер на 343.52лв., което ищецът е обективирал в издадени от него първични
счетоводни документи-посочените по-горе фактури.
Фактурата ,като частен
диспозитивен документ,съгласно чл.180 от ГПК установява, че издателят й е
направил определено изявление, но не доказва,че това изявление е истинно или че
фактите са се осъществили така, както се сочи изявлението. От друга страна,
ответникцата не оспорва нито съдържанието, нито истиността на изявлението, поради
което съдът счита, че представените по делото и налични в счетоводната
документация при ищеца документи се ползват със съответната материална
доказателствена сила и удостоверяват
подлежащо на изпълнение притезание в полза на ищеца. Ответникцата не представя
писмени доказателства, удостоверяващи,че е извършила плащане –пълно или
частично по начислената сума за ползване
на електрическа енергия в процесния обект за съответния период.
Съгласно чл.16 т.2 от
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго –Про Продажби“АД,
които са публично огласени чрез публикуването им в средства за масова
информация и са приложими към момента на издаване на фактурите, подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК и предявяване на установителния иск, клиентът се задължава
да заплати стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия, а в случай на забавено плащане, дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден
забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на
задължението./чл.32 от ОУПЕЕ/.Доколкото падежа на задължението по цитираните
фактури е посочено от самия издател,то задължението е станало изискуемо и
ликвидно на посочените дати и по арг.на чл.84 ал.1 от ЗЗД,длъжникът /ответник/
изпаднал в забава, дължи на ищеца
мораторна лихва за забава, която според ССЕ е в общ размер на 16,54лв. Поради изпадането на длъжника в забава и
просрочие на задължението, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД,ответникът дължи на
ищеца законна лихва за забава, считано от деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане,
т.е от 13.03.2019 г.
По отношение на възражението
за недължимост на сумата от 19 лв., фактурирана с фактура №***8340/20.06.2018 год. за
възстановяване на захранването в обекта,съдът намира същото за
неоснователно,тъй като съгласно такава се дължи съгласно чл.21 ал.1 от Общите
условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго –Про Продажби“АД и
правилно е била начислена от продавача на ел.енергия.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК във вр.чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в това производство,на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размера, посочен в списъка за разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените от него съдебни и деловодни разноски в исковото производство в размер на
75лв./държавна такса/ +150.00лв./юрисконсултско възнаграждение/ + 180.00лв./депозит
за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза/ и 300.00лв./депозит за
адвокатско възнаграждение на назначения на ответницата особен представител по
делото/= 705 лв./седемстотин и пет лева/ по представения списък за разноски по
чл.80 от ГПК и документи за направени разноски/.
Предвид разяснителните указания, дадени в
т.11г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.на ВКС по
тълк.д.№4/2013г.ОСГТК,съдът ,който разглежда иска по чл.422 във вр.чл.415 ал.1
от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство,като съобразно изхода на спора,разпредели
отговорността за разноските както в исковото,така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора в исковото производство, съдът намира, че следва да
осъди ответника да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното
производство в размер на 25 лв. /държавна такса / и 50лв. /юрисконсултско
възнаграждение/.
Водим от
гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ответницата Б.А.М. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на ищеца “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав
Варненчик, бул. “Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от
Управителите Я.М.Д., Г.К.и П.С.С., по делото с юрисконсулт М.М.СУМАТА от 243,52 лв. /двеста
четиридесет и три лева и петдесет и две ст./ - главница; мораторна
лихва в размер на 16,54 лв. /шестнадесет лева и петдесет и четири ст./
за периода от падежа на всяка от фактурите до 28.02.2019 г., както и законната
лихва върху главницата от 13.03.2019 г. до окончателното плащане, /за
потребена, но незаплатена електрическа
енергия в обект с абонатен №****** в с. С., обл.Ш., ул.***,за което е издадена ЗАПОВЕД №325/04.04.2019 г. за
изпълнение по чл.410 от ч.гр.д.495/2019г.по
описа на НПРС/.
ОСЪЖДА ответницата Б.А.М. с ЕГН **********,*** да заплати на
ищеца „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.
“Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д.,
Б.Д.П., Г.К.и П.С.С., по делото с юрисконсулт М.Й.М. направените в исковото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 705.00лв./седемстотин и пет лева/.
ОСЪЖДА ответницата Б.А.М. с ЕГН **********,*** да заплати на
ищеца„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.
“Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д.,
Б.Д.П., Г.К.и П.С.С., по делото с юрисконсулт М.Й.М. направените в заповедното
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 75.00лв./седемдесет и пет лева/, от които -25 лв. /двадесет и пет
лева / - държавна такса и 50 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение. ,
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: