МОТИВИ НА
ПРИСЪДА НА НЧХД № 50 по описа за 2020 година
Наказателното
производство е от частен характер и е
образувано по тъжба на И.Б.И.,
ЕГН ********** с адрес *** против подсъдимия А.Ц.О., роден на ***г. в гр.Лом,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи в Община
Козлодуй, не осъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл. 131, ал.1 т.1 вр. чл.130, ал.2 от НК.
Частния тъжител И.Б.И. е предявил и съдът е приел и разгледал
граждански иск против подсъдимия А.Ц.О. за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от деянието в размер на 3000.00 лева, ведно със
законната лихва.
В
съдебни заседания частния тъжител И.И.
участва лично и с повереник адвокат М.С. *** и поддържа обвинението си срещу подсъдимия
и гражданския иск.
Подсъдимия
А.Ц.О. участва лично и със защитник адвокат Е.А. ***. Подсъдимия не се признава
за виновен и не дава обяснения. Защитата му пледира да бъде оправдан по
съображения, че не е извършил деянието, за което е обвинен и обвинението не е
доказано. Оспорва и гражданския иск като неоснователен и недоказан.
В хода на съдебното
следствие са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Г.Х.К., Н. Генов Н., Кръстьо П.К., А.К.А., Ц.А.О., Л.В.Д., С.И.Д., П.Ц.Ц.,
Богомил П. Христов, Р. Михайлов Горинов, Даниела
Илиева Борисова и Юлиян Василев Тошев и писмени доказателства – приложено е ЧНД
№ 10/2020г. по описа на Районен съд – Козлодуй съдържащо досъдебно
производство № 1478/2018г. по описа на Районна прокуратура – Козлодуй/ДП№
38/2020г. по описа на ОСЛО-Враца/; медицинско удостоверение № 76 от
22.11.2018г. издадено от д-р Полин Горанов; справка
за съдимост на подсъдимия; характеристични данни на подсъдимия; документи удостоверяващи
обстоятелството, че към 21.11.2018г. тъжителя е бил Кмет на Кметство Бутан в
Община Козлодуй; копия на разпечатки от
материали публикувани в сайтове за събитието от 21.11.2018г.. Прието е заключение
на съдебномедицинска експертиза, изготвено от вещото лице доктор Р.А..
СЪДЪТ ПРИЕМА
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО.
Тъжител И.Б.И. към 21.11.2018г. е бил Кмет на Кметство
Бутан в Община Козлодуй, за което в делото се съдържат писмени доказателства –
Решение на Общинска избирателна комисия и Клетвен лист. Мястото му на работа е
в кметството в село Бутан. Участва в работни срещи в Община Козлодуй.
Подсъдимия А.Ц.О. към 21.11.2018г. е работил на
длъжност шофьор в общинско предприятие и е бил шофьор на кмета на Община
Козлодуй, и по втори трудов договор е работил в Община Козлодуй на длъжност по
заместване старши служител домакин – снабдител, видно от писмените
доказателства по делото, включително от писмените доказателства в досъдебното производство и от показанията на разпитаните по
делото свидетели. Тъжителя и подсъдимия се познават по повод служебни
отношения.
На 21.11.2018г. след обяд, около 13.00 часа тъжителя И.И.
*** на работна среща с Г.Х., която заемала длъжността Директор Дирекция
"Финансово-стопански дейности”. Влязъл в нейния кабинет на втория етаж в
дясната част на сградата на общината. В кабинета била само Л.Д.,***. При идването
на тъжителя, Л.Д. извикала Г.Х.. Тя дошла и тъй като в хода на разговора с И.И.
станало ясно, че той има претенции за това, че кметството е предоставило за
ремонт косачка на общинско предприятие, която не е върната на кметството, Г.Х.
извикала Ц.О., който към този момент заемал длъжността Началник автотранспорт в
същото общинско предприятие. Ц.О. е баща на подсъдимия. Той дошъл в кабинета на
Г.Х. и започнал спор между него и тъжителя за това, върната ли е след ремонта
предоставената от кметство Бутан на общинското предприятие косачка, като според
тъжителя не е върната, а Ц.О. отричал да е получена косачката и твърдял, че е
върната. Спора между двамата бил на висок глас и прераснал в шумен скандал, а в
кабинета заедно с тях били Г.Х. и Л.Д. станали очевидци на конфликта. Тъжителя И.И.
станал от стола, на който седял и се отдръпнал с гръб към вратата, за да
напусне конфликта и кабинета. Тогава получил от зад два удара с ръка в областта
на тила и врата си. Обърнал се и видял, че го е ударил подсъдимия А.О., когото
познава като шофьор на кмета на
общината. Освен че го ударил да пъти подсъдимия крещял обидни думи, псувал го и
се заканвал. Присъстващите в кабинета Ц.О. и Г.Х. избутали подсъдимия от стаята
и той излязъл. В това време чул шума от конфликта заместник кмета на общината Н.Н.
излязъл от съседния кабинет и отишъл към кабинета на Г.Х., за да види какво
става. Видял на вратата Г.Х. и Л.Д., а в кабинета видял седнал на стол Ц.О. и
прав тъжителя И.И.. Тъжителя бил видимо зачервен и притеснен и на въпроса на
заместник кмета Н. какво става, му казал че е бил ударен от А.О.. Другите
присъстващи нищо не му отговорили. Заместник кмета Н. се върнал в кабинета си и
около пет минути след това напуснал сградата на общината по работа. При
излизането си видял подсъдимия А.О. пред сградата на общината. Тъжителя останал
в кабинета на Г.Х. с нея, с Ц. Орлови и с Л.Д.. От личния си телефон се обадил на
началника на Районно управление Полиция – Козлодуй Кръстьо К. и му съобщил, че
е бил нападнат и бит в общината. Началника на полицейското управление не
разбрал точно къде се е случило деянието и изпратил полицейски служители в
сградата на кметството в село Бутан. След като получил обаждане от изпратените
служители, че тъжителя не е в кметството, той му позвънил и разбрал от него, че
деянието е извършено в сградата на Община Козлодуй. Чрез дежурния по ОДЧ изпратил
полицейски патрул. Около три минути след обаждането на дежурния и около десет
минути след деянието, полицейските служители С.И.Д. и П.Ц.Ц. дошли в сградата
на общината и на втория етаж в кабинета на Г.Х. намерили тъжителя И.И.. В
кабинета заедно с него били Г.Х. и Ц.О.. Тъжителя съобщил на полицейските
служители, че е бил ударен от шофьора на кмета подсъдимия А.О. и показал мястото
на ударите по главата и тила си. Бил зачервен и видимо притеснен, като нямал
видими следи от нараняване. Полицейските служители не установили в кабинета
подсъдимия А.О., но разбрали от присъстващите, че е излязъл. Установили го по
телефона и той веднага дошъл при тях на втория етаж. При разговора с него, той
отрекъл да е бил в кабинета на Х. и да е удрял тъжителя И.И.. На място били снети
сведения от тъжителя, от подсъдимия и от присъствалите на инцидента, а тъжителя
и подсъдимия били предупредени с протоколи приложени на предварителната
проверка съдържаща се в досъдебно производство № 1478/2018г. по описа на РП-Козлодуй.
И в сведенията тъжителя изложил обстоятелството, че е бил ударен от подсъдимия
при спора с неговия баща в кабинета на Г. Х.. След това тъжителя отишъл в полицията и
съобщил за случая, което е отразено в 14.10 часа в регистър за сигналите в РУ
Козлодуй приложен копие по делото /извадка/. Обадил се по телефона на свой
познат А.А.,*** /болницата в града/ и му съобщил, че е ударен в сградата на
общината от шофьора на кмета и поискал телефон на съдебен лекар, за да бъде прегледан.
Уговорили си среща с А. пред болницата. След посещението в полицията тъжителя
отишъл на срещата с А.А., която се състояла на паркинга пред болницата и отново
потвърдил, че е бил ударен два пъти по тила и врата от шофьора на кмета А.О.
докато бил в сградата на общината в стаята на Г.Х. при спор с неговия баща за
техника на кметството. Получил телефонния номер на съдебния лекар д-р Полин Горанов, с когото си уговорил среща за преглед на
следващия ден.
На следващия ден
22.11.2018г. тъжителя И.И. посетил д-р Полин Горанов
за преглед. При прегледа, вследствие нанесените му удари съдебния лекар Полин Горанов констатирал, че има кръвонасядане
и оток по главата и врата. Тилно в областта на окосмената част на главата, в
ляво тилно възвишение с овален оток с размери 2/3 см. без промяна цвета на надлежащата кожа. По задната повърхност на врата, под
границата окосмена-неокосмена част има червеникаво на
цвят, широко кръвонасядане с неправилна форма на площ
5/3 см. За извършения преглед д-р Полин Горанов издал
на тъжителя приложено на досъдебното производство
/предварителна проверка на л.27/ съдебномедицинско удостоверение № 76/2018г. от
22.11.2018т. Според този медицински документ, описаните в увреждания са нехарактерни и са в резултат на тъпи травми и добре
отговарят да са от удар с/ върху тъп предмет непритежаващ
остър връх и/или режещ ръб с нехарактерна повърхност /възможно ръка, юмрук/, в
условията на посочения от тъжителя инцидент, в срок и начин, по какъвто съобщил
пострадалия.
За случая в РУ на
МВР - Козлодуй била образувана преписка № 288зм62/2018г. - ДП№1478/2018г. по
описа на РП Козлодуй, следствено дело № 38/2019г. по описа на ОСлО-Враца, която е приключена с постановление за спиране
на наказателно производство от 10.01.2020г., което е потвърдено с Определение
по ЧНД № 10/2020г. на РС-Козлодуй, приложено към настоящото дело. С оглед това
определение на съда тъжителя подал тъжбата и инициирал настоящото наказателно
производство срещу подсъдимия по частен ред.
Инцидента станал
достояние на общински служители и бил обсъждан следващите дни. В делото се
съдържат копия на извадки от публикации в местен и регионални сайтове, в които
също се съдържа подробна информация за инцидента. Тъжителя изпитвал неудобство
и притеснения, и няколко дни не ходел на работа и отказвал да се среща и да
отговаря на познати. Изпитвал неудобство от факта, че като кмет е бил ударен от
шофьора на кмета на общината в сградата на местната власт и пред други общински
служители, с което било засегнато достойнството и авторитета му.
Горната фактическа
обстановка е доказана по несъмнен и категоричен начин от
писмените доказателства по делото – медицинско свидетелство, съдебно–
медицинска експертиза и от гласните доказателства по делото, събрани
чрез показанията на свидетелите Н.Н., А.А., Кръстьо К., С.Д. и
П.Ц., отчасти от показанията на свидетелите Г.Х., Л.Д. и Ц.О..
От показанията на разпитаните свидетели Г.Х., Л.Д. и Ц.О.
се потвърждават твърденията на тъжителя И.И., че на 21.11.2018г., около 13.00
часа тримата заедно с тъжителя, който бил кмет на кметство Бутан били в
кабинета на свидетеля Х. на втория етаж в сградата на Община Козлодуй на
работна среща. Между тъжителя и свидетеля Ц.О. възникнал спор, който прераснал
в скандал по повод техника на кметството. И тримата свидетели потвърждават, че
тъжителя И.И. позвънил от личния си телефон в полицията и чули, че съобщава че
е нападнат и бит в общината. И тримата свидетели нямат логично обяснение и не
дават отговор на въпросите за мотива на тъжителя да позвъни в полицията. И
тримата свидетели потвърждават, че по повод скандала в кабинета дошъл и
заместник кмета Н.Н.. Потвърждават, че тъжителя И. не е напускал кабинета и
малко след неговото обаждане на полицията дошли двама полицейски служителя.
Потвърждават и, че на полицейските служите тъжителя съобщил, че е бил ударен от
подсъдимия А.О., за което те са давали сведение. И тримата свидетели отричат подсъдимия А.О.
да е идвал в кабинета на свидетеля Х. и да е нанасял удари на тъжителя. В тази
част съдът не кредитира показанията на тези трима свидетели.
От показанията на свидетеля Н.Н., който е бил
заместник кмет се потвърждава, че на 21.11.2018г. след обяд докато е бил на
работа в кабинета си в сградата на община Козлодуй чул шум от разправия в
съседния кабинет и излязъл да види причината. Видял, че шума идва от кабинета
на Г.Х.. Установил пред кабинета Х. и Л.Д., а в кабинета видял да седи на стол
бащата на подсъдимия Ц.О.. Видял и прав тъжителя И.И., който бил зачервен и
видимо притеснен и превъзбуден, като се опитвал да
звъни от телефона си. На въпроса на свидетеля какво става, И. му отговорил, че
е бил нападнат и ударен от А.О.. Свидетелите Х., Д. и О. не му отговорили.
Потвърждава, че когато пет минути по-късно излязъл по работа от сградата на
общината, видял отпред подсъдимия А.О., а на следващия ден чул да се обсъжда в
общината, че тъжителя И. твърди, че е бил ударен от подсъдимия А.О. в кабинета
на Х..
Свидетеля А.А. потвърждава, че на 21.11.2018г.
тъжителя И.И. му позвънил по телефона и поискал съдействие и телефонен номер на
съдебен лекар, за да бъде освидетелстван, тъй като е бил ударен в общината
докато бил на работна среща в кабинета на Г.Х. от шофьора на кмета подсъдимия А.О.. Потвърждава
и, че малко след това се срещнал с тъжителя на паркинга на болницата и му
предоставил номера на д-р Полин Горанов. Когато видял
тъжителя, той бил видимо разстроен и със зачервено лице. Отново обяснил на
свидетеля, че е бил в сградата на Община Козлодуй в кабинета на Г.Х. и имал
спор и конфликт с бащата на подсъдимия по повод служебна техника, когато бил
ударен от зад по главата от шофьора на кмета подсъдимия А.О..
От показанията на свидетеля Кръстьо К., който към
21.11.2018г. е бил началник на РУ Козлодуй се потвърждава, че на 21.11.2018г.
около обяд на личния му телефон се обадил тъжителя И.И., когото познава
служебно и му съобщил, че го заплашват в
кметството. Той изпратил незабавно служители, който му върнали информация, че в
кметството в село Бутан няма никой. След около 7-8 минути И. отново му позвънил
и съобщил, че му е нанесен побой в сградата на общината в град Козлодуй. Чрез
дежурния по ОДЧ изпратил патрул. Когато И.И. му съобщил, че му е нанесен побой
в общината не е съобщил други обстоятелства, нито е съобщил кой му е нанесъл
побоя. По-късно в разговор с него, И. му съобщил подробности и, че е бил ударен
в сградата на общината от подсъдимия А.О.. По случая била образувана преписка. Между показанията на Свидетеля К. и обясненията на тъжителя
има разминаване относно това, обадил ли се повторно тъжителя или свидетеля К.
му е позвънил след като не е бил установен в кметството в село Бутан. Съдът
намира, че в случая не става въпрос за съществено
противоречие, а за разминаване и пресъздаване
на различни моменти от случилото се с оглед изминалия период от
време. Констатираното противоречие не се отнася до основни факти. Това
разминаване не оказва съществено влияние върху истинността на техните
показания, тъй като ирелевантно за делото е
обстоятелството кой - дали тъжителя или свидетеля К. за си звънели втория път,
доколкото при тази си телефонна връзка тъжителя е съобщил на свидетеля К., че
му е нанесен побой в сградата на общината. В случая от съществено значение е
обстоятелството, че тъжителя и на свидетеля Н. и на свидетеля А. и на свидетеля
К. е съобщил категорично, че е бил ударен в кабинета на Х. от подсъдимия.
Свидетеля К. свидетелства и, че след около 30-40
минути от непознат телефон му позвънила жена, която се представила като „Галя Х.
от общината” и му казала „ако може да не даваме гласност на случая в общината”.
Не уточнила друго, но той възприел, че става дума за инцидента с тъжителя в
сградата на общината, за който бил информиран половин час по-рано.
Свидетеля С.Д. сочи, че е служител на РУ – Козлодуй и
към месец ноември 2018г. бил на длъжност „полицай". Бил изпратен от
дежурния на сигнал за скандал в Община Козлодуй с участието на кмета на село
Бутан. Дежурния му съобщил, че кмета на село Бутан е бит в общината. Бил с
колега. Отишли в сградата на общината,
посрещнал ги охранител, качили се на втория етаж и там установили кмета
на Бутан в една от стаите, в дясно по коридора. В стаята били Ц.О., Г.Х. и
тъжителя. Тъжителя И.И. съобщил, че е бил ударен от подсъдимия А.О.. А.О. не
бил в стаята. Свидетелства, че някой от присъстващите в стаята му казал, че А.О.
е излязъл и е тръгнал в неизвестна посока. Потърсили А.О. по телефона и той
бързо дошъл. В разговора отрекъл да е бил в кабинета на Х. и да е удрял
тъжителя. Те се консултирали с дежурния и по случая е образувана преписка,
снети са сведения и тъжителя и подсъдимия са предупредени с протоколи.
Свидетелства, че тъжителя бил зачервен и притеснен, но не видял видими следи от
удари.
От разпита на свидетеля П.Ц. се установява, че е
полицейски служител и е бил такъв и към 21.11.2018г. Бил е със свидетеля С.Д..
Били изпратени от дежурния по сигнал за сбиване в Общината. Отишли в сградата
на втория етаж и в един от кабинетите установили тъжителя, бащата на подсъдимия
свидетеля Ц.О. и свидетеля Г.Х..Тъжителя И. им съобщил, че подсъдимия А.О. му е
нанесъл два удара в областта на врата. Той бил зачервен и видимо притеснен. Не
установили на място в кабинета А.О., но по-късно той дошъл при тях и отрекъл да
е виждал и удрял тъжителя. По случая била образувана преписка.
От разпита на свидетеля Богомил Христов се установява,
че се занимава с пожарна безопасност и през 2018г. е имал договор с Община
Козлодуй за това. В изпълнение на договора на 21.11.2018г. е бил в сградата на
общината на проверка на пожарогасителите. При проверката е бил придружен от
общински служители свидетеля Р. Горинов и подсъдимия А.О..
И двамата през цялото време са го придружавали при проверката. За проверката не
е съставен протокол и не може да посочи точен час, кога е започнала и
завършила.
От разпита на свидетеля Р. Горинов
се потвърждава, че към 21.11.2018г. е работил в община Козлодуй на длъжност
Главен специалист Логистика - домакин. Същия ден пристигнали за проверка на
пожарогасителите свидетеля Богомил Христов и негов служител. Той бил заедно с
подсъдимия А.О. и с Богомил Христов и обикаляли пожарогасителите по мазетата
като проверявали кога изтича срока им. Били заедно през цялото време на
проверката, която продължила от сутринта до обяд или до преди обяд, като не
може да е категоричен, но е сигурен, че проверката е била до обяд.
От показанията на свидетеля на тъжителя Даниела
Борисова се установява, че тя не е очевидец на инцидента. Разбрала е за него
няколко дни след това от публикация в местен сайт, в която пишело, че шофьора
на кмета и нанесъл побой на И.. Била впечатлена, че в Общината, в административната сграда е
бил нанесен побой над Кмета на Бутан. Позвънила му, за да го попита как е. Не
отговорил. Още няколко пъти през деня му звъняла, също и на следващия ден, но
не отговарял. Позвънила на съпругата му и от нея разбрала, че той не се чувства
добре и не е на работа. След работа се отбила в тях. Заварила го апатичен. В
това време много приятели техни общи познати коментирали, че след като кмета на
селото е бит в административната сграда на Общината от шофьора, какво остава за
обикновен гражданин и дали вече И. може
да защити селяните, на които е Кмет, т.е. говорели с не добро за случая. От
това И. бил апатичен, обезсърчен, отчаян и не се чувствал сигурен. Не знае до
кога е придължило това му състояние.
От показанията на свидетеля Юлиян Тошев се установява,
че също не е бил очевидец на инцидента, но е бил общински съветник и познава и
тъжителя и подсъдимия. Научил от медиите за побоя и звънял на И.И., но той не
ми отговорил. Потърсил го и следващия ден преди обяд и отново не му отговорил,
но след обяд му позвънил. Коментирали случая и той потвърдил за скандала станал
в кабинета на Г.Х. и за това, че се карал с бащата на подсъдимия, когато
последния го ударил от зад. Звучал притеснен. След няколко дни се видели. И.
бил разстроен и не ходел на работа. Притеснявал се, тъй като е кмет на село
Бутан и имало подигравки, че е бил бит от шофьора на кмета на общината. Знае,
че от преди това И.И. има конфликти и неразбирателства с бащата на подсъдимия Ц.О.
по повод техника на кметството и ремонта й от общинско предприятие, където
работи бащата.
От съдебномедицинска експертиза приета по делото,
която съдът изцяло кредитира изготвена от д-р Р.А. въз основа на писмените
доказателства по делото и свидетелските показания, се установява че тъжителя е
получил оток вляво тилно и кръвонасядане по задната повърхност на шията
/врата/.По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на
твърди тъпи предмети - 1 или 2 удара с/или твърд тъп предмет със широка
повърхност с малка кинетична енергия и са с давност на получаване до трето
денонощие считано от датата на прегледа - 22.11.2018г. Тези увреждания са
причинили на И. болка и страдание и могат да бъдат получени по време и по начин
посочени от тъжителя. Не се определя оздравителен период в смисъла на временна
нетрудоспособност, а самооздравяват за срок от 5-6 дни.
БЕЗСПОРНО е
установено по делото, че подсъдимият и тъжителя се познават по повод служебните
си отношения, тъжителя като кмет на кметство, а подсъдимия като шофьор на кмета
на общината, час от която е кметството. Няма спор и, че между тъжителя и бащата
на подсъдимия има конфликти отношения по повод служебна техника. Безспорно се
установи по делото и, че на 21.11.2018г. е имало шумен скандал между тъжителя и
бащата на подсъдимия свидетеля Ц.О. в сградата на общината на втория етаж в
кабинета на свидетеля Г.Х. и на този скандал присъствали и Г.Х. и свидетеля Л.Д..
Безспорно е и, че подсъдимия бил в сградата на общината този ден.
По отношение авторството на деянието, съдът счита, че от
съвкупния анализ на събраните гласни и писмени
доказателства по несъмнен начин е доказано обвинението
за извършено от подсъдимия престъпление по чл.130, ал.2 от НК. По делото са депозирани две групи гласни доказателства, които коренно си противоречат, като и двете
групи свидетели са очевидци.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите Н.Н., С.Д. и П.Ц.. Свидетеля Н. е
възприел шума от скандала в кабинета на Х. и е отишъл по този повод да види
какво става, където е установил и непосредствено е възприел тъжителя И..
Възприел е състоянието му – че е зачервен, видимо притеснен и превъзбуден, който му е съобщил, че е бил ударен от
подсъдимия А.О.. Свидетелите Д. и Ц. са посетили мястото на инцидента по повод
подадения сигнал. И двамата свидетели нямат преки и непосредствени
впечатления от развилия се инцидент, но свидетелстват за състоянието, в което
се е намирал тъжителя при отиването им на място. И тримата свидетели не
са заинтересовани от изхода на делото, с оглед отсъствието на
роднински връзки със страните. Достоверността на едни или други доказателства
се определя от тяхната последователност, убедителност, вътрешна и спрямо
другите доказателства непротиворечивост. Така показанията на тези трима свидетели
са последователни, отнасящи се до основни факти от предмета на доказване. И
тримата дават логични и последователни показания по основните факти относно
обстоятелството, че са установили тъжителя на мястото на инцидента в кабинета
на Г.Х. и, че той е бил зачервен, притеснен и видимо разстроен като е съобщил,
че е бил ударен по главата и тила от подсъдимия А.О. и е показал мястото на
ударите на свидетелите Д. и Ц.. Тримата свидетели са категорични, че тъжителя е бил в кабинета на Х.. Същите
са непротиворечиви и относно факта, че тъжителя е бил зачервен и видимо
притеснен и е съобщил, че е бил ударен именно от подсъдимия А.О..
Показанията им се подкрепят от показанията
на свидетеля А.А., на когото тъжителя се обадил по телефона и съобщил, че
подсъдимия го е ударил в сградата на общината и потърсил съдействие за
медицински преглед, а малко по-късно и при личната им среща потвърдил, че е бил
ударен по главата и тила от подсъдимия О. докато бил в кабинета на Х. в
сградата на общината. Потвърждават се и досежно
състоянието на тъжителя, което свидетеля А. лично е възприел – зачервен и
притеснен.
Показанията на свидетелите корелират с обективните данни, съдържащи се в съдебно-
медицинското удостоверение, досежно получените от
тъжителя увреждания. Действително, от показанията на свидетелите се установява,
че подсъдимият е ударил два пъти тъжителя по главата и тила с ръка. Видно от
приложеното медицинско удостоверение и заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, уврежданията, които е
получил тъжителя са тилно в областта на окосмената част
на главата, в ляво тилно възвишение с овален оток с размери 2/3 см. без промяна
цвета на надлежащата кожа и по задната повърхност на врата, под границата
окосмена-неокосмена част червеникаво на цвят, широко кръвонасядане с неправилна форма на площ 5/3 см.
Безспорно се установи, че тъжителя е ударен
два пъти с ръка по главата и тила /врата/ от подсъдимия и по този начин е
получил уврежданията – в областта на окосмената част на главата,
в ляво тилно възвишение с овален оток с размери 2/3 см. без промяна цвета на надлежащата кожа и по задната повърхност на врата, под
границата окосмена-неокосмена част червеникаво на
цвят, широко кръвонасядане с неправилна форма на площ
5/3 см., описани в
съдебно - медицинското удостоверение. В подкрепа на това са показанията на
свидетелите Н., Д. и Ц., които се допълват и от показанията на свидетеля
Кръстьо К., който твърди, че на него тъжителя се обадил по телефона и съобщил,
че му е нанесен побой в сградата на общината, а по-късно след няколко дни му
обяснил, че побоя му е бил нанесен от подсъдимия А.О..
В случая от съществено значение е
обстоятелството, че свидетелите Н., Д. и Ц. са видели тъжителя в кабинета на Х.,
видимо зачервен и разстроен, когато им съобщил, че е бил ударен.
Съдът
кредитира и показанията на свидетелите Богомил Христов и Р. Горинов,
за обстоятелството, че подсъдимия същия ден е бил в сградата на общината и
както се установи до обяд е бил заедно с тях. Доколкото деянието е станало след
обяд, то съдът намира, че показанията им не разколебават извода за факта, че
именно подсъдимия А.О. е удари тъжителя както се доказа след обяд около 13.00
часа.
Съдът
кредитира частично и показанията на свидетелите Г.Х., Л.Д. и Ц.О.. От тях безпротиворечиво се потвърждава, че на 21.11.2018г.
тъжителя е бил в кабинета на Х. заедно с тримата, когато между него и свидетеля
Ц.О., който е баща на подсъдимия възникнал шумен скандал. Показанията на
свидетелите се явяват в подкрепа на твърденията, че това е бил повода за
нанесения побой от подсъдимия, и именно конфликта на тъжителя с бащата на
подсъдимия обяснява и агресивното му
поведение към тъжителя.
Съдът
не кредитира показанията на тези трима свидетели в частта в която отричат
подсъдимия да бил в кабинета на Х. и да е ударил тъжителя. На първо място
свидетеля Ц.О. е баща на подсъдимия, а другите две свидетелки са служители на
общината и колеги на подсъдимия. Освен това и тримата свидетели безпротиворечиво сочат, че пред тях тъжителя е позвънил по
телефон на полицията и е съобщил, че е бит и са дошли полицейски служители, но
не дават логичен отговор на въпроса, кое е мотивирало това поведение на
тъжителя. На последно място и съдът съобрази показанията на свидетеля К.,
началник на полицейското управление, че малко след като тъжителя му съобщил, че
е бит в общината му позвънила свидетеля Х., която пожелала да не се дава
гласност на случая в общината, което налага извода, че тя очевидно се опитва да
затай истината за случая и не я съобщава обективно на съда.
Предвид
изложеното съдът намира, че показанията на свидетелите
обсъдени по-горе и данните, отразени в съдебно - медицинското удостоверение
установяват по безспорен начин авторството на деянието и механизма на
причиняване на увреждането. Поради това и съдът намери за безспорно
доказано, че на посочената дата, подсъдимият
причинил описаното в медицинското удостоверение
увреждане, съставляващо лека телесна повреда по смисъла
на чл.130 ал.2 от НК, на частния тъжител И.И., като му нанесъл два удара с ръка
по главата и тила /врата/. По този
начин му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание,
с което обективно е осъществил престъпление по чл.130, ал.2 НК.
Допуснатата
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа
на посочения документ, дава заключение, че на И. са причинени оток вляво тилно и кръвонасядане по задната повърхност
на шията /врата/. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от
действието на твърди тъпи предмети - 1 или 2 удара с/или твърд тъп предмет със
широка повърхност с малка кинетична енергия и са с давност на получаване до
трето денонощие считано от датата на прегледа - 22.11.2018г. Уврежданията са причинили
на тъжителя болка и страдание без разстройство на здравето и могат да
бъдат получени по време и по начин посочени от тъжителя. Според вещото лице при
така определената медико биологична квалификация не се определя оздравителен
период в смисъла на временна нетрудоспособност, а самооздравяват
за срок от 5-6 дни. Това дава основание на съда да приеме, че се касае до
причинена лека телесна повреда, без разстройство на
здравето, изразяваща се само в причиняване на болка и страдание съгласно
чл.130, ал.2 от НК. Лека телесна повреда без разстройство на здравето - чл.
130, ал. 2 от НК има, когато увреденият претърпява само болки или
страдания, които се изразяват в кратковременни телесни болки, предизвикани от
посегателството върху различни части на тялото. Липсват в конкретния случай,
според експерта, данни за такива видими увреди, които да обосноват извод и за
причинено разстройство на здравето. В експертизата, неоспорена
от страните, се сочи единствено причинени болки и страдания, като субективни
оплаквания.
Според съда от
показанията на разпитаните свидетели не се доказа обвинението за престъпление
по чл.131, ал.1 т.1 от НК, а именно подсъдимия да е причинил леката телесна
повреда на тъжителя при и по повод изпълнение на функциите му на кмет/длъжностно
лице. Независимо, че тъжителя е бил в това качество в общината, доколкото подсъдимия
не е имал конфликт с него по служебен въпрос, а само е възприел скандала на
тъжителя с неговия баща, то според съда не е налице състава на чл.131, ал.1 т.1
от НК. Това налага оправдаване на подсъдимия относно вмененото
му с тъжбата деяние по чл.131, ал.1 т.1 от НК.
Механизмът на
причиняване на увреждането се
установява от медицинското удостоверение. Съдебният лекар е установил, че
получените увреждания отговарят да са получени по начин и по време, описвани от
тъжителя – два удара с ръка по главата и тила. Действително, медицинското
удостоверение и съдебно-медицинската експертиза материализират
уврежданията, но не доказват авторството.
Безспорно то представлява косвено доказателство и само по себе си не
може да послужи като единствено такова за постановяване на осъдителна присъда,
ако не е подкрепено с други доказателства или ако косвените
доказателства, в своята съвкупност не изключват какъвто и
да е бил друг извод, освен за вината на подсъдимия. В конкретния случай, както вече се посочи, авторството на подсъдимия се
доказва не само от медицинското свидетелство, но и от останалите доказателства:
показанията на свидетелите обсъдени по-горе. Съобразявайки изложеното по-горе,
съдът счита, че авторството на подсъдимия е безспорно и
категорично доказано посредством косвени
доказателства – показанията на свидетели, които не са преки очевидци на ударите, но
които доказателства в своята съвкупност не изключват какъвто и да е
бил друг извод, освен за вината на подсъдимия.
Поради
това и съда призна подсъдимия А.О. за виновен по
обвинението му само по чл.130, ал.2 от НК, като
прие, че подсъдимият е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание
на И.И., с което от обективна страна е осъществил
престъпление по чл.130, ал.2 от НК. В случая тъжителя е претърпял краткотрайни
телесни болки, предизвикани от подсъдимия, чрез нанасяне на два удара с ръка
по главата и тила. По своята същност болката представлява неприятно
физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката. Конкретиката на случая сочи, че в случая тъжителя е
претърпял и болка, и страдание.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено
под формата на пряк умисъл, като той е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици е искал настъпването
на съставомерния резултат. Безспорно, подсъдимият е
съзнавал, че нанасяйки удари по главата на тъжителя, последния ще получи
констатираните увреждания.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА.
При
определяне размера на наказанието, съдът направи цялостна преценка на
обстоятелствата, следващи да бъдат взети предвид при индивидуализиране на
наказанието, определящи конкретната тежест на извършеното деяние и
характеризиращи личността на дееца. При определяне на размера на
наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието,
подбудите за извършването му, всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, имотното състояние на подсъдимия. Освен
това при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия А.Ц.О. за извършеното
престъпление по чл.130, ал.2 НК съдът съобрази задължението си при
наличието комулативно на всички предпоставки на
чл.78а НК служебно да приложи този институт и да освободи от наказателна
отговорност подсъдимия като му наложи административно наказание.
Съгласно чл.78а НК
пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се
налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно
следните условия: а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет
години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; б) деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на този раздел и в) причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени.
За престъплението по чл.130,
ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода” до шест месеца
или „пробация”, или „глоба” от сто до
триста лева. Подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК, както и от
престъплението не са причинени имуществени вреди. Предвид на това,
съдът като констатира, че са налице всички изисквания по чл.78, букви “а”, “б”
и “в” НК, с оглед императивното изискване на закона, освободи подсъдимия от
наказателна отговорност и му наложи административно
наказание глоба в размер на 2000 лева, което е към средния размер. При
определяне размера на глобата, предвид регламентирания толеранс от 1000 до 5000
лева, съдът отчита наличието както на смекчаващи
обстоятелства - липсата на други осъждания и младата възраст на подсъдимия,
така и отегчаващите – обстоятелството,
че подсъдимия е извършил деянието в сградата на местната власт – общината и на
лице изпълняващо функциите кмет макар и не повод на тези му функции да е
извършил деянието, освен това видно от характеристичните му данни съдържащи се
в прокурорската преписка, той е известен на полицията като по отношение на него
има образувана преписка за престъпление по чл.195 НК с мнение да бъде образувано
досъдебно производство. Ето защо, съдът наложи глоба
към средния размер. Във връзка с индивидуализацията на наказанията, следва да
се посочи, че като отегчаващо обстоятелство съдът НЕ отчете
липсата на критичност към извършеното и обстоятелството, че подсъдимия не дава
обяснения, защото първо и основно право на подсъдимия е да има
позиция съобразно собствената си преценка. Не е и не може
да бъде отегчаващо обстоятелство не признаването на вината и не
даването на обяснения, без значение, че става въпрос за осъдителна присъда.
ПО
ГРАЖДАНСКАТА ПРЕТЕНЦИЯ.
Основанието на гражданския
иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението. Той се предявява
само ако има вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието, по
повод на което е образувано конкретното наказателно дело. Граждански иск може
да се предяви във връзка с всяко престъпление, без оглед на това дали то е
резултатно или на формално извършване, стига вредите, чието възстановяване се
иска, да са пряка и непосредствена последица от него.
По настоящето дело, подсъдимия е признат
за виновен за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за лека телесна
повреда на тъжителя, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на
здравето, с оздравителен период около 5-6 дена до една седмица. Не са
установени последващи усложнения.
Леката телесна повреда е престъпление
против личността и по делото безспорно се доказа, че подсъдимия е нанесъл два
удара с ръка от зад по главата и врата /тила/ на тъжителя, с което са му
причини съставомерния резултат – в ляво тилно възвишение с овален оток с размери 2/3 см. без
промяна цвета на надлежащата кожа и по задната повърхност на врата, под границата
окосмена-неокосмена част червеникаво на цвят, широко кръвонасядане с неправилна форма на площ 5/3 см. Репарирането на физическите болки и морални терзания,
претърпени от пострадалия могат да бъдат претендирани
чрез предявяване на граждански иск за неимуществени вреди, тъй като те са пряка
и непосредствена последица от осъществената спрямо него принуда. С оглед
гореизложеното, съдът намира че предявения граждански иск против подсъдимия е
доказан по своето основание.
С тъжбата тъжителя
претендира обезщетение за неимуществени вреди за претърпени в резултат на
непозволеното увреждане болки и страдания в размер на 3000.00 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумата. Неимуществени са тези вреди, които засягат
не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В групата на
неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия, физическите
и моралните страдания, предизвикани от противоправните
действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да
получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига
вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от
съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат: характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. /
ППВС № 4/68 г. /.
При определяне на размера на претендираното
обезщетение по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе
предвид установените от събраните по делото доказателства обстоятелства, че
претърпените от тъжителя увреждания имат характер на лека телесна повреда, изразяваща
се в болка и страдание без разстройство на здравето, с оздравителен период
около 5-6 дена до една седмица и без последващи усложнения, т.е. съда отчете от
една страна сравнително краткия възстановителен срок на възстановителния период
/около 5-6 дни/ по отношение на причинените телесни увреждания и, че не се
установи усложнение. От друга страна съда отчете начинът на
извършване на деянието и обстоятелствата при които е извършено, а именно в
сградата на местната власт пред общински служители, както и обстоятелството, че
тъжителя е обществена личност – кмет на кметство. Освен това, както се установи
по делото от показанията на свидетелите на тъжителя Борисова и Тошев, а също и от
писмените доказателства, деянието е станало достояние на повече хора и тъжителя
е преживял в резултат на него и морални страдания - неудобство от съселяните, срам и отчаяние. Предвид на това съда намира, че претендирания размер на обезщетение
от 3000 лева е справедлив и го присъди на тъжителя, ведно със законната лихва
от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на
делото съда възлага в тежест на подсъдимия да заплати на тъжителя направените
по делото разноски, както и да заплати на съда държавна такса върху уважения
размерна гражданския иск.
Водим от изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: