№ 1262
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело №
20231100901114 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 155 т. 3 от ТЗ.
Ищецът СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА , с адрес: гр.
София, бул. “Витоша” № 2, с искова молба вх. № 56836/14.06.2023 г. твърди,
че в СГП е заведена пр.пр. № 9999/2023 г . по повод постъпило уведомление
от НАП-София, че дружеството „Н.-М.“ ЕООД, ЕИК ****, е без управител от
31.07.2022 г., когато е починал вписаният управител В.И.Д., ЕГН **********.
Иска се предприемане от страна на СГП на съответните действия на
основание чл.155, т .З от ТЗ.
Към настоящия момент, видно от приложената компютърна разпечатка
Интернет страницата в ТРРЮЛНЦ относно актуалния правен статус на „Н.-
М.“ ЕООД като управител е вписан починалият на 31.07.2022 г. съгласно
справка от НБД „Население“ В.И.Д. – т.е. търговското дружество в
продължение на повече от три месеца фактически е без управител, поради
което е налице хипотезата на чл.155, т.3 от ТЗ. В тази разпоредба
законодателят изрично и недвусмислено е посочил, че съответният окръжен
съд, в случая СГС, по седалището на дружеството, е компетентен да се
произнесе в изрично посочени хипотези, една от които е по иск на прокурора,
предвиден в цитираната разпоредба.
Предвид изложеното и на основание чл. 155 т. 3 от ТЗ ищецът моли да
бъде постановено решение, с което да бъде открито производство по
прекратяване и ликвидация дейността на „Н.-М.“ ЕООД, ЕИК ****.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, на 23.01.2023 г. ответникът „Н.-М.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, обл. София
1
община Столична, Район “Изток“, ул. „Елемаг“ №****, действащ чрез
особения си представител адв. А. К. П. от САК, с личен номер ****, съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, е представил отговор на исковата молба с вх. №
65836/11.07.2023 г.
В ОИМ се излага, че предявеният иск се явява допустим и основателен
като не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства, на които се
основава претенцията на СГП, а именно: В.И.Д. е вписан в ТРРЮЛНЦ като
управител на „Н.-М.“ ЕООД; същият действително е починал на 31.07.2022 г.;
след смъртта на управителя на дружеството, на 31.07.2022 г., в продължение
на повече от три месеца, а и до настоящия момент, „Н.-М.“ ЕООД е
фактически без управител.
Нормата на чл. 155, т. 3 от ТЗ предвижда, че съдът, по искане на
прокурор от съответната окръжна прокуратура, може да постанови
прекратяване на търговското дружество и откриване на производство по
ликвидация тогава, когато дружеството е останало без управител в
продължение на три месеца. Видно от изложените в исковата молба
твърдения и от представените с нея писмени доказателства, по отношение на
„Н.-М.“ ЕООД са налице предпоставките на чл. 155, т. 3 от ТЗ, като поради
липсата на управител е налице невъзможност да бъдат извършвани действия
по управление и представляване на дружеството.
По правно-организационна форма „Н.-М.“ е еднолично дружество с
ограничена отговорност, като към настоящия момент няма данни
наследниците на починалия управител да са предприели действия за
продължаване дейността на дружеството. Поради това следва да се има
предвид т. 1 от ТР № 1/2020 на ОСТК на ВКС, в която ВКС дава отговор на
въпроса по какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена
отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на
дружеството и бездействие на наследниците му. Според ВКС дружеството не
се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на
капитала, едновременно и негов управител. Поради това остава открит пътят
за прекратяване на дружеството от съда по реда на чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал.
1, т. 5 от ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца
едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител.
Допълнително, след справка по партидата на Дружеството в Търговския
регистър не се откриват данни да са подавани заявления от наследниците на
починалия управител.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е представено като писмено доказателство – заверен препис
от пр.пр. № 9999/2023 г . по описа на СГП по повод постъпило уведомление
от НАП-София, че дружеството „Н.-М.“ ЕООД, ЕИК **** е без управител,
тъй като лицето управител В.И.Д., ЕГН ********** е починало, като
дружеството има значителни публични задължения, за които са наложени
обезпечителни мерки по реда на ДОПК.
Видно от Справка от НБД В.И.Д., ЕГН ********** е починал на
31.07.2022 г.
Съгласно разпечатка от ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното
дружество, същото е учредено през 1996 г., като от 2017 год. е еднолично
ограничено отговорно дружество, чийто едноличен собственик на капитала и
2
управител е В.И.Д., ЕГН **********.
От служебната справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че и към днешна
дата като управител на на „Н.-М.“ ЕООД, ЕИК **** продължава да е
отразено лицето В.И.Д..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ, който
установява, че когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан
управител активно легитимиран да предяви иск за неговото прекратяване е
прокурорът, а компетентен да се произнесе по неговата основателност е съдът
по седалището на търговеца. Не съществува законово обвързване на
конкретната прекратителна хипотеза с виновно поведение. Достатъчен за
реализацията на фактическия състав е фактът, че в рамките на визирания срок
за дружеството липсва вписан управител, с което на практика се
възпрепятства осъществяване на дейността му.
От събраните по делото доказателства и служебната проверка в
ТРРЮЛНЦ се установява, че след смъртта на управителя до настоящия
момент, по партидата на търговеца няма вписвания, удостоверяващи вписване
на нов управител на дружеството. Разпоредбата на чл.157 ал.1 от ТЗ
предвижда че дружеството, в което капиталът се притежава от едно
физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго,
или наследниците не поискат да продължат дейността. Според чл. 125, ал. 1,
т. 1 от ТЗ при евентуалната смърт на съдружник (в ООД), съответно -
едноличен собственик на капитала (на ЕООД), участието на съдружника в
дружеството се прекратява. Това прекратяване настъпва по силата на самия
факт на смъртта, без да е необходимо предприемането на други правни
действия. В качеството й на юридическо събитие смъртта прекратява
окончателно членственото правоотношение между едноличния собственик и
дружеството, чийто единствен член е същият.
От събраните по делото доказателства и служебната проверка в
ТРРЮЛНЦ се установява, че след смъртта на управителя, който е и
едноличен собственик на капитала на дружеството - ответник, до настоящия
момент по партидата на търговеца няма вписвания, удостоверяващи
евентуалното правоприемство от страна на негови наследници, съответно –
липсва вписване на нов управител на дружеството. Т.е от момента на смъртта
е продължило да съществува търговското предприятие на ЕООД като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Дружеството е
останало без управление, без възможността да взема правнорелевантни
решения, както и да приема волеизявления и актове от третите лица, тъй като
императивно установените дружествени органи, които ЕООД е било длъжно
да поддържа по силата на чл. 135 във вр. с чл. 155 т. 3 от ТЗ, са лишени от
субектния си състав. В действителност актуалният учредителния акт на
ЕООД, може да урежда по различен начин правните последици от смъртта на
едноличния собственик на капитала, но следва да се отчете обстоятелството,
че към момента на смъртта на едноличния собственик, респ. към момента на
откриването на наследството, учредителният акт няма задължителна сила по
отношение на когото и да е от наследниците на едноличния собственик. Това
е така, тъй като същите все още не са членове на ЕООД. Установяването на
правоотношение между наследника и ЕООД може да стане единствено по
3
силата на едностранно волеизявление. Наследникът следва да бъде приет на
„собствено основание“, т.е. установявайки предпоставките за придобиване на
членство в резултат на наследствено правоприемство. Законът не е установил
изричен преклузивен срок, в който следва да бъде отправено искането по чл.
157, ал.1 ТЗ, но съобразявайки смисъла, съдържащ се в текста на чл. 155, ал.1,
т.3 от ТЗ, съдът приема, че фактическият състав, произтичащ от разпоредбата
на чл. 157, ал.1 от ТЗ, изисква реализацията му в период от три месеца. В
противен случая, дружеството следва да бъде прекратено и да преустанови
дейността си, като за наследниците остава възможността да осъществят
имуществените си права в хода на евентуалното производство за ликвидация
на прекратеното дружество. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно дело №
1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Смъртта на управителя на дружеството не е
единствено условие за прекратяването на дружеството. Ако съдът уважи иска
по чл. 155 т.3 от ТЗ решението служебно ще бъде изпратено на Агенция по
вписванията за вписване на прекратяването му и откриване производство по
ликвидация. Последното задължително се предшества от вписване
прекратяването на дружеството, тъй като Агенцията по вписванията няма
правомощие да впише подобно обстоятелство служебно. Без да се е развило
спорното съдебно производство по чл. 155, т. 3 от ТЗ и да е влязло в сила
конститутивното съдебно решение за прекратяване на ответното дружество,
не може да се подаде заявление до АВп за вписване на прекратяване на
ЕООД на основание чл. 157 от ТЗ, респ. да се пристъпи към ликвидация.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
При този изход на производството, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на съда разноски за държавна такса в размер на 80 лева на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, както и сумата 500 лева – адвокатско
възнаграждение за особен представител, която е изплатена на особения
представител от бюджета на съда (определена съгласно чл.7 ал.1 т.4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й с ДВ бр. 88 от 2022 г., когато е бил назначен
особения представител и е определено възнаграждението му във вр. чл.47
ал.6 изр. последно от ГПК).
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ „Н.-М.“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, обл. София община
Столична, Район “Изток“, ул. „Елемаг“ №****, действащ чрез особения си
представител адв. А. К. П. от САК, с личен номер ****, съдебен адрес: гр.
София, ул. ****, по иска, предявен от СОФИЙСКА ГРАДСКА
ПРОКУРАТУРА, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2.
4
„Н.-М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, обл. София община Столична, Район “Изток“, ул. „Елемаг“ №****, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК , да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 580 лева (петстотин и осемдесет лева),
представляваща дължима държавна такса в размер на 80 лева (осемдесет лева)
и адвокатско възнаграждение за особен представител, в размер на 500 лева
(петстотин лева), което е изплатено на особения представител от бюджета на
съда.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, да се изпрати на АВп - ТРРЮЛНЦ
заверен препис от настоящето решение за обявяване в Регистъра и откриване
на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5