Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира Иванова
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5728 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 12.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 18733/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 163 състав, по предявени от Министерство на вътрешните
работи установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е
признато за установено, че А.Е.Б. /ЕГН **********/
дължи на МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с адрес в гр. София /ЕИК *********/
сумата 232.81 лв., представляваща
получено без основание трудово възнаграждение за периода 24.02.2015 г.-
28.02.2015 г. от ДАНС, прехвърлено като вземане в полза на МВР, ведно със законната лихва от 25.01.2018 г. до изплащане на
вземането, и сумата 68.42 лв.- лихва за забава за периода от 1.03.2015 г. до
19.01.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5648/ 2018 г. на СРС. На основание
чл.78, ал.3 ГПК ответникът А.Б. е осъден да заплати на ищеца МВР сумата 500 лева- разноски, от които: 425 лева-
разноски за исковото производство, и 75 лева- разноски за заповедното
производство /ч.гр.д.№ 5648/ 2018 г. на СРС/.
Постъпила
е въззивна жалба от А.Е.Б. /ответник
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата
страна Министерство на вътрешните работи /ищец по делото/ оспорва жалбата на
ищеца и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено,
като претендира разноски за въззивното производство.
Предявени са установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявените от МВР установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като
основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Фактическият
състав на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на
нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на
даденото. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно
доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът дължи доказване, че
е налице основание за получаване, съответно задържане на полученото /чл.154 ГПК/.
По
делото не е спорно, а се установява и от събраните доказателства, че съгласно Заповед
№ 202004-001-04/ К-20/ 27.02.2015 г. на Министъра на вътрешните работи съществуващото
между ответника А.Е.Б. и Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/ служебно
правоотношение е трансформирано в служебно правоотношение на държавен служител
в МВР, считано от 24.02.2015 г., като от тази дата ответникът следва да се
счита служител на ГДБОП- МВР, където бил назначен. Не е спорно между
страните и че след прехвърлянето му по служебно правоотношение от ДАНС в ГДБОП-
МВР, считано от 24.02.2015 г., ответникът Б. е престанал да престира работната
си сила в ДАНС, като трудовото му възнаграждение за периода от 24.02.2015 г. до
28.02.2015 г. възлиза на сумата 232.81 лв., която му била изплатена от ДАНС. За
същия период от време, предвид положения в ГДБОП- МВР труд, му било заплатено
съответно трудово възнаграждение и от този работодател. За тези релевантни
факти и обстоятелства /относно плащането на трудови възнаграждения/ са
направени констатации и в заключението на изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните
и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено.
Съгласно
чл.2, ал.2 от Постановление № 132 от 29.05.2015 г. за уреждане на отношенията
във връзка с преобразуването на структурите по & 94,
ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗМВР, изплащането на основните и допълнителните
възнаграждения, на осигурителните и здравно-осигурителните вноски и на
дължимите обезщетения съгласно Закона за Държавна агенция "Национална
сигурност" и
КТ се извършва за сметка на бюджета на ДАНС до 23.02.2015 г. /вкл./. След тази
дата следователно получените от ДАНС възнаграждения следва да се считат
получени без основание и като такива подлежат на връщане.
При
това положение с получената за исковия период от ДАНС сума за трудово
възнаграждение ответникът се е обогатил за сметка обедняването на ищеца, който
е активно материалноправно легитимиран да претендира същата, доколкото
вземането за платеното на ответника за периода 24.02.2015 г.- 28.02.2015 г. възнаграждение
от 232.81 лв. му е прехвърлено с Разделителен протокол за предаване и приемане
на активи и пасиви от ДАНС на МВР с рег.№ ФС- 4599/ 26.06.2015 г. по описа на
ДАНС, според който вземанията от работници, служители и друг персонал се
прехвърлят на МВР, т.е. следва да се считат за актив на МВР.
Несъстоятелни
са изложените във въззивната жалба на ответника Б. доводи относно извършването
на цесия между ДАНС и МВР, имаща за предмет и процесното вземане за платено без
основание трудово възнаграждение, респ. за нейната валидност и правни последици,
тъй като подписването на Споразумителен протокол „за уреждане на разчетните
отношения, прехвърляне на материалните и нематериални дълготрайни активи и
материални запаси“ между ДАНС и МВР и на Разделителен протокол за предаване и
приемане на активи и пасиви от ДАНС на МВР, датиращи от 31.03.2015 г. и
12.08.2015 г., не е подчинено на уредения в чл.99 и сл. ЗЗД правен режим, а е
регламентирано в & 94, ал.1 от ПЗР на ЗИД
ЗМВР и в цитираното по- горе Постановление № 132 от 29.05.2015 г. за уреждане
на отношенията във връзка с преобразуването на структурите по & 94,
ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗМВР, според което Министерството на вътрешните работи е
правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на
Държавна агенция "Национална сигурност", свързани с осъществяването
на дейности по чл.4, ал.1, т.13- 20 и 23 от Закона за Държавна агенция
"Национална сигурност", в редакцията му до влизане в сила на Закона
за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи /ДВ,
бр.14 от 2015 г./, както и на дейност по разследване, както следва: 1. на
моторните превозни средства, оръжията, боеприпасите и помощните средства-
считано от 1 март 2015 г. по балансови стойности към 28 февруари 2015 г.; 2.
извън случаите по т.1- считано от 1 април 2015 г. по балансови стойности към 31
март 2015 г. /чл.1, ал.1/; за предаването и приемането на активите, пасивите и
дълготрайните материални активи, включително на инфраструктурните обекти, се
подписват споразумителни и разделителни протоколи между Министерството на
вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" /чл.4/. Касае
се в случая за т.нар. „нормативно правоприемство“, а не за правоприемство,
произтичащо от сключена между равнопоставени гражданскоправни субекти при
условията на договорна автономия по чл.9 ЗЗД правна сделка.
Доказани
са следователно елементите от приложимия фактически състав на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД- обогатяване на едната страна, изразяващо се в придобиване на имуществена
облага, и обедняване на другата страна, връзка между тях, липса на основание за
преминаване на имущественото благо от патримониума на обеднелия в този на
обогатилия се.
Искът
по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД е основателен и правилно е уважен с обжалваното първоинстанционно решение,
като ответникът Б. е осъден да заплати /респ. да върне/ процесната сума на
ищеца МВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 21.03.2018
г., до окончателното й изплащане.
Конкретни
доводи срещу основателността на акцесорния иск по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
и относно правилността на обжалваното решение в тази част във въззивната жалба
на ответника не са изложени, поради което и въззивният съд не дължи излагането
на самостоятелни мотиви в тази насока и следва да потвърди решението и в тази
обжалвана част.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора и неоснователност на релевираните във въззивната жалба на
ответника доводи обжалваното решение, което е правилно, следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да
заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното
производство /за юрисконсултско възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
12.02.2019 г., постановено по гр. дело № 18733/ 2018 г. на Софийски районен
съд, ІІ ГО, 163 състав.
ОСЪЖДА А.Е.Б. /ЕГН **********/
да заплати на Министерство на
вътрешните работи /ЕИК *********/ сумата
100 лв. /сто лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.