Р
Е Ш Е
Н И Е №.......
гр.К., ……..2021 год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря......................Х.К.…..……….............................като
разгледа докладваното от
съдията..............................................гр.дело №3 по описа за 2021 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.127, ал.2
от СК.
Ищецът твърди, че живели с ответника
на семейни начала от 2013г. и от съжителството им е родено детето Х.М.К., с
ЕГН-**********. Работел в „М+С Х.“ АД гр.К., а ответницата в „А.“ АД. През
м.юли 2020г. /на 19-ти или 20-ти/ се разделили, като тя напуснала семейното
жилище и заедно с детето отишла да живее в жилището на майка си в гр.К., ж.к.“И.“
бл.*, вх.*, ет.*, ап.*. Твърди, че от раздялата им заплаща по *** лв. всеки
месец издръжка на детето чрез превод по банковата сметка на ответницата, но тя
започнала да иска по-голяма сума. Сочи, че нито той, нито ответницата имали други
деца. Моли съда да постанови съдебен акт, с който родителските права по
отношение на детето Х.М.К. да се предоставят на ответницата и местоживеенето на детето да бъде при нея, да
определи режим на лични контакти с детето Х.М.К., с ЕГН-**********, който да
осъществява всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 часа в
събота до 17 часа в неделя, с преспиване, както и 30 дни през лятото, когато
това не съвпада с отпуска на майката, и да определи месечната издръжка, която
да плаща на детето Х. чрез ответницата като майка. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, ответницата счита предявеният
иск за допустим, но за частично
основателен. От съвместното им съжителство с ищеца се родило детето Х.М.К., с
ЕГН-**********. Причината да напусне жилището била свързана с неговото непоносимо
поведение на ищеца, който постоянно я обиждал, унизително се отнасял към нея,
опитал се да й посегне физически. Всичко това се случвало в присъствието на
детето, като по този начин той уронвал достойнство и авторитета й. До раздялата
им на 18 юли 2020 година, преобладаващо тя се
грижила за детето, тъй като ищецът страдал от заболяване, вероятно сънна апнея
и непрекъснато се чувствал уморен, отпаднал и поради неспокойния и прекъсващ
сън през нощта, много често заспивал през деня. Многократно говорили да се
лекува, но той не предприемал никакви действия. Поради тази основна причина счита,
че той сам не бил в състояние да се грижи и отглежда детето. Затова постигнали
устно споразумение, занапред малолетното им дете да живее при нея, на
горепосочения неин адрес и на нея да бъде възложено упражняването на
родителските права. При раздялата се споразумели ищецът
да заплаща на детето месечна издръжка в размер на *** лева, като едновременно
да му купува необходимите дрехи, вещи и задоволява други негови потребности.
Уговорката не била спазена като за месеците август и септември 2020 г. той заплатил
по *** лева месечна издръжка. За месеци октомври, ноември, декември 2020 г. и
м. януари 2021 г. превел по *** лева издръжка. Детето посещавало детска
градина, за което заплащала таксите и закупувала ежемесечно необходимите му
пособия, които се изисквали от градината. Ищецът работил и получавал месечен
доход не по-малко от *** лева, докато тя била безработна и получавала
обезщетение за безработица. Поради това, счита, че ищецът следва да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на *** лева. От раздялата
им ищецът упражнявал режим на лични контакти, като го вземал за 2 или 3 часа
преди обед и го връщал до обяд. Самият той се чувствал несигурен, муден, трудно
подвижен, не само поради перманентната отпадналост и сънливост, но и поради
наднорменото си тегло и не бил в състояние самостоятелно да се грижи и отглежда
детето, поради което категорично възразява срещу искания от ищеца режим на
лични отношения с преспиване, както и по 30 дни през лятото. Детето още
ползвало памперс през нощта, а през деня била необходима адекватна грижа, за да
се чувства сухо и комфортно. Съобразно интересите и периода на развитие на
детето, както и възможностите на бащата, да полага необходимите грижи за него,
счита за подходящ режим в рамките на няколко часа през деня, без преспиване и
по една седмица през лятото, когато това не съвпада с отпуска й на майката. Претендира
на адреса й в гр.К., ж.к.“И.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.* да бъде определено от съда
местоживеенето на детето Х.М.К., с ЕГН-********** и тя Ц.С.В., с ЕГН-**********
като майка и законен представител да упражнява родителските права върху детето Х.М.К.,
с ЕГН-**********, Да се определи режим на лични отношения на бащата М.Х.К., с
ЕГН-********** с детето Х.М.К., роден на *** г., с ЕГН-**********, който да се
осъществява всяка втора и четвърта събота от месеца: от 9:30 часа до 12:30
часа, както и по една седмица през лятото, когато това не съвпада с платения й годишен
отпуск; като счита, че ищецът М.Х.К., с ЕГН-********** следва да заплаща на
детето Х.М.К., роден на *** г., с ЕГН-********** месечна издръжка в размер на ***
лева, считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпването на
законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена месечна вноска, която да заплаща по банкова сметка: *** “Банка ДСК“ АД - ФЦ К.. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Съгласно заверено копие на удостоверение за
раждане, ищецът М.Х.К., с ЕГН-**********
и
ответникът Ц.С.В., с ЕГН-**********
са
родители на детето Х.М.К., с ЕГН-**********,
роден на *** г. Не е спорно, а и от
показанията на св.С. Х. Д. и
св.В. Ж. Г. преценени с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът приема, че ищецът и ответникът са живели на
семейни начала до 18.07.2020 г., когато се разделили. Ответницата напуснала
жилището на ищеца и се установила да живее с детето в дома на майка си в гр.К., ж.к.“И.“ бл.*, вх.*, ет.*,
ап.*. След
раздялата ищецът е осъществявал редовно контакти с малолетния Х., като го
вземал в дома си всяка седмица за няколко часа в почивен ден.
Лично изслушан
по реда на чл.59, ал.6 от СК ищецът заявява, че всяка взема детето седмица от 9:30 часа до
12:00 часа в неделя, защото се съобразявал с обясненията на ответницата, че
детето имало режим в детската градина, който не следвало да се разваля. Желае
по-разширен режим на лични контакти със сина си. Съгласен е до навършване на
четири годишна възраст на детето режимът да бъде от 10:00 часа до 17:00 часа, а
след навършване на 4-годишна възраст на детето престоя при него да бъде с
приспиване.
Лично изслушана по реда на чл.59, ал.6 от СК ответницата сочи, че ответникът взема детето всяка седмица в неделя и го връща в 12:00 часа, тъй като детето не искало да храни при него. Съгласна е до 5-годишна възраст детето режимът да бъде без преспиване при ответника, а след навършване на 5-годишна възраст да е с преспиване.
Съгласно социален доклад на ДСП-К.
детето Х. живее заедно с майката Ц.В. в жилище, находящо се в гр.К., ж.к.“И.“
бл.2, вх.В, ет.3, ап.5, собственост на нейната майка В. Г., която участва пряко
в грижите за него. Домът е обзаведен с всичко необходимо, на детето е осигурени
необходимите за ежедневието му облекло, обувки, детски играчки и аксесоари.
След раздялата на родителите малолетният Х. продължава да осъществява контакти
с всички свои близки в това число с близките по бащина линия, които търсят и
общуват с детето. Детето осъществява разширен режим на контакти с бащата, който
осигурява благоприятна среда за детето по време на престоя му при него и
заплаща ежемесечно издръжка за него. Цветелина
В. е безработна и регистрирана към ДБТ-К.. В заключение ДСП взема становището,
че майката задоволява качествено базисните потребности на детето и за
изграждане на стабилна емоционална връзка между бащата и детето е целесъобразно
определяне на поетапен режим на контакти между тях.
От заверено копие на удостоверение №**********-1/26.01.2021 г. от НОИ-ТП К.,
декларация от 29.03.2021 г. и удостоверение №282/27.01.2021 г. е видно, че
от м.12.2019 г. до м.05.2020 г. средно месечния доход на Ц.С.В. от трудово правоотношение
е бил ***лв., от м.05.2020 г. до м.12.2020 г. доходите й са формирани от
получено тя обезщетение за безработица по чл.54б, ал.1 от КСО със средно
месечен размер ***лв., а от 01.01.2021 г. тя е без доходи.
Съгласно удостоверение
изх.№2/08.01.2021 г. на „М+С Хидравлик“ АД средно месечния брутен доход на М.Х.К.
за периода м.12.2019 г.- м.11.220 г. е ***лв. Не е спорно, че ответникът е
заплащал месечна издръжка на детето в размер на *** лв. По делото няма писмени
доказателства, удостоверяващи заболявания на ищеца.
Предвид установеното съдът намира
предявеният иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК за основателен. Ищецът и
ответницата са родители на детето Х.М.К., с ЕГН-**********, не са в брак и не живеят заедно от средата
на м.07.2020 г. Основно задължение на родителите, произтичащо от разпоредбата
на чл.125, ал.1 от СК е да се грижат за правилното отглеждане и възпитание на
детето. Установи се, че след раздялата на родителите, детето Х. живее при
майката, която оттогава е родителят, който изцяло полага преките и
непосредствени грижите за неговото отглеждане и възпитание. Майката е осигурил
необходимите социално-битови условия и задоволява базисните потребности на
детето, като в ежедневните грижи й помага нейната майка, с която живеят в едно
домакинство. Между майката и детето е изградена силна емоционална връзка
предвид грижите и обичта, която то получава от нея. Съдът като взе предвид установените
по делото обстоятелства, становището на страните, претенцията на майката и
възрастта на детето счита, че в интерес на малолетния Х. е да продължи да живее
при майката, която е доказала, че притежава родителски капацитет и качества за
правилното му отглеждане. Живеенето с родител е съществен елемент от
родителските права и задължения, и текущото им упражняване се извършва от
родителя, при когото детето живее. Предвид това, родителските права спрямо
детето Х.М.К., с ЕГН-**********, да бъдат предоставени
за упражняване на майката Ц.С.В.,
с ЕГН-**********.
Иманентна черта на упражняването на
родителските права спрямо детето от единия родител е режима на лични контакти с
другия родител. Съгласно чл.124,
ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно
задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да
се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК
регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който
да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено, психическо и
социално. В случая детето Х. е на три
години и осем месеца и е в предучилищна възраст /от 3 до 6 години/. Характерно
за децата на тази възраст е, че те все повече се себеосъзнават, самоутвърждават
и декларират потребности за самостоятелност, затова родителският стил и
родителското поведение, както и характера на детско-родителските отношения в
семейството оказват съществено влияние върху развитието на детската личност. Затова
поддържането на пълноценни лични отношения с родителя, при когото детето не живее
е важен момент в развитието му, защото позволява развитието му да се
осъществява при условия, близки до нормалните - при грижите и на двамата
родители. В случая съдът счита, че както за правилното развитие на малолетния Х.,
така също и за създаване на възможност чрез общуването с ищеца то да съхрани и
развива чувството си на обич, привързаност, доверие към родителя и да бъде
изградена стабилна емоционална връзката между тях, следва да бъде определен режим на
лични контакти, който да се осъществява от бащата: всяка втора и четвърта седмица от месеца, събота от 10:00 часа до 17:00
часа и неделя от 10:00 часа до 17:00 часа до навършване на четири годишна
възраст на детето, а след това: всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, както и
двадесет дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на
майката. Така
определения режим на лични контакти подлежи на промяна, когато това се налага в
интерес на детето или при изменение на обстоятелствата.
Издръжката на ненавършили
пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от
трудоспособността и дохода им / арг. чл.143, ал.2 от СК / като минималната
издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната
работна заплата за страната, която за 2021 г. е *** лв. /ПМС №331/26.11.2020 г./.
Установи се, че от раздялата на родителите през м.08.2020 г. и към 04.01.2021
г. /датата на подаване на исковата молба/ детето се отглежда от майката като по
взаимно съгласие на страните, бащата е заплащал на месечна издръжка на
малолетния Х. в размер на *** лв. Детето е на три години и осем месеца. Ищецът и ответницата нямат
задължения към други ненавършили пълнолетие деца. Макар да се установи, че
ответницата е безработна, то за неин доход следва да се приеме минималната
работна заплата, тъй като е в активна трудоспособна възраст. Реално полученият от ищеца нетен месечен доход
е над двукратния размер на минималната
работна заплата за страната, поради което той следва да поеме по-голямата част
от издръжката с оглед на това, че преките и непосредствени грижи за
отглеждането и възпитанието на детето са полагани от майката. Считано от 01.01.2021 г. минималният размер на издръжка на
дете съобразно чл.142, ал.2 от СК е 162.50 лв., като тя се дължи когато
задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата
или е без доходи. В случая от необходимите средства за издръжка на детето, като
се вземат предвид възрастта и нуждите му, доходите на родителите и императивния
характер на чл.142, ал.2 от СК съдът намира, че бащата следва да заплаща
месечна издръжка на малолетния Х. в размер на *** лв., считано
от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основание за нейното изменение
или прекратяване, а останалите средства до пълния размер на издръжката, който
съдът определя на 380 лв., следва да бъдат осигурени от майката, ведно с
грижите. Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи
законна лихва съгласно чл.146, ал.1 от СК.
По разноските:
Съдът
приема, че разноски
на страните не се дължат и следва да бъдат понесени от тях, така както са
направени. В този смисъл е и практика на ВКС в Определение №385/25.08.2015 по
дело №3423/2015 г. на ВКС, I г.о., съгласно
което „правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да
намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК. Това разрешение следва от
характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор
относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се
решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването
на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете,
ползва и двамата родители и затова в производството всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора“.
Ищецът следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ***лв. държавна такса за постановената издръжка съгласно чл.83, ал.1, т.2
от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОСТАНОВЯВА детето Х.М.К., с ЕГН-********** да живее при майката Ц.С.В., с ЕГН-********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Х.М.К., с ЕГН-********** на майката Ц.С.В., с ЕГН-********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата М.Х.К., с ЕГН-********** и детето Х.М.К., с ЕГН-**********, който
да се осъществява както следва: всяка втора и четвърта седмица от
месеца, събота от 10:00 часа до 17:00 часа и неделя от 10:00 часа до 17:00 часа
до навършване на четири годишна възраст на детето
Х.; след навършване на четиригодишна възраст на детето Х., всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, както и
двадесет дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на
майката Ц.С.В..
ОСЪЖДА М.Х.К., с ЕГН-********** *** да заплаща на детето Х.М.К., с
ЕГН-********** чрез Ц.С.В., с ЕГН-********** като майка и законна представителка от гр.К., ж.к.“И.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,
месечна издръжка в размер на *** лв., считано от 04.01.2021 г. до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
НА ОСНОВАНИЕ чл.236, ал.7 от ГПК присъдената с решението издръжка на детето Х. следва да бъде заплащана от бащата М.Х.К. по банкова сметка:*** “Банка ДСК“ АД - ФЦ К., с титуляр Ц.С.В..
ОСЪЖДА М.Х.К., с ЕГН-********** *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К., на
основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса
в размер на ***лв.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд- С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: