№ 2037
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110200167 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
наказания и нарушения (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. Д. Е. срещу наказателно постановление
(НП) № СО-Т-С-21-04-056/07.06.2021 г., издадено от заместник-кмет на
Столична община, с което на основание чл. 53 и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН във
връзка с чл. 23 от Наредбата за реда и условията за упражняване на търговска
дейност на територията на Столична община (Наредбата) на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 (четиристотин)
лева за нарушение на чл.23 от същата.
Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като моли атакуваният акт да бъе
отменен, поради нередовност на връчването на процесното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от процесуален представител, който поддържа жалбата и претендира
разноски. В предоставен от съда срок депозира писмени бележки, в същия
смисъл.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
процесуален представител. Жалбата се оспорва и се моли за потвърждаване
изцяло на НП и в предоставен от съда срок се депозира писмено становище
по жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал,
съдът прие от фактическа страна следното:
На 06.06.2021 г. около 15.00 ч., при обход на маршрута в гр. София,
1
район „Оборище“, парк „Заимов“, централна алея, е извършена проверка от
органите на Столичен инспекторат (СИ) към Столична община. Проверката е
завършила с констатация за това, че жалбоподателят извършва търговия на
открито, предлагайки за продан палачинки, безалкохолни напитки, минерална
вода от съоръжение – метална конструкция, заемаща площ от около 5 кв. м.
публична общинска собственост. За дейността нуе е било налице разрешение
за ползване на място, издадено от кмета на район „Оборище“. Поради това св.
Д. Д. Г., служител в СИ към СО, съставила в присъствие на жалбоподателя и
на св. Гергана Г. Станоева, служител в СИ към СО, акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с № 21.04.295 от 06.06.2021 г.
Актосъставителят приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за упражняване на
търговска дейност на територията на Столична община (Наредбата). Актът е
предявен на жалбоподателя и подписан от него, като му е връчен препис;
няма вписани възражения в предвидената за това графа.
Въз основа на АУАН № 21.04.295 от 06.06.2021 г. заместник-кмет на
Столична община издал процесното НП № СО-Т-С-21-04-056/07.06.2021 г., с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН във
връзка с чл. 23 от Наредбата на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 (четиристотин) лева. НП съдържа
отбелязване за връчване, при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетеля Д. Д. Г., служител в СИ към СО, съставител на АУАН. Като лице,
участвало в проверката, същото се явява и очевидец на нарушението.
Свидетелят по същество потвърждава изцяло констатациите по акта. Съдът
възприе с доверие показанията на свидетеля като непротиворечиви, в синхрон
със събрания по делото доказателствен материал. Съдът цени и писмените
доказателства, приобщени по делото, които също допринасят за разкриване на
обективната истина, събрани и са приобщени по предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По въпроса относно процесуалната допустимост на жалбата:
Редовността на процедурата по връчването на НП е част от проверката
на районния съд за допустимост на жалбата, т.е. дължимо процесуално
действие по чл. 59 от ЗАНН. Това е така, защото редовността на предприетия
способ по чл. 58 от ЗАНН е пряко относим към срочността на жалбата по чл.
60, вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, която пък е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на административнонаказателното
производство. Нещо повече, единствено в производство по Раздел пети, Глава
трета ЗАНН, развиващо се пред районен съд, нарушителят би могъл да
оспорва законосъобразността на процедурата по връчване на НП.
От ангажираните от въззиваемата страна писмени доказателства –
заверено копие на пощенски плик и на известие за доставяне, както и от
отбелязването върху процесното НП за начина на връчване по реда на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН, като извършил отбелязването е Стела Светлозарова Гаврилова
2
– юрисконсулт в Столичен инспекторат, не се установява да са спазени
изискванията за надлежното връчване чрез този способ. Това е така, защото,
на първо място, не са ангажирани надлежни доказателства, установяващи кое
е длъжностното лице, извършило отбелязването, както и дали то притежава
представителна власт. Това обстоятелство е от значение с оглед изискването
на нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН (която като отклонение от общите
правила за връчване на книжа трябва да бъде тълкувана стриктно),
отбелязването да бъде извършено именно от наказващия орган. С други думи,
наказващият орган е длъжностното лице, което има правомощие да
удостовери връчването на НП по този особен ред, но представеното
пълномощно /л. 23 от делото/ от въззиваемата страна установява, че
представителна власт притежава Поля Живкова Каменова, заемаща
длъжността „главен юрисконсулт“, но това лице не е идентично с лицето,
извършило отбелязването по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
На следващо място, отбелязването на обратната разписка за
„непотърсена“ пратка според настоящата съдебна инстанция не е равнозначно
на промяна на адрес и неизвестен нов адрес. Възможността за връчване при
условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН представлява санкция срещу
недобросъвестно поведение на нарушителя, който е променил адреса си и не е
изпълнил задължението да заяви нов адрес. След като не се установява той да
е направил това, то няма възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН относно съобщаването на НП от страна на АНО. Нещо повече,
връчването на НП е част от производството по издаването му и е процесуален
способ за уведомяване на лицето, за да може то да реализира правото си на
защита чрез обжалването му. Поради това съдът намира, че жалбата е
подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, като трябва
да се приеме, че е подадена в установения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок и
поради това се явява процесуално допустима.
По съществото на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд трябва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – по аргумент от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове. Видно от представените
по делото копия копия от заповеди и трудов договор /л. 31 от делото/ налице
е била компетентност на актосъставителя и на издателя на наказателното
постановление.
Разпоредбата на чл. 23 от Наредбата предвижда, че търговия на открито
се извършва въз основа на разрешение за ползване на място, издадено от
кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. Съдът
съобрази изискванията на ЗАНН относно относно реквизитите на
процесуалните документи, като констатира допуснати процесуални
3
нарушения в хода на административнонаказателното производство.
Нарушена е разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като не са посочени
всички конкретни факти и обстоятелства за съответното нарушение, при
които същото е било извършено и установено. Съдът споделя това виждане,
доколкото не е налице идентитет между отразеното в АУАН и НП. Докато в
акта нарушението се описва по дата и място на извършване, с писмено
отразяване на предлаганите за продан палачинки, безалкохолни напитки,
минерална вода „и др.“ от съоръжение – метална конструкция, заемаща площ
от около 5 кв. м. публична общинска собственост, „норхова алея“, то в
процесното НП се съдържа отбелязване за предлаганите за продан: „и др.“,
без уточнение, в какво се изразяват, нито е налице посочване на „норхова
алея“ /каквото и смислово съдържание да е вложено в тази фраза – останало
напълно неясно, лишено от логика/. Отделно от това, свидетелските
показания, които съдът кредитира като последователни, логични и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал, сочат за
осъществяване на продажба на изчерпателно изброени: палачинки,
безалкохолни напитки, минерална вода. В наказателното постановление
пестеливо и лаконично е отбелязано извършване на търговия на открито от
страна на жалбоподателя, без прецизност в изброяването на предлаганите за
продажба вещи и без да става ясно, къде именно са били ситуирани
последните като място; липсата на други допълнителни данни, от които да се
направи неоспорим извод за фактическата обстановка, не позволяват да се
очертае предметът на административното обвинение по ясен и недвусмислен
начин. Следва да се отбележи още, в тази връзка, че волята на
административнонаказващия орган не може да се извлича по тълкувателен
път. Като съобрази това, настоящият съдебен състав намира, че е нарушено
правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е бил поставен в
невъзможност да разбере, какво е извършил, и така са създадени препятствия
за организиране защитата му. По делото се установява, че при издаването на
АУАН и процесното НП са допуснати нарушения на императивните
изисквания на разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Правото на защита на санкционираното лице включва това, да разбере, какво
е наложеното му наказание, на какво основание се налага то и на кое
нарушение съответства, като така неправомерно е ограничено правото му на
адекватна и в пълен обем защита. Съдът намира за необходимо да отбележи
още в тази връзка, че административнонаказателното производство е строго
формално, като тази завишена формалност не е самоцел, а е гаранция за
законосъобразното протичане на наказателния процес, а спазването на
установените гаранции е необходимо, доколкото при налагане на
административно наказание държавата упражнява репресивната си функция –
дейност, реализираща се при предварително установени законово правила.
Недопустимо е по пътя на субективната човешка мисъл да се формулира
волята на наказващия орган, респективно административнонаказаният да я
предвижда. Налице е съществено процесуално нарушение, опорочаващо
процесното наказателно постановление и представляващо самостоятелно
основание за неговата отмяна. При тези съображения настоящият съдебен
4
състав приема, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, като
безпредметно се явява обсъждането за приложимост на института на чл. 28 от
ЗАНН, затова наказателното постановление следва да бъде отменено.
По искането за разноски:
С оглед изхода по спора съдът намира, че искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено. Съгласно
представен по делото договор за правна помощ и съдействие и списък с
разноски, въззиваемата страна трябва да бъде осъдена да заплати сумата от
300.00 (триста) лева за адвокатско възнаграждение. Предвид на изхода на
делото, претенцията на другата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-
056/07.06.2021 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на
основание чл. 53 и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 23 от Наредбата за
реда и условията за упражняване на търговска дейност на територията на
Столична община на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя С. Д. Е.
сумата от 300.00 (триста) лева за адвокатско възнаграждение.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд – София-град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5