№ 63
гр. Велико Търново, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН Г.
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
в присъствието на прокурора С. Г. Ц.
като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Наказателно дело за възобновяване
№ 20254000600067 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Н. В. В., направено чрез изрично
упълномощения му защитник адвокат М. И. от АК-Ловеч, за възобновяване на
ВНОХД № 96/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч /НОХД №
973/2022год. по описа на Районен съд-гр.Ловеч/ на основание чл.422 ал.1 т.5
от НПК.
От съдържанието на искането за възобновяване е видно, че е заявено
основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с
допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
В искането за възобновяване се твърди, че присъдата по НОХД №
973/2022год. по описа на Районен съд-гр.Ловеч е непа вилна и
незаконосъобразна, тъй като е нарушен закона и е допуснато съществено
процесуално нарушение.
1
Излагат се доводи, че при постановяване на своите актове,
първоинстанционният и въззивният съд не са уважили направените от
защитата възражения, а някой от тези възражение въобще не са били
обсъдени.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е събрал необходимия
обем доказателства, които да изяснят в цялост фактическата обстановка по
делото.
Възразява се, че съдът е приел, че подсъдимият е виновен, само на
база разпитите на полицейските служители, които не следва да се кредитират
относно направените пред тях самопризнания.
Възразява се, че двете инстанции необосновано са игнорирали
показанията на свидетеля С. Г., като ако съдът не приема тези негови
показания, с оглед събраните доказателства, че същият е наркотично зависимо
лице, е следвало да приложи разпоредбата на чл.144 ал.2 т.5 от НПК, като
назначи експертиза.
Излагат се възражения и доводи, че съставените в хода на
досъдебното производство протоколи за претърсване и изземване в условията
на неотложност по чл.161 ал.2 от НПК, следва да бъдат изключени от
доказателствените материали, тъй като не е било налице неотложност на
случая и приетото от РС-Ловеч и ОС-Ловеч, че в случая полицейските органи
са действали по неотложност, предвидена в НПК, включително с използване
на правомощия по чл.83 от ЗМВР, не намира подкрепа в събраните по делото
доказателства, в светлината и на цитираната в искането за възобновяване
практика на ВКС.
Излага се, че изявленията на В. в протокола за претърсване и
изземване не следва да бъдат ценени, тъй като практиката на ВКС е
постоянна, че саморъчните писмени обяснения са негоден доказателствен
източник.
Твърди се, че са налице и други съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на В. още в хода на воденото
досъдебно производство, които не са компенсирани от съдилищата. В тази
връзка се посочва, че са налице действия по разследването, които са
извършени извън срока на разследване. Посочва се, че по делото е налично
постановление на наблюдаващия прокурор за продължаване срока на
2
разследване, считано от 21.08.2022год. с дата на постановлението един месец
по-късно-20.09.2022год., а освен това след 21.10.2022год. по ДП са
продължили действията по разследването, като на 28.10.2022год. са предявени
материалите по разследването.
По изложените съображения защитникът на осъдения В. счита, че
първоинстанционния и въззивния съд са допуснали съществени процесуални
нарушения, както по събирането и оценката на доказателствата, така и по
начина на изграждане на вътрешното убеждение за виновността на осъдения
В.. Твърди се, че направения от решаващият съд правен извод относно
доказаната съпричастност на осъдения към процесното наркотично вещество,
както и неговото количество, е в противоречие със събраната по делото
доказателствена съвкупност и процесуално дължимата, съгласно
императивните разпоредби на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, внимателна
проверка на събраните по делото доказателства и формиране на вътрешното
му убеждение.
Твърди се, че посочените процесуални нарушения са отстраними при
повторно разглеждане на делото от друг състав на РС-Ловеч, с оглед на което
присъдата следва да бъде отменена и делото да бъде върнато на РС-Ловеч за
ново разглеждане от фазата на съдебното заседание, при което съгласно
изискванията на чл.284 от НПК да се предявят веществените доказателства на
свидетеля С. Г., както и на поемните лица по негодните според защитата
протоколи.
Настоява се, че посочените съществени процесуални нарушения,
допуснати от първоинстанционния съд, не могат да бъдат преодолени от
въззивната инстанция, но въпреки това последната е постановила решение, с
което е потвърдила първоинстанционната присъда, като е допуснала от своя
страна съществено процесуално нарушение. Твърди се, че въззивният съд,
пренебрегвайки посочените съществени процесуални нарушения допуснати
от РС-Ловеч, е допуснал нарушаване на принципа на непосредственост по
чл.18 от НПК, след като за първи път във въззивното производство се
обсъждат доказателства, които не са обсъдени от първата инстанция, въпреки,
че са събрани. Възразява се, че освен това се е стигнало и до нарушение на
чл.8 от НПК, който изисква участието на съдебни заседатели в случая, тъй
като при обсъждане на доказателствата въпросът за това дали е извършено
3
деянието или не, следва да вземат участие съдебни заседатели.
Иска се Великотърновският апелативен съд да възобнови НОХД №
973/2022год. по описа на Районен съд-гр.Ловеч, като отмени постановената по
него присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В съдебно заседание упълномощения защитник на осъдения В. -
адвокат М. И., поддържа подаденото искане за възобноваване, по изложените
в искането съображения и моли да бъде уважено.
Осъденият Н. В. В. е бил редовно призован за проведеното открито
заседание във ВТАС, но не се е явил и не е участвал в него, като не е посочил
уважителна причина за неявяването си.
Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява
мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на
делото и предлага Великотърновския апелативен съд да го остави без
уважение.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на заявеното с искането основание за възобновяване на делото в
пределите визирани в чл.347 от НПК, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е допустимо. Предмет на искането е акт
от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по
жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от
процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от съдържанието
на искането е видно, че с него е заявено основание за възобновяване по чл.422
ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1
т.1 и т.2 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в законоустановения
шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
С присъда № 13от 18.05.2023год., постановена по НОХД №
973/2022год. по описа на Районен съд-гр.Ловеч, подсъдимият Н. В. В. е
признат за виновен в това, че на 21.06.2022 г. в гр.Ловеч, магазин „Стратеш",
находящ се на ул. „Стефан Караджа" №1 и в гр.Ловеч, **********, без
надлежно разрешение по чл.16 ЗКНВП, държал високорисково наркотично
4
вещество- метамфетамин с нето тегло 12,923гр. на стойност 323,08 лева (от
които в гр.Ловеч, магазин „Стратеш", находящ се на ул. „Стефан Караджа" №1
държал 0.049гр. и в гр.Ловеч, ********** държал 12,874гр.), включено в
Приложение №1 към чл.З, т.1 от Наредба за класифициране на растенията и
веществата като наркотични (приета с ПМС №293/27.10.2011], Списък №1-
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманитарната и ветеринарната медицина", поради което и на основание
чл.354а,ал.3,пр.2,т.1,пр.1 и чл.54 от НК е осъден на 1 /една/ година „лишаване
от свобода“ и глоба в размер на 2000 лева.
На основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален
общ режим за изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от
свобода“.
На основание чл. 354а, ал.6 от НК са отнети в полза на държавата
веществени доказателства: Обект № 1 - метамфетамин с тегло 12,036 грама,
Обект № 3 - метамфетамин с тегло 0,362 грама и Обект № 5 - метамфетамин с
тегло 0,143 грама на съхранение в ЦМУ гр. София.
Веществените доказателства: Обект № 2 - опаковки към ХЕ № Н-
183/24.06.2022 година на БНТЛ при ОД на МВР Плевен и Обект № 6 -
диметил сулфон с тегло 80,052 грама, са отнети в полза на държавата и е
постановено след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени.
По отношение веществените доказателства: Обект № 1 - мобилен
телефон „ Iphone Pro “ , Обект № 3 - един брой електронна везна „Amput“ и
Обект № 4 - 50 броя пликчета тип клик- клик е постановено, да бъдат
върнаети на подс. Н. В. В. след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Н. В. В. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
Ловеч сумата от 332,50 лева разноски по делото и на РС- Ловеч сумата от
10,00 лева - разноски по делото.
Горепосочената присъдата е обжалвана с въззивна жалба от
подсъдимия Н. В., чрез упълномощения му защитник адвокат П. К. с
оплаквания, че присъдата е необоснована и наложеното наказание е явно
несправедливо и искане за частично оправдаване на В. и преквалифициране
на деянието му по чл.354а ал.5 вр. с ал.3 от НК.
5
По горепосочената въззивна жалба първоначално е образувано
ВНОХД № 335/2023год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч, приключило с
постановена по него присъда № 21 от 08.11.2023год., с която на основание
чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1 т.3 от НПК въззивният съд отменил присъда №
13/18.05.2023год. постановена по НОХД № 973/2022год. по описа на РС-Ловеч
в частта, в която подсъдимият е бил признат за виновен да е държал без
надлежно разрешение високорисково наркотично вещество- метамфетамин с
нета тегло 12.878 грама на стойност 321.85 лева, като на основание чл.304 от
НПК го е оправдал по това обвинение за извършено престъпление по чл.354а,
ал.3, пр.2, т.1 от НК, а на основание чл.334, т.3 вр. с чл.337 от НПК е изменил
присъдата на първата инстанция в частта, с която подсъдимият В. е признат за
виновен да е държал без надлежно разрешение високорисково наркотично
вещество-метамфетамин с нето тегло 0,049 грама, на стойност 1.23 лева, като
на основание чл.9, ал.2 от НК не му наложил наказание, поради
малозначителност на деянието, а на основание чл.338 от НПК потвърдил
присъдата в частта за отнемане на инкриминираното наркотично вещество.
Присъда № 21 от 08.11.2023год. постановена по ВНОХД №
335/2023год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч е протестирана от ОП-Ловеч с
касационен протест, въз основа на който било образувано к.н.д. №
1173/2023год. по описа на ВКС, приключило с постановено по него решение
№ 150 от 05.03.2024год., с което на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК ВКС
отменил присъда № 21 от 08.11.2023год. постановена по ВНОХД №
335/2023год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч и върнал делото на същия съд
за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. В
отменителното решение ВКС приел, че при разглеждането на делото
въззивният съд допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.
След отмяна на въззивната присъда и връщането на делото за ново
разглеждане, било образувано ВНОХД № 96/2024год. по описа на Окръжен
съд-гр.Ловеч, което приключило с постановено по него решение № 117 от
19.12.2024год., с което въззивният съд на основание чл.338 от НПК потвърдил
присъда № 13/18.05.2023год. постановена по НОХД № 973/2022год. по описа
на Районен съд-гр.Ловеч.
Решението на въззивния съд по ВНОХД № 96/2024год. по описа на
Окръжен съд-гр.Ловеч не е подлежало на касационна проверка по жалба или
6
протест и на основание чл.412 ал.2 т.1 от НПК е влязло в сила от момента на
постановяването му на 19.12.2024год. На същата дата е влязла в сила и
потвърдената с въззивното решение присъда на първоинстанционния съд.
Следва да се посочи, че когато по едно и също наказателно
производство има постановени съдебни актове на първа и въззивна инстанция,
какъвто е настоящият случай, на проверка по реда на глава тридесет и трета от
НПК подлежи акта на въззивната инстанция.
Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2
от НПК е лишено от основание. Липсват допуснати от първоинстанционния
съд съществени нарушения на процесуалните правила, които да са останали
незабелязани от въззивния съд и последният не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила в рамките на въззивното производство.
В съответствие с правилата на чл.13 и чл.107 ал.2 и ал.3 от НПК,
първоинстанционният и въззивният съд са допуснали и събрали всички
доказателства необходими за разкриването на обективната истина и
изясняване на обстоятелствата по делото, влизащи в предмета на доказване по
чл.102 от НПК. Видно от мотивите на първинстанционната присъдата и на
въззивното решение, вътрешното убеждение на първоинстанционния и
въззивния съд, относно приетите за установени фактически положения, е
формирано при стриктно спазване на правилата на чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 от
НПК, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, съобразно изискванията на закона. Мотивите на
присъдата на първоинстанционния съд са изготвени в съответствие с
изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, като съдът е посочил какво приема за
установено, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните
му съображения за взетото решение, обсъдил е наличните противоречия в
доказателствените материали и е изложил убедителни съображения защо
приема и кредитира някой от тях, а други отхвърля. Въззивният съд, в
пределите на въззивната проверка по чл.314 от НПК, проверил изцяло
правилността на първинстанционната присъда, като извършил собствена
задълбочена проверка и анализ на всички доказателствени материали. Във
въззивното решение са обсъдени всички доводи изложени в подкрепа на
оплакванията във въззивната жалба и допълнението към нея, като въззивният
съд аргументирано, позовавайки се на доказателствата по делото и закона, е
изложил съображенията си защо ги е приел за неоснователни и защо е приел
7
фактическите и правни изводи на първата инстанция за правилни. Изложените
мотиви в решението на въззивната инстанция напълно удовлетворяват
изискванията на чл.339 ал.2 от НПК. Присъдата на първоинстанционния съд и
решението на въззивния съд не почиват на предположения и не е нарушен
чл.303 от НПК.
Лишени от основание са доводите в искането за възобновяване, че
решаващите съдилища са приели, че подсъдимият В. е виновен, само на база
разпитите на полицейските служители. Видно от мотивите на въззивното
решение, а и на първоинстанционната присъда, решаващите съдилища са
достигнали до извода, че вината на подсъдимия В. е доказана, въз основа на
комплексен, обективен и всестранен анализ на събраните по делото
доказателства.
Вярно е посоченото в искането за възобновяване, че показанията на
полицейските служители не следва да се кредитират в частите, в които те
възпроизвеждат направени пред тях извънпроцесуални самопризнания от
страна на осъдения В., но решаващите съдилища са приели, че обвинението е
доказано въз основа на други доказателствени източници. Неоснователно е
обаче възражението на защитника на осъдения В., че съгласно последните
промени в закона, показанията на полицейските служители въобще не следва
да се вземат под внимание. В конкретният случай свидетелите полицейски
служители Мирослав М. и Трифон Трифонов не са извършвали
разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР, поради което не е налице пречка
по чл.118 ал.2 от НПК да бъдат свидетели по делото.
Вярно е и посоченото в искането за възобновяване, че направените
изявления от осъдения В. в протоколите за претърсване и изземване- че
намерените наркотични вещества са негови и са за лична употреба, са
извънпроцесуални писмени обяснения, които не са годен доказателствен
източник, но решаващите съдилища са приели, че обвинението е доказано въз
основа на други доказателствени източници. Освен това, обстоятелството, че
осъденият е направил такива изявления, се установява от обясненията на В.,
дадени в качеството на подсъдим в първата инстанция, които са годен
доказателствен източник, поради което решаващите съдилища
законосъобразно са приели това обстоятелство за установено.
Лишено от основание е възражението в искането за възобновяване,
8
че двете инстанции незаконосъобразно са игнорирали показанията на
свидетеля С. Г.. Видно от мотивите на въззивното решение, ОС-Ловеч
подробно е анализирал показанията на този свидетел /включително и
проказанията му дадени във въззивната инстанция/, съпоставил е показанията
на свидетеля Ст. Г. дадени в различните фази на наказателния процес и с
другите доказателствени източници, и с убедителни аргументи е изключил
достоверността на показанията на този свидетел. Неоснователно е и
възражението, че ако съдът не приема показанията на св.С. Г., с оглед
събраните доказателства, че същият е наркотично зависимо лице, на
основание чл.144 ал.2 т.5 от НПК е следвало да назначи експертиза, която да
изследва способността на свидетеля, с оглед на неговото физическо и
психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни показания за тях. Обстоятелството, че дадено
лице е наркотично зависимо, не е задължително основание по чл.144 ал.2 т.5
от НПК за назначаване на експертиза, тъй като не е достатъчно само въз
основа на него да се направи извод, че съществува съмнение относно
способността на лицето правилно да възприема фактите, които имат значение
за делото и да дава достоверни показания за тях.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите в искането за
възобновяване, че в конкретният случай протоколите за претърсване и
изземване в неотложни случай от магазина, в който осъденият В. е работил и
от жилището, което е обитавал, следва да бъдат изключени от
доказателствения материал, въпреки че са били одобрени от съдия от
първоинстанционния съд по реда чл.161 ал.2 от НПК, тъй като според
защитника на осъдения тези претърсвания и изземвания не са били
извършени в условията на неотложност. Това възражение е било направено от
защитата на осъдения и пред въззивния съд, който аргументирано го е
отхвърлил като неоснователно. Въпреки че въпросните претърсвания и
изземвания са били извършени на 21.06.2022год. по време на специализирана
полицейска операция, организирана и проведена на основание заповед на
ВПД Директор на ОДМВР-Ловеч, издадена на 15.06.2022год., в конкретният
случай досъдебното производство е образувано по реда на чл.212 ал.2 от НПК
на 21.06.2022год., със съставянето на протокола за първото действие по
разследването: протокол за претърсване и изземване в условията на
неотложност в магазина, в който В. е работил, където непосредствено преди
9
това е била извършена полицейска проверка по чл.83 от ЗМВР. Веднага след
извършеното претърсване и изземване на работното място на В. е било
извършено претърсване и изземване в неотложен случай и на обитаваното от
него жилище. При тези обстоятелства и двете претърсвания и изземвания
правилно са били извършени в условията на неотложност и в последствие
протоколите за тях са били одобрени от съдия от първоинстанционния съд по
реда на чл.161 ал.2 от НПК, тъй като искане за издаване на предварително
разрешение за претърсване и изземване може да бъде направено по реда на
чл.161 ал.1 от НПК само в рамките на вече образувано досъдебно
производство, а досъдебното производство в случая е било образувано на
21.06.2022год. със съставянето на протокола за първото действие по
разследването- протокола за претърсване и изземване в условията на
неотложност в магазина, в който В. е работил.
Лишени от основание са и доводите в искането за възобновяване, че
са налице действия по разследването, които са извършени извън срока на
разследване. Обстоятелството, че двумесечния срок на разследване по чл.234
ал.1 от НПК е изтекъл на 21.08.2022год., а наблюдаващия прокурор е удължил
с постановление от 19.09.2022год. по реда на чл.234 ал.3 от НПК срока на
разследване с два месеца, считано от 21.08.2022год., не представлява
съществено процесуално нарушение, а освен това, видно от материалите по
делото, за времето от 21.08.2022год. до 19.09.2022год. не са били извършвани
никакви действия по разследването. Действия по разследването не са били
извършвани и след 21.10.2022год., на който дата е изтукйъл удължения с два
месеца срок за разследване, като предявяването на разследването на
28.10.2022год. е процесуално действие, но не е действие по разследването.
Непредявяването на веществените доказателства на свидетеля С. Г. и
на поемните лица не представлява нарушение на процесуалните правила, а
още по-малко съществено такова. Веществените доказателства са предявени
на страните по реда на чл.284 от НПК, а предявяването им на свидетели и на
поемни лица не е задължително, нито в конкретния случай се е налагало да
бъде извършвано за разкриване на обективната истина.
Изцяло неоснователни са и доводите в искането за възобновяване за
допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения на принципа
за непосредственост по чл.18 от НПК и на правилото за участие на съдебни
10
заседатели по чл.8 от НПК, изразяващи се според защитника на осъдения в
това, че въззивният съд за пръв път във въззивното производство е обсъждал
някой доказателства, които не са обсъдени от първата инстанция, както и в
това, че при обсъждане на доказателствата във въззивната инстанция не са
взели участие съдебни заседатели. Тези възражения на защитника на осъдения
не държат сметка за законовите правомощия на въззивната инстанция, която
има всички правомощия на първата инстанция във връзка със събирането,
проверката и анализа на доказателствените материали, както и това, че
въпреки предвидените правомощия на въззивната инстанция, законът не
предвижда участие на съдебни заседатели в състава на съда, действащ като
въззивна инстанция.
Въз основа на изложеното до тук може да се обобщи, че настоящият
състав на Великотърновския апелативен съд не намери да са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да разкриват
наличие на основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.2
от НПК.
Лишено от основание е и оплакването за допуснато съществено
нарушение по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, което не е подкрепено с никакви доводи.
При приетите за установени фактически положения, като са квалифицирали
извършеното от Н. В. В. деяние като престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1,
пр.1 от НК първоинстанционният и въззивният съд са приложили закона
правилно. Липсва основание за оправдаване на осъдения или за прилагане на
различна правна квалификация на извършеното от него деяние.
Предвид липсата на основание за възобновяване на делото, искането
на осъдения следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. В. В., направено
чрез упълномощения му защитник адвокат М. И. от АК-Ловеч, за
възобновяване на ВНОХД № 96/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч
/НОХД № 973/2022год. по описа на Районен съд-гр.Ловеч/ на основание
чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
11
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12