НОХД  №  2258/2009 год.

МОТИВИ:

Обвинението  е  против   подсъдимите, както следва:

Д.С.У. ***, с ЕГН ********** за две отделни престъпления по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК за това, че:

1. на 31.03.2009 г. в гр. П., в кафене „К.” на ул. „Ст. К.”, пред Л.М.В. се е заканил с убийство на Н.Ч. *** чрез думите „Където ги намеря, К. и майка й, ще ги убия!”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Н.Ч.;***, на паркинг пред магазин „К.” се е заканил с убийство на А.Б.К. *** думите: „Чуваш ли, ще ти пръсна главата!” и чрез насочване на пистолет срещу главата и тялото на А.К., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у А.К..

А.И.С. ***, с ЕГН ********** за престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.63 ал.1,т.4 от  НК това, че на 31.03.2009 г. в гр. П., в кафене „К.” на ул. „Ст. К.”, пред Е.Г. В. се е заканила с убийство на Н.Ч. *** чрез думите: „Ще ги убия. Приготвила съм един патрон за малката и един за голямата” и чрез действия – насочване на пистолет, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Н.Ч., като макар и непълнолетна е могла да разбирала свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура-гр.П. поддържа изцяло така повдигнатите обвинения. Не сочи нови писмени или гласни доказателства. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Моли съда да постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимите. 

          Подсъдимите се явяват  лично  в  съдебно  заседание  и  със  защитници. Признават се за виновни по повдигнатите им обвинения, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА   и не желаят да се събират доказателства за тези факти.

          Против подс.У. *** от пострадалия А.Б.К. за сумата от 6500 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

          Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК,  прие  за  установено  следното:

І. На 31.03.2009 г. св. Е.В. била първа смяна на работа като сервитьорка  в кафе-аперитив “К.”, намиращ се в гр. П., ул. ”Ст. К.” № 84. Около 13.00 ч. в заведението дошла подс.А.С. и попитала свидетелката къде са шефките й, имайки предвид св. Н. Ч.-собственичка на заведението и дъщеря й – К. Ч.. Св.В. отговорила, че ги няма и забелязала в десния джоб на дънките на подсъдимата да се подава пистолет, сребрист на цвят, с черна дръжка. Тогава подс.С. извадила пистолета и го размахала, като казала, че ще ги търси из целия град, но ще ги намери  и че е приготвила по един патрон за малката и за голямата. След това излязла от заведението и си тръгнала. Св. Е.В. се обадила и съобщила на пострадалата Н.Ч. за случилото се.

Същия ден, вечерта в заведението била на работа като сервитьорка св. Л.В.. Около 19.30 ч. с автомобила си - БМВ с ДК № РА 04 97 ВА дошъл подс. Д.У.. Заедно с него била и подс.С.. У. слязъл и отишъл при св. Л.В., която стояла отвън и пушела цигара. Попитал я къде са К. и майка й. Свидетелката отговорила, че ги няма, а подсъдимиятт казал: „Където ги намеря, К. и майка й, ще ги убия, освен това ще им запаля заведението и къщата!”. В момента, когато се качвал обратно в автомобила, св. Л.В. забелязала в страничния джоб на вратата пистолет с черна дръжка. След като У. си тръгнал, св. В. се обадила на св. Н.Ч. и й разказала какво се е случило.

ІІ. На 31.03.2009 г. св. А.К. бил на работа като охранител на магазин “К.” в гр. П. заедно със своя колега – св. Р.М..  Около 20.00 ч. охранителите получили сигнал по радиоуредбата, че на паркинга пред магазина лек автомобил марка “БМВ” с ДК № РА 04 97 ВА е паркиран диагонално, на двете ленти, като затруднява преминаването на автомобили и пешеходци. Двамата охранители отишли при въпросния автомобил и изчакали да дойде някой при него. След около 10 минути при автомобила се появила подс. С. и след като си отворила вратата, влязла вътре, като въобще не обърнала внимание на двамата свидетели.

След още толкова време пристигнали св. И.А. и подс. У.. На последния св. К. направил забележка относно начина на паркиране. Тогава У. започнал да се кара с него и от кората на лявата врата на автомобила си извадил пистолет, като го насочил срещу главата и тялото на охранителя К.. Незабавно след това подсъдимият казал: ”Чуваш ли, ще ти пръсна главата”. Дулото на пистолета било на около  метър от св. К., като отправената към него закана предизвикала основателен страх за осъществяването й. Св.К.  пребледнял и започнал да трепери, а  колегата му М. започнал да го дърпа назад, апелирайки  към У. да се маха и да не се занимава повече с тях.

След това подсъдимият се качил в автомобила си и превъртайки гумите се отдалечил  в посока гр. П..

За случая били сигнализирани служителите на РУМВР-П., след което било отпочнато настоящото наказателно производство.

С протокол за оглед на местопроизшествие, още на същата нощ, бил открит и иззет като веществено доказателство пистолетът, който представлявал  газово оръжие марка ”Blow mini 8”, хромиран, с черна дръжка. Пистолетът  бил захвърлен  в  градинката  до  жилищен  блок  на  ул.„Болнична” № 41, под терасата на третия етаж, обитаван от подс.С., след като непосредствено преди това било извършено претърсване в посоченото жилище.

Видно от заключението на изготвената в досъдебната фаза на процеса  дактилоскопната експертиза, което съдът цени като компетентно и неоспорено от страните, откритата дактилоскопна следа върху газовия пистолет е оставена от левия палец на ръката на подс.С..

Горната фактическа обстановка съдът възприе, въз основа на самопризнанията на подсъдимите за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които ги подкрепят, а минно показанията на свидетелите К., М., Ч., Л.В., Е.В. и А., както и от писмените доказателства и вещественото доказателство – газов пистолет инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 и чл284 от НПК.

Съдът  кредитира  изцяло посочените  по-горе писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са  изключително последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, като установяват конкретните обстоятелства във връзка с инцидента.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият  Д.У. е осъществил престъпния състав на чл.144 ал.3 във вр. с ла.1 от НК, като на 31.03.2009 г. в гр. Пазарджик, в кафене „К.”, опосредено пред Л.М.В. се е заканил с убийство на Н.Ч. *** чрез думите „Където ги намеря, К. и майка й, ще ги убия!”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

При условията на реална съвкупност е осъществил  от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.144 ал.3 във вр. с ла.1 от НК, като на  31.03.2009 г. в гр. Пазарджик, на паркинг пред магазин „К.” се е заканил с убийство на А.Б.К. *** думите: „Чуваш ли, ще ти пръсна главата!” и чрез насочване на пистолет срещу главата и тялото на А.К., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимата А.С. е осъществила престъпния състав на чл.144 ал.3 във вр. с ла.1 от НК, като на  31.03.2009 г. в гр. П., в кафене „К.” на ул. „Ст. К.”, опосредено пред Е.Г. Всилева се е заканила с убийство на Н.Ч. *** чрез думите: „Ще ги убия. Приготвила съм един патрон за малката и един за голямата” и чрез действия – насочване на пистолет, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Н.Ч., като макар и непълнолетна е могла да разбирала свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Авторството на деянията осъществени от всеки от двамата подсъдими  се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на деянието от всеки от подсъдимите. Подсъдимите  са  имали  представа  за  всички обективни  елементи  от  състава  на  престъплението, осъществено от всеки от тях и са искали настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимите са извършители, т.е. участници в самото изпълнение на престъплението, което е осъществено от всеки от тях. Двамата  при реализирането на своите  прояви са осъзнавали, че отправят закана с убийство спрямо всеки от пострадалите, по описания по-горе начин, както и че всяка от заканите  е била от такова естество, че да може да възбуди основателен страх, съответно у св.Н.Ч. и св.К. за осъществяването й, още повече, че за съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не необходимо  заплашения реално да е изпитал страх.

Следва да се отбележи, че заканата с убийство отправена последователно и самостоятелно от всеки  от подсъдимите спрямо св.Н.Ч. е направена в отсъствие на засегнатата, но това не означава, че деянието е несъставомерно. В чл.144 от НК не се съдържат никакви ограничения по отношение на възприемането на заканата, за разлика например от предвиденото в чл.146 от НК.  Достатъчно е че отправените закани от всеки от подсъдимите са достигнали почти веднага до съзнанието на Н.Ч., посредством препредавено им от страна на свидетелките Е.  В.  и  Л.  В..  Достатъчно е също, че след като са били възприети заканите на двамата подсъдими от страна на Ч. те са бил от такова естество, че да възбудят и са възбудили основателен страх за осъществяването им.

Заканителните действия и думи отправени от подс.У. към св.К., по своето съдържание, вид и начин на отправяне не само са били от естество, че да възбудят основателен страх за осъществяването им,  а в конкретния случай те дори са възбудили такъв. Това категорично се установява от показанията  на пострадалия и св.М., а и от  обстоятелството,  че К. не е имало как да знае, че пистолетът насочен към тялото му е газов.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

          За да определи видът и размерът на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието закана с убийство,  което е в раздел V-ти на глава ІІ от НК – “Престъпления против личността”. Конкретните  деяния   извършени от подс.У.  и  подс.С., също са със завишена степен на обществена опасност, тъй като са извършени  публично -  пред кафе-аперитив и на паркинг пред хипермаркет, в момент когато там е имало и други хора и по начин и със средства, демонстриращи чувство за безнаказаност /вербално и чрез използване на газов пистолет/.

Подс.У. е с висока степен на обществена опасност - видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост той е осъждан по НОХД № 630/06 г. на Пазарджишкия районен съд, с присъда влязла в сила на 11.07.2006 година, за престъпление по чл.152 ал.3,т.1 във вр. с чл.63 ал.2,т.2 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години,а настоящите деяние той е извършил в този изпитателен срок. Отделно от това е изключително негативно охарактеризиран по местоживеене.

Подс.С. също е със завишена степен на обществена опасност – макар и неосъждана тя е негативно охарактеризирана като личност и криминално проявена, доколкото е била регистрирана в ДПС при РУ МВР – Пазарджик  за нанесен побой над непълнолетно момиче през 2007 година.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на личността и в желанието за саморазправа.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът прецени самопризнанията на подсъдимите, оказаното съдействие на разследващите органи  и младежката възраст на двамата, както и чистото съдебно минало на С.. Отегчаващо отговорността обстоятелство е обремененото съдебно минало на подсъдимия У. и негативните характеристични данни за двамата подсъдими.  

          Като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест и съблюдавайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК,  съдът спрямо подс.У. приложи разпоредбата на чл.58А от НК, като му наложи по-лекото по вид алтернативно предвидено наказание по чл.144 ал.3 от НК и за заканата с убийство на св.Н.Ч. го осъди на пробация с пробацинни мерки по чл.42а ал.2,т.1 и т.2 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес, при честота на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от по една година. З заканата с убийство на св.К. съдът осъди подс.У. на пробация с пробацинни мерки по чл.42а ал.2,т.1, т.2 и т.6 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес, при честота на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от по една година и шест месеца, както и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, положен в рамките на година и шест месеца. Съдът намери, че именно гореизброените пробационни мерки са съответни на тежестта на всяко конкретно деяние и с тях ще се постигнат целите по чл.36 от НК, като пробационните мерки по чл.42а ал.2,т.1 и т.2 от НК съдът наложи като задължителни, а тази по т.6 на цитираната разпоредба – наложи, като прие, че посредством нея ще се катализира процеса на формиране на нова ценностна система у подсъдимия, целящо привързването му към общественополезния начин на живот.

          Доколкото двете деяния подс.У. е извършил при условията на реална съвкупност съдът на основание чл.23 ал.1 от НК определи и наложи на същия едно общо най-тежко наказание, а именно пробация с пробацинни мерки по чл.42а ал.2,т.1, т.2 и т.6 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес, при честота на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от по една година и шест месеца, както и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, положен в рамките на година и шест месеца.

          Спрямо подс.У. не са налице основанията за приложението на чл.78а ал.1 от НК, т.к. е налице забраната на чл.78а ал.6 от НК, доколкото е извършил двете деяния при условията на реална съвкупност – множество престъпления.

          Като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест и съблюдавайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК,  съдът спрямо подс.С., след редукцията на наказанието по реда на чл.63 ал.1,т.4 от НК, приложи разпоредбата на чл.55 ал.1,т.2, бук.Б от НК, като замени наказанието лишаване от свобода и я осъди на обществено порицание, което да се изпълни чрез разлепване на присъдата на видно място в училището на С., а именно ПГ ”ПТ” /Машиностроене/-гр.Пазарджик за срок от един месец.  Съдът намери, че именно с този вид наказание ще се въздейства принудително–възпиращо и поправително-превъзпитателно на непълнолетната С., а предупредително и общовъзпитателно останалите членове на обществото.  Спрямо подс.С. не са налице основанията за приложението на чл.78а от НК, т.к. тя не е пълнолетна.

От престъплението на подс.У.   свид.А.К. е претърпял неимуществени вреди – психо-физически страдания,  за които подсъдимият дължи обезщетение – чл. 45 от ЗЗД. При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при спазване на изискванията на чл. 52 от  ЗЗД, като взе предвид възрастта на пострадалия, естеството на предизвикания страх и притеснение, естеството на оправената закана – освен вербално и чрез насочване на пистолет към тялото, който по никакъв начин  в момента на насочването не би могъл да се разпознае като газов, качеството на заплашения – униформен охранител в хипермаркет, продължителността на възстановителния период и свързаните с него затруднения за пострадалия да упражнява професията си на охранител, за което свидетелства в съдебно заседание неговият колега - св.М.,  съдът определи обезщетение  в размер на  2500 /две хиляди и петстотин/ лева,  ведно със законната лихва от датата на увреждането – 31.03.2009г. до окончателното й изплащане. За разликата до  6500 лв. съдът отхвърли предявения иск като неоснователен. Подс.У. беше осъден, съобразно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, да заплати  на  св.А.  К.   и  сторените  от  него  като гр.ищец и частен обвинител разноски  в размер на 400 лева, платен адвокатски хонорар на повереника.

          На основание чл.53 ал.1,бук.”А” от НК, съдът постанови вещественото доказателство–  1 бр. газов пистолет м.”Blow mini 8”,след влизане на присъдата в сила, да се отнеме в полза на държавата, доколкото същото е послужило за извършване на престъплението по чл.144 ал.3 от НК, т.е. то е било едно от средствата за извършване на престъплението.

          На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите У. и С. бяха осъдени да заплатят в полза на държавата по сметка ***ер на по 27.50 лева за експертиза, а само подс.У. бе осъден да заплати ДТ от 4 процента върху уважения гр.иск в размер на 100 лева.

          По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: