Определение по дело №185/2011 на Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Варна, 08.02.2011г.

Варненски окръжен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

           СВЕТЛА ПЕНЕВА

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 185/11г., намира следното:

            Производството е образувано по частната жалба на И.Ж.И. и Д.В.И. ***, против определение № 17366/09.11.10г., постановено по гр.д. № 5914/98г. на ВРС, ХХ с-в, с което е отказано да им се признае, че те не разполагат с достатъчно средства да заплатят дължимите по делото държавни такси и да бъдат освободени от задължението им за заплащане на такива по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. В частната жалба се излага, че обжалваното определение е недопустимо и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, необосновано и неправилно. Същото представлява и е показател за неосигуряването на достъп до правосъдие. Същото е мотивирано при формална преценка на изложените обстоятелства, тъй като липсват мотиви относно доходи, имуществено и здравословно състояние, трудова заетост и семейно положение. Оспорва се извода на съда, че при общ размер на получаваните доходи от пенсии от 429.20лв., жалбоподателите имат възможност да заплатят дължимата такса от 50лв., тъй като определения от държавата минимум за месечна издръжка на едно лице е 502лв. Жалбоподателите са обречени на глад и невъзможност да си закупуват лекарства и да оцеляват ако следва да заплащат и държавната такса. Налице са и нови доказателства за изменение на здравословното състояние на жалбоподателите, които следва да се вземат предвид от ВОС /рецептурни книжки; две епикризи; нужда от преглед и закупуване на лекарства и нови очила за жалбоподателя/. Не се оспорва от жалбоподателите, че по тяхно искане са образувани множество дело, но те са в резултат на безпрецедентното завземане на имота им, чиято защита претендират и понастоящем. Освен това е налице противоречива практика и по искането на жалбоподателите по различните дела за освобождаването им от държавни такси за един и същи период. Претендира се отмяна на определението и освобождаването на жалбоподателите от внасяне на ДТ по подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение.

            Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица с надлежна процесуална легитимация, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче частната жалба съдът намира за неоснователна по следните съображения:

            Първоинстанционното гр.д. № 5914/99г. на ВРС, ХХ с-в е образувано по иск на ЦД „Български спортен тотализатор” против 4-ма ответници, двама от които са и жалбоподателите, с правно основание чл. 109 от ЗС за възстановяване на състоянието на търговски обект, отпреди посегателствата и във вид, определен съгласно предавателен протокол. С влязлото в сила решение по делото, предявения иск е уважен. По гр.д. № 1654/95г. на ВРС е налице предходно влязло в сила решение по чл. 108 от ЗС, по който същият ищец е признат за собственик на описания недвижим имот и същите ответници са осъдени да предадат владението му. Осъдените лица са предприели огромен брой процесуални действия, за да преодолеят силата на пресъдено нещо по тези и други влезли в сила против тях съдебни актове, както и да претендират обезщетение на вреди – молби за отмяна на влезли в сила решения; искове за прогласяване нищожността на предходни сделки; искове за прогласяване нищожността на самите съдебни актове; искове за установяване на престъпни обстоятелства или за обезщетения за вреди против представляващи насрещната страна, съдебни изпълнители и много други молби, искове, частни жалби /това е известно на съда не само от направената от ВРС справка за образувани дела пред ВРС, но и пред ВОС – над 90 броя дела пред последния съд/. Последното обаче е без особено значение относно основния поставен въпрос – дали са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК – молителите да нямат достатъчно средства да заплатят таксата, която правилно е определена в случая от ВРС в размер на 50лв. /по реда на чл. 18, ал. 1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК/.

            Възможността за освобождаване на физическо лице от заплащане на такси и разноски по гражданско дело е предвидена само за лицата, които въз основа на представени пред съда доказателства, касаещи обстоятелствата по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 от ГПК, се достигне до извода, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. С молбата за отмяна на влязлото в сила решение е предоставено Експертно решение № 2196/14.06.10г. на ТЕЛК за Общи болести при МБАЛ „Св. Марина” ЕАД-Варна, с което на И.Ж.И. е определена 50% неработоспособност пожизнено с водеща диагноза „Неинсулинозависим захарен диабет”. Подадена е и декларация от двамата молители на 09.09.10г., с която са посочили, че двамата са съпрузи не притежават недвижимо имущество, а само един лек автомобил, произведен през 1987г. и негоден за ползване; нямат други приходи и доходи освен от пенсиите си, възлизащи на общо 429.20лв. /Д. – 208.33лв. и И. – 220.87лв./. Посочено е още в декларацията, че живеят в жилище, като за същото са се отказали от учреденото им право на ползване; не ползват магазина от 58.50 кв.м. /спорния имот/, тъй като същият се ползва без основание от Български спортен тотализатор, а останалата му част е зазидана заедно с фирмената стока. Отбелязано е още в декларацията, че двамата молители са регистрирани като еднолични търговци – ЕТ „ДОБРОГЛЕД – И.Ж.” и ЕТ „Д.И. -ДАФИКО”, но е  посочено, че тези две фирми не развиват дейност и нямат доходи, за което са подадени и съответните данъчни декларации през 2010г. С частната жалба е представена рецептурната книжка на молителя И. с отбелязване на закупените лекарствени средства. За същия се отнася и представения амбулаторен лист, издаден на 04.12.10г., в който е назначена терапия за очите /представена е и рецептата/ и предписани очила /същите са и поръчани/. От представените две епикризи, касаещи молителката се установява, че същата е била приемана на стационарно болнично лечение последните 10 дни на м. юли 2010г. и от 15.09.10г. до 20.09.10г., като първата диагноза е дебелочревна дивертикулоза, а втората – исхемичен мозъчен инсулт. Представено е копие от рецептурната книжка и на молителката като хронично болна с получаваните лекарствени средства.

            С оглед на така представените доказателства съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, тъй като макар и молителите да страдат от заболявания, то закупуването на лекарствата е при условията на реимбурсация от НЗОК, имайки предвид посочените диагнози, сочещи на хронични заболявания – захарен диабет и исхемичен мозъчен инсулт. От друга страна и двамата са регистрирани като ЕТ и в края на 2009г. са пререгистрирани съгласно ЗТР /информация при направената служебна справка от съда в търговския регистър/. Освен това на 08.12.2009г. е вписан и договор за заем за послужване от 27.05.2004г., по силата на който Ж.Д. е предоставила за ползване на ЕТ „Д.И. - ДАФИКО” помещение със статут на магазин с площ от 58.50 кв.м., находящ се на ул. „Сан Стефано”, № 7. Този договор е отразен в края на 2009г., макар и в декларацията за имотното състояние да е посочено, че магазинът фактически не се ползва. Наред с горното, при общ доход на двамата молители от 429.20лв., сумата от 50лв. не е несъразмерно висока и непосилна за заплащане от молителите, което да ограничи достъпа им до правосъдие пред най-висшата съдебна инстанция в държавата. Не отговаря на истината, че е налице определен от държавата минимален размер за месечна издръжка, възлизащ на 502лв. /вероятно това е резултат от статистическо изследване без задължителен характер, което молителите цитират/. С оглед на всичко гореизложено съдът достига до извода, че при наличието на тези доходи, при наличието на пререгистрирани /за което също са заплатени ДТ/ по ЗТР еднолични търговци и от двамата молители и при този размер на дължимата държавна такса, не са налице условията за освобождаването на молителите от заплащането й, за да бъде разгледана поредната им молба за отмяна на влязлото в сила решение.   

            По горните съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И.Ж.И. и Д.В.И. ***, против определение № 17366/09.11.10г., постановено по гр.д. № 5914/98г. на ВРС, ХХ с-в, с което е отказано да им се признае, че те не разполагат с достатъчно средства да заплатят дължимата по делото държавна такса по подадената молба за отмяна на влязло в сила решение и да бъдат освободени от задължението им за заплащане на такава, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в 1-седмичен срок от връчването му на страните по арг. от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: