Решение по дело №3867/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1523
Дата: 24 септември 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330203867
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1523
гр. Пловдив, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330203867 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Е. В., ЕГН:**********, с адрес – ***,
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4618690 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от
Закона за движението по пътищата му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 300лв. /триста лева/, за извършено нарушение
на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен
и неправилен, като се излагат доводи по съществото на спора и се предлага
същия да бъде отменен. Процесуалния представител на жалбоподателя –
адвокат П. в писмено становище поддържа жалбата и сочи аргументи в този
смисъл, като също предлага електронния фиш да бъда отменен, а също и да
бъдат присъдено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в становище оспорва жалбата, като посочва, че същата е неоснователно, в
1
който смисъл излага аргументация. Предлага обжалвания електронен фиш да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, алтернативно – присъденото адвокатско
такова да бъде в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е връчено на жалбоподателя на 05.05.2021г. - видно от
представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
07.05.2021г., съгласно отразения входящия номер, по преписката липсват
данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП
срещу електронния фиш. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 13.03.2021г., в 16:36 часа, на
2
Републикански път II – 64, километър 49+800 в посока с.Труд, с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 било
заснето движение на лек автомобил марка „БМВ 320Д“ с регистрационен
номер „***“ с измерена скорост от 95 км./ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 98 км./ч.. Като дата и час на нарушението били изведени
показанията за дата 13.03.2021г. и час - 16:36:46ч., като място на нарушението
били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя И. Е. В..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
3
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40
km/h - с глоба в размер на 300 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Писмо изх.№ АУ-000029 – 33913/09.07.2018г. директора на
Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства с съоръжения“
при Български институт по метрология, същото техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
„CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46.
Съгласно Протокол № 4-С-ИСИС от 12.02.2021г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение „CORDON M2” с № MD1196 е преминала проверка в
лабораторни условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, от дата 13.03.2021г. от
който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че
посоката движение на контролираните МПС е към с.Труд.
Собствеността върху МПС, с което било извършено твърдяното
нарушението, а именно – лек автомобил марка „БМВ 320Д“ с регистрационен
номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е
видно, че последното е собственост на жалбоподателя И. Е. В..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
4
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка лек автомобил марка„БМВ 320Д“ с регистрационен номер
„***“ към момента на твърдяното нарушение – 13.03.2021г.,
Въпреки това, в случая по делото не се установи, че на мястото на
твърдяното нарушение, а именно Републикански път II – 64, километър
49+800 в посока с.Труд е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.
с пътен знак „В26“.
В този смисъл, на първо място следва да се отбележи, че в тежест на
въззиваемата страна е да представи всички доказателства, в подкрепа на
твърдяното нарушение, включително и тези, относно сочения в електронния
фиш пътен знак „В26“.
Последното по никакъв начин не е сторено от същата въззиваема
страна.
Въпреки горното, съдът се е опитал да събере такива доказателства,
като са писани писма до „Областно пътно управление“ - Пловдив. С Писмо
из.№ 11-00-617/04.08.2021г., директорът на „Областно пътно управление“ –
Пловдив е уведомил съда, че посоченото място Републикански път II – 64,
километър 49+800 в посока с.Труд е било въведено ограничение на скоростта
от 60 км/ч. с пътен знак „В26“, който знак обаче, по данни и информация от
дружество „Рефан България“ ЕООД е монтиран на 07.10.2020г. от „Рефан
България“ ЕООД по указание на „органите“ на ОД МВР – Пловдив – сектор
„Пътна полиция“.
Тук на първо място следва да се отбележи, че напълно основателно е
посоченото в жалбата в смисъл, че доколкото Републикански път II – 64 е път
от Републиканската пътна мрежа, то стопанинът на пътя, отговарщ за
организацията на движението, включително и поставянето на пъна
сигнализация по даден пътен участък е директорът на съответното областно
пътно управление. В случая това е Областно пътно управление - Пловдив към
Агенция «Пътна инфраструктура», съгласно чл. 4, от Наредба № 1 от 17
януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. В този смисъл е и
Решение № 1196/09.07.2020г. по КАНД № 1093/2020г. по описа на
5
Административен съд – Пловдив.
В светлината на горното, на първо място прави впечатление, че в случая
информация за организацията на движението, включително и поставените
пътни знаци на Републикански път II – 64, дори и компетентния орган -
Областно пътно управление – Пловдив черпи от един частен субект -
дружество „Рефан България“ ЕООД, който факт, само по себе си, не
допринася за формиране на категоричен извод у съда за наличие на посочено
място на поставен по надлежния ред знак.
Отделно от това, от казаното до тук е очевидно, че в случая не се
установява, че на мястото на нарушението - Републикански път II – 64,
километър 49+800 в посока с.Труд е било въведено ограничение на скоростта
от 60 км/ч. с пътен знак „В26“, поставен от стопанина на пътя по реда на
Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по
пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Напротив – установява се единствено поставяне на знак
от частен субект - дружество „Рефан България“ ЕООД, „статутът“ на който
знак трудно може да бъде коментиран от съда в рамките на настоящото
производство.
Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен, а именно – по същество неправилен, доколкото не се
доказа от обективна страна, че на мястото на твърдяното нарушение е било
въведено ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч. с пътен знак
„В26“.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за
правна защита и съдействие /л.10 от делото/ с посочено като основание чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата и че доверителят не дължи и не заплаща на
довереника възнаграждение.
Предвид това и на основания чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
6
адвокатурата, в случая на адвоката се дължи възнаграждение в размера,
посочен чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет. При това съдът намери, че следва да бъде определено и
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния такъв 300
лева, доколкото е налице и изрично възражение на въззиваемата страна в този
смисъл, още повече делото не представлява особена фактическа и правна
сложност, разгледано е в рамките на две съдебни заседания с кратка
продължителност, без разпит на свидетели.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4618690 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на И. Е. В., ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание - глоба в размер на
300лв. /триста лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21,
ал.1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да заплати на адвокат С.Ж. П., в
качеството му на процесуален представител на И. Е. В., ЕГН:**********,
сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение в
настоящото производство за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7