Р Е Ш Е Н И Е
№………./………2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на 16.01.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
Макариева
въззивно гражданско дело № 2243 по описа за
2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба на
На Н.П.В. срещу Решение № 3384/18.08.2017 г., постановено по гр.д. № 15872/2016
г. на ВРС, с което: ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.В. с ЕГН-**********
***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Л.П.П., ревандикационен иск по чл.108 от
ЗС за предаване собственост и владение върху ПИ с идентификатор 10135.4501.1908
по КК и КР на гр.Варна, целият с площ от 574кв.м., находящ се в гр.Варна,
с.о.”Ментеше”, за който е отреден имот с пл.сн.№ 238, заедно с всички
подобрения и приращения, против В.Д.К. с ЕГН-********** ***, като
неоснователен.
Във въззивната жалба са изложени доводи
за неправилност, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорва се извода
на съда, че в полза на ответницата е изтекла предвидена в закона придобивна
давност по отношение на имота. Претендира се отмяна и постановяване на друго, с
което предявеният иск да се уважи като основателен и се присъдят разноски.
Въззиваемата страна е депозирала
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли
същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното
решение.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Настоящото производство е
въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и
правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд
приема за установено следното:
В исковата
молба се твърди, че с Решение № 796/11.05.2001 г. на ПК по заявление с вх. №30291/28.02.1992
г. е възстановено правото на собственост на Н.П.В., като наследник на Неделя
Янева Кирякова, на нива с площ от 13.700 дка, находяща се в терен по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ в землището на Владиславово, в местността „Дут Тарла", имот № 13
от КП изработен 1997г. Възстановяване правото на собственост е на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Владиславово
и в решението е отбелязано, че ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ,
като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на
новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Със Заповед №
ПР-222/06.11.2006 г., влязла в законна сила на 20.12.2006 г. на Кмета на р-н
„Вл. Варненчик", въз основа на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на
влязъл в сила план на новообразуваните имоти на СО. „Ментеше", землището
на Владиславово, община Варна, одобрен със заповед № РД-1-7706/432/15.12.2003
г. на Областния управител на област с административен център Варна, е признато
право на собственост с решение на Общ. Сл. „Земеделие и гори" - гр. Варна,
при условията на § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на новообразуван имот в м.
"Ментеше", землище Владиславово, община Варна, кадастрален район 501,
с идентификационен № 1135 с площ от 5445 кв.м. с начин на трайно
ползване-индивидуално застрояване, при граници: иден. № 235, 9513, 9512, 9520,
като в имота попадат имоти с пл. № 235, 236, 237, 238, 239, 240, 241, 242, 243,
244 по предходен КП.
С вх. №
ЗАО 31592/13.09.2011 г. на Община Варна, поискала да бъде извършен въвод във
владение на възстановеният й имот. От Община Варна, я уведомили, че в част от
възстановеният й имот - представляващ пл. № 236 по предходен КП има бивши
наематели, които владеят имота и поради тази причина въвод не може да се осъществи.
Установила,
че по разписен лист за имота като наемател по договор за наем за имот 238 по
стар КП е вписан ответника В.Д.К..
Към
настоящия момент процесния имот находящ се в гр. Варна, СО „Ментеше",
район „Вл. Варненчик", за който по предходен КП на м. ст
„Ментеше", е отреден имот с пл. №
238 представлява самостоятелен обект с идентификатор 10135.4501.1908 с площ от
574 кв.м. и се владее от ответника без правно основание. Поради това ищцата
моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответницата да й предаде владението на процесния имот находящ се в гр.
Варна , СО „Ментеше", район „Вл. Варненчик", представлява
самостоятелен обект с идентификатор 10135.4501.1908 с площ от 574 кв.м., за
който по предходен КП на м-ст „Ментеше", е отреден имот с пл. № 238,
заедно с всички подобренията и приращенията върху имота. В съдебно заседание
процесуалният представител поддържа иска.Претендира разноски.
С отговора ответницата В.Д.К. оспорва иска, като неоснователен.
Оспорва твърдяната за осъществена реституционна процедура в полза на ищцата и
активната и процесуална легитимация, тъй като представения нот. акт №
1071/1922 г., на който ищцата се
позовава, представен като доказателство с исковата молба е недействителен. В
представеното копие на препис от същия липсват подписи на продавача, на
купувача и на нотариуса. Ето защо счита същият за нищожен. С оспорването на
акта оспорва самата административна процедура по възстановяването на
собствеността на наследниците на Н.Я.К.. Оспорва
като неавтентична и скицата, представена със заповед № ПР - 222/06.11.2006 г. на кмета на р-н „ Вл.
Варненчик „ по делото, тъй като същата е без номер и дата на
издаване, липсва ЕГН на собственика,
липсва N° на заповедта на кмета на общината ?...и е издадена от някакво
дружество с ограничена отговорност, а не от законово оторизиран държавен или
административен орган. Освен това, докато в заповед № ПР - 222/06.11.2006 г. на
кмета на р-н „Вл. Варненчик„ е посочена като наследник само Н.П.В., в скицата
се сочат н-ци на Н.Я.К.? Тъй като скицата е императивно изискуем
атрибут за съществуването на възстановеното право на собственост на ищцата,
нейната липса обуславя ненадлежната активна процесуална легитимация на ищцата.
Твърдят, че решението от 2001 г. за възстановяване собствеността на ищцата е
издадено от незаконосъобразен състав на поземлената комисия.
На следващо място прави възражение, че
ответницата е придобила имота по давност осъществявана в периода 1990 г. до настоящия момент. При
завладяването на имота в началото на 1990 г., същият е представлявал един
тревясал баир. Ответницата го е завладяла, подравнила на тераси чрез положени
метални траверси, облагородявала посредством ограждане, засаждане на трайни
насаждения електрифицирала, водоснабдила, построила сграда от тухла на бетонна
основа от близо 20 кв.м., която е снабдена с ток и вода, които е заплащала,
изградила е два кладенеца, две оранжерии - едната от които с площ 250 кв.м., от
които години наред се е прехранвало семейството и с производство на зеленчуци,
плащала е данъци, такси и го свои явно, необезпокоявано, непрекъснато и
несъмнено от тогава до настоящия момент. След издаване на посочената заповед №
1154 от 21.06.1994 г. на кмета на Община Варна, нито общината, нито ищцата са
се противопоставяли на владеенето му от ответницата, която до предявяването на
настоящият иск не могла да знае, кой би бил реституиран собственик.
Ако съдът
приеме за законосъобразна реституционната процедура, завършила със заповед № ПР
- 222/06.11.2006 г. на кмета на р-н „Вл. Варненчик„ - Варна, то придобивната
давност за ответницата тече от момента на издаването на заповедта. В този
смисъл, от 06.11.2006 г. до 06.11.2016 г. ответницата е придобила по давност
собствеността върху процесния имот посредством явно, необезпокоявано,
непрекъснато и несъмнено владение върху същия с намерението да го свои в
продължение на 10 години. Ако се приеме, че Заповед № ПР - 222/06.11.2006 г. на
кмета на р-н „Вл. Варненчик „ - Варна, в
която е отразено, че същата е влязла в законна сила на 06.12.2006 г., то от
този момент до 06.12.2016 г. е изтекла десетгодишната придобивна давност за
ответницата. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа отговора.
Моли, съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и
правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло
възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За
пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се
посочи, че :
В
настоящия случай бе безспорно установено, че ответницата е получила
фактическата власт върху имота на основание Договор от 14.05.1990г. и до
момента на предявяване на иска го владее с намерение, че е негов собственик.
Същото се установява и от разпита на свидетелите, чиито показания в тази насока
са безпротиворечиви помежду си и кореспондират с останалите по делото
доказателства.
Спорните
по делото въпроси са от кой момент в полза на ответницата е започнала да тече
придобивната давност за имота дали същата е спирана, или прекъсвана по силата
на закона, съответно с предприети от страна на ответницата действия.
С
Решение № 796/11.05.2001 г. на ПК – Варна на наследниците на Н.Я.К.на
основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в стари реални граници нива от 13.700дка в
местността „Дут Тарла” („Ментеше“) кв. „Владиславово“ земеделски
земи, правото на собственост на ответниците е било само признато, но не и
възстановено. В съдържанието на самото решение имотът е описан като нива с площ
от 13.700 дка в местността „Ментеше“ кв. „Владиславово“ имот № 13, но не са
ясни границите на същия и точното му разположение. За тези земи, ищцата не е
могла да проведе успешно вещни искове, така, че да прекъсне евентуално
изтеклата давност. Към момента на издаване на решението и до влизане в сила на
ПНИ земеделските земи не са били надлежно индивидуализирани. Това е станало
едва със Заповед № ПР-222 от 06.11.2006г. на Кмета на Р-н "Вл.
Варненчик" при Община Варна, издадена по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. От влизането в сила на тази Заповед тези
собственици са могли да защитят правото си на собственост от действията на
трети лица, които са го смущавали.
Изводът е законосъобразен и направен в съответствие с
практиката на ВКС, създадена с решения, поставени в производство по чл. 290 ГПК (решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр. д. №
1333/09 г. на ВКС, I г. о., решение № 225 от 06.07.2011 г. по гр. д. № 559/2010 г. на ВКС,
I г. о., решение № 511 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 1080/2009 г. на
ВКС, I г. о. и решение № 262 от 10.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на
ВКС, I г. о.), с които е прието, че когато признатият за реституиране имот се
намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и решението за
признаване на правото на възстановяване е постановено до изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ от 30.07.1999 г., то легитимира
правоимащите лица като собственици на имота, който е индивидуализиран с
местонахождение и граници по П.
Едва
след изменението на цитираната норма и с оглед действието на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, процедурата по възстановяване на имоти
в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ става двуфазна и завършва с издаване на
заповед на кмета на общината за възстановяване на правото на собственост върху
новообразуваните имоти и скица към нея.
Настоящият състав намира , че
давностинят срок следва да бъде съобразен с момента на получаване на заповедта
от Н.В. , която е получена на 17.11.2006 г. и срокът за обжалване на която е
изтекъл на 01.12.2016 г. т.е ответницата
е станала собственик на процесния имот на повдигнатото основание – придобивна
давност осъществено в периода 01.12.2006г. – 01.12.2016г.
Исковата молба е предявена на 15.12.2016г., т.е. след изтичане на 10 годишната
давност по чл.79, ал.1 от ЗС. По делото не се установи ищцата в този период с действия,
които да са достигнали до знанието на ответницата да е прекъснала давността,
поради което предявеният от нея иск за собственост се явява неоснователен.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния и първоинстанционен съд,
следва атакуваното решение като правилно да бъде потвърдено.
Предвид горното , съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3384/18.08.2017 г., постановено по гр.д. № 15872/2016 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от уведомяване на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.