РЕШЕНИЕ
№ 569
гр. Търговище, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20233530101369 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове по основание чл. 26, ал. 1 ,
предл. 1 и 3 във вр. с чл. 152 и чл. 209 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за
продажба на недвижими имоти сключен с нотариален акт № 27, т. VIII, per. № 10411, дело №
1046 от 04.08.2017 г. на нотариус П. А. с per. № 496. и иск с правно основание чл. 108 ЗЗД за
предаване собствеността и владението на недвижими имоти предмет на продажбата, както
и евентуален иск за унищожаемост на договор по чл.29 от ЗЗД, като сключен при измама.
Ищцата Н. М. Т. твърди в исковата си молба, че е придобила по дарение с
нотариален акт № 183, т. XV, per. № 13658, дело № 1374 от 2012г. на нотариус П. А., per. №
496 поземлен имот с идентификатор № 73626.204.392 по действащата към датата на
придобиване кадастралната карта на град Търговище, одобрена със заповед № РД-18
18/17.06.2005 год. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра-София, с трайно
предназначение - Земеделска . с начин на трайно ползване - НИВА, с площ от 72133 кв. м.
След придобиване на посочените имоти, от същите били обособени два
самостоятелни имота а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73626.204.745, по
кадастралната карта на град Търговище, община Търговище, област Търговище с трайно
предназначение - земеделска, с начин на трайно ползване — Нива, с площ от 22129 кв. м., IV
категория, находящ се в гр. Търговище, община и област Търговище и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 73626.204.746, по кадастралната карта на град Търговище, община
Търговище, област Търговище с трайно предназначение- земеделска с начин на трайно
ползване Нива, с площ от 50000 кв.м., IV категория, находящ се в гр. Търговище, община и
1
област Търговище.
През 2017г. съпругът Е. Т. обяснил, че във връзка с търговската дейност, която
упражнява, са му нужни спешно пари в заем. Обяснил , че са се споразумели с ответника
Я. Х. М. да му предостави нужните средства, но последният поискал като гаранция да му
бъде прехвърлен в собственост имот, който той след връщане на заема, ще прехвърли
обратно. Е. Т. помолил ищцата да предостави поисканата гаранция чрез имотите, които тя
притежава и тъй като на нея са й били известни финансовите му затруднения, тя се
съгласила да предостави исканото обезпечение при условие, че с издължаване на заема,
имотите ще й бъдат върнати.
На 04.08.2017 г. ищцата се явила при нотариус П. А. за изповядване на сделката.
Ответникът Я. М. в последния момент заявил, че купувач по договора ще бъде неговия чичо
- ответникът М. М. Х.. Ответниците М. и М. Х. и обяснили, че това няма да попречи да й
бъдат върнати имотите след като съпругът й върне заема. При тези уверения ищцата счела,
че промяната на приобретателя по нотариалния акт няма съществено значение и имотите ще
й бъдат върнати след като съпругът й върне заема. Така ищцата подписала нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 27, т. VIII, per. № 10411, дело № 1046 от 04.08.2017
г. на нотариус П. А., с който описаните по-горе два имота били прехвърлени на ответника
М. М. Х.. При обща данъчна оценка 12 561.30 лв. в нотариалния акт била посочена
продажна цена 9 500 лв. с цел да се избегне необходимостта от представяне на документ за
банков превод в съответствие с изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в
брой.
Твърди, че посочената цена изобщо не е заплащана. Освен, че е по-ниска от
данъчната оценка, тя е в пъти по-ниска от действителната пазарна цена на имотите.
Купувачът М. Х. изобщо не е участвал в някакви преговори по продажбата. Нито купувачът
М. М. Х., нито уговарящия сключването на сделката Я. М. не са поискали да видят имотите,
След продажбата изобщо не са се интересували, кой и на какво основание ги стопанисва и
не са предприели нищо, за да установят фактическа власт върху тях. Имотите са били
отдадени на трето лице под наем и нито М. Х., нито А. М. са се интересували кой е
наемателят. До миналата стопанска година дължимия наем под формата на рента е бил
заплащан на ищцата.
След около две години съпругът на ищцата Е. Т. предложил на ответника Я. М. да му
върне заема, като поискал това да стане едновременно с връщане на имота по нотариален
ред. Ответникът отклонявал тези предложения под най-различни предлози, започнал да
поставя допълнителни условия за заплащане на лихви в размер какъвто не бил договорен,
като накрая избягвал всякакви разговори за връщане на имота. Въпреки това, ищцата и
съпругът й се надявали да бъде спазена уговорката и имотът да бъде върнат. Тези надежди
рухнали когато в през лятото на 2023 г. разбрали, че ответникът М. М. Х. през 2022 г. се
разпоредил с имотите, въпреки уговорката да върне същите на ищцата.
Имот с идентификатор 73626.204.745 е бил прехвърлен с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот, вписан по партидата на Служба по вписванията - Търговище
2
под № 40, т. 17 , № от вх. р. 5507 от 06.12.2022 г. на „Моушън“ ЕООД - Търговище с
едноличен собственик и управител първия ответник Я. М..
Имот с идентификатор 73626.204.746 е бил продаден с нотариален акт, вписан по
партидата на Служба по вписванията - Търговище под № 70, т. 1 , № от вх. р. 152 от
1.01.2022 г. на лицето М. М. С.а, като същата с нот. акт, вписан по партидата на Служба по
вписванията - Търговище под № 132, т. 3 , № от вх. р. 1286/27.03.2023 г., го е продала на
ответника И. Ш. И..
При направената справка в Кадастрално-информационната система на АГКК се
установява, че от имот с идентификатор 73626.204.746 са обособени пет самостоятелни
обекта.
Счита, че договорът за продажба сключен с нотариален акт, № 27, т. VIII, per. №
10411, дело № 1046 от 04.08.2017 г. на нотариус П. А. от ищцата, с който описаните по-горе
два имота били прехвърлени на ответника М. М. Х. е нищожен поради протИ.речие със
закона, тъй като се касае за фидуциарна сделка, с която се прехвърля собственост, за да се
създаде обезпечение на кредитора, като страните не желаят прехвърлянето, а преследват
друга юридическа цел - заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на
удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Този порок на сделката
води до нейната нищожност поради протИ.речие със забраната по чл. 152 ЗЗД. Договорът е
сключен в нарушение на чл. 152 ЗЗД, и е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 и 2
ЗЗД.
Договорът протИ.речи на закона и с оглед съществуващата уговорка за връщане на
същия - чл. 209 ЗЗД;
На трето място договорът е нищожен като накърняващ добрите нрави. Съгласно
трайната съдебна практика, нееквивалентността на престациите съставлява нарушение на
добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. 3-то
ЗЗД.
На четвърто място счита, че договорът е унищожаем като сключен при измама с
оглед обещанието имотът да бъде върнат с връщането на заема. Измамата е била открита
през лятото на 2023 г. когато ищцата е узнала за това, че имотът е продаден на други лица.
Основанията за нищожност са посочени при условията на евентуалност. По
основанието за унищожаемост предявява отделен евентуален иск.
Освен това с обявяването на договора за недействителен за нея се поражда и възниква
правен интерес да предяви иск за собственост срещу ответниците. Поради нищожността на
договора по нотариален акт, № 27, т. VIII, per. № 10411, дело № 1046 от 04.08.2017 г. същият
не може да прехвърли право на собственост върху ответника М. М. Х. и съпругата му Н. Х.
Х. и същите не могат да прехвърлят такива права върху последващите приобретатели.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение с което:
1а. Да признае за установено по отношение на М. М. Х. ЕГН **********, с. К.,
община Търговище, ул. *******; Н. Х. Х. ЕГН ********** ,с. К., община Търговище, ул.
3
*****; „МОУШЪН“ ЕООД ЕИК ********* седалище и адрес на управление: гр. Търговище,
ул.****** с управител Я. Х. М., ИБРАХИМ Ш. И. ЕГН **********, гр. Търговище, ул.
********, ет. 3 и Г. Х. И. ЕГН **********, гр. Търговище, ул. ********, и Я. Х. М.
гр.Търговище ул. *******, че договорът за продажба на недвижими имоти сключен между
Н.М. Т. ЕГН ********** гр. Търговище, ул.******* и М. М. Х. ЕГН на 04.08.2017 г. с
нотариален акт № 27, т. VIII, per. № 10411, дело № 1046 от 04.08.2017 г. на нотариус П. А. с
per. № 496 и вписан в Служба по вписванията - Търговище като акт № 153, т.9, № от вх.
регистър 3180 от 04.08.2017 г. е НИЩОЖЕН поради протИ.речие със закона - чл. 152 ЗЗД,
чл. 209 ЗЗД и нарушение на добрите нрави с оглед нееквивалентността на престациите.
1б. При условията на евентуалност по отношение на първия иск предявява иск
спрямо същите ответници с искане съда да УНИЩОЖИ договора за продажба на
недвижими имоти сключен между Н. М. Т. ЕГН ********** гр. Търговище, ул. ******и М.
М. Х. ЕГН на 04.08.2017 г. г. с нотариален акт №27, т. VIII, рег. №10411, дело № 1046 от
04.08.2017 г. на нотариус П. А. с рег. № 496 и вписан в Служба по вписванията - Търговище
като акт № 153,т. 9, № от вх. регистър 3180 от 04.08.2017, като сключен при измама.
2. Да признае за установено по отношение на М. М. Х. ЕГН **********, с. К.,
община Търговище, ул. *****; Н. Х. Х. ЕГН *********,с. К., община Търговище, ул. ******;
„МОУШЪН“ ЕООД ЕИК ********* седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул.
******** с управител Я. Х. М. и Я. Х. М. гр. Търговище ул. *******, че Н. М. Т. ЕГН
********** гр. Търговище, ул. *********** е собственик на:
1).Поземлен имот 73626.204.747, област Търговище, община Търговище, гр.
Търговище, вид собственост: Частна, вид територия: Урбанизирана, с начин на трайно
ползване Комплексно застрояване, площ 2906 кв. м, стар номер 73626.204.745, при граници:
имот 73626.204.748; имот 73626.204.750, имот 73626.204.736, имот 73626.204.491;
2) Поземлен имот 73626.204.748, област Търговище, община Търговище, гр.
Търговище, вид собственост: Частна, вид територия Урбанизирана, с начин на трайно
ползване Комплексно застрояване, площ 2903 кв. м, стар номер 73626.204.745, при граници
имот 73626.204.747; имот 73626.204.749; имот 73626.204.750, имот 73626.204.736, имот
73626.204.491
3) Поземлен имот 73626.204.749, област Търговище, община Търговище, гр.
Търговище, вид собственост: Частна, вид територия Земеделска, категория 4, с начин на
трайно ползване Нива, площ 2400 кв. м, стар номер 73626.204.745, при граници: имот
73626.204.748; имот 73626.204.736, имот 73626.204.491;
4) Поземлен имот 73626.204.750, област Търговище, община Търговище, гр.
Търговище, вид собственост: Частна, вид територия Урбанизирана, с начин на трайно
ползване -за второстепенна улица, площ 1164 кв. м, стар номер 73626.204.745, при граници
имот 73626.204.747; имот 73626.204.765; имот 73626.204.736, имот 73626.204.491;
5) Поземлен имот 73626.204.765, област Търговище, община Търговище, гр.
Търговище, вид собственост: Частна, вид територия Земеделска, категория 4, с начин на
4
трайно ползване Нива, площ 12756 кв. м, стар номер 73626.204.745, при граници имот
73626.204.746; имот 73626.204.750; имот 73626.204.736, имот 73626.204.491, като осъди
„МОУШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул.
************* с управител Я. Х. М. да предаде владението на описаните имоти на ищцата
Н. М. Т..
3. Съдът да признае за установено по отношение на М. М. Х. ЕГН **********, с. К.,
община Търговище, ул. ******; Н. Х. Х. ЕГН **********, с. К., община Търговище, ул.
*****; И. Ш. И. ЕГН **********, гр. Търговище, ул.****** , Г. Х. И. ЕГН **********, гр.
Търговище, ул. *****, и Я. Х. М. от гр. Търговище ул. ******, че Н. М. Т. ЕГН **********
гр. Търговище, ул.******** е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
73626.204.746, по кадастралната карта на град Търговище, община Търговище, област
Търговище с трайно предназначение- земеделска, с начин на трайно ползване Нива, с площ
от 50000 кв.м. IV категория находящ се в гр. Търговище, община и област Търговище при
граници имот 73626.204.765; имот 73626.204.491; имот 73626.204.391, имот 73626.204.736,
като осъди И. Ш. И. ЕГН **********, гр. Търговище, ул. ********* и Г. Х. И. ЕГН
********** да предадат владението описания имот на ищцата Н. М. Т.. Претендира
разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител поддържа исковете. В
допълнение уточнява, че ищцата се е съгласила да прехвърли имотите си на ответниците по
делото, за да обезпечи заем, който нейният съпруг Е. Т. е сключил с Я. М. за сумата от 20
000лв., при лихва от 3%, до изплащане на задължението. Договорът за заем е сключен в
устна форма в деня на изповядване на сделката 04.08.2017г. След година и половина,
съпругът предложил да върне заетата сума на Я. М., но той отказал. В писмените
бележки, прави изявление, че не поддържа иска предявен при условията на евентуалност за
унищожаване на посочения по-горе договор за продажба, като сключен при измама на осн.
чл.29 от ЗЗД.
Ответникът Я. Х. М. оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че
не е страна по нито една от сделките в качеството си на физическо лице, а единствено
законен представител на „Моушън“ ЕООД. Моли съда да ги отхвърли. Претендира
разноски.
Ответникът „Моушън“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Твърдят, че Дружеството на законно основание е придобило с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот, вписан в СВ-град Търговище под № 40, том 17, № от вх.рег.
5507 от 06.12.2022г. Поземлен имот с идентификатор 73626.204.745 ро КККР на
гр.Търговище, общ.Търговище, с трайно предназначение - земеделска, с начин на трайно
ползване-Нива, целия с площ от 22129 кв.м., Четвърта категория, находящ се в землището на
гр.Търговище, общ.Търговище, както и на валидно и законово основание и при пълно
спазване на законовите и договорните условия по тази сделка. Още към момента на
придобиването на този ПИ, който преди това е бил с трайно предназначение на територията-
земеделска, праводателят на Дружеството, тъй като е имал и други планове за имота, е
5
предприел процедура и е започнал разделянето на процесния закупен от ПИ на пет отделни
самостоятелни имота, които Дружеството финализирало, поради което и на част от този ПИ
е променен и НТП в комплексно застрояване и представляващи: ПИ с идентификатор
73626.204.747 , с площ от 2906 кв.м.; ПИ с идентификатор 73626.204.748, с площ от 2903
кв.м.; ПИ с идентификатор 73626.204.749, с площ от 2400 кв.м., с НТП-земеделска,
категория - четвърта; ПИ с идентификатор 73626.204.750, с площ от 1164 кв.м., с НТП-за
второстепенна улица, вид-територия-Урбанизирана и ПИ с идентификатор 73626.204.765 , с
площ от 12756 кв.м., НТП-нива, вид територия- земеделска, категория на земята-четвърта.
За всичките тези предприети действия от страна на праводателят им с цел на
промяната на територията, вида на отреждане и изпълнение на законовите процедури, М. Х.,
а в последствие след като станали собственици и те, са направени сериозни инвестиции и
разходи, които са били вложени в тази негова собственост, а след 2022 г. и от тях и явно след
като е видяла какво вече представлява тази наша земеделска земя, ищцата е решила, че може
да претендира връщане на „нейните имоти“, които вече не струват продажната цена, която
им е била заплатена от техния праводател праводател през 2017 г., а е счела сигурно, че
може да се обогати за сметка на купувача й по сделката и спрямо тях с много по-ценни
имоти и направени в тях инвестиции. Дружеството след 06.12.2022г. с придобиването на ПИ
с идентификатор 73626.204.745 по КККР на гр.Търговище нито е бездействало, противно на
това, както твърди ищцата-„че не се интересувало от покупката си и я е била оставила
земята за ползване от нея“, не отговаря на истината. Върху тази територия още през 2018 и
2019г. са водени специалисти-инженери-геодезисти от праводателя по сделката, за да
заснемат имота, за да дадат предложение за неговата промяна и разделяне през СГКК-
Търговище. Водени са комисии от ПК-Търговище, за да огледат територията и да дадат
становище пред Областна дирекция по земеделие-Търговище за исканата смяна и промяна,
идвали са също комисии и от държавните органи като РИОСВ, ОДЗ, Пътно управление за
бъдещ предвиден транспортен достъп и са извършвани и други подобни действия на
собствениците, с които те са осъществявали своята воля и са управлявали, както са счели за
добре собствеността си. Ищцата никога не присъствала там, за да твърди, че само тя
ползвала имота и вземала арендата-което откакто Дружеството е собственик, не е вярно и не
е било така. Знаят и не им е известно никога на ищцата да са давани права тя да продължава
да си ползва продадената собственост, както и да се разпорежда с нея. От момента на
закупуването на тези два ПИ, само първия ответник и семейството му, а след това и
Дружеството и останалите собственица на тези ПИ са владели тези имоти, извършвали сме
съответните действия на разпореждане и промяна на НТП, което и на друго придобивно
основание-кратка придобивна давност е направило както техния праводател и семейството
му собственици на тази земеделска територия /два ПИ/, Като след закупуването на имота от
тяхното Дружество, също са продължили да владеят на законно основание имота и са се
присъединили към теклото давностно владението на техния праводател, започнало от
04.08.2017 г. Правят възражение, в случай на евентуално уважаване на един от евентуалните
искове на ищцата за прогласяване на нищожност на първата сделка от 2017 г., сключена
между нея и първия ответник за двата ПИ и унищожаване със съдебно решение на този
6
нотариален акт, че праводателят им М. М. Х. като добросъвестен купувач и владелец е
станал собственик на процесиите два закупени от него имота, подробно описани в исковата
молба, което давностно владение е текло за него от датата на придобиване на тези имоти
04.08.2017г. до датата на извършената от него на Дружеството им продажба на 06.12.2022г.-
за срок от 5 и повече години /кратката придобивна давност/, за който период той спокойно и
необезпокоявано е владял тези имоти и е извършвал съответните действия като собственик
за тях, поради което и като законен собственик ни е прехвърлил собствеността върху ПИ с
идентификатор 73626.204.745 по КККР на гр.Търговище, на базата на който имот са били
образувани пет отделни ПИ, поради което и те са станали собственици на този /тези/ ПИ на
законово основание. На основание чл.17 ал.2 от ЗЗД Дружество „Моушън“ ЕООД-град
Търговище е добросъвестно трето лице, защото не е знаело за никакви твърдяни от ищцата
„привидни и прикрити съглашения “ на неговия праводател М. Х.. Затова и след сделката
през 2022г. отново като добросъвестни купувачи и собственици на тези имоти са извършвали
съответните правни действия и за тях също е текла и съществувала кратката придобивна пет
годишна давност за придобиването на имота, тъй като сме се присъединили към давността
на праводателя ни и сме продължили да си владеем имота/имотите като собственици и до
настоящия момент. Дружеството им, както и техния праводател, който също е управлявал
имотите си преди да им ги продаде, както и ищцата, чрез съпруга си са били наясно какво
извършва праводателя им и Дружеството в тези чужди за нея и лични на праводателя им и в
последствие на Дружеството ни ПИ.
Оспорват всичко изложено от ищцата в искова молба, че имало нищожност на
сключената сделка между нея и М. М. Х. през 2017 г., тъй като не била платена цената по
сделката, тъй като имало сключване на сделка чрез измама или че тази сделка била
прикриваща друга договорка и сделка /за обезпечаване на някакъв измислен от ищцата
„заем“ на съпруга си/! Първо-собственик на продадените два ПИ през 2017 година е била Н.
М. Т. и същата се е явила доброволно през нотариуса и е продала /както изрично пише и в
този нотариален акт, че същия е за покупко-продажба на недвижим имот/ притежаваните в
лично качество два ПИ, единия с площ от 22129 кв.м. и втория с площ от 50000 кв.м. при
посочените условия на този нотариален акт. А тези условия са били следните: ищцата
продава срещу парична сума /9500 лева/ на ответника М. М. Х. тези два нейни земеделски
имота, която сума тя изрично на два пъти в този нотариален акт е потвърдила-че е
действително уговорената и истинската цена на сключената от нея с купувача сделка по вид
като покупко-продажба на земеделски имоти, както и че е получила в деня на изповядване
на тази нейна сделка продажната цена изцяло преди подписването на този договор за
продажба в нотариална форма пред съответния нотариус в град Търговище. Правят
възражение за настъпило погасяване по давност по см.на чл.32, ал.2 от ЗЗД на правота да се
иска от страна на ищцата на унищожаване на договора за покупко-продажба от 04.08.2017 г.
поради твърдяна от нея измама. Считат, че са изминали повече от предвидените в този текст
и алинея срокове, поради което и това нейно право е погасено и е недопустимо за
разглеждане, а при евентуалното му допускане за разглеждане-е неоснователно и следва да
се отхвърли като такова. Претендират разноски.
7
Ответникът И. И. оспорва исковете изцяло. Твърди, че ищцата действително е
продала недвижимият имот на М. М. Х., но оспорва твърдението, че продажбата е фиктивна
с цел обезпечаване на кредит. Оспорва и твърдението, че при покупката на имота е налице
нееквавилентност на престациите. Твърдя, че при тази първа сделка не е налице и измама.
Той придобил имота от М. М. Х.. Твърди, че тя също не е участвала в никакви прикрити
уговорки при придобиването на имота от нейна страна. Такива уговорки няма и в сделката
между нея и него. Праводателите му М. М. Х. и Ю. М. С. са придобили имота чрез покупка
от М. М. Х. и Н. Х. Х. с нотариален акт № 70, том I, дело 73/18.11.2022 година на Служба по
вписванията Търговище. Той го е придобил от тях пак чрез покупка с нотариален акт № 132,
том III, дело № 540/27.03.2023 година на Служба по вписванията Търговище. Всички
приобретатели на имота, включително при продажбата от нейна страна са добросъвестни.
Той също е добросъвестен, защото е придобил имота преди вписване на исковата молба по
настоящото дело. След като праводателите му са придобили на годно правно основание
имота и той на свой ред го е придобил по същия начин, то се явява собственик на имота и
искът срещу него следва да бъде отхвърлен.
Алтернативно твърди, че праводателите му и той владеят имота последователно от
момента, в който ищцата се е разпоредила чрез продажба с него, а именно 04.08.2017 година.
Всеки следващ приобретател е придобил имота на годно правно основание и по този начин е
присъединил владението на праводателите си. Дори да е имало някакъв порок в първата
сделка, той владее имота повече от 5 години чрез присъединеното владение на
праводателите му и се позовава на изтекла в негова полза кратка придобивна давност.
Позовава се и на изтекла погасителна давност по отношение на предявения иск за
унищожаване на първоначалната сделка поради измама. Претендира разноски.
Ответниците М. Х. и Н. Х. също оспорват исковете като неоснователни. На първо
място считат, че ищцата не е изложила конкретни твърдения касаещи същественото
съдържание на договора за заем между съпругът Е. Т. и Я. М., даващи рамката на правния
спор, а оттам и определящи предмета на доказване. Ищцата твърди наличието на „общо и
абстрактно“ заемно правоотношение, но не между страните по договора за покупко-
продажба от 04.08.2017 г.- Н. Т. и М. Х., а между трети за сделката и делото лица- нейния
съпруг Е. Т. и Я. М.. Ето защо тъй като няма каквито и да е изложени твърдения от страна на
ищцата, че те под някаква форма са били участници в каквито и да е заемни отношения, то
считат, че исковете спрямо тях за собственост са неоснователни.
Ищцата излага, че договорът за продажба на недвижими имоти от 04.08.2017 г. е
фидуциарна сделка (такава, по която купувачът се задължава да прехвърли в бъдещ момент
обратно на продавача правото на собственост върху предмета на договора), но в същото
време няма изложени фактически твърдения дали той е поел такова задължение да
прехвърли обратно имотите на ищцата, кога е дадено това обещание и в каква форма- устно,
писмено, с конклудентни действия и др.
По отношение твърдението че сделката е нищожна поради заобикаляне на закона,
ищцата е формулирала петитум, с който иска договорът за продажба на недвижими имоти от
8
04.08.2017 г. да бъде обявен за нищожен поради протИ.речие на закона, а няма искане за
обявяване за нищожен поради заобикаляне на закона.
Считат, че исковите претенции за собственост по чл. 108 от ЗС, касаещи всички
процесии недвижими имоти и предявени срещу тях, са недопустими поради липсата на
правен интерес, тъй като са прехвърлили имотите, които някога са притежавали, и вече не
претендират да са собственици, още повече няма въведени никакви твърдения в подобна
насока от ищцата било към момента на завеждане на исковата молба, било и понастоящем.
Липсват каквито и да е твърдения, че те оспорват, смущават или нарушават
собственическите претенции на ищцата- такива обстоятелства не се твърдят да са
съществували към момента на входиране на исковата молба в съда. Напротив, твърди се, че
другите ответници по спора владеят процесиите имоти, което на още едно основание
доказва, че липсва правен интерес от предявяване на исковете по чл. 108 от ЗС против
двамата. Излага факти и обстоятелства при които е закупил имотите и причините поради
които ги е отчуждил. Претендира разноски.
Г. Х. оспорва исковете по същите съображения като посочените по-горе. Привлича
трети лица помагачи на своя страна.
Третите лица – М. С.а и Ю. С. твърдят, че М. М. С.а е придобила имот с
идентификатор № 73626.204.746 по кадастралната карта на град Търговище чрез покупка от
М. М. Х. и Н. Х. Х. с нотариален акт № 70, том I, дело 73/18.11.2022 година на Служба по
вписванията Търговище. Ю. М. С. като неин съпруг също е станал собственик със същият
нотариален акт. Двамата са го продали на И. Ш. И. с нотариален акт № 132, том III, дело №
540/27.03.2023 година на Служба по вписванията Търговище. За да избегнат евентуални
вреди, които биха понесли техните купувачи закупили обратно имота от тях и в момента те
отново са собственици. Придобили имота добросъвестно и го продали преди да са им били
известни претенциите на трети лица, които се предявяват по делото. Затова няма причина да
носят отговорност към лицата, които са ги привлекли за помагачи по делото. В най-лошия
случай те са придобили имота по давност, защото също са добросъвестни до датата на
получаване на исковата молба. Те също се позовават на кратка придобивна давност по
отношение на имота.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна: От представените с исковата молба писмени
доказателства се установи, че по силата на договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 183, том ХV, рег.№ 13658, дело № 1374/2012г. на нотариус
№ 496 – П. А., ищцата е станала собственик на земеделска земя с обща площ 72,133 дка,
представляваща една НИВА с данъчна оценка 12562лв.
По делото липсват доказателства, но не се оспорва от ответниците факта, че към
2017г. тази нива е била обособена в два земеделски имота, съответно:ПИ с идентификатор
73626.204.745, по кадастралната карта на град Търговище — Нива, с площ от 22129 кв. м.,
IV категория, както и ПИ с идентификатор 73626.204.746, по кадастралната карта на град
Търговище,- Нива, с площ от 50000 кв. м., IV категория.
Тези два имота ищцата е продала на ответника М. М. Х., видно от Нотариален акт №
27, т. VIII, per. № 10411, дело № 1046 от 04.08.2017г. на цена от 9500 лв. В нотариалния акт е
9
посочено е, че цената е изплатена от купувача на продавача в брой преди подписване на
договора. Към датата на изповядване на сделката данъчните оценки за имотите са на обща
стойност 12 561.30 лв. Имотите са придобити от М. Х. и Н. Х. в режим на СИО.
С нотариален акт № 85, т. VI, per. № 8288, дело № 867 от 06.12.2022 г. на нотариус П.
А., ответниците М. Х. и Н. Х. са продали на ответника „Моушън“ ЕООД, представлявано от
Управителя Я. Х. М. ПИ с идентификатор 73626.204.745, Нива с площ от 22,129 дка, както и
ПИ с идентификатор 73626.114.9, в м-с „Първи долап“,с площ от 3.419 кв.м. Първият имот е
с продажна цена от 15 000 лв., а вторият с цена от 20 000 лв.
От приложеното АД № 195/2020г. на Административен съд Търговище се установява,
че ответника М. М. Х. е внесъл проект за изменение на кадастрална карта и кадастрални
регистри № 25-203929- 23.08.2019 г. на СГКК - Търговище, за обособяване на пет
самостоятелни обекта от ПИ с идентификатор 73626.204.745, както следва: Поземлен имот
73626.204.747, с площ 2906 кв. м.; Поземлен имот 73626.204.748, с площ 2903 кв. м.;
Поземлен имот 73626.204.750 с площ 1164 кв. м.;Поземлен имот 73626.204.749 с площ 2400
кв. м. и Поземлен имот 73626.204.765, с площ 12756 кв. м.
В тази връзка по делото са приложени и актуални скици и данъчни оценки на
имотите, като първите три са включени в регулационните граници на гр. Търговище, а
останалите два запазват статут на земеделски земи.
Към датата на прехвърляне на ПИ с идентификатор 73626.204.745, представляващ
Нива с площ от 22,129 дка от М. Х. и Н. Х. на ответника „Моушън“ ЕООД имота все още не
е бил разделен.
С друг нотариален акт № 32, т. 1, per. № 404, дело № 25/2022 г. от 18.01.2022 г.
ответниците М. Х. и Н. Х. са продали на лицето М. М. С.а втория от имотите нт ищцата, с
идентификатор 73626.204.746 с площ от 50.000 дка, за сумата от 8 800 лв.
С нотариален акт № 66, т. II, per. № 2051, дело № 156 от 27.03.2023 г. М. С.а и
съпругът й са продали имота на ответника И. Ш. И., който е придобит в съпружеска
общност и от съпругата му - ответницата Г. И., за сумата от 15 000лв.
По делото са назначени две съдебно технически експертизи с една и съща
задача-„Каква е била пазарната цена на двата имота на ищцата, към датата на продажбата им
на М. М. Х. на 04.08.2017г.
Според първото вещо лице инж.Д. Д., общата пазарна стойност на двата имота е
190.810лв., като за ПИ с идентификатор 73626.204.745 с площ от 22.129 дка е 46 360лв., а за
ПИ с идентификатор 73626.204.746 с площ от 50 дка е 144 450лв.
Според техническа експертиза изготвена от в.л. П. К. пазарната цена на двата имота
към датата на извършване на продажбата е в размер на 280 293 лв., като за ПИ с
идентификатор 73626.204.745 с площ от 22.129 дка е 85993лв., а за ПИ с идентификатор
73626.204.746 с площ от 50 дка е 194 300лв.
И в двете заключения е отчетен факта, че двата имота към август 2017г.са били
земеделски земи. И двет евещи лица с аползвали аналози, като към второто заключение
съобразно указанията на съда са приложени пазарни аналози само за земеделски земи и
снимков материал.
Разпитан по реда на чл. 176 ГПК ответникът М. Х. обясни, че е имал свободни пари и
е възложил на племенника си Я. Х. М. да му намери имоти в които да ги вложи. Лично е
видял двата имота, но не се е срещал с ищцата и не е участвал в преговорите за условията на
продажбата. Продажната цена от 9500лв. е платил в брой на Е. и Н.. Не ну е известно дали
племенникът му е имал някакви заемни отношения с ищцата и съпругът .
Разпитана по реда на чл. 176 ГПК ищцата обясни, че е подписала договори за наем за
процесните земи, като з астопанските 2018-2019г.; 2019-2020г.; 2020г.-2021г. е получавала
10
рента от ЕТ“Станислав Папазов“ гр.Търговище, в натура – сено и зърно за жИ.тни. Не е
уведомявал М. Х. и Н. Х., че отдава имотите под наем, защото отношения с тях е имал
съпругът .
Във връзка с това обстоятелство по делото е представен като доказателства Договор
за наем на земеделска земя с площ от 72.133 дка – ПИ 73626.204.392, сключен между
ищцата и ЕТ“Станислав Желев“ от 12.04.2018г.
По делото като писмени доказателства се представиха и два Договора за наем на
земеделски земи между М. М. Х. и ЕТ“Станислав Желев“ от 20.05.2019г. и 27.04.2018г. за
имот № 73626.204.745 и № 73626.204.746.
Истинността на подписите върху същите в графа Наемодател,за които се твръди че са
положени от М. М. Х. бяха своевременно оспорени от него. На осн. чл.193 от ГПК е открито
производство, във връзка с което е назначена и приета съдебно-графологическа експертиза.
От заключението на същата се установи, че подписите не са положени от ответника М. М.
Х.. Предвид това и на осн. чл.194, ал.2 от ГПК оспорването следва да се признае за доказано,
като тези два документа се изключат от доказателствата по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи: Ищцата е предявила три иска при условия на евентуално обективно
съединяване, въвеждайки няколко основания за това по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и пр.2 от ЗЗД,
във вр. с чл. 152 ЗЗД - за прогласяване на оспорената транслативна възмездна сделка за
нищожна, тъй като е сключена като обезпечение на даден паричен заем (договор за
продажба при уговорка за изкупуване - арг. чл. 209 ЗЗД), третият по чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД
за прогласяване нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави - чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, евентуален иск за унищожаемост на сделката като сключена при измама- чл.29
от ЗЗД и искове за собственост по чл.108 от ГПК.
Като първи ответник по делото е привлечен Я. Х. М. в лично качество. От
доказателствата приложени и събрани по делото се установи, че на лично основание той не
участва в нито една сделка, нито е имал някакви отношения с ищцата Н. М. Т.. Твърденията,
че той е страна по договор за заем, сключен между съпруга на ищцата Е. и него, във връзка с
който са продадени имотите, останаха недоказани. Същият е законен представител и
управител на търговско дружеството „МОУШЪН“ ЕООД-гр.Търговище, което е ответник в
процеса и се явява купувач на един от имотите и продавач в последваща сделка. Предвид
това всички искове спрямо него като физическо лице следва да се отхвърлят от съда, като
неоснователни, ведно със законните последици.
По отношение исковете с правно основание чл.26, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД следва
да се има предвид следното: Писмени доказателства по смисъла на чл. 165 ГПК, изходящи
от Н.Т. или съпругът (обратно писмо или начало на писмено доказателство), установяващи
наличие на сключен договор за заем между съпругът на ищцата - Е. и ответника Я. М., във
връзка с който тя е продала имотите си не са представени. Ищцата не установи конкретни
параметри на твърдяния сключен „устен“ договор за заем, като: цена, срок, плащане, страни,
връщане на суми и др. Не се представиха и доказателства, че съпругът е върнал заема си,
както и че са отправяни покани за връщане на продадените земи.
Ищцата не доказа и наведеното в исковата молба твърдение, че не е получила цената
по сделката. В случаите, когато договорът за продажба е оформен с нотариален акт, то
същият може да служи само като доказателство, че изявленията за плащане, съответно за
11
получаване на цената, преди сключването на договора, са направени от двете страни по него.
Доколкото обаче плащането не е направено пред нотариус, то действителното му
извършване може да се оспори. В случай на спор доказателствената тежест за установяване
на извършеното плащане се носи от купувача като това може да бъде направено с всички
допустими от закона доказателствени средства. Неплащането на цената е
основание за разваляне на договора за покупко - продажба, по аргумент
от чл.87, ал.3 във връзка с чл.87, ал.1 ЗЗД, и не води до нищожност на разпоредителната
сделка. Следователно исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД
подлежат на отхвърляне.
Третото основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, е за прогласяване нищожност на
договора, като накърняващ добрите нрави, поради това, че договорената продажна цена е
много под действителната им пазарна цена, както и под данъчната оценка на имотите,
предмет на договора.
В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСTK е дадена дефиниция на понятието „добри нрави“, като морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на протИ.речието на договора със закона. Накърняване на добрите нрави е
налице, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран
законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Така с Решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г. на ВКС,
III г. о., чиито правни изводи, настоящият състав споделя е прието изрично, че нарушение на
добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите, в който случай, сключената
сделка е нищожна, поради нарушаване на основаните принципи на справедлИ.ст,
добросъвестност и несправедлИ.то облагодетелстване. Действително страните съгласно чл.9
от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Установената с чл. 9 ЗЗД
свобода на договаряне обаче е ограничена от императивните правила на закона и добрите
нрави, които в своето единство формират и границите на договорната автономия на
съконтрахентите. Законодателят допуска, че продажната цена на недвижимия имот може да
бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри нрави предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. В константната практика на
ВКС се приема, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е
сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на
насрещните престации, която води до нищожност поради протИ.речие с добрите нрави, е
налице, когато насрещната престация е практически нулева, като това обстоятелство следва
да се преценява за всеки конкретен случай.
По делото се установи, че продажната им цена е била 9500лв., при данъчна такава
12561лв. От заключението на съдебно-техническите експертизи се установи, че пазарната
цена на имотите към 2017 год. по първото заключение е 190 810лв., а по второто - 280 293лв.
12
по второто заключение. Съдът не може да даде превес на нито едно от двете заключения,
доколкото те са изготвени от лицензирани специалисти в кръга на пълномощията им,
покрепени са от писмени доказателства и дават отговор на поставените задачи. Поради това
приема, че към датата на продажбата на имотите – 04.08.2017г. пазарната има цена е била
около 235 552лв.
Въз основа на това съдът счита, че по отношение на договора за продажба, сключен
между страните на 04.08.2017 год. е налице явна нееквивалентност на престациите,
доколкото пазарната цена на имотите надвишава почти деветнадесет пъти данъчната им цена
и 25 пъти договорената от страните продажна цена. Действително няма законова забрана по
волята на страните сключващи договора да се договаря цена по-ниска от данъчната оценка,
или под пазарната цена, но в конкретния случай съдът счита, че разликата между
продажната цена и пазарната оценка на имотите сочи на явна несправедлИ.ст, при което е
несъвместима с установените в обществото норми на поведение и общоприет морал. Съдът
счита, че разликата е толкова съществена, че може да бъде определена като липса на цена и
от там като липса на престация, обуславяща нищожност на договора поради нарушение на
добрите нрави. В тази насока е непротИ.речивата съдебна практика - Решение №
452/25.06.2010г. по гр.д. № 4277/2008г. ,IV г.о. на ВКС, Решение № 1444/04.11.1999г. по
гр.д. № 753/1999г. ВКС , Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III
г. о., ГК, Решение № 236 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 576/2017 г., IV г. о., ГК,
Решение № 62 от 4.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1490/2017 г., I т. о., ТК и др.
По делото не се установи, между ищцата Н. Т. и купувача М. Х. да са съществували
някакви особени отношения, които биха обусловили такава драстично ниска цена по
договора. Установи се, че те дори не са се познавали и не са се виждали. Поради това съдът
приема, че към датата на сключване на договора - 04.08.2017г. интересите на ищцата не са
налагали тя да извърши продажбата им на тази цена.
С оглед всичко изложено съдът счита, че е на лице соченото от ищцата основание за
нищожност на договора сключен с нотариален акт № 27, т. VIII, per. № 10411, дело № 1046
от 04.08.2017 г. поради протИ.речието му с добрите нрави по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Предявеният на това основание иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и
следва да се уважи, като съдът не следва да разглежда предявеният отделен евентуален иск
за унищожаемост на договора за покупко-продажба, като сключен при измама – обещание
имотите да бъдат върнати на ищцата, след връщане на заема на съпругът .
По исковете с правно основание чл.108 от ЗС
С оглед изводите на съда за основателност на иска по чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД за
прогласяване нищожноста на договора за продажба обективиран в нотариален акт № 27, т.
VIII, per. № 10411, дело № 1046 от 04.08.2017 г. между ищцата и ответника М. М. Х.,
основателни се явяват и предявените срещу част от ответниците искове с правно основание
чл. 108 ЗС. Нищожността на догвора е начална и абсолютна. Оветникът М. Х. не е придобил
право на собственост върху двата имота имота и не е моъл да прехвърли право на
собственост по следващите договори за продажба от 2022 и 2023г.
13
Съдът не приема за основателни наведените доводи от ответниците за придобиване на
имотите по давност и за присъединяването на владението, като добросъвестни владелци , по
следните съображения: Добросъвестното владение може да се основава само на
действителен договор. В конкретната хипотеза договорът от 04.08.2017г. е нищожен, поради
което страната не може да се ползва от кратката придобивна давност. Необходимата Десет
годишната давност не е изтекла от датата на сключване на договорите за продажба до датата
на завеждане на ИМ в съда-19.10.2023г.
Предвид това претенциите п очл.108 от ЗС следва да се уважат, като се признае за
установено спрямо ответниците правото на собственост на ищцата върху имотите, предмет
на прехвърлителни сделки в периода 2022-2023г., като се осъдят съответно „Моушън“ ЕООД
да предаде собствеността и отстъпи владението върху придобитите 5 имот ( ПИ
73626.204.747, ПИ 73626.204.748, 73626.204.749, 73626.204.750, 73626.204.765, и съответно
И. Ш. И. и Г. Х. И. да предадат собственосттаи отстъпят владението върху имота с площ от
50 000кв.м. (ПИ 73626.204.746).
По разноските:
На основание чл. 78 от ГПК, разноски са пратендирани от ищцата Н. Т. в размер на
13525.45лв., от ответника Я. М. в размер на 2000лв., о „Моушън“ ЕООД в размер на 3200лв.
и от М. Х. и Н. Х. в размер на 5700лв.
Ответниците своевременно за възразили срещу претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 12000лв., поради което и на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, съдът
дължи произнасяне по същото.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения: “За процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване
на исковете“.
По делото с апредявени три иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД, евентуален иск по чл.29 от
ЗЗД и искове по чл.108 от ЗС.
Цената на исковете по чл.26 и чл.29 от ЗЗД се определя по правилото на чл.7, ал.2, т.3
от Наредбата, въз основа на данъчните оценки, а по исковете с правно основание чл.108 от
ЗС по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата.
От това следва, че минималната цена за всеки от исковете е 4100лв.
(1300+1300+1500).
В случая има обективно субектИ. съединени пет иска срещу пет ответника, предвид
което договореното и реално изплатено адвокатско вазнаграждение от ищцата в размер на
12 000лв. е под минимума предвидин в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Аргумент за това е факта, че ответника страни са заплатили адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство и защита в размер от 2000 до 3000лв.
Умножено по броя ответници, възнаграждението съвпада с това на ищцата, срещу
всеки един от ответниците.
С оглед изложеното и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищцата сумата от 13525.45лв., разноски.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника Я.
14
Х. М. сумата от 2000лв., реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН спрямо „Моушън“ ЕООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. ******, представлявано от управителя
Я. Х. М.; М. М. Х. с ЕГН **********, от с. К., община Търговище, ул. ****; Н. Х. Х. с ЕГН
********** от с. К., община Търговище, ул. *****; Ибрахим Ш. И. с ЕГН-**********, от
гр. Търговище, ул. ****** и Г. Х. И. с ЕГН- **********, гр. Търговище, ул. *******,
ДОГОВОР за продажба на недвижими имоти сключен между Н. М. Т. с ЕГН **********
гр. Търговище, ул. ******* и М. М. Х. с ЕГН-********** на 04.08.2017 г., обективиран в
нотариален акт № 27, т. VIII, per. № 10411, дело № 1046 от 04.08.2017 г. на нотариус П. А. с
per. № 496 и вписан в Служба по вписванията - Търговище като акт № 153, т.9, № от вх.
регистър 3180 от 04.08.2017 г., 3, на осн чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като протИ.речащ на
добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Моушън“ ЕООД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. *******, представлявано
от управителя Я. Х. М. и М. М. Х. с ЕГН **********, от с. К., община Търговище, ул.
******, че Нафизе М. Т. с ЕГН-********** гр. Търговище, ул. ******* е собственик на:
1).Поземлен имот 73626.204.747, област Търговище, община Търговище, гр.
Търговище, вид собственост: Частна, вид територия: Урбанизирана, с начин на трайно
ползване Комплексно застрояване, площ 2906 кв. м, стар номер 73626.204.745, при граници:
имот 73626.204.748; имот 73626.204.750, имот 73626.204.736, имот 73626.204.491;
2) Поземлен имот 73626.204.748, област Търговище, община Търговище, гр.
Търговище, вид собственост: Частна, вид територия Урбанизирана, с начин на трайно
ползване Комплексно застрояване, площ 2903 кв. м, стар номер 73626.204.745, при граници
имот 73626.204.747; имот 73626.204.749; имот 73626.204.750, имот 73626.204.736, имот
73626.204.491
3) Поземлен имот 73626.204.749, област Търговище, община Търговище, гр.
Търговище, вид собственост: Частна, вид територия Земеделска, категория 4, с начин на
трайно ползване Нива, площ 2400 кв. м, стар номер 73626.204.745, при граници: имот
73626.204.748; имот 73626.204.736, имот 73626.204.491;
4) Поземлен имот 73626.204.750, област Търговище, община Търговище, гр.
Търговище, вид собственост: Частна, вид територия Урбанизирана, с начин на трайно
ползване -за второстепенна улица, площ 1164 кв. м, стар номер 73626.204.745, при граници
имот 73626.204.747; имот 73626.204.765; имот 73626.204.736, имот 73626.204.491;
5) Поземлен имот 73626.204.765, област Търговище, община Търговище, гр.
Търговище, вид собственост: Частна, вид територия Земеделска, категория 4, с начин на
15
трайно ползване Нива, площ 12756 кв. м, стар номер 73626.204.745, при граници имот
73626.204.746; имот 73626.204.750; имот 73626.204.736, имот 73626.204.491, като
ОСЪЖДА „МОУШЪН“ ЕООД, с ЕИК:*********, седалище и адрес на управление:
гр. Търговище, ул. *******, представлявано от управител Я. Х. М. да предаде владението на
описаните имоти на ищцата Н. М. Т., на осн. чл.108 от ЗС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. Х. с ЕГН **********, от с.
К., община Търговище, ул. *****; Н. Х. Х. с ЕГН ********** от с. К., община Търговище,
ул. ******; И. Ш. И. с ЕГН-**********, от гр. Търговище, ул. ******* и Г. Х. И. с ЕГН-
**********, гр. Търговище, ул. ********, че Н. М. Т. с ЕГН-********** гр. Търговище, ул.
******** е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73626.204.746, по
кадастралната карта на град Търговище, община Търговище, област Търговище с трайно
предназначение- земеделска, с начин на трайно ползване Нива, с площ от 50000 кв.м. IV
категория находящ се в гр. Търговище, община и област Търговище при граници имот
73626.204.765; имот 73626.204.491; имот 73626.204.391, имот 73626.204.736, като
ОСЪЖДА И. Ш. И. с ЕГН-**********, гр. Търговище, ул. ******** и Г. Х. И. с ЕГН-
********** да предадат владението описания имот на ищцата Н. М. Т., на осн. чл.108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. М. Т. с ЕГН-********** от гр.Търговище, със съдебен
адрес гр.София бул.******, чрез адв. Д. Т. АК-Разгад, против „МОУШЪН“ ЕООД с ЕИК:
********* седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „********, представлявано
от управителя Я. Х. М.; М. М. Х. с ЕГН **********, от с. К., община Търговище, ул. ******;
Н. Х. Х. с ЕГН ********** от с. К., община Търговище, ул. *****; И. Ш. И. с ЕГН-
**********, от гр. Търговище, ул. „****** и Г. Х. И. с ЕГН- **********, гр. Търговище, ул.
*******, искове по чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД за прогласяване НИЩОЖНОСТ поради
протИ.речие със закона - чл. 152 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД на договор за продажба на недвижими
имоти сключен между Н. М. Т. ЕГН ********** гр. Търговище, ул. ******* и М. М. Х. ЕГН
********** на 04.08.2017 г., обективиран в нотариален акт № 27, т. VIII, per. № 10411, дело
№ 1046 от 04.08.2017г. на нотариус П. А. с per. № 496 и вписан в Служба по вписванията -
Търговище като акт № 153, т.9, № от вх. регистър 3180 от 04.08.2017 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. М. Т. с ЕГН-********** от гр.Търговище, със съдебен
адрес гр.София ******, чрез адв. Д. Т. АК-Разгад, против Я. Х. М. с ЕГН-********** от
гр.Търговище, ул.******, обективно съединени искове за прогласяване нищожност по чл.26,
ал. 1, предл. 1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл. 152 ЗЗД и чл.209 от ЗЗД; евентуален иск по
чл.29 от ЗЗД за унищожаемост поради измама на ДОГОВОР за продажба на недвижими
имоти сключен между Н. М. Т. ЕГН ********** гр. Търговище, ул. ******* и М. М. Х. ЕГН
********** на 04.08.2017 г., обективиран в нотариален акт № 27, т. VIII, per. № 10411, дело
№ 1046 от 04.08.2017 г. на нотариус П. А. с per. № 496 и вписан в Служба по вписванията -
Търговище като акт № 153, т.9, № от вх. регистър 3180 от 04.08.2017г., както и иск за
собственост по чл.108 от ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Моушън“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
16
гр. Търговище, ул. *******, представлявано от управителя Я. Х. М.; М. М. Х. с ЕГН
**********, от с.К., община Търговище, ул. *******; Н. Х. Х. с ЕГН ********** от с. К.,
община Търговище, ул. *******; И. Ш. И. с ЕГН-**********, от гр. Търговище, ул. *******
и Г. Х. И. с ЕГН- **********, гр. Търговище, ул. ******** да заплатят на Н. М. Т. с ЕГН-
********** от гр.Търговище, със съдебен адрес гр.София *******, чрез адв. Д. Т. АК-
Разград, сумата от 13525.45лв, направени по делото разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. М. Т. с ЕГН-********** от гр.Търговище, със съдебен адрес гр.София
********, чрез адв. Д. Т. АК-Разград, да заплати на Я. Х. М. с ЕГН-********** от
гр.Търговище, ул.*******, сумата от 2000лв., представляваща направени по делото
разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ, на осн. чл.194, ал.2 от ГПК Договор за наем на
земеделски земи сключен между М. М. Х. и ЕТ“Станислав Желев“ от 20.05.2019г. и Договор
за наем на земеделски земи сключен между М. М. Х. и ЕТ“Станислав Желев“ от 27.04.2018г.
за имоти № 73626.204.745 и №73626.204.746., като ги изключва от доказателствата по
делото.
РЕШЕНИЕТО има действията по чл.223, ал.1 и ал.2 от ГПК спрямо третите лица
помагачи на страната на ответниците Г. Х. И. и И. Ш. И. - М. М. С.а с ЕГН-********** и Ю.
М. С. с ЕГН-**********, двамата от с.К., общ.Търговище, ул.*******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Търговищки окръжен съд, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
17