РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Перник, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500406 по описа за 2021 година
С решение № 260 / 12. 02. 2021г., постановено по гр. д. № 3299 / 2020г.
по описа на Пернишкия районен съд, е осъдено „Дженерали застраховане“
АД, да заплати на Й. Д. П., сумата от 1877,88 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на *** г., изразяващи
се в разходи за лекарства, разходи за силна храна за периода 28.08.2017 г.-
28.12.2017г., разходи за закупуване на тубуларна плака, разходи за
транспорт за периода 28.08.2017г..- 28.08.2018г., разходи за рехабилитатор,
разходи за потребителска такса, разходи за сваляне на конци и поставяне на
дренаж и за разходи за протокол за помощни средства, ведно със законната
лихва върху главницата от ***г.. до окончателното изплащане на сумата.
С решението е отхвърлен искът за присъждане на имуществени вреди за
разликата над 1877,88лв. до общия размер на предявените претенции от
3663.84 лв., както и за разходи за силна храна за периода 29.12.2017г.-
1
28.02.2018г. и за разходи за болногледач за периода 28.08.2017 г.-
28.11.2017г.
С решението „Дженерали застраховане“АД, е осъдено да заплати на Й.
Д. П. сумата от 266,12лв., представляваща направени по делото разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза в съответствие с
уважената част от иска, а ищецът Й. Д. П. е осъден да заплати на ответното
дружество сумата от 219,89лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение
в съответствие с отхвърлената част от иска.
„Дженерали застраховане“АД, чрез юрисконсул В. Т. е подало въззивна
жалба срещу първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени
предявените искови претенции за сумата над 899,50лв. Твърди се, че
решението е постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Жалбоподателят счита същото в частта за лихвите за недопустимо, тъй
като, видно от петитума на исковата молба, същите се претендират от по-
късна начална дата. В разрез с диспозитивното начало съдът се е произнесъл в
свръхпетитум. Относно претенцията за разноски за „силна храна“ се сочи, че
липсват разходно - оправдателни документи, както и лекарско предписание за
необходимостта от подобна усилена диета. Твърди се, че липсва конкретика и
относно размера на претенцията. Същевременно съгласно показанията на св.
Тодоров, той, а не ищецът е извършил тези разходи. Липсвали разходно -
оправдателни документи и за претенцията на рехабилитационни процедури и
транспортни разходи, както и лекарско предписание. По изложените
съображение се иска обезсилване на решението в съответната част и отмяна в
неправилната. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Й. Д. П. изразява становище за неоснователност на
жалбата. В срока по чл. 263 ГПК е депозирал насрещна въззивна жалба, с
която обжалва решението в неговата отхвърлителна част. Счита за доказани
изцяло претенциите на обезщетение за имуществени вреди. Обосновава, че от
събраните доказателства се установява извършването на разходите. По
отношение на разходите за болногледач от СМЕ и свидетелските показания
се установява, че са били необходими. Установена била и нуждата от
рехабилитация, както и действителното извършване на разходи за нея.
Обосновава се и необходимостта от извършването на разходи за усилена
2
храна. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приложил разпоредбата
на чл. 51, ал.2 ЗЗД по отношение наличието и евентуално размера на
определения принос.
За съдебно заседание е депозирана молба от Й.П., чрез адвокат С. Н., с
която поддържа подадена от нея жалба и оспорва въззивната жалба на
дружеството, като представя списък на направените разноски.
Впоследствие Пернишкият районен съд е изпратил молба с изходящ №
********* на дружеството, подадена от юрисконсулт Т., с която той оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли да му се присъдят разноски,
които е описал.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел
следното:
Приел е, че предявените обективно кумулативно съединени искове са с
правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и същите са процесуално
допустими.
Приел е, че на ***г., в ***, на път ***, ищецът е управлявал мотопед
„Пиаджио“ когато възникнало ПТП с лек автомобил „Ауди А4“, управляван
от К. С.. Посочил е, че причина за същото е допуснато нарушение на
правилата за движение по пътищата, при което водачът на лекия автомобил е
отнел предимството на движещия по пътя с предимство мотопед и не е спрял
на знак Б2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство.“
Траекториите на движение на двамата участници в движението са се
пресекли и между тях е настъпил удар между предната броня на автомобила
(при регистрационната табела) и мотопеда (странично). Отбелязал е, че
мотопедът не е бил регистриран по надлежния ред, а ищецът го е управлявал
без да е правоспособен водач и след употреба на алкохол с концентрация над
0,5 на хиляда. Посочил е, че в резултат на това ПТП на ищеца са причинени
телесни увреждания - мозъчно сътресение и фрактура на дясна подбедрица и
е бил приет по спешност за лечение в МБАЛ „Р. А.“ АД –П..
Съдът е отбелязал, че с постановление от 03.10.2017 г. на прокурор от
РП Б. образуваното по случая наказателно производство по ДП № 66/2017 г.
на РУП Б. и пр.пр.№194/2017 г. по описа на РП Б. е било прекратено, на
3
основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НПК, тъй като деянието не
осъществява състава на престъпление по чл.343б от НК.
Приел е за доказано настъпването на ПТП при описания механизъм и
по вина на водача на лекия автомобил, тъй като същият е допуснал нарушение
на правилата за движение по пътищата, установени в чл.5, ал. 2, т.1 от ЗДвП,
задължаващ го да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства, както и нарушения на чл.6, ал.1 и чл.50, ал.1 от ЗДвП, като
е отнел предимството на движещия се по път с предимство мотопед. Посочил
е, че това ПТП е настъпило в „населено място“ по см. на §6, т.49 от ДР на
ЗДвП на кръстовище на републикански път с път от уличната пътна мрежа на
населеното място, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗДвП.
Съдът е отбелязал, че освен допуснатите от водача на лекия автомобил
нарушения, водачът на мотопеда е допуснал нарушения на чл.5, ал.3 т.1 от
ЗДвп, като е управлявал същия с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда и нарушения на чл.140, ал.1 и чл.150а от ЗДвП - управлявайки ППС,
което не е регистрирано и няма табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места и без да има свидетелство за правоуправление.
Като е изходил от заключението по съдебно- медицинската експертиза
на в.л. д-р М., съдът е приел следното :
Вследствие на процесното ПТП пострадалият Й. Д. П. е получил
контузия с мозъчно сътресение и рана в дясно челно, и в окосмената част на
главата с подкожен хематом с размери 4/3 см. От извършения КАТ на главата
е установено и счупване без разместване на зигоматична кост / скула / и на
латералната стена на десен максиларен синус с контузионни огнища на двете
ГМХ / голямо мозъчни хемисфери / без данни за компресия. Получил е рани-
охлузни и разкъсно-контузни по предната страна на дясна подбедрица със
счупване на латералния фибуларен малелол с дислокация на костните
фрагменти. Анатомично глезенната става е образувана от двете си страни от
вътрешен малелол / от големия пищял / и от външен малелол / малък пищял
или фибула /.
Ищецът е лекуван по спешност в хирургично отделение на МБАЛ— П.
с инцизия на хематома в областта на главата, поставяне на гипсова
4
имобилизация на счупения десен долен крайник и медикаментозна терапия
.Проведена медикаментозна терапия с ************** и вливания . На *** г.
постъпил в УМБАЛСМ“Пирогов“ и на *** г. е проведено оперативно лечение
на счупената кост :,, открита репозиция на костните фрагменти и фиксация
чрез 1/ 3 тубуларна плака с винтове. За около 2-3 месеца не е стъпвал на
десния долен крайник. Започнал е постепенно натоварване на крайника.
Ищецът е имал е нужда от чужда помощ за около 3-4 месеца, особено
през първите 2-3 месеца ,когато не е стъпвал на оперирания десен долен
крайник.
При такива счупвания е необходимо провеждане на физиотерапия и
рехабилитация за по-бързо възстановяване, поне 10 или 20 процедури.
Пак изхождайки от заключението по съдебно- медицинската
експертиза, съдът е приел, че по време на лечението ищецът е направил
разходи за следните лекарства: *** на обща стойност от 116.74 лв., *** табл.
за 13.90 лв.
3а оперативната интервенция е било необходимо закупуването на 1/3
тубуларна плака.
Ищецът е следвало да заплаща и други разходи като такси при сваляне
на конците, дренажи и т.н. на стойност от 10 лв.м потребителска такса и такса
от 20лв. за Протокол, необходим за отпускане чрез социални грижи на
помощни средства.
Изхождайки от свидетелските показания на А. Д. Т. /син на ищеца/,
съдът е приел, че за лечението на последиците от процесното ПТП ищецът
трикратно е правил разходи за специализиран транспорт до ***, за тубуларна
плака и медикаменти, свързани с операцията, за специализирана храна и
помощни средства след операцията, за болногледач и физиотерапия.
Като е изходил от заключението по съдебно - счетоводната експертиза
на в.л.В. П., както и от обясненията на вещото лице в с. з. на 25. 01. 2021г.,
съдът е приел, че ищецът е направил следните разходи в общ размер на
3663.84 лв., от които разходи за лекарства в размер на 130.64 лв.; разходи на
ищеца за допълнителна храна /усилена диета/ - 1080.00 лв.; разходи на ищеца
5
за болногледач - 600.00 лв.: разходи за закупуване на тубуларна плака в
размер на 1200.00 лв.; разходи за транспорт - 200.00лв.; разходи за
рехабилитационни процедури - 400.00лв.; разходи за потребителска такса в
размер на 23.20 лв.; разходи за сваляне на конци и поставяне на дренаж в
размер на 10.00 лв.; разходи за издаване на протокол за помощни средства за
20.00 лв.
Въз основа обясненията на в. л. В. П. в с.з. на 25. 01. 2021г., съдът е
посочил, че ищецът има разходо - оправдателни документи за част от
направените разходи - фактури и касови бонове. За друга част от разходите -
като транспорт, физиотерапевт, болногледач и храна няма такива документи,
но вещото лице е взело предвид свидетелските показания, като счита, че
същите разходи отговарят на актуалната пазарна обстановка и не са
завишени.
Съдът е отбелязал, че към датата на процесното ПТП - ***г., водачът на
лек автомобил „Ауди А4“, с рег.№*** е имал валидна застрахователна полица
за сключена застраховка “Гражданска отговорност” №*** в ответното
дружество Дженерали застраховане“АД.
Съдът е отбелязал, че ищецът е предявил пред ответното дружество
претенциите си за вреди, като на 16.01.2018г. ответникът е изплатил на ищеца
сумата от 36400 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Въз основа на писмо от 28. 01. 2020г., съдът е отбелязал, че ответникът
е намерил за доказани разходите за сумата от 1383,84 лв., за която има
представени документи, както и че дружеството е отчело 35 %
съпричиняване, поради което е предложил на ищеца да изплати сумата от
899,50лв., но ищецът не е приел предложението и е образувал съдебно
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът е направил своите
правни изводи :
Приел е, за установено, както наличието на всички елементи от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД -
извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия, така и
6
кумулативно наличие на застрахователно правоотношение между ответника в
качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован по см. на чл.477, ал.2 от КЗ, чието проявление е
настъпило с настъпването на застрахователно събитие, поради което
застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие и
същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за
вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС от
причинителя на увреждането.
По отношение размера на имуществените вреди, Пернишкият районен
съд е приел следното :
Приел е за безспорно установено, че ищецът е направил разходи за
лекарства в размер на 130.64лв., за тубуларна плака в размер на 1200.00 лв., за
потребителска такса в размер на 23.20 лв.; разходи за сваляне на конци и
поставяне на дренаж в размер на 10.00 лв.; разходи за издаване на протокол за
помощни средства за 20.00 лв., като за същите има разходо - оправдателни
документи, както и че те са направени във връзка с процесното ПТП.
За претендирани разходи за допълнителна храна /усилена диета/, съдът
е кредитирал показанията на свидетеля Т., който твърди, че по препоръка на
лекарите от УМБАЛСМ “Пирогов“ в продължение на 3-4 месеца е осигурявал
засилена храна на баща си - телешко, прясно пилешко, прясно сирене за
калциране на костите, витамини и др., като свидетелските показания
кореспондират със заключението по съдебно - медицинската експертиза на
в.л. д-р М., а видно от обясненията на в.л.В. П. в с.з. на 25. 01. 2021г. същите
разходи отговарят на актуалната пазарна обстановка и не са завишени. Въз
основа на изложеното съдът приел, че сумата от 720,00лв. представлява
доказани разходи за храна от ищеца.
По отношение претендираните разходи за транспорт за три пътувания
до *** за транспорт в общ размер на 200,00лв., съдът също е приел, че те са
доказани. От свидетелските показания на св.А. Д. Т., е приел, че свидетелят за
превоза на ищеца до УМБАЛСМ“Пирогов“, е наел частна линейка за
100,00лв., а за две допълнителни пътувания /за сваляне на конци и за
контролен преглед/ е направил разход от по 50,00лв., като е наел бус от
приятел. Съдът счел, че този транспортен разход е бил наложителен предвид
7
обясненията на в.л. М. М. в съдебно заседание на ПРС, че ищецът не е можел
да се придвижва сам с градския транспорт, като е следвало да бъде
транспортиран с МПС. Въз основа обясненията на в.л. В. П. в с.з. на
25.01.2021г., приел, че същите разходи отговарят на актуалната пазарна
обстановка и не са завишени.
За претендираните разходи за болногледач в размер на 600.00 лв., съдът
намерил, че същите са недоказани, тъй като нуждата от чужда помощ при
раздвижване и обслужване не е равнозначна на болногледач. Освен това е
отбелязал, че свидетелските показания на Т. са противоречиви в тази им част
- „болногледачка, която да обслужва и него и бабата“.
За претендираните разходи за рехабилитационни процедури съдът е
намерил, че същите са доказани на стойност 200,00лв. Изхождайки от
свидетелските показания на А. Д. Т., съдът е отбелязал, че свидетелят е
заплатил за десет процедури по 20,00лв. или общо 200,00лв. Посочил е че
необходимостта от тези рехабилитационни процедури се потвърждава от
заключението по съдебно- медицинската експертиза на в. л. М. М., а видно от
обясненията на в.л. В. П. в с.з. на 25.01.2021г. тези разходи отговарят на
актуалната пазарна обстановка и не са завишени.
Предвид гореизложеното съдът приел, че ищецът е доказал
имуществените вреди от процесното ПТП в общ размер на 2503,84лв.
Пернишкият районен съд е обсъдил възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Като е изходил от
съдебната практика е приел, че за да е налице съпричиняване от пострадалия,
следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването
на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.
Посочил е, че съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
С оглед събраните и обсъдени доказателства по делото, съдът приел, че
ищецът е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл.5,
ал.3,т.1 от ЗДвП , чл.137е от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП, с което обективно е
8
допринесъл за настъпването на вредите от поведение на ищеца, тъй като е
управлявал мотопеда под въздействието на алкохол (макар и лекостепенно) и
без предпазна каска. Посочил е, че това поведение от страна на ищеца
категорично е повлияло на настъпването на вредоносния резултат, с оглед на
причините за настъпването на ПТП и механизма му, поради което
обезщетението за претърпените от ищеца вреди следва да бъде намалено с 35
%,
Въз основа на гореизложеното съдът е приел, че искът е основателен до
сумата от 1877,88лв. за претърпените от ищеца имуществените вреди от
процесното ПТП., като за разликата до пълния претендиран размер искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Отбелязал е, че на основание чл.86 ЗЗД на ищеца следва да се присъди
и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба-
28.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното:
Подадената въззивна жалба се явява редовна и процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Служебно преценявайки допустимостта на решението в обжалваните
му части, Пернишкият окръжен съд намира, че то се явява допустимо.
Доводът за недопустимост на същото в частта му, че съдът се е произнесъл
свръхпетитум по отношение началната датата на лихвите за забава, развит
във въззивната жалба на дружеството, се явява неоснователен. За да е налице
свръхпетитум, трябва съдът да е присъдил нещо повече от претендираното с
9
исковата молба. В случая обаче е точно обратното – с исковата молба се
претендират лихвите за забава върху главницата, считано от ***г. , която е
датата на процесното ПТП, а съдът ги е присъдил значително от по – късна
дата – датата на предявяване на иска 01. 06. 2020г. Следователно е налице
неправилност на решението в тази му част, в ущърб на Й.Д., но въззивния съд
може да ревизира решението на първоинстанционния съд по този въпрос,
само ако е налице наведено такова оплакване в насрещната въззивна жалба на
Й.П., а такова няма.
Пред настоящата съдебна инстанция не се спори :
Че на ***г., в ***, на път ***, ищецът е управлявал мотопед
„Пиаджио“ когато възникнало ПТП с лек автомобил „Ауди А4“, управляван
от К. С., както и че причина за същото е допуснато нарушение на правилата
за движение по пътищата, при което водачът на лекия автомобил е отнел
предимството на движещия по пътя с предимство мотопед и не е спрял на
знак Б2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство.“
Че в резултат на това ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания
- мозъчно сътресение и фрактура на дясна подбедрица и е бил приет по
спешност за лечение в МБАЛ „Р. А.“ АД –П..
Че към момента на процесното ПТП – ***г. лек автомобил „Ауди А4
Авант“ с рег. № ***, е имал валидна застраховка „гражданска отговорност“ в
„Дженерали застраховане“ АД.
Че ищецът е получил от застрахователното дружество обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, а по по - късно заведеното него
гр. дело № 6662/2018г. по описа на СГС за по – голямо обезщетение в размер
на 100 000лв. за причинените му неимуществени вреди, искът е отхвърлен
като неоснователен, като съдът е приел съпричиняване на вредоносния
резултат с 35 процента от страна на ищеца, тъй като е управлявал мотопеда
под въздействието на алкохол с 0,54 промила алкохол в кръвта (макар и
лекостепенно) и без предпазна каска.
По неправилността на обжалваното съдебно решение, Пернишкият
окръжен съд е обвързан от изложеното във въззивните жалби. Изхождайки от
10
изложеното във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба, от
доводите на насрещните страни по тях, както и от събраните по делото
доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Доводите във въззивната жалба на „Дженерали застраховане“ АД, са за
неправилност на обжалваното решение, в частта, с която Пернишкият
районен съд е приел: че ищецът е доказал извършването на разходи за
допълнителна храна /усилена диета/ в размер на 720лв., както и въобще
необходимостта от приемането на допълнителна храна, като отделно от това
този разход е направен от неговия син, а не от ищеца; че ищецът не е доказал
разходно - оправдателни документи от ищеца за извършената рехабилитация,
както и че нищо не е налагало провеждането й; от необходимостта от ищецът
да бъде транспортиран с линейка и липсата на разходно оправдателни
документи за тях.
Видно от т.4 от заключението на вещото лице д-р М., с оглед
причинените увреждания на ищеца същият е имал нужда от усилена диета, а
видно от т. 5 от заключението на вещото лице В. П., разходите за тази
усилена диета за период от 180 дни, са в размер на 1080лв. В конкретния
казус, обаче ищецът не е доказал, че именно той е направил тези разходи за
усилена диета или пък, че ги е възстановил тези разходи на сина си, за който е
установено по делото, че ги е направил. Свидетелят А. Т. заявява : “Това
утежняваше моя бюджет“. Следователно въззивната жалба на дружеството в
тази й част се явява основателна.
Видно от т. 8 от заключението на вещото лице д-р М. – при такива
счупвания е необходимо провеждане на физиотерапия и рехабилитация за по
- бързо възстановяване, поне 10 или 20 процедури. От свидетелските
показания на А. Т. се установява : „За рехабилитация давахме по около 20лв.
на сеанс , а той проведе 10 сеанса, т.е. 200лв.“. Видно от т.7 от заключението
на вещото лице В. П. – разходите за рехабилитация /за 20 процедури/ са в
размер на 400лв., поради което разходите за 10 процедури са в размер на
200лв. Следователно въззивната жалба се явява неоснователна в тази й част.
Ищецът не е използвал нито брониран автомобил, нито лимузина за
посещенията си в болницата. Първият път е пътувал с линейка, което е най –
логичното с оглед неговото здравословно състояние / мозъчно сътресение и
11
фрактура на дясна подбедрица, с гипсова имобилизация/ и възраст – на 77
години, а втория и третия път е пътувал с бус, в който има повече
пространство отколкото в един лек автомобил. И трите пътувания са
съобразени в неговото променящо се /подобряващо се/ здравословно
състояние. От свидетелските показания на Т. се установява извършването на
общи разходи за трите пътувания в размер на 200лв. /100лв. за линейката и
два пъти по 50лв. за буса/. Видно от т.5 от Заключението на вещото лице В. П.
– разходите за транспорт са 200лв. Следователно въззивната жалба в тази й
част се явява неоснователна.
Въззивната жалба се явява частично основателна.
Доводите в насрещната въззивна жалба на Й. Д. П. са за неправилност
на обжалваното решение, в частта, с която Пернишкият районен съд е приел:
че не са доказани разходите за болногледач в размер на 600лв. и че е налице
съпричиняване на П. в размер на 35%.
По отношение доводите за болногледач. В насрещната въззивна жалба
са развити обстойни доводи, че такива разходи се дължат, дори когато тези
грижи са полагани от член на семейството или близък роднина на
пострадалия и той не е бил на работа през това време, поради което е останал
без доходи. Такива твърдения в исковата молба няма, както и няма такива
мотиви на Пернишкия районен съд, поради което развитите доводи се явяват
несъотносими към процесния казус. Правилно Пернишкият районен съд е
отбелязал, че нуждата от болногледач, особено в началния период, не е
равнозначна на полагана грижа от болногледач. Свидетелят Т. е заявил :
„Преди катастрофата баща ми се грижеше за бабата, която е инвалид. След
катастрофата вече, той не можеше да се грижи за себе си камо ли за бабата и
затова се наложи да взема болногледачка, която в продължение на три месеца
съм й плащал по 200лв., за да може да обслужва и него и бабата.“. При това
положение съдът намира, че исковата претенция, касаеща разходи за
болногледач на ищеца, се явява недоказана.
Доводът в насрещната въззивна жалба, че Пернишкият районен съд не
следвало да приема съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Й.П.
с 35% и съответно да намалява размера на обезщетението за причинени
имуществени вреди с 35%, също се явява неоснователен. По делото
12
категорично е установено, че ищецът като водач на мотопеда го е управлявал
под въздействието на алкохол - с 0,54 промила алкохол в кръвта, МПС-то не е
било регистрирано, а той е бил без предпазна каска, с което е нарушил
разпоредбите на чл.5, ал.3 т.1, чл.140, ал.1 и на чл.150а от ЗДвП. Процентът
на приетото съпричиняване не е завишен, а съответства на конкретния принос
на ищеца за съпричиняване на вредоносния резултат.
Насрещната въззивна жалба се явява неоснователна.
Следователно обжалваното решение следва да бъде отменено, в частта,
с която е присъдена горницата над 1157,88лв. до 1 877,88лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от ПТП на ***г.
/т.е. за сумата 720лв. разходи за усилена храна/ и в тази част исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на разноските. Ответникът не е оспорвал иска до размер
от 899,50лв.
Ищецът е направил разноски в размер на 996,56лв. пред Пернишкия
районен съд.
Като последица от отхвърлянето исковата претенция за заплащане
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в усилена диета /храна/,
решението следва да бъде отменено в частта, с която дружеството е осъдено
да заплати държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза за
горницата над 70,27лв. до 266,12лв., а Й.П. следва да бъде осъден да заплати
на дружеството и още 31,53лв. юрисконсултско възнаграждение пред
Пернишкия районен съд.
В останалата обжалвана от страните част, решението следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Дружеството жалбоподател е направило разноски в размер на 25лв. за
държавна такса и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПрП,
вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за правната помощ, има право на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. пред Пернишкия окръжен
съд, или общо 125лв. разноски.
13
Съразмерно с уважената част от жалбата Й.П. следва да бъде осъден да
заплати на дружеството сумата 80,35лв.
Тъй като цената на иска е под 5000лв. и се касае за гражданско дело, то
решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменява решение № 260 / 12. 02. 2021г., постановено по гр. д. № 3299
/ 2020г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е осъдено
„Дженерали застраховане“ АД, да заплати на Й. Д. П., горницата над
1157,88лв. до 1 877,88лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди от ПТП на ***г. /т.е. за сумата 720лв. разходи за
усилена храна/, както и в частта му, с която дружеството е осъдено да
заплати на Й. Д. П. държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза
за горницата над 70,27лв. до 266,12лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Отхвърля предявения иск от Й. Д. П., с ЕГН **********, от *** срещу
Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, в частта му, с който моли дружеството да бъде осъдено да
му заплати горницата над 1157,88лв. до 1 877,88лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от ПТП на ***г.
/т.е. за сумата 720лв. разходи за усилена храна/, като неоснователен.
Осъжда Й. Д. П., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Дженерали
Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, още 31,53лв. юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия районен
съд.
Потвърждава решение № 260 / 12. 02. 2021г., постановено по гр. д. №
3299 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд, в останалите му обжалвани
части.
Осъжда Й. Д. П., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Дженерали
Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, сумата 80,35лв., представляваща направените от дружеството разноски
14
пред Пернишкия окръжен съд, съразмерно уважената част от жалбата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15