№ 219
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора Ас. Б. Н.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100600110 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда от 29.06.2021 г., постановена от СРС, НО, 129 състав по НОХД №
10629/2020 г., съдът е признал подсъдимия Г.Г. Л. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.12.2019г.,
около 18.00 ч., в гр. София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Хюндай”, модел „Елантра”, с рег.№ ****, по пътното платно на бул. „Царица
Йоанна”, с посока на движение от бул. „Панчо Владигеров” към ул. „Добринова скала”, в
района срещу бл. 348, на прилежаща пешеходна пътека, означена с пътен знак Д-17 и пътна
маркировка М 8.1-тип „Зебра” от ЗДвП, нарушил правилата за движението по пътищата,
посочени в следните разпоредби, а именно:
- чл. 116 от ЗДвП: „водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, ... “/
- чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не пропуснал
преминаващата по пешеходна пътека, от ляво на дясно по посоката му на движение
пешеходка В. АНТ. Ж., на 51 год. и реализирал пътнотранспортно произшествие с нея, като
по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК,
1
изразяваща се в следните травматични увреждания:
- счупване на дясната малкопищялна кост, е което й е причинено трайно /за срок
повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на десния долен крайник;
- разкъсване на симфизата- съчленение на двете срамни кости на таза, е което й е
причинено трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на двата долни
крайника, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл.„последно”, б. “а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. “б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради
което и на основание чл. 303 от НПК, вр. чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.
Съдът е ОТЛОЖИЛ, на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА с изпитателен Срок
от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
Съдът е ЛИШИЛ, на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, Г.Г. Л. /с посочени
по-горе данни за самоличност/ от право да управлява МПС за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и
6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото, съдът е осъдил Г.Г. Л./с посочени по-горе данни за
самоличност/ да заплати разноските, направени в досъдебното производство за експертизи в
размер на 317,40 /триста и седемнадесет лева и 40 ст./ лева, в полза на Държавния бюджет и
по сметка на СДВР, както и разноските, направени в съдебното производство за
възнаграждение за вещи лица в размер на 239,50 /двеста тридесет и девет лева и 50 ст./ лева,
в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна Жалба от адв. М. М. от САК,
защитник на подсъдимия Г.Г. Л. с която се иска присъдата да бъде отменена или изменена.
Защитата сочи, че деянието не е безспорно доказано, досежно квалифицирания състав, а
именно, че деянието е извършено на пешеходна пътека, като били налице основания и за
прилагане на разпоредбата на чл. 343а, ал. 3, б. „В“ от НК. В заключение се прави искане за
отмяна на присъдата и прилагане на чл. 78а от НК.
В съдебното заседание по делото адв. М. поддържа жалбата и не прави искания за
отводи. Прави се искане за назначаване на допълнителна автотехническа експертиза, което
настоящият състав остави без уважение.
Прокурорът от своя страна е оспорил искането.
В хода по същество защитата счита, че първоинстанционната присъда е неправилна,
незаконосъобразна и не кореспондира със събраните по делото доказателства. Сочи, че СРС
е ценил доказателствата едностранно. Адв. М. прави подробен разбор на доказателствата,
като твърди, че от тях се установява, че пешеходката е блъсната преди пешеходната пътека,
а автомобилът се установил на самата пешеходна пътека. Сочи също така, че подсъдимият е
оказал помощ на пострадалото лице, което обаче не е взето предвид от СРС, който не е
преквалифицирал деянието като такова по чл. 343а, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 343, ал. 3 от НК,
която защитата счита, че е приложима в настоящия казус. В заключение се иска отмяна на
2
присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на СРС, алтернативно,
подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Прокурорът моли жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата на СРС
потвърдена по възприетата от съда правна квалификация, тъй като същата е правилна,
законосъобразна и обоснована.
Подсъдимият Л. лично в своя защита поддържа казаното от неговия адвокат. Заявява,
че е блъснал жената преди пешеходната пътека. Изразява съжаление за стореното.
В последната си дума подсъдимият моли да му бъде наложено наказание Глоба.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание
от страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт
намира следното:
От фактическа страна :
Подсъдимият Г.Г. Л. е с ЕГН **********, роден на ****г. в гр. София, българин,
българско гражданство, неженен, средно образование, неосъждан, с адрес гр. Сливница, ул.
****.
На 08.12.2019г. около 18.00 часа в гр. София, подс. Г.Г. Л. управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка “Хюндай”, модел “Елантра“, с рег.№ ****, като се
движел по пътното платно на бул. „Царица Йоанна”, с посока на движение от бул. „Панчо
Владигеров” към ул. „Добринова скала”, в дясната от двете пътни ленти със скорост от
около 40 км./ч. Било в тъмната част на денонощието, видимостта била добра, поради
работещо улично осветление. Платното за движение било мокро.
В същото време пострадалата В. АНТ. Ж. предприела пресичане на бул.“Царица
Йоанна” в района срещу бл. 348 на прилежаща пешеходна пътека, означена с пътен знак Д-
17 и пътна маркировка М 8.1-тип „Зебра”, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила. Пешеходката навлязла на платното за движение, когато автомобилът отстоял на
разстояние 34-60 метра от мястото на удара и била видима за водача, излизайки вдясно от
спрелите в лявата част на платното за движение автомобили, когато автомобилът,
управляван от подс. Л., отстоял на разстояние 30-52 метра от мястото на удара. Подс. Л. не е
възприел или ако е възприел, не е реагирал своевременно на намиращата се на платното за
движение пешеходка, направил опит да избегне удар, завивайки на ляво, но не успял и
последвал удар с предно-страничната дясна зона на автомобила отдясно на тялото на
пешеходката. Скоростта на автомобила преди и в момента на удара била 40 км/ч. От силата
на удара тялото на Ж. било отхвърлено напред и вдясно спрямо посоката на автомобила и
паднало на терена в зоната на пешеходната пътека. След удара подс. Л. продължил
движението си и спрял малко по-надолу, след което слязъл от лекия автомобил, за да
провери състоянието на пострадалата Ж., след което позвънил на тел. 112, като разговорът
бил проведен от неговата майка – св. Г., тъй като самият подсъдим бил в шок. На място
пристигнал екип на ЦСМП и Ж. била откарана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”.
3
По делото била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза от
заключението на която се установява, че в резултат на реализираното пътнотранспортно
произшествие В. АНТ. Ж. е получила следните травматични увреждания: счупване на
дясната малкопищялна кост, с което й е причинено трайно /за срок повече от 30 дни/
затрудняване на движенията на десния долен крайник; разкъсване на симфизата-съчленение
на двете срамни кости на таза, е което й е причинено трайно /за срок повече от 30 дни/
затрудняване на движенията на двата долни крайника, характеризиращи се е
медикобиологичния критерий на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК,
както и контузия на гръдния кош, като последната причинила временно разстройство на
здравето й, неопасно за живота.
Изготвена била и Автотехническа експертиза, от заключението на която се установява,
че мястото на удара се намира по широчина на платното за движение - на 8,0-10,0 м вдясно
от левия край на платното за движение на бул. “Царица Йоанна”, считано в посоката на
огледа /от бул. „Панчо Владигеров” към ул. “Добринова скала” - посоката на движение на
автомобила/ и по дължина на платното за движение - от 4,0-8,0 м след ориентира, на
пешеходната пътека, считано в същата посока. Скоростта на автомобила преди
произшествието и към момента на удара на пешеходката е била от порядъка на 40 км/ч.
Опасната зона за спиране при конкретните пътни условия и скорост 40 км/ч е 23-24 м.
Подсъдимият Л., движейки се със скорост 40 км/ч от момента, в който пешеходката е
видима за него, излизайки вдясно от спрелите в лявата част на платното за движение
автомобили е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.
От техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието е субективното
поведение на водача на автомобила, който не е реагирал своевременно с аварийно спиране
на намиращата се на платното за движение, на пешеходна пътека, пешеходка.
По доказателствата :
Описаната по-горе фактическа обстановка не се различава съществено от установената
от Софийски районен съд въз основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност
доказателства и доказателствени средства а именно
Гласни : Обясненията на подсъдимия Г. Г. ЛЮБ. , Показанията на свидетелите В.
АНТ. Ж. – пострадала от престъплението; Р.Е.Ц.; Т.А. Г. ; и на свидетелите – полицейски
служители Б.Б. и А.А.;
Писмени : констативен протокол № К-727 /л.2/, протокол за оглед на
местопроизшествие /л. 14-15/, съдебно-медицинска експертиза /л.20/, автотехническа
експертиза /л.32-40/, съдебно-техническа експертиза /л.45-51 от делото/, свидетелство за
съдимост на поде. Л. и справка картон за водач на същия, справка от Дирекция „НС 112“
към МВР, веществени доказателствени средства - скица на местопроизшествие /л. 16/ и
фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие /л. 17-18/;
Първоинстанционният съд е извършил детайлен анализ на свидетелските показания,
като е разгледал същите поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставил ги е с останалия
4
доказателствен материал, като правилно е основал върху тях своите фактически изводи.
По делото не се спори, че ПТП е причинено от подсъдимия Г. Г. ЛЮБ., който като е
управлявал лек автомобил марка “Хюндай”, модел “Елантра“, с рег.№ ****, като се движел
по пътното платно на бул. „Царица Йоанна”, с посока на движение от бул. „Панчо
Владигеров” към ул. „Добринова скала”, в дясната от двете пътни ленти със скорост от
около 40 км./ч. осъществил удар с предно-страничната дясна зона на автомобила отдясно на
тялото на пешеходката – пострадалата св. Ж. при което й били причинени следните
травматични увреждания: счупване на дясната малкопищялна кост, с което й е причинено
трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на десния долен крайник;
разкъсване на симфизата-съчленение на двете срамни кости на таза, е което й е причинено
трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на двата долни крайника,
характеризиращи се е медикобиологичния критерий на средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129, ал. 2 от НК, както и контузия на гръдния кош, като последната причинила
временно разстройство на здравето й, неопасно за живота.
Спорният въпрос, върху който са концентрирани доводите на защитата е свързан с
мястото на което е осъществено ПТП. В тази връзка, подобно и на първоинстанционния съд
и настоящият състав дава вяра на казаното от пострадалото лице Ж., чиито показания
относно времето, мястото и механизма на настъпване на инцидента са подробни, логични и
кореспондират с останалия доказателствен материал. По основния спорен въпрос – мястото
на настъпване на Пътнотранспортното произшествие, съдът намери, че следва да даде вяра
на казаното от тази свидетелка, а именно, че това е станало на пешеходната пътека. Същата
твърди, че е пресичала пешеходната пътека и почти е стигнала до тротоара, автомобилът,
управляван от подсъдимия я блъснал отдясно в коляното, след което тя паднала и останала
да седи на пътното платно. Районният съд изключително подробно е анализирал
показанията на тази свидетелка, като ги е съпоставил с казаното от свидетелката Ц. и с
останалите доказателства по делото и който анализ настоящата инстанция споделя напълно,
поради което и не намира за нужно да го преповтаря. Следва да се отбележи, че въпреки
обстоятелството, че е пострадало лице, съдът не констатира тенденциозност в показанията
на тази свидетелка, а напротив – казаното от нея е логично и последователно, без опит да се
утежнява положението на подсъдимия.
Показанията на пострадалото лице се потвърждават изцяло от показанията на св. Ц.,
която е била свидетел, очевидец на деянието. Същата е незаинтересована от случая, не
познава подсъдимия и пострадалата, като заявява категорично, че жената била блъсната на
пешеходна пътека. От казаното от тази свидетелка се установява също така, че автомобилът,
управляван от подсъдимия, след осъществяването на удара е продължил да се движи, което
е наложило хората да го гонят, а тя самата се приближила, за да види номера му. Това
опровергава казаното от св. Г. и от подсъдимия, че спрели веднага и че автомобилът бил
спрян на пешеходната пътека, а самото ПТП било осъществено преди нея.
Казаното от тези свидетелките Ж. и Г. влиза в директно противоречие с Обясненията
на подсъдимия, както и с казаното от неговата майка, св. Г.. Съдът обаче правилно е
5
извършил цялостен анализ на показанията на св. Г., както и на обясненията на подсъдимия,
като правилно е ценил същите едновременно като доказателствено средство и средство за
защита, а показанията на св. Г. е преценил в светлината на пряката роднинска връзка между
двамата, като не им е дал вяра, по отношение на твърденията им, че мястото на ПТП-то е
било извън зоната на пешеходната пътека. Допълнителна индиция за това настоящият
състав намира и в приетата по делото Съдебно техническа експертиза, назначена от СРС,
находяща се на стр. 45 от Съдебното производство, която възпроизвежда разговора на св. Г.
с тел. 112, като същата е заявила „Блъснах жена, блъснах жена на пешеходната пътека“. В
съдебно заседание, същата свидетелка е обяснила, че е говорила по този начин, защото тя и
децата й били в колата, поради което е имала предвид, че те били блъснали жената, но
потвърждава казаното от нейния син, че той е бил водач на автомобила. По отношение на
мястото на удара обаче и самата свидетелка е съобщила на тел. 112, че то е било на
пешеходната пътека. Ето защо и правилно СРС не е дал вяра на казаното от тази свидетелка
и от подсъдимия, като е достигнал до обоснования и правилен извод, че мястото на ПТП-то
е било именно на пешеходна пътека.
Доколкото местопроизшествието не е било запазено, тъй като св. Г. е преместила
автомобила, то единствените доказателствени източници за мястото на деянието са
събраните по делото и анализирани по-горе свидетелски показания. Следва да се отбележи,
че от показанието на полицейските служители се установява, че те не са разпореждали на св.
Г. да премести автомобила, а това е станало от самата нея преди тяхното пристигане, което е
и причина експертизата да не може да посочи точно мястото на удара.
Правилно СРС е установил и авторството на деянието, като в тази насока е ценил
показанията на св. Г. и Ц. и не се отрича от самия подсъдим Л..
Съдът кредитира заключенията на СМЕ и АТЕ относно Механизмът на настъпване на
ПТП, вида и механизма на получаване на телесните увреждания, причинени на пострадалата
в резултат на деянието. Тези заключения са компетентно изготвени, пълни, изчерпателни и
отговарят на поставените от съда въпроси. От посочените заключения се установява, че
скоростта на автомобила преди произшествието и към момента на удара на пешеходката е
била от порядъка на 40 км/ч.
Опасната зона за спиране при конкретните пътни условия и скорост 40 км/ч е 23-24 м.
Водачът на автомобила, движейки се със скорост 40 км/ч от момента, в който пешеходката е
навлязла на платното за движение е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара. Водачът на автомобила, движейки се със скорост 40 км/ч от момента, в който
пешеходката е видима за него, излизайки вдясно от спрелите в лявата част на платното за
движение автомобили е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. От
техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието е субективното
поведение на водача на автомобила, който не е реагирал своевременно е аварийно спиране
на намиращата се на платното за движение, на пешеходна пътека, пешеходка.
Установява се също така, че на пострадалата св. Ж. при което й били причинени
следните травматични увреждания: счупване на дясната малкопищялна кост, с което й е
6
причинено трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на десния долен
крайник; разкъсване на симфизата-съчленение на двете срамни кости на таза, е което й е
причинено трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на двата долни
крайника, характеризиращи се е медикобиологичния критерий на средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, както и контузия на гръдния кош, като последната
причинила временно разстройство на здравето й, неопасно за живота.
Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена от
първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота.
Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на
делото – фактите относно извършване на деянието, авторството на същото, обстоятелствата
от значение за установяване на субективната страна на престъплението и конкретното
своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено.
Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на СРС са правилно
установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не
са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като
в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно
събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е
изградил фактическите си констатации. В тази насока, аргументите на защитата за
едностранчивост на доказателствения анализ от страна на СРС и пренебрегване на
доказателствени средства се явяват неоснователни.
От правна страна :
При така приетата фактическа обстановка правилно СРС е приел, че с деянието си
подсъдимият Г. Г. ЛЮБ. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, предл „последно”, б. “а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. “б”, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна се установява, че подсъдимият Л. на 08.12.2019г., около 18.00 ч.,
в гр.София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
“Хюндай”, модел “Елантра”, с рег.№ **** по пътното платно на бул.“Царица Йоанна”, с
посока на движение от бул.”Панчо Владигеров” към ул.“Добринова скала”, в района срещу
бл. 348 на прилежаща пешеходна пътека, означена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М
8.1-тип "Зебра” от ЗДвП, нарушил правилата за движението по пътищата, посочени в
следните разпоредби, а именно:
- чл. 116 от ЗДвП: водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, ...
- чл.119, ал.1 от ЗДвП: “При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не пропуснал
преминаващата по пешеходна пътека, от ляво на дясно по посоката му на движение
пешеходка В. АНТ. Ж., на 51 год. и реализирал пътнотранспортно произшествие с нея, като
7
по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК,
изразяваща се в следните травматични увреждания:
- счупване на дясната малкопищялна кост, с което й е причинено трайно /за срок
повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на десния долен крайник;
- разкъсване на симфизата- съчленение на двете срамни кости на таза, с което й е
причинено трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на двата долни
крайника, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Изпълнителното деяние се изразява в това, че на посоченото място и дата,
подсъдимият не е изпълнил задължението си по закон и не е пропуснал пресичащата по
пешеходната пътека отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходка - В. АНТ. Ж. и реализирал пътнотранспортно произшествие с нея.
Налице е противоправния резултат : в резултат на това произшествие, на пострадалата
Ж. са били причинени следните телесни увреждания: счупване на дясната малкопищялна
кост, с което й е причинено трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на движенията
на десния долен крайник; разкъсване на симфизата- съчленение на двете срамни кости на
таза, с което й е причинено трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на
двата долни крайника, характеризиращи се с медикобиологичния критерий на средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, както и контузия на гръдния кош,
последното причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Налице е изискуемата от обективна страна причинно - следствена връзка между
нарушението на правилата за движение по пътищата, допуснато от подсъдимия и
настъпилите противоправни последици, доколкото дори и пешеходецът да се е движел при
условия на „спокойно бягане“ (виж АТЕ) тя е била видима за поде. Л. излизайки вдясно от
спрелите в лявата част на платното за движение автомобили и движейки се с 40 км./ч., при
своевременно възприемане на същата и своевременна реакция чрез задействане на
спирачната система на управлявания от него автомобил е имал достатъчно време и
техническа възможност да спре преди мястото на удара
Причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие са били действията на
поде. Л., който при управлението на лек автомобил марка “Хюндай”, модел “Елантра”, с рег.
№ **** не е бил внимателен и предпазлив към пешеходеца и не е осигурил безопасното
преминаване на пресичащата по пешеходната пътека на бул. бул.“Царица Йоанна” срещу
блок 348 пешеходка В.Ж.. При конкретните пътни условия, при скоростта с която се е
движел, ударът е бил предотвратим като подсъдимият е имал обективна възможност при
своевременно възприемане и своевременно задействане на спирачната система на
автомобила да спре преди мястото на удара и да пропусне пострадалата св. Ж..
Мястото на удара също е безспорно установено : пешеходната пътека - по дължината
на платното за движение, от 4,0 - 8,0 м след ориентира, на пешеходна пътека, считано от
посоката на огледа (от бул. Панчо Владигеров“ към ул. „Добринова скала, в която посока се
движел автомобилът).
8
От субективна страна - подсъдимият е действал при форма на вина несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 - не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен (спазвайки правилата за
движение, установени в чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП) и е могъл да ги предвиди, тъй като с
оглед на наличието на очертана пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка
„М8.1” от ППЗДвП и поставен пътен знак „Д 17” от ППЗДвП, указващ наличието й на
местопроизшествието, за поде. Л., който управлявал лекия автомобил марка “Хюндай”,
модел “Елантра”, с рег.№ ****, пресичащият по пешеходната пътека пешеходец несъмнено
е представлявала предвидимо препятствие.
Следва да се отбележи, че СРС много подробно и аргументирано е отговорил на
доводите на защитата за приложимостта на разпоредбата на чл.343а НК в настоящия случай,
като се е позовал и анализирал подробно посочената от него съдебна практика и е достигнал
до правилният и според настоящия състав извод за принципната неприложимост на тази
разпоредба по настоящия казус. С оглед на това, че СРС се е обосновал изключително
подробно и изводите му напълно съвпадат и със становището на настоящия състав, СГС не
намира за нужно да ги преповтаря.
Съдът се съгласява и с приетото от СРС, че по настоящото дело не се установява по
един категоричен начин подсъдимият изобщо да е оказвал някаква конкретна помощ на
пострадалата извън позвъняването на тел. 112 от неговия телефон, като разговорът е
проведен от неговата майка св. Г. за което са налични както нейните показания, така също и
заключението на Съдебно – техническата експертиза на записите от тел. 112.
По делото данни, че е оказана помощ на жената, изразяваща се в това, че подсъдимият
Л. й е дал якето си и я е завил с одеяло, се съдържат само в неговите обяснения и в
показанията на неговата майка св. Г.. Самата пострадала обаче отрича да е виждала
подсъдимия на ПТП-то и заявява, че не познава хората, които са й помогнали. Същата
отрича да е лягала, в противовес на казаното от св. Г., че са й помогнали да легне и твърди,
че не познава хората, които са й се притекли на помощ. Завиването на пострадалата с яке
или одеяло не се споменава и от останалите свидетели – очевидци, нито такива вещи са
установени при проведения оглед на местопроизшествието, поради което и съдът възприема
твърдението на подсъдимия за оказана от него помощ на пострадалата, като защитна версия,
респективно, още веднъж не намира основание за преквалифициране на деянието като
такова по чл. 343а от НК.
По вида и размера на наказанието :
Настоящата инстанция извърши проверка на първоинстанционният съдебен акт и в
частта му за наказанието при което намери основания за изменение на присъдата в тази й
част.
За престъплението по чл. 343, ал. 3, б.“а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК към момента на извършването му /08.12.2019г./ е предвидено наказание
„Лишаване от свобода от 1 до 6 години”.
9
Разпоредбата на чл. 54 от НК задължава съда да определи наказанието в рамките,
посочени в съответната специална норма, като прецени наличието на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, освен ако не се установи наличието на многобройни или
изключителни такива, като в този случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от
НК.
По отношение на подсъдимия Л. настоящата инстанция намира, че са налице
основания за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като са налични
множество смекчаващи вината обстоятелства. Сред тях съдът прие чистото съдебно минало
на подсъдимия, младата му възраст, инцидентния характер на деянието, доколкото същият
не е допускал други ПТП, добросъвестното му процесуално поведение, изразеното
съжаление и искрено разкаяние за станалото и обаждането на тел. 112, което макар и
недостатъчно, за да обоснове приложение на разпоредбата на чл. 343а от НК, следва да се
цени като смекчаващо вината обстоятелство. Всички тези обстоятелства съдът прецени като
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които дават основание за
определяне на наказанието под предвидения в НК минимален размер.
СГС, за разлика от първоинстанционния съд не счита, че са налице отегчаващи вината
обстоятелства, като счита, че броя на нараняванията не могат да бъдат приети за отегчаващи
отговорността обстоятелства, доколкото в настоящия случай се касае за непредпазливо
деяние при което липсва умисъл за нанасяне на определени телесни повреди, то техния брой
и характер също не могат да станат основание за определяне на едно по-тежко наказание.
С оглед на изложеното настоящата инстанция прие, че наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА се явява адекватно на извършеното престъпление и
ще постигне целите на наказанията, посочени в чл. 36 от НК.
Настоящият състав намира, че са налице и основанията за прилагане на чл. 66, ал. 1 от
НК, тъй като подсъдимият е неосъждан, наложеното наказание е под три години лишаване
от свобода, а подсъдимият е с добри характеристични данни, поради което съдът счете, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на
наложеното наказание, като за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието ефективно, поради което отложи изтърпяването на същото за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Доколкото, видно от справката-картон за водач на подсъдимият Л., има допуснати и
други нарушения на разпоредбите на ЗДвП, за които има влезли в сила наказателни
постановления настоящият състав счита, че за да се постигнат целите на наказанието,
предвидени в чл.36 НК, следва, срокът на лишаването от право да управлява МПС следва да
остане в рамките на определения от СРС в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ месеца.
С оглед изхода на делото, правилно с СРС е възложил разноските в тежест на
подсъдимия.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда от 29.06.2021 г., постановена от СРС, НО, 129 състав по НОХД №
10629/2020 г., в частта в която на подсъдимия Г. Г. ЛЮБ. с ЕГН ********** е наложено
наказание „ЛИШАВАНЕА ОТ СВОБОДА“, като НАМАЛЯВА размера от ЕДНА ГОДИНА
на ШЕСТ МЕСЕЦА на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11