Определение по дело №394/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./ 27.10.2020 г.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

 

                                                                      СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 394/2020 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Л.К. Ч.с ЕГН ********** *** и Н.К.К. с ЕГН ********** ***, срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец", бул. „Джеймс Баучер" № 87, с която са предявени искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 от ЗЗД.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

С оглед надлежно извършената двустранна размяна на книжа съдът намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Искането на ответника за конституиране на трето лице помагач е направено своевременно по смисъла на чл.219, ал.1 от ГПК, в надлежната форма и от активно легитимирано лице. Предвид изложените твърдения за наличието на евентуални регресни права на ответника, основани на чл.500, ал. 1, т.1 и 3 и ал.2 от КЗ, съдът намира, че при евентуален неблагоприятен за ответника изход на спора, той би имал иск срещу третото лице, т.е. че е налице правен интерес от исканото привличане, поради което са налице предпоставките за положително произнасяне по искането.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

КОНСТИТУИРА като трето лице помагач на страната на ответника П.Н.З.с ЕГН ********** с адрес ***18А, къща, понастоящем в Затвора - Варна, на основание чл.219 от ГПК, на когото да се връчат преписи от исковата молба, отговора на исковата молба, молбата за привличане, допълнителната искова молба и допълнителния отговор, ведно с приложенията към тях и настоящото определение, с възможност да изрази становище в срок до насроченото открито съдебно заседание.

 

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявеният иск за процесуално допустим.

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора  от ГПК „Производство по търговски спорове“.

 

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 27.11.2020г. от 14.30  часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение.

 

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявени от Л.К. Ч.с ЕГН ********** *** и Н.К.К. с ЕГН ********** ***, срещу „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, в условията на кумулативно обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 50 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния племенник М.И.Ч., починал на 10.09.2018г. вследствие на ПТП, настъпило на 10.09.2018г. в гр.Варна по бул.Приморски” в посока Икономически университет – Варна преди кръстовището с ул.”Македония”, по вина на водача на л.а. „БМВ”, модел 318 с ДК № В9113РН, П.Н.З., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/02/118002603860/ 31.08.2018г., издадена от „БУЛ ИНС“ АД, със срок на валидност 31.08.2018г. до 30.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 10.09.2018г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана като му е наложено наказание с влязла в сила присъда по нохд № 1255/2018 г., по описа на ВОС, НО, за това, че поради движение с превишена скорост и без да притежава необходимата правоспособност за управление на МПС, е отнел предимството и ударил пресичащия пътното платно от дясно наляво пешеходец М.И.Ч. и е причинил по непредпазливост смъртта му. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от виновния водач автомобил, обективирана в полица №BG/02/118002603860/ 31.08.2018г, издадена от „БУЛ ИНС“ АД, със срок на валидност 31.08.2018г. до 30.08.2019г. Ищците са лели на починалия, като до смъртта му са поддържали почти ежедневни изключително близки и топли отношения, поради което изживяват изключително тежко внезапната му смърт в най-активната му възраст и не могат да приемат загубата му, а скръбта им е несравнима и неутешима. Позовават се на традиционно близките отношения в българските семейства. По предявената на 18.02.2020г. застрахователна претенция застрахователят е постановил отказ, поради което се прави искане за ангажиране на гаранционната му отговорност по съдебен ред в пълен обем. Изложен е анализ на относимото европейско законодателство и съдебна практика, в контекста на твърденията, че въведеният с чл.493а от КЗ лимит на отговорността противоречи на правни норми от по-висок ранг.

Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е осъществен фактически състав на деликт по отношение на всеки от неговите елементи, в т.ч. противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва правните доводи за допуснати от застрахования водач нарушения на ЗДвП. В условията на евентуалност се поддържа възражение за съпричиняване на вредите от самия починал, който с поведените си е създал предпоставки за настъпване на инцидента и е завишил риска от собственото си увреждане, като е нарушил установените правила за движение на пешеходци по чл.113 и чл.114 от ЗДвП, предприемайки пресичане на неустановено за целта място и навлизайки внезапно на пътното платно. Оспорва се приживе между ищците и починалия да са съществували отношения на близост, които да обуславят твърдените вреди. Формалната родствена връзка сама по себе си не е достатъчна предпоставка за присъждане на обезщетение. По делото няма данни за връзка извън формалното родство между ищците и починалия. Твърди се, че към датата на ПТП отношенията на практика са били прекъснати и не е налице особено близка връзка по смисъла на ТР 1/2016г. на ВКС. В отношенията между ищците и починалия няма нищо изключително, което да обоснове приложимост на предвиденото в тълкувателната практика особено изключение. Размерът на претенцията се оспорва като прекомерен и несъответстващ на принципа на справедливост. Поддържа се, че съдът е обвързан от лимитите на отговорността на застрахователя само доколкото последният не отговаря над лимита.

В срока по чл. 372, ищцовата страна депозира допълнителна искова молба, в която се репликират възраженията на ответника. Поддържа се, че е недопустимо да се преразглеждат въпросите, свързани с механизма на ПТП, при наличието на влязла в сила присъда. Виновността на водача и наличието на причинна връзка също представляват безспорен елемент от присъдата, поради което счита за неоснователни предприетите от ответника оспорвания в тази насока. Излага се, че не е налице принос от страна на пострадалия, тъй като поведението му не е било противоправно. Твърди се, че ищците попадат в кръга на правоимащите обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Размерът на претенцията е съобразен с принципа по чл.52 от ЗЗД, лимита, който покрива застраховката и обществената и икономическа конюнктура в страната. Законната лихва от датата на увреждането е компенсаторна и се дължи, тъй като деликвентът би я дължал, ако главният иск беше насочен към него.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло становището, възраженията и твърденията изложени в отговора. В допълнение конкретизира възражението за съпричиняване, с твърдения, че пешеходецът е пресичал пътното платно на необозначено за това място (30м. преди пешеходна пътека), без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС и неговата скорост на движение, в какъвто смисъл са и мотивите към присъдата.

 

УКАЗВА на страните на основание чл. 300 ГПК, че е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, съставомерните последици от деянието и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд, съобразно влязлата в сила присъда по нохд № 1255/2018 г., по описа на ВОС, НО.

 

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: настъпването на твърдяното застрахователно събитие по време на действие на застрахователното покритие по процесната застрахователна полица, родствената връзка на починалото лице с ищците и осъждането на водача на застрахования автомобил с влязла в сила присъда.

 

УКАЗВА на страните, че всяка от тях следва да установи обстоятелствата, на които основава възраженията си и черпи изгодни правни последици, като в разглеждания случай, в тежест на ищеца е да представи доказателства за надлежно изпълнение на процедурата по чл. 498 от КЗ, включително представяне на всички доказателства, необходими за произнасянето на застрахователя по претенцията; наличието на твърдяната житейска връзка и емоционална близост с починалия, претърпените неимуществени вреди и обстоятелствата, обосноваващи техния размер - вид, характер, интензитет и продължителност на неимуществените вреди, причинно-следствената им връзка с ПТП, както и положителните факти, насочени към оборване на възражението за съпричиняване – че поведението на починалия е било съобразено с правилата за движение, а в тежест на ответника е докаже твърденията си за съпричиняване на вредоносния резултат.

 

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от страните писмени доказателства.

 

НАЗНАЧАВА съдебно-автотехническа експертиза, която след запознаване с материалите по настоящото дело, както и с писмените доказателства и снимков материал по нохд № 1255/2018 г., по описа на ВОС (без експертизи, обяснения на обвиняем и свидетелски показания), извършване на необходимите справки и оглед на процесния автомобил, да даде заключение по посочените в отговора на исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит на експертизата в размер на 300.00 лв., платими от ответника по сметка на ВОС, в едноседмичен срок от уведомяването, с представяне на доказателства за това в същия срок.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Й.М..

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице съдебно удостоверение, което да го легитимира с оглед получаване на достъп до материалите по нохд № 1255/2018 г., по описа на ВОС. 

 

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства на ищцовата страна, чрез разпит на двама свидетели при условията на водене, за установяване на претърпените болки и страдания от ищците и близката им връзка с починалия.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл.190 от ГПК за изискване на процесната застрахователна полица, поради липсата на спор относно наличието на валидно застрахователно правоотношение.

 

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти  - Нора Великова.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

Да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение, на ищците ведно с препис от допълнителния отговор на ответника.

Третото лице помагач да се призове по местонахождението му в Затвора – Варна, ведно с преписи от всички разменени книжа.

 

 

СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: