№ 21295
гр. С, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Г.К.А.
като разгледа докладваното от Г.К. Гражданско дело № 20221110137698 по
описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване
искове с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД – като главен иск и с правно
основание чл.59 от ЗЗД – като евентуален иск от Д. Р. А.,ЕГН **********,с
адрес гр.С,ж.к.“*****,против М. Р. А. – К.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,ж.к.“*****,с искане за осъждане на ответницата да заплати сумата от
2666,51 евро.
В исковата молба се твърди,че на основание наследствено
правоприемство ищцата и ответницата са придобили в съсобственост
недвижим имот,находящ се в гр.С,ж.к.“*****,а за ремонт на имота ищцата
предоставила на ответницата сума в общ размер от 13000 евро – 10000 евро на
04.10.2015 г. и 3000 евро на 21.03.2018 г. Твърди се,че стойността на ремонта
възлизала на 10333,49 евро,при което ответницата дължи връщане на сума от
2665,51 евро,представляваща разликата между предоставената и разходваната
парична сума. Ищцата претендира връщане на сумата от 5215,24
лева,представляваща левовата равностойност като дадена без
основание,респективно претендира връщането й по реда на чл.59 от ЗЗД,за да
бъде избегнато неоснователно обогатяване. Моли съда да уважи исковете.
Ответната страна М. Р. А. – К. в подадения писмен отговор твърди,че
между страните е съществувал договор за поръчка и формулира възражение
за настъпила погасителна давност по чл.111,б.б от ЗЗД. С оглед сключването
на договор между страните паричната сума нито е предоставена без
основание,нито е настъпило имуществено разместване. Ответницата сочи,че
на 25.04.2018 г. е предала на ищцата сума в размер от 5000 лева,за което не
разполага с разписка,защото не е считала,че ищцата ще отрече този факт.
Ответницата твърди,че е заплатила за кухненски уреди
стойност,надвишаваща с 35,20 евро предоставената парична сума от 2000
1
евро,получена от зетя на ищцата. Оспорва иска по чл.59 от ЗЗД. Моли съда да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
С покана от 16.07.2021 г. Д. Р. А. кани М. Р. А. – К. да възстанови в
седемдневен срок сума в размер от 2666,51 евро,представляваща разликата
между стойността на ремонта и заплатената от Д. А. парична сума.
Представено е извлечение от банкова сметка,според което на М. К. е
преведена сума в размер на 3000 евро на 21.03.2018 г.
Според протокол за предаване на пари Д. Р. А. Т. е предала на
04.10.2015 г. на М. Р. А. – К. сума от 10000 евро за
ремонтиране/саниране/строителни материали за апартамент *****“.
С договор за продажба на държавен недвижим имот от 02.10.1964 г.
Р.Д.А. и Д. Р. А. се легитимират като собственици на ап.*****“.
От приети по делото удостоверения за наследници се установява,че Д.
Р. А. и М. Р. К. са наследници по закон на Р.Д.А. и В.Г.А...
Според имейл кореспонденция от 29.04.2018 г. Р.Б. уведомява М. А.,че
е преведена парична сума от 2000 евро за уредите за кухня в ж.к.“*****“.
Представена е оферта от „*****“ за клиент „*****
С преводно нареждане от 03.05.2018 г. М. Р. К. нарежда сумата от 4075
лева на „*****“ООД за бяла техника и керамичен плот.
Установява се,че на 25.04.2018 г. М. Р. К. е изтеглила сумата от 5100
лева на каса.
По делото са представени доказателства относно изтеглени парични
суми от сметката на Д.Т. чрез банкова карта от банкомат.
Видно от представените преводни нареждания,на 25.07.2018 г. са
преведени в полза на И.Т.Д. суми в размер от 990 лева – паркет – циклене и
лакиране,530 лева – балкон остатъчно остъкляване,200 лева остатъчно
плащане инсталации баня.
Представен е договор от 20.02.2018 г.,сключен между Д. Р. А. и
„*****,както и договор за изработка на кухня.
В хода на производството всяка от страните в производството е дала
обяснения по реда на чл.176 от ГПК – от обясненията на ищцата А. се
установява,че не е издавала разписки за паричните суми,защото сестра й
всеки път й давала таблички относно разходваните парични суми,веднъж
ответницата дала на ищцата сума от 3000 лева,след това отчела плащането на
плочките,плащането на дограмата,отчет за сумата от 7000 лева,а след това
имало отчет за едни лампи. Ищцата е казала,че не е получила сума от 5000
лева в брой от своята сестра. Според обясненията на ответницата К. не е
превеждала сумите по банков път,защото сестра й искала парите в брой,а и
майсторите често искали парите в брой,договорът за дограма е сключен от
ответницата,защото трябвало да е с човек,който има адрес в Б.,никога не са
били необходими разписки,защото са сестри и са си помагали.
2
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства –
от разпита на свидетелката Б. се установява,че парите за кухненските уреди
са преведени от свидетелката и нейния съпруг и не са свързани с
парите,заплатени за ремонта. Според свидетелката Б. нейната леля има да
връща пари на майка й,които не е върнала,на свидетелката не е известно да
има сключен договор между майка й и леля й,както и не знае леля й да е
плащала за ремонта с лични средства. Според показанията на свидетелката Б.
нейната майка вземала решенията за ремонта,на леля й били предадени 10000
евро,които да донесе в С за ремонта на жилището. Разпитана в съдебно
заседание,свидетелката Д. е казала,че знае,че сестрата на М. К. правила
ремонт,за който М. К. й помагала,защото свидетелката е виждала сестрата на
М. К. да я чака на служебния вход и двете сестри заедно да се отправят
някъде. Според свидетелката Д. ремонтът се случил след смъртта на майката
на сестрите и продължил около две години,на свидетелката е известно,че М.
К. получавала парите и разплащала суми с майстори. От показанията на
свидетеля К.,който е съпруг на ответницата К.,ремонтът на жилището в
ж.к.“*****“ се реализирал по идея на неговата съпруга,която организирала
купуване на материали и наемане на майстори,а Д. участвала с парични
суми,в който период свидетелят ги е виждал многократно да разменят
парични суми – поне пет или шест пъти. На свидетеля К. не е известно да са
си издавали разписки за паричните суми. Според показанията на свидетеля К.
последното плащане е на сума от 5000 лева,които неговата съпруга М. К.
върнала в дома им в ж.к.“Б.“,това плащане е от месец април 2018 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД е обусловено
от провеждането на доказване,че парична сума е заплатена,но липсва
основание за нейното плащане,респективно след плащането е настъпило
обстоятелство,при което паричната сума се явява недължима.
Диспозитивното начало в гражданския процес задължава съда да разгледа
исковата претенция,която е предявена от ищцовата страна. За да възприеме,че
исковата претенция следва да бъде разгледана по реда на искове за
неоснователно обогатяване,съдът отчете изложените в исковата молба и в
уточняващата молба твърдения,от които не може да бъде счетено,че страната
ищец се позовава на възникнало договорно правоотношение между
страните,доколкото страната ищца не твърди да е сключен договор,за да бъде
възприето,че е предявена искова претенция,основана на твърдения за
допуснато договорно неизпълнение,а и взе предвид,че никоя от страните не
доказва при условията на главно доказване между тях да е възникнало
договорно правоотношение – не са събрани доказателства да е сключен
договор,съответно на коя дата е сключен договор,не са събрани доказателства
какви права и задължения са уговорени между страните,а и от съвкупния
анализ на доказателствата и при съобразяване близките родствени отношения
между страните в производството,които са сестри,всяка от страните е
действала в личен и в общ интерес с оглед реализиране ремонтиране на
съсобствено между страните жилище,в която насока съдът счита,че страните
последователно са постигали множество конкретни,самостоятелни и отделни
уговорки. Софийският районен съд намира,че исковата претенция с правно
3
основание чл.55,ал.1 от ЗЗД за сумата от 5215,24 лева подлежи на уважаване
за сумата от 215,24 лева,а за разликата до пълния претендиран размер от
5215,24 лева подлежи на отхвърляне като недоказана по основание. Страните
не спорят,а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява,че
ищцата А. живее в чужбина и е превеждала парични суми – веднъж в размер
на 10000 евро и веднъж в размер на 3000 евро за заплащане на различни
дейности по ремонтиране на жилище,находящо се в ж.к.“*****“,а по
същество спорът е концентриран относно това дали преведената сума от 3000
евро е разходвана за ремонта или има остатък от тази парична сума,който се
намира в патримониума на ответницата К.,респективно който подлежи на
възстановяване в полза на ищцата,в която насока ищцата твърди,че
разходваната парична сума за ремонта в размер от 10333,49 евро е с 2666,51
евро по-малка от предоставената от ищцата на ответницата парична
сума,респективно сумата от 2666,51 евро с равностойност в лева 5215,24 лева
подлежи на възстановяване. Анализирайки събраните в хода на
производството доказателства,Софийският районен съд намира,че исковата
претенция подлежи на отхвърляне в частта за сумата от 5000 лева и следва да
бъде уважена за сумата от 215,24 лева,тъй като по делото са представени
писмено доказателство – нареждане от банкова институция от 25.04.2018
г.,което писмено доказателство не е оспорено от ищцата,а и са ангажирани
гласни доказателства от свидетелските показания на свидетеля К.,че
ответницата К. е предала сума в размер на 5000 лева на ищцата А..
Действително свидетелят К. е съпруг на ответницата и следва да бъде
отчетена неговата заинтересованост от изхода на производството,но за да
приеме,че следва да бъдат кредитирани свидетелските показания,съдът взе
предвид,че доказване,че парична сума в размер от 5100 лева е получена в
брой от ответницата са представени по делото,а и отделно от това,не е спорно
между страните,че при предоставяне на парични суми в брой разписки не са
съставяни,в която насока съдът взе предвид обясненията,дадени от ищцата
А.,а и от събраните в хода на производството гласни доказателства
непротиворечиво се установява,че към процесния период отношенията между
ищцата и ответницата са били отлични. Неоснователен се явява доводът на
ищцата А. чрез процесуалните й представители,че отчет,в който е включена
сумата от 5000 лева е съставен едва след изпращане на нотариална покана за
връщане на паричните суми,тъй като от представената имейл кореспонденция
се установява,че такъв отчет е изпратен на 19.10.2020 г.,т.е. преди получаване
на нотариалната покана. Съдът приема,че представените по делото
извлечения относно изтеглени парични суми от ищцата А. в Г. и в Б.,от една
страна,не доказват,че изтеглените парични суми са послужили единствено за
заплащане стойността на ремонта,а и от друга страна,не се твърди и не се
доказва към м.03.2018 г.,когато е преведена паричната сума от 3000 евро
ответницата К. да не се е занимавала с извършване на конкретни дейности по
заплащане на ремонти или закупуване на материали,а напротив в началото на
м.май 2018 г. по нареждане на ответницата К. е заплатена парична сума за
електроуреди. Дори да се приеме,че представените доказателства за
изтеглени парични суми от ищцата А. в Г. са реализирани с цел заплащане на
дължими парични суми за ремонта на апартамента,тези доказателства не
опровергават възможността и сумата от 3000 евро,преведена от ищцата на
ответницата да е усвоена за извършвания ремонт,в която насока съдът
4
приема,че при съобразяване напредналия етап,на който ремонтът се е
намирал е съществувала яснота за дължимите парични суми за отделните
дейности и не се явява логично сумата от 3000 евро да е била преведена с
предназначение да послужи единствено като резерв. С оглед наличието на
писмено доказателство,че ответницата К. е получила от банкова институция
парична сума в брой,което доказателство подкрепя свидетелските показания
относно факта на предаване на сумата от 5000 лева,в тази част искът подлежи
на отхвърляне. Софийският районен съд счита,че за сумата от 215,24 лева
исковата претенция следва да бъде уважена,защото за тази парична сума
ответницата К. не провежда доказване да е използвана за извършване ремонта
на жилището,респективно тази парична сума подлежи на възстановяване с
оглед приключване на ремонта. Действително ответницата К. сочи,че е
заплатила парична сума за електроуреди в по-висок размер спрямо
извършения превод,но доколкото от имейл кореспонденцията се
установява,че за закупуване на уредите паричната сума е предоставена не от
ищцата,а от нейните дъщеря и зет,следва да бъде възприето,че дори да има
такова надплащане,то за тази парична сума не отговаря ищцата А.. Предвид
това,че не са представени доказателства сумата от 215,24 лева да е вложена в
ремонта,реализиран за жилището,в тази част искът подлежи на уважаване.
Изводът на съда,че искът е основателен за сумата от 215,24 лева налага да
бъде разгледано своевременно формулираното в писмения отговор
възражение за изтекла погасителна давност. Съдът,отчитайки
обстоятелството,че с исковата претенция ищцата А. претендира връщане на
парична сума,която е превела по сметка на сестра си ответницата К.,за която
парична сума твърди,че нито й е предадена,нито е разходвана за ремонт на
съсобствен имот,намира,че претендираната парична претенция не
представлява такава за заплащане на неустойка или на обезщетение за
възникнали вреди вследствие на допуснато неизпълнение на договорно
задължение,поради което не е приложима кратката тригодишна давност,тъй
като следва тригодишната кратка давност се прилага стриктно,а не
разширително,т.е. приложима е общата петгодишна давност и при
съобразяване датата на предаване на паричната сума – 21.03.2018 г. към
предявяване на иска петгодишна давност не е изтекла,респективно искът
следва да бъде уважен за сумата от 215,24 лева.
С оглед това,че съдът отхвърля исковата претенция с правно основание
чл.55,ал.1 от ЗЗД в частта за сумата от 5000 лева,реализирана е
процесуалната предпоставка за разглеждане на иска с правно основание чл.59
от ЗЗД в частта за тази парична сума. Уважаването на иск с правно основание
чл.59 от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване,че страната ищец се
е обеднила,докато страната ответник се е обогатила,а обогатяването и
обедняването произтичат от общо основание. Софийският районен
съд,отчитайки изложените съображения,с които отхвърля предявената като
главна искова претенция по чл.55,ал.1 от ЗЗД намира,че по същите
съображения подлежи на отхвърляне и исковата претенция по чл.59 от
ЗЗД,защото не се доказва да е настъпило необосновано от гледна точка на
закона имуществено разместване,съответно и този иск подлежи на
отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. А. – К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,ж.к.“***** да
заплати на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД на Д. Р. А.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,ж.к.“***** сумата от 215,24 лева ( двеста и петнадесет лева двадесет и
четири стотинки ),ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 12.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,като отхвърля иска в частта за разликата над 215,24 лева до
пълния претендиран размер от 5215,24 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59 от ЗЗД,предявен от Д. Р.
А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,ж.к.“***** против М. Р. А. – К.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,ж.к.“***** за осъждане на ответницата да заплати
сумата от 5000 лева ( пет хиляди лева ).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6