МОТИВИ
към Решение №66
от 11.01.2016г., постановено по АНД №8221/2015г. по описа на ПРС – ХVІІІ
н.с.
Производството е по реда на чл.378 от НПК.
Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла
в съда за разглеждане постановление, с което прави предложение обвиняемите З.Г.Л., ЕГН: **********, Н.П.Я., ЕГН: ********** и Р.И.И., ЕГН: ********** да
бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 02.09.2015г. в
гр.Пловдив, като длъжностни лица, при изпълнение на службата им, в съучастие
като съизвършители, са причинили на лицето О.М.О., ЕГН:********** лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана в тилната част на главата,
контузия на лицето, повърхностна травма на главата с неуточнена локализация,
оток и кръвонасядане по лицето, лявата ушна мида, гръдния кош и дясната
мишница, и охлузвания по двете коленни стави, довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл.131,
ал.1, т.2, пр.1, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението, като
счита, че обвиняемите следва да бъдат признати за виновни в извършване на
инкриминираното деяние, като им бъде наложено административно наказание - глоба
в размер, ориентиран към минималния. По отношение на направените по делото
разноски предлага обвиняемите да бъдат осъдени да ги заплатят солидарно. Не
взема отношение относно приложените по делото веществени доказателства – 2 броя
дискове със записи от охранителните
камери на заведение „***”.
Обвиняемите З.Г.Л., Н.П.Я. и Р.И.И. се
признават за виновни. Не дават обяснения
по обвинението, изразяват съжаление за стореното. В хода на съдебните прения
поддържат изцяло казаното от защитниците им, а в дадената им последна дума отново
изразяват съжаление, като обвиняемите Я. и И. молят за минимална глоба.
Защитникът на обвиняемия Л. - адв. Ч.П.,
моли съда да постанови съдебен акт, с който обвиняемият Л. да бъде признат за
виновен във възведеното му обвинение, като бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Не конкретизира размера на
глоба.
Защитникът на обвиняемите Н.Я. и Р.И. –
адв. С.З., моли съда да освободи обвиняемите от наказателна отговорност, като
им бъде наложено на основание чл.78а от НК административно наказание в
минимален размер.
Нито обвиняемите, нито защитниците им вземат
отношение относно направените по делото разноски и приложените по делото
веществени доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият З.Г.Л. е роден на ******, б..
бълг. гр., разведен, неосъждан, със средно образование, работещ, ЕГН: **********.
Обвиняемият Н.П.Я. е роден на *** ***, б..,
бълг. гр., неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, ЕГН: **********.
Обвиняемият Р.И.И. е роден на ***г. в
гр. ***, живущ ***, б.., бълг. гр., неженен, неосъждан, със средно образование,
работещ, ЕГН: **********.
Обвиняемият Н.П.Я. бил назначен на длъжност *** във фирма „***” ЕООД
гр. Пловдив с Трудов договор № 520/12.11.2014г. Съгласно длъжностната му характеристика
обвиняемият Я. отговарял за опазване на вътрешния ред и имущество на
охранявания от него обект, недопускането на кражби, разхищения, пожари, както и
недопускането на лица, носещи оръжие и остри предмети.
Обвиняемият Р.И.И. бил назначен на длъжност *** във фирма „***” ЕООД
гр. Пловдив с Трудов договор №530/16.12.2014г. Съгласно длъжностната му
характеристика обвиняемият И. отговарял за опазване на вътрешния ред и
имущество на охранявания от него обект, недопускането на кражби, разхищения,
пожари, както и недопускането на лица, носещи оръжие и остри предмети.
Обвиняемият З.Г.Л. бил назначен на длъжност *** във
фирма „***” ЕООД гр.Пловдив с Трудов договор №58/28.04.2015г. Съгласно
длъжностната му характеристика обвиняемият Л. отговарял за опазване на
имуществото на контролирания обект, носил отговорност за нерегламентирано
изнасяне на продукция или имущество от охранявания обект, като реагирал на
произшествия, като незабавно уведомявал органите на полицията при възникнали
инциденти.
Обвиняемите Я., И. и Л. били длъжностни лица по
смисъла на чл.93, т.1 б. „Б” от НК, тъй като изпълнявали работа, свързана с
пазене на чуждо имущество в юридическо лице, като всеки от тях работел по
трудов договор и бил запознат с длъжностната характеристика, касаеща заеманата
от него длъжност.
Вечерта на 01.09.2015г./02.09.2015 г. обвиняемите Я., И.
и Л. работели в дискотека „***”, находяща се в гр.Пловдив, ***. Около 00.30 часа на 02.09.2015г. пострадалият
свидетел О.М.О., заедно с брат си -
свид. Х.Г., придружавани от техни приятели – свидетелите Е.Е.М., Н.М.И. и М.Х.М.,
посетили дискотека „***” и седнали на сепаре в заведението. Около 04.30 часа на
02.09.2015г., под влияние на изпития алкохол и умората свидетелят Х.Г. заспал.
В този момент към него се приближил свидетелят Н. М., който също работел като ***
в дискотека „***” и му казал, че това не е спалня и трябва да напусне
заведението. Братът на свидетеля Х.Г. – свидетелят О.О. попитал какъв е
проблемът и свидетелят М. му отговорил, че трябва да събуди брат си, при което
свидетелят О. му казал, че няма да го събуди. Свидетелят М. му отвърнал, че
тогава трябва да напуснат заведението. Във възникналия конфликт се намесили
обвиняемите З.Л., Р.И. и Н.Я., които хванали свидетеля О.О., издърпали го от
сепарето и започнали да му нанасят множество удари с ръце и крака по главата и
тялото. В резултат на нанесените удари свидетелят О. паднал на земята, но
тримата обвиняеми продължили да му нанасят удари. След това тримата обвиняеми
вдигнали свидетеля О. от земята и го извели пред входа на дискотека „***”, и
там отново му нанесли множество удари с ръце и крака по главата и тялото.
Охранителните камери в дискотеката заснели действията на тримата обвиняеми. Действията
на обвиняемите Л., И. и Я. били възприети и от останалите охранители в
заведението - свидетелите Н. М., В. К., Л. Б., В. Р. и О. К.. Свидетелят О.О. успял да избяга и подал жалба в V РУП -
Пловдив за нанесения му побой, след което си извадил съдебно медицинско
удостоверение №853/02.09.2015г.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно -
медицинска експертиза на пострадалия, от чието заключение става ясно, че при
инцидента на 02.09.2015г., около 04.30 часа в гр. Пловдив, в дискотека „***” на
О.О. е било причинено: разкъсно-контузна рана в
тилната част на главата, контузия на лицето, повърхностна травма на главата с
неуточнена локализация, оток и кръвонасядане по лицето, лявата ушна мида,
гръдния кош и дясната мишница, и охлузвания по двете коленни стави. Разкъсно - контузната рана в
тилната част на главата е довела до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Контузията на лицето, повърхностната травма на главата с
неуточнена локализация, отокът и кръвонасядането по лицето, лявата ушна мида,
гръдния кош и дясната мишница, охлузванията по двете коленни стави по отделно и
по съвкупност са му причинили болка и страдание без разстройство на здравето.
Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп
предмет, от удар или притискане с или върху такива или неговото тангенциално
действие, и е възможно да възникна така, както се сочи от пострадалия и
свидетелите, а именно при дърпане, събаряне на земята и удар на главата в
тилната част в пода и нанасяне на удари с юмруци и ритници по главата и тялото.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –показанията на
свидетелите О.М.О., Х.Г., Е.Е.М., Н.М.И., М.Х.М., Н. Т.М., В. Б. Р., Д. И. Т.,
Л. М. Б., В. Х. К., И. Т. К., Т. Д. А., Д. И. С. и Д. П. Ч., дадени на досъдебното
производство и преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК, които
съдът намира за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и
взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване.
Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като всеки
от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически
обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития е станал непосредствен очевидец.
При постановяване на решението си съдът взе
предвид и заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно – медицинска експертиза, която според преценката на съда е извършена
компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и
съответства на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка се
установява и от събраните по делото писмени доказателства, надлежно
инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК – заверено
копие на СМУ №853/2015г. /л. 28 от дос. пр./, заверено копие на медицински
документи /л.29 – 30 от дос.пр./, характеристични справки /л.124, л.128, л.131
от дос. пр./, справки за съдимост /л.123, л.125, л.130 от дос.пр./, заверени
копия на Трудов договор на Н.Я. №520/12.11.2014г. /л.61 от дос. пр/, Трудов
договор на З.Л. № 58/28.04.2015г. /л.64 от дос.пр./, Трудов договор на Р.И. №
530/16.12.2014г. / л.67 от дос. пр./, Трудов договор на Р.И. № 001/24.09.2015г. /л.12-л.13 от съд.
пр./, Трудов договор на Н.Я. № 520/12.11.2014г. / л.14 от съд. пр./, Референция
за Н.Я. /л.15 от съд. пр./, копия на Длъжностна характеристика на Н.Я. НКПД №
95100003 /л. 62-л.63 от дос.пр./, Длъжностна характеристика код по НКП 9141
/л.65 – л.66 от дос. пр./, Длъжностна характеристика НКПД 9510003 на Р.И., Протоколи за оглед на веществени доказателства /л.89 –л.95 и л.96-л.100
от дос.пр./, както и от приобщените по делото като веществени
доказателства - 2 броя дискове със
записи от охранителните камери на заведение „***”.
На база на събраните доказателства, при
така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемите З.Г.Л., Н.П.Я. и Р.И.И. са
осъществили от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.131, ал.1, т.2, пр.1, вр. с чл.130, ал.1, вр.
с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, тъй като на 02.09.2015г. в гр. Пловдив, като
длъжностни лица, при изпълнение на службата им, в съучастие като съизвършители
са причинили на лицето О.М.О., ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща
се в разкъсно-контузна рана в тилната част на главата, контузия на лицето,
повърхностна травма на главата с неуточнена локализация, оток и кръвонасядане
по лицето, лявата ушна мида, гръдния кош и дясната мишница, и охлузвания по
двете коленни стави, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК.
От обективна
страна с действията си на 02.09.2015г., насочени към телесния интегритет на
свидетеля О.О., тримата обвиняеми, като съизвършители, са му причинили /удряйки
го с ръце и крака по главата и тялото/ разкъсно - контузна
рана в тилната част на главата, контузия на лицето, повърхностна травма на
главата с неуточнена локализация, оток и кръвонасядане по лицето, лявата ушна
мида, гръдния кош и дясната мишница, и охлузвания по двете коленни стави,
довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Разстройството
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК представлява лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Налице е по – тежката квалификация на чл.131, ал.1, т.2, пр.1 от НК, тъй като телесната
повреда е причинена от длъжностни лица, при изпълнение на службата им.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. И тримата обвиняеми са съзнавали неговия
общественоопасен характер, т.е., че това, което вършат е противоправно и
наказуемо, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му
последици, като всеки от тях е знаел, че и другият действа, за да се постигне
целеният общ престъпен резултат. Умисълът на обвиняемите за осъществяване на
престъпното деяние се обективира чрез техните действия, като същите напълно
съзнателно са ги насочвали пряко към телесния интегритет на свид. О.,
съзнавайки техния ефект, значение и отражението, което ще дадат.
Причини за извършване на престъплението съдът
намира в ниското правосъзнание на обвиняемите, незачитане на установения в
страната ред, неуважение към обществото, липсата на елементарен самоконтрол у
тях.
За извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание до три години лишаване от свобода. Обвиняемите
З.Г.Л., Н.П.Я. и Р.И.И. са пълнолетни, към момента на инкриминираното деяние не са осъждани
за престъпление от общ характер и не са били освобождавани от наказателна
отговорност, като спрямо тях не са прилагани разпоредбите на чл.78а от НК. От
вмененото им във вина престъпление не са причинени имуществени вреди. При
наличието на тези материално - правни предпоставки за приложението на чл.78а,
ал.1 от НК и с оглед императивността на тази разпоредба съдът е на становище,
че всеки от тях следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При индивидуализиране размера на така
посоченото наказание, съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства и
за тримата обвиняеми чистото им съдебно минало, младата им възраст, трудовата им
ангажираност, признаването на вина, изразеното съжаление за стореното и критичното
отношение. Като отегчаващо отговорността обстоятелство и за тримата обвиняеми
съдът прецени по – високата степен на обществена опасност на извършеното от
тях, доколкото се касае за престъпна дейност в съучастие и за множество
причинени травматични увреждания. С оглед на така изложеното и като съобрази
имущественото състояние на обвиняемите, както и за да въздейства
предупредително и възпитателно, съдът счита, че най-справедливо е да им се определи
и наложи административно наказание за всеки от тях ГЛОБА в размер на от по 1000
/хиляда/ лева. Така определените размери съответстват, както на
обществената опасност на деянието, така и на личността на виновните, като биха
постигнали своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо тях, а също
така биха се отразили и възпитателно и предупредително и на останалите членове
на обществото.
Предвид
признаване на обвиняемите за виновни, следва на основание чл.189, ал.3 от НПК
всеки от обвиняемите да заплати сумата от 40,79 /четиридесет лева и седемдесет
и девет стотинки/ лева по сметка на РС - Пловдив в полза на бюджета на ВСС
/направени по делото разноски за съдебно - медицинска експертиза/.
На основание
чл.189, ал.2 от НПК следва направените по делото в хода на досъдебното
производство разноски за преводач в размер на 90,00 /деветдесет/ лева, да
останат за сметка на ОД МВР – Пловдив.
Веществените доказателства - 2
броя дискове със записи от охранителните камери на заведение „***”, следва да
останат приложени по делото.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ