Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 181
гр. Варна, 17.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на трети юли, през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ Х.А
при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия М.Х.а
в.т.д.№323 по описа за 2019г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ОЛИМПИК“ АД,
Кипър, чрез „ЗК ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, чрез ю.к.С., срещу решение
№27/28.03.2019г. по т.д.№98/2018г. на ОС – Търговище в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на И.Д.П. сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди - душевни болки и страдания, в резултат на настъпилата смърт на дъщеря му
В. И. Д. вследствие на ПТП, настъпило на 04.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на увреждането – 04.04.2016 година до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.226 от КЗ /отм./ във връзка
с § 22. от КЗ, в сила от 01.01.2016 година във вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач К.П.П..
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което
същото следва да бъде отменено в частта, с която предявените искове са уважени
и следва да бъде постановено друго, с което същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Излага
се, че размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
прекомерно завишен с оглед принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД. В
хода на делото е установено, че ищецът от години не живее в България, има друго
семейство в Италия, като се е виждал с дъщеря си не повече от 3-4 пъти годишно.
При
постановяване на решението съдът не е определил конкретни размери на
справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД и на съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД, а единствено краен резултат в размер на 70 000лв. Определеният краен
резултат е прекомерен и следва да бъде намален като се увеличи размера на
съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Решението
е постановено в противоречие с ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС, което изключва
възможността застрахователя да дължи по-голям размер обезщетение от прекия
причинител на увреждането. По делото е установено, че прекия причинител, чиято
гражданска отговорност е застрахована, е осъден за заплати сума в размер на
35 000лв. Присъждането на сумата от 70 000лв. е предпоставка ищецът
да получи обезщетение над определеното за справедливо както от наказателния
съд, така и от първоинстанционния граждански съд, ведно със сумата от 35 000лв.
от П.Х. П..
По
същество моли съда да отмени решението в обжалваната му част и отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски и в
условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява представляващия и
не се представлява.
Въззиваемата
страна И.Д.П. с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв.К., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че решението на ТОС е правилно,
законосъобразно и обосновано. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Третото
лице – помагач К.П.П., редовно призована, не е депозирала писмен отговор. В
съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Съдът намира производството за
редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът по предмета на спора съобрази
следното:
Производството пред ОС- Търговище е образувано по предявени искове от И.Д.П.
против Застрахователна компания „Олимпик” АД, Кипър, за заплащане на сумата от
70 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него болки и
страдания от загубата на дъщеря му В. И. Д., в резултат на настъпило ПТП на
04.04.2016г., при управление на л.а.”Рено Сафран” с ДК №Т 2715 КТ, осъществено
при независимо съпричиняване от К.П.П. и П.Х. П., ведно с лихвата за забава
считано от 04.04.2016г. до окончателното й изплащане, както и присъдените му
разноски по цитираните наказателни дела общо в размер на 5 500 лв., на
основание чл. 226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД.
В исковата и допълнителната искова
молба се твърди, че на 04.04.2016г., при управление на л.а.”Рено Сафран” с ДК
№Т 2715 КТ, непълнолетната водачка К.П. е причинила ПТП, при което е настъпила
смъртта на пътуващата в колата дъщеря на ищеца В. Д..
Твърди се, че за извършеното деяние е
налице влязла в сила присъда по НОХД №157/2016г. на ОС – Търговище П.П. и К.П.
са признати за виновни в извършване на престъпления, както следва: по чл.343,
ал.3, б.”б” вр. ал.1 от НК за П.П. и по чл.343, ал.3, б.”б” вр. С ал.1 и
чл.342, ал.1 и чл.63,ал.1, т.2 от НК за К.П.. Със същата всеки един от
деликвентите е осъден да заплати на ищеца сумата от по 35 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от загубата на дъщеря му
неимеществени вреди – болки и страдания. Твърди, че не е предявявал претенции
за плащане на присъдените суми от извършителите на престъпленията.
Лекият автомобил, с който е извършено
ПТП е застрахован по риск ГО, по силата на сключен договор с ответника ЗК
"ОЛИМПИК" АД, Кипър, чрез „ЗК ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ съгласно
полица №BG/28/*********/65 с валидност от 24.07.2015г. до 23.07.2016г. По
подадено от ищеца заявление е образувана щета при застрахователя ответник, като
последният предложил обезщетение за единствено за дължимата от К.П.П. сума, с
която ищецът не е съгласен.
Ответникът ЗК "ОЛИМПИК" АД,
Кипър, чрез „ЗК ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, с писмени отговори, оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението за наличие на
задължение на застрахователя за заплащане на процесната сума. Твърди, че не е
обвързан от осъдителните петитуми на решението по НОХД №667/2017г. по отношение
на присъдените в полза на ищеца суми. Застрахонателят не дължи сума по-голяма
от тази, която дължи деликвента – К.П.П..
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото
лице поради липса на предпазен колан. При използването на обезопасителен колан
от страна на В. И. Д. пострадалото лице нямало да претърпи описаните телесни
увреждания. Твърди съпричиняване на произшествието и с оглед обстоятелството,
че пострадалата доброволно се е качила в л.а управляван от неправоспособен
водач. Описаното поведение на пострадалата обосновава ивзод за съпричиняване в
размер над 50%, с който размерът на обезщетението за вреди следва да бъде
намален.
Оспорва обстоятелството за наличие на близки отношения между ищеца и
пострадалото лице, тъй като същите от години не живеят заедно. Оспорва и
размера на претендираното обезщетение като прекомерен, с оглед принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и
неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за
ищеца. Твърди, че не дължи сумите, представляващи присъдени в наказателното
производство разноски, тъй като същите излизат извън обема на отговорността на
застрахователя.
Оспорва и началната дата, от която следва да се присъди
обезщетението за забавено плащане. Твърди, че приложение намират разпоредбите
на чл. 380, 429 и 497 от КЗ.
По същество моли съда да отхвърли исковете като
неоснователи и да му присъди направените по делото разноски.
С определение №295/11.09.2018г., на основание чл.219 от ГПК, като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирана К.П.П..
С писмено становище и в съдебно заседание третото лице оспорва предявените
искове. Не оспорва наличието на влязла в сила присъда по НОХД №157/2016г. на ОС
– Търговище. Оспорва наличието на основание за ангажиране отговорността на
ответника за заплащане на претендираните суми, а именно валидна застраховка
Гражанска отговорност. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата,
тъй като същата е била без предпазен колан към момента на настъпване на
произшествието и се е качила в автомобила съзнавайки, че същия се управляна от
неправоспособно лице. Оспорва размера на претенцията като завишен. Твърди, че с
оглед продължителната раздяла на ищеца с дъщеря му, същият не е имал близки и
емоционални отношения с нея.
По същество моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че
постановеното от ОС- Търговище решение е валидно и допустимо, поради което
жалбата следва да бъде разгледана по същество.
РЕШЕНИЕ №27/28.03.2019г. по
т.д.№98/2018г. на ОС – Тъговище в частта, с която е отхвърлен предявеният иск
от И.Д.П. срещу Застрахователна компания „Олимпик” АД, Кипър, чрез
„Застрахователна компания Олимпик - клон България” КЧТ, при участие на третото
лице – помагач К.П.П., за заплащане на сумата от 5500лева, представляща
присъдени разноски в наказателното производство по НОХД № 157/2016 година по
описа на ТОС, е влязло в законна сила.
За да бъде осъществен сложния
фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко
кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или
небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.226 от КЗ /отм./ е за
обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на
лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За
нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на
действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.
Съобразно разпоредбата на чл.226 от КЗ
/отм./ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Не е спорно между страните по делото и
от приложеното заверено копие на застрахователна полица /л.68-69/ се установява
наличие на застрахователно правоотношение по полица гражданска отговорност
№BG/28/*********/65 в ЗК „Олимпик” АД, Кипър, чрез „Застрахователна компания
Олимпик - клон България” КЧТ, към датата на застрахователното събитие –
04.04.2016г., за МПС л.а.”Рено Сафран” с ДК №Т 2715 КТ, с което е причинено
ПТП, поради което ответникът е надлежно легитимиран да отговаря за предявените
спрямо него искове.
Обстоятелствата от фактическия състав
на престъплението /противоправност и вреди, вкл. вина на водача/, са установени
с влязъл в сила съдебен акт, постановен по НОХД №157/2016г. на ОС -
Търговище. Със същото в полза на ищеца
са присъдени неимуществени вреди за претърпените болки и страдания от загубата
на дъщеря му – В. Д. в общ размер на 70 000лв., разпределени по
35 000лв. между всеки един от деликвентите – П.Х. П. и К.П.П., причинили
вредоностия резултат при условията на независимо съпричиняване, на основание
чл.45 от ЗЗД.
Предявените искове с правно основание
чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД са допустими, съобразно разясненията дадени
в ТР №2/2012г. на ОСТК на ВКС. Още повече, че от твърденията на ищеца и
извършената в о.с.з. на 26.03.2019г. служебна справка с оригинала на издадените
в негова полза изпълнителни листи се установява, че същият не е пристъпил към
принудително събиране на присъдените му по НОХД №157/2016г. на ОС – Търговище
суми за обезщетение. По делото не са наведени и твърдения за заплащането им от
осъдените деликвенти.
Спорни пред настоящата инстанция са
въведените в жалбата твърдения относно: размера на присъденото обезщетение,
като прекомерно завишен и противоречащ
на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД; за липса на определен размер на същото от
съда, разглеждащ иска за отговорността на застрахователя; за размера на
съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалото лице, който следва да
бъде увеличен, както и за обема на отговорността на застрахователя, който следва
да бъде ограничен до размера на дължимото от единия от деликвентите
обезщетение, тъй като същият не може да дължи повече от прекия причинител на
вредата.
При отговора на така поставените
въпроси, съдът намира, че доколкото предмет на настоящото производство е иск за
присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца вреди – болки и страдания от
загубата на дъщеря му В. Д., които са предмет на влязлото в сила решение по
предявените граждански искове в НОХД №157/2016г. на ОС – Търговище с правно
основание чл.45 от ЗЗД, приложение намират разрешенията дадени в т.1 от ТР
№1/2014г. на ОСТК на ВКС, според които в производството по пряк иск с правно
основание чл.226 от КЗ /отм./ обемът на отговорността на застрахователя е
ограничен до размера на присъденото обезщетение по иска с правно основание
чл.45 от ЗЗД, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в
застрахователния договор. Така и решения по т.д.№544/14, 1 т.о. и по
т.д.№114/10г. на ВКС, 2 т.о.
Съдът намира, че застрахователят по застраховка
Гражданска отговорност, спрямо когото е предявен иска, отговаря за пълния
размер на вредите, до размера на застрахователната сума, независимо от приноса
на застрахования при него деликвент. Въпросът в каква степен двамата деликвенти
са допринесли за настъпване на произшествието и непозволеното увреждане е
ирелевантен при предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, респ. по иска с
правно основание чл.226 от КЗ /отм./. Разпределението на отговорността на
извършителите спрямо пострадалото лице е извън предмета на този спор /така и
решение по т.д.№1497/2018г. ВКС, 1 т.о/.
С оглед на горното съдът намира, че
предявеният иск за заплащане на сумата от 70 000лв., представляваща общия
размер на присъденото в полза на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, по предявените от него граждански искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, в производството по НОХД №157/2016г. на ОС – Търговище, при отчитане
съпричиняването на пострадалото лице изразяващо се в съзнателно качване в
автомобил управляван от неправоспособен водач е основателен до този размер.
За пълнота на изложението съдът
намира, че определеният в наказателното производство общ размер на
обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от загубата на дъщеря
му В. Д. е справедлив и съобразен с изискванията на чл.52 от ЗЗД, по следните
съображения:
На първо място, релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат, т.е. само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди.
В настоящия случай, от заключението по
допуснатата съдебно – автотехническа експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, се установява по
безспорен начин обстоятелството, че към момента на настъпване на произшествието
пострадалата В. Д. е била без предпазен колан, а автомобилът е разполагал с
такива за всички пътници в купето. Установява се още, че при поставянето му,
биха се предотвратили част от уврежданията, както и изпадането на лицето от
автомобила. Същевременно вещите лица посочват, че с оглед трансформациите на
автомобила, дори при поставен колан би могло да се стигне до летален изход, тъй
като той предпазва основно при челен сблъсък, а в случая е налице странично
обръщане /о.с.з. от 26.03.2018г./.
Съдът намира, че установеното от
вещите лица не е достатъчно да обоснове извод за наличие на съпричиняване на
вредите от пострадалото лице, вследствие на липсата на предпазен колан, тъй
като липсват категорични доказателства за причинната връзка между поведението
на пострадалата и настъпването на смъртта /така и решение по т.д.№3806/14г. на
ВКС, 2 т.о./.
С оглед на горното
съдът намира, че направеното от ответника възражение за съпричиняване на
произшествието от пострадалата поради липса на предпазен колан е неоснователно.
Изискването
на чл.52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за претърпените от
ищеца И.Д.П. неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретно и обективно
настъпили обстоятелства.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели – С. М. П. и Д. Д. И., които съдът кредитира като обективни и
безпристрастни, се установява, че независимо, че И.Д.П. е живеел от години в
Италия и се е разделил с майката на В., той е поддържал поС.но контакт с дъщеря
си – по телефона и вайбър, изпращал е пари за издръжката и винаги, когато се е
прибирал в България, три-четири пъти в годината, са прекарвали времето си
заедно. Имал е намерение да я вземе при себе си, след като завърши, но са се
отказали заради майката на детето.
Установява се още, че ищецът изживява тежко смъртта на детето си, защото
са били близки, като всеки баща.
При
определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП 4/68г
по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, а именно установените близки отношения между
родителя и детето, придължилия контакт между тях и след раздялата, както и
тежкото изживяване на загубата.
С
оглед на изложеното съдът намира, че вследствие на произшествието ищецът е
претърпял болки и страдания със силен интензитет от загубата на дъщеря си,
поради което и съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите
обезщетение следва да се определи в размер достатъчен за компенсацията им, а
именно 100 000 лв.
Този
размер следва да бъде редуциран до 70 000лв., съответно на участието на
пострадалото лице в съпричиняването, а именно качила се е и се е возила в
автомобил управляван от неправоспособно лице, което следва да бъде определено в
размер на 30%. По този начин е постигнат справедлив баланс между претърпените
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението
да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на ищеца.
Предвид
уважаване на иска за неимуществени вреди, основателен се явява и акцесорния иск
за мораторна лихва, считано от датата на увреждането – 04.04.2016г. до
окончателното му изплащане, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ, отм. /в какъвто
смисъл е и поС.ната практика на ВКС, изразена в решение № 45/15.04.09г. по т.д.
№ 525/08 г. на ВКС-ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК и
решение №594/17.10.06г. по т.д. №192/06г. на ВКС-ТК; решение №6/28.01.2011г. по
т.д.№705/2009г., ІІ т.о. на ВКС/.
Приложението
на разпоредбите на отменение КЗ по отношение правната квалификация и началния
момент на дължимост на обезщетението на забавено плащане е на основание
параграф 22 от ПЗРНКЗ /ДВ, бр.102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./.
Предвид
съвпадане изводите на двете инстанции, решението на ОС- Търговище следва да
бъде потвърдено.
Предвид
липсата на доказателства за направени разноски, такива не следва да бъдат
присъждани в настоящото производство.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №27/28.03.2019г. по т.д.№98/2018г. на ОС – Търговище в
частта, с която ЗК „Олимпик” АД, Кипър, с адрес на управление гр. Никозия, ул.
„Агапинорос и Макариу III, № 2 регистрирано в Търговския и фирмен регистър на
Р. Кипър под № 71103, представлявано от К. К. Г. и Д. Г. А. чрез
„Застрахователна компания Олимпик - клон България” КЧТ, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Гоце Делчев” № 142-142А, е осъдено да
заплати на И.Д.П., ЕГН ********** ***
сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди - душевни болки и страдания, в резултат на настъпилата смърт на дъщеря му
В. И. Д. вследствие на ПТП, настъпило на 04.04.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на увреждането – 04.04.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл.226 от КЗ /отм./ във връзка с § 22. от
КЗ, в сила от 01.01.2016 година във вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на третото лице – помагач К.П.П., ЕГН **********
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен
срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ
№27/28.03.2019г. по т.д.№98/2018г. на ОС – Търговище в останалата му част е
влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: