№ 131
гр. Варна, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110102922 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. В. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, *********** срещу Община Варна, с адрес гр.
Варна, бул. „Осми Приморски Полк“ № 43, с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на поземлен
имот с идентификатор ******* по КК и КР на гр. Варна, с площ от 1690 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, СО „Б.“, при граници: имоти с идентификатори
***********.
В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно АОС № ***** от
19.07.2021г., рег. ***, досие *****, Община Варна е собственик на
гореописания недвижим имот с вписано правно основание чл.2, ал.1, т.7 от
ЗОС, без да са посочени конкретни основания за актуване на имота като
частна общинска собственост. Ищецът твърди, че на основание проведена
процедура по пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и наследяване по закон е
собственик на поземлен имот ***********, който граничи с процесния.
Излага още, че през 1977г. на баща му В.Д. К. било предоставено право на
ползване върху 1000 кв.м. хавра, включваща освен целия имот с
идентификатор *********** и част от процесния *******, като другата част
била предоставена за ползване на друг ползвател, който не упражнявал
1
предоставеното му право и по уговорка с него бащата на ищеца обработвал
целия имот с идентификатор *******. След смъртта на В.Д. К. през 1987г.
наследниците му – ищеца и майка му Н.П. К.а продължили да ползват имота.
След влизане в сила на ЗСПЗЗ по реда на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
заплатили предоставената им за ползване земя и придобили право на
собственост върху нея. Майката на ищеца му дарила своята част от имота.
Ищецът твърди, че правото му на собственост е удостоверено с нот. акт **, т.
**, дело № ****/****г. на нотариус при ВРС. Впоследствие площта на
предоставения за ползване имот била редуцирана и по действаща кадастрална
карта била в размер на 624 кв.м. Непосредствено след прекратяване на
предоставеното право на ползване върху процесния имот ******* ищецът
установил фактическа власт върху същия с намерение за своене. Владението
продължавало от 1991г. до настоящия момент без прекъсване и без някой да
го оспорва или да му пречи. Изразявало се в ползване, обработване и
облагородяване на имота, декларирането му като собствен, заплащане на
данъци и такса смет. Ищецът събирал и продукция от имота и направил в
него подобрения – кладенец, циментова пътека, огради, трайни насаждения.
Тъй като през 2000г. имотът бил включен в урбанизираната територия на с.о.
„Б. С.“, същият загубил земеделския си характер. По заявление на наследници
на И.С.Т. било постановено Решение № 600/23.03.1999г. на ПК-Варна /с
конститутивно действие/ за възстановяване на правото на собственост върху
имоти, представляващи част от имот № 30 по плана на старите имотни
граници на м. „Б.-С.“ от 1997г., в които се включвал и процесният. Ищецът
твърди, че наследниците, подали заявлението, не са идвали в района и не са
правили опити да влязат в имота или да установят владение върху него. През
2021г. ищецът предприел действия за снабдяване с нотариален акт за
собственост върху поземлен имот ******* по обстоятелствена проверка, като
подал и изискуемото заявление в Община Варна. В отговор на искането
Община Варна съставила гореописания акт за общинска собственост, въз
основа на което била вписана като собственик на имота в кадастралната карта.
Ищецът оспорва правото на собственост на Община Варна и актуването на
процесния имот.
В законоустановения срок от ответната страна е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с която оспорва предявения иск като
неоснователен. Не се оспорва правния интерес на ищеца от водене на
2
отрицателния установителен иск. Твърди се, че процесният имот попада в
територия по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е в границите на с.о. „Б.-С.“, поради
което правото на собственост на Общината е възникнало по силата на закона
и е без значение към кой момент е съставен акта за частна общинска
собственост.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност **, т. **, дело № ****/****г. на нотариус при ВРС Илиана
Маджунова И. В. К. е признат за собственик върху място с пространство от
600 кв.м. ид.ч., цялото от 936 кв.м., съставляващо имот пл. №**** по плана
на гр. Варна, зона за земеделско ползване, местност „Б.-С.“, от което място
150 кв.м. ид.ч. е придобил на основание пар.4ам ал.1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а
останалите 450 кв.м. ид.ч. чрез дарение от майка си Н.П. К.а.
Видно от удостоверение за наследници от 07.03.2022г. В.Д. К. е
починал на 21.06.1987г. и е оставил за наследници Н.П. К.а /съпруга/ и И. В.
К. /син/.
Видно от протокол № 5-БЦ/21.04.2021г. И. В. К. в качеството му на
собственик на новообразуван поземлен имот по ПНИ на с.о. „Б.-С.“ е въведен
във владение на имот № ****, кад. Район **** с площ от 624 кв.м.
Представено от ищеца е удостоверение от 16.08.2021г., издадено от
Община Варна във връзка с подадено заявление И. В. К. И. В. К. за
обстоятелствена проверка и признаване право на собственост. Съгласно
удостоверението за посочения в молба-декларация от И. В. К. поземлен имот,
представляващ ПИ с идентификатор ******* по КК и КР на район
„Аспарухово“ гр. Варна, с площ от 1690 кв.м. няма съставен АДС до
01.06.1996г., няма извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ,
ЗПИНМ, ЗТСУ и др., като за същия имот е съставен АОС № *****/2021г. Във
връзка с извършено уведомяване по АПК по заявлението намя постъпили
молби, жалби и становища. Издадено е удостоверение от „Местни данъци“,
3
че ПИ с идентификатор ******* е деклариран от И. В. К., като по партидата
на имота няма неплатени задължения. Във връзка с установяване на
постъпили реституционни претенции по ЗСПЗЗ е представено решение № 600
от 23.03.1999г. на ПК-Варна за признато право на собственост на наследници
на И.С.Т. по заявление № 50543/1992г. ПИ с идентификатор ******* по КККР
ба район „Аспарухово“ гр. Варна, с.о. „Б.-С.“ е с площ от 1691 кв.м., записан
на И.С.Т. /за ½ ид.ч. от правото на собственост/ и на неидентифициран
собственик /за ½ ид.ч. от правото на собственост/. ПИ ****.3063 по ПНИ на
м. „Б.-С.“ е площ от 1691 кв.м., записан на И.С.Т. /за ½ ид.ч. от правото на
собственост/ и на неидентифициран собственик /за ½ ид.ч. от правото на
собственост/. ПИ **** по КП към ПКП на м. „Б.-С.“ и по КП 1979г. /м.
„Западно от Галата“ с отразена актуализация е с площ 953 кв.м., записан на в.
Д. К., ПИ **** е с площ от 826 кв.м., записан на Симеон Пенче, ПИ 2571 е с
площ 1042 кв.м., записан на Д.С.. Съгласно таблицата за разпределени на
площите към ПНИ по ПКП стар имот № 55 е записан на И.С.Т. и стар имот №
56 е записан на неидентифициран собственик, без посочени заявления и
документ. Към настоящия момент няма одобрен ПУП-ПУТР за територията.
За територията, в която е имотът, по вид – урбанизирана, има одобрени КККР
със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД н аАГКК-София, с интегриран
ПНИ в нея.
Представен от ответника е Акт № ***** за частна общинска
собственост, съставен на 12.07.2019г. за поземлен имот с идентификатор
******* с площ от 1690 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о. „Б.-С. “ и
преписката във връзка с издаването му.
С решение № 600 от 23.03.1999г. на ПК-Варна е признато правото на
собственост на наследниците на И.С.Т. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на няколко ниви, като четири от тях попадат в части от имоти
по плана на стари имотни граници на м. „Б.-С.“ /“Топузлука“/ - а именно в
имот № 30 и имот № 52. Представена е и преписката по издаването на
решението.
От назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установяват
следните обстоятелства:
По отношение на процесния имот са действали КП от 1979г., където
4
обследваните имоти са **** с площ от 949 кв.м., записан на в. Д. К., **** с
площ от 836 кв.м., записан на С.П., 2571 с площ от 1042 кв.м., записан на
Р.К.С. и 2575 с площ от 697 кв.м., записан на Д.С. /имотите са отразени на
комбинирана скица № 1 към експертизата/. По КП от 1996 г. /идентичен на
КП (ПКП)/м.12.1997г./имотите са **** с площ от 955 кв.м., записан на в. Д.
К., **** с площ от 826 кв.м., записан на С.П., 2571 с площ от 1042 кв.м.,
записан на Р.К.С. и 2575 с площ от 705 кв.м., записан на Д.С. /отразени на
комбинирана скица № 2 към експертизата/. И в двата плана в имот **** има
отразен един кладенец и три сгради. По плана за старите имотни граници
(комб)/м.12.1997г. обследваните имоти са имот 55 с площ от 11577 кв.м.,
записан на И.С.Т. и имот 56 с площ от 9013 кв.м., записан на
неидентифициран собственик / отразени на комбинирана скица № 3 към
експертизата/. По ПНИ от 2012г./окончателен имотите са имот *********** с
площ от 624 кв.м., записан на И. В. К., имот *****.****.**** с площ от 591
кв.м., записан на С.П. Х. и имот ******* с площ от 1690 кв.м., записан на
неустановен собственик /отразени на комбинирана скица № 4 към
експертизата/. Между границите на процесния имот ******* по ПНИ/2012г. и
по КККР/2022г/. съществува пълно съответствие по граници и площ, т.е.
налице е идентичност. По КККР/2008г. /начален и сегашен вид/ процесният
имот ******* е с площ от 1690 кв.м., първоначално записан на неустановен
собственик, а впоследствие записан на Обшина Варна (на основание НА
28/15.06.1994г. /отразен на комбинирана скица № 5 към експертизата/.
Процесният имот ******* с площ от 1690 кв.м. по КККР е с
принадлежност към терен по пар.4, представляващ селищно образувание „Б.-
С.“, чиято територия е урбанизирана /по смисъла на чл.7 от ЗУТ/ и там
възстановяването на бившата собственост става по ред, описан в чл.28 и сл.
от ППЗСПЗЗ, а именно чрез създаване на ПСИГ и изработен въз основа на
него ПНИ, а не въз основа на карта на възстановими на терена стари реални
граници. Има запазени материали по чл.18б, ал.1 от ППЗСПЗЗ, т.е. има карта
на възстановими на терена стари реални граници, но там имотите са с
принадлежност към земеделски и/или горски територии, т.е. неотносима е
към настоящия казус.
Няма категорични данни, че земята в сегашната територия н апроцесния
имот 3063 е била включвана в ТКЗС или ДЗС. Няма и данни да е била
включена в ДПФ, но държавата се е считала за неин собственик, тъй като я е
5
раздавала на множество лица за безвъзмездно ползване.
При влизане в сила на ЗСПЗЗ земята в границите на сегашния процесен
имот 3063 е била със статут „земеделска“ и е попадала в територия,
представляваща „зона за земеделско ползване“.
Земята в границите на сегашния процесен имот 3063 е включена в с.о.
„Б.-С.“ още със създаването на това селищно образувание и обявяването му в
ДВ, бр.59/21.07.2000г. и от тогава представлява урбанизирана територия по
смисъла на чл.7 от ЗУТ.
От огледа на място, извършен на 22.10.2922г. вещото лице е установило,
че имотите в обследваната зона съществуват понастоящем на терен в
границите си по КП (комб)/м.12.1997г. /комбинирана скица №2/. Границите
на процесния имот ******* с площ от 1690 кв.м. по КККР/2022г. попадат
върху следните имоти или части по КП (комб)/м.12.1997г.: върху целия имот
№ 2575 с площ от 705 кв.м.; върху източна част 331 кв.м. от имот № ****,
целия с площ от 955 кв.м.; върйху западна част 212 кв.м. от имот № ****,
целия с площ от 826 кв.м.; върху С.на част 442 кв.м. от имот № 2571, целия с
площ 1042 кв.м.
Огражденията на имот № 2575 с площ от 705 кв.м са както следва:
откъм източната страна полумасивна ограда /телена мрежи на бетонни
колове/, откъм южната страна масивна ограда /бетонови блокчета върху
бетонова основа/, откъм западната страна полумасивна ограда /телена мрежа
на бетонни и друг подпори – тук се осъществява пешеходен и автомобилен
достъп на имота до уличната мрежа чрез две метални ръждясали решетъчни
врати /земята пред и зад тях е тревясала и на места захрастена/, окъм С.ната
страна имота е частично ограден/неограден, като в по-голямата си среда част
е неограден и пространствено свързан с имот № ****. Сгради и строителни
подобрения няма. Има трайни насаждения – 4 череши около 20-год., 2 ореха
около 30-год., 1 голяма череша около 40-год., 1 голяма смокиня около 30-год.,
1 дрян около 20-год., 3 джанки около 20-год. и 22 стари лози около 30-год.
Частта от 331 кв.м. от имот № **** целия с площ от 905 кв.м е оградена
откъм С., изток и юг с полумасивни огради, докато откъм запад няма ограда.
Сгради/постройки в тази част няма. В югоизточния край на тази част има
изграден кладенец за питейна водас диаметър на отвора 1 м., иззидан е от
циментови кладенчови блокчета, дълбочината му е около 12 мплюс 1 м воден
6
пласт, надземната част е около 0,5 м, има ръчок/въже за снабдяване с вода и
метален капак. Трайните насаждения в тази част са 1 голям бор около 30-год.,
1 бадем около 25-год., 1 вишна около 10-год., 1 орех около 20-год., 1 джанка
около 10-год., 1 слива около 8-год., 6 малки череши около 5-год. и 3 големи
череши около 25-год.
Частта от 212 кв.м. от имот № **** целия с площ от 826 кв.м. е
оградена откъм С., запад и юг с полумасивни огради, а откъм изток няма
ограда. Сгради и строителни подобрения няма. Трайните насаждения са
множество лози в добро състояние и няколко плодни дървета в добро
състояние.
Частта от 442 кв.м. от имот № 2571 целия с площ 1042 кв.м. е оградена
откъм запад, С. и изток с полумасивни огради, а откъм юг няма ограда.
Сгради и строителни подобрения няма. Трайните насаждения са 1 райска
ябълка около 10-год., 4 праскови около 8-год., 3 ябълки около 15-год., 1
круша около 15-год., 2 череши около 20-год., 5 аронии около 4-год., 1
мушмула около 12-год., 1 смокиня около 10-год. и 3 асми около 30-год.
Освен подаденото заявление по чл.11 от ЗСПЗЗ с вх. №
50543/02.06.1991г. на И.С.Т. за възстановяване на бивша негова собственост
има подадено и заявление от Е.А.Т., като наследник на И.С.Т. и заявление от
И.А.Т., като наследник на А.И.Т..
Всичките 10 имота, описани в решение № 600 от 23.03.1999г. на ПК-
Варна по заявление с вх. № 50543/02.06.1991г. на И.С.Т. са неотносими по
казуса и никой от тях не е идентичен на обследвания стар имот № 55,
идентифициран с ПСИГ/м.12.1997г. на наследници на И.С.Т. /6 от имотите са
с принадлежност ктм с.о. „Б.-юг“, а четири са с принадлежност към С.О. „Б.-
С., но са части от стари имот № 30 и № 52/.
Процесният имот № 3063 с площ от 1690 кв.м. по КККР не се съдържа в
предходните планове, но пренесен с границите си там, той попада в
обследваната зона и се ситуира върху части на имоти по тези планове,
включително върху два стари имота по ПСИГ/м.12.1997г, а именно стар имот
№ 55, идентифициран на наследници на И.С.Т., а другия стар № 56 с
неидентифициран собственик.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели на страната на ищеца Д.Ц. И Д.Ц.. Съдът кредитира показанията на
7
свидетелите като еднопосочни, вътрешнонепротиворечиви и съответстващи
на останалия събран по делото доказателствен материал. И двамата имат
преки впечатления, тъй като многократно са посещавали имота. От
показанията им се установява, че ищецът бил собственик на имота, за който
имал документ за 600 кв.м., но той бил по-голям. Поради липса на интерес от
съседи след 1990-1991г. започнал да обработва и съседните места на юг и на
изток от неговото. Обработвал съседния имот, засадил череши, орехи, лозе,
зеленчуци. Изкопал кладенец през 1991г. и засадил бор до него, за което
лично му помогнал св. Ц.. От пътя до най-вътрешната част на имота, където
бил кладенеца, имало бетонова пътека. Ежегодно ищецът садял там домати,
краставици, тиквички и чери домати, за които св. Ц.а му давала разсад. Всяка
година свидетелите ходели в имота да берат череши. Не били чували никой да
е имал претенции за имота, а ищецът заявява, че е негов.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест при
отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича неговото право на собственост, а ответникът
следва да докаже съществуването на своето право на собственост върху
имота.
От ответника не е направено възражение за липса на правен интерес за
ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, но
доколкото съдът следи служебно за същия следва да се изложат съображения
по допустимостта на иска.
Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот по силата на
давностно владение. Съдът намира, че това обстоятелство по принцип е
достатъчно да обоснове правния интерес на ищцата от водене на настоящия
иск, предвид че правата му на собственост няма да се установяват със сила на
пресъдено нещо, а само доколкото водят на извода, че за него е налице едно
защитимо право, което е застрашено. Особеността в конкретния случай касае
принципната възможност да придобие имота по давност с оглед актуването на
имота като общински и ограниченията за придобиване по давност, въведени с
мораториума по пар.1 от ЗИД на ЗС. Именно посочените ограничения
8
обуславят правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск срещу общината, предвид че до отричане със сила на
пресъдено нещо на собствеността на общината, ищецът не може да се позове
на изтекла в негова полза придобивна давност въпреки упражняваното
трайно, явно и непрекъснато владение върху имота с намерение за своене в
изискуемия от закона давностен срок. Следва да се има предвид че
ангажираните от ищеца доказателства са достатъчни да обосноват правния му
интерес, предвид че с е установи от писмените доказателства, че ищецът е
декларирал имота като свой и е заплащал данъчните задължения по
отношение за същия, инициирал е процедура за признаването му за
собственик по обтоятелствена проверка, а от показанията на свидетелите,
които са еднопосочни и съответни до голяма степен на експертизата се
установява, че ищецът е обработвал и подобрявал имота /или поне части от
него/ в продължение на около 30-години.
Установи се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че
процесният имот попада в територия, която до м.05.2000г. е била с със статут
на „земеделска“, а след този момент – на „урбанизирана“. По делото липсват
данни, нито вещото лице е открило такива, за внасяне на процесния имот в
ТКЗС/ДЗС, нито за предоставянето му за ползване по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
От данните на експертизата обаче се установява, че процесният имот е бил
заявен за възстановяване, като с решение №67/17.05.1993г. на ПК-Варна на
наследници на Кръстина Георгиева Колима е възстановено право на
собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници върху
„нива“ с площ от 6,600 дка, находяща се в терен по пар.4 на гр. Варна, м.
„П.“, която по КП/1983г. включва в себе си множество имоти, включително
имот 124, който съгласно данни от експертизата съответства на процесния ПИ
102 по КП/2000г. Доколкото решението на поземлената комисия е
постановено преди изменението на пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68 от
30.07.1999 г., то има конститутивно действие за правото на собственост, ако в
самото решения имотът е индивидуализиран по кадастралния план на
местността. Съгласно констатациите на заключението на вещото лице
възстановената нива е индивидуализирана по КП/1983г. и включва в себе си и
имот 124 по същия план, който от своя страна съответства на процесния.
Изложените съображения налагат извода, че реституционната процедура е
приключила и имотът може да бъде придобиван по давност. В този смисъл за
9
ищцата е налице принципната възможност да го придобие.
Ответникът от своя страна се легитимира като собственик по силата на
издаден АОС, като навежда твърдения, че собствеността върху имота е
придобита от Община Варна по силата на закона, без да посочва норма от
закона или фактически обстоятелства, от които може да се направи извод за
конкретното придобивното основание, на което се позовава.
В самия Акт за общинска собственост не е посочено придобивно
основание извън общата разпоредба на чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС. Съгласно
посочената норма земеделската земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата, е общинска собственост. Актът за общинска
държавна собственост няма правопораждащо действие по отношение правото
на собственост на Община, а само констативен характер, при това само,
когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание -
в този смисъл Решение № 15 от 19.02.2016г. по гр.д. № 4705/2015г. на ВКС, II
г.о. Както се посочи, в настоящия случай конкретно основание за актуване на
имота като общински липсва. Доколкото АОС е оспорен от ищеца, в тежест
на ответника е да посочи фактическото правно основание за придобиване на
имота и да го докаже при пълно и главно доказване. Нещо повече, в тежест на
ответната страна съобразно разясненията в т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013г. ба
ОСГТК е да изчерпи всички основание, на които правото на собственост е
могло да се породи.
В настоящия случай ответната страна не посочи конкретно придобивно
основание извън общо заявеното „по силата на закона“ и не ангажира
доказателства за придобиване на правото на собственост по отношение на
процесния имот, извън акта за общинска собственост. Недопустимо би било
съдът да излиза извън рамките на търсената защита и служебно да разглежда
ненаведени от ответника фактически твърдения, като извърши преценка дали
са се осъществили всички възможни придобивни основания в полза на
общината по силата на закона.
В този смисъл доколкото АОС се оспорва от ищеца и ответната страна
не е ангажирала други доказателства в настоящото производство, че е
собственик на имота на твърдяното правно основание, предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
10
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
375,16 лева за платена държавна такса, 20 лева такса за заверени преписи от
исковата молба за вписване, 37,52 лева – платена такса за вписване на ИМ,
900 лева за депозит за вещо лице и 2300 лева за платено адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение И. В. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ***********, че Община Варна, БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк“ № 43 не е
собственик на поземлен имот с идентификатор ******* по КК и КР на гр.
Варна, с площ от 1690 кв.м., находящ се в гр. Варна, СО „Б.“, при граници:
имоти с идентификатори ***********, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Варна, бул.
„Осми Приморски Полк“ № 43 да заплати на И. В. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, *********** сумата от 3632,68 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11