Решение по дело №1172/2015 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА, 26.10.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VIІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 15.10.2015 г., в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С.Р., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1172 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба вх. №5396/ 08.04.2015 г. от М.Г.Д. с ЕГН ********** *** против Д.Д.Г. с ЕГН ********** ***.

    Ищецът твърди,че на 01.05.2014 г. бил в дома си в с.П..В селото се провеждал традиционния годишен събор.Към 20 ч. в двора,ритайки портата с крак,влязъл ответникът,гол до кръста и в явно нетрезво състояние. Започнал да псува вулгарно и да се заканва.Синът на ищеца го пресрещнал,ответникът го блъснал.Ищецът се отправил към него,за да го успокои.Ответникът обаче го хванал с двете ръце за лявата му ръка и рамото и го блъснал.Ищецът паднал,при което си ударил дясното коляно.Почувствал силна болка,не могъл да се изправи.С линейка бил откаран в Спешното отделение на МБАЛ”Христо Ботев” гр.Враца.Там установили,че имал счупена капачка и го настанили в Ортопедичното отделение.На следващия ден му била направена операция,с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на патела.Била му поставена гипсова имобилизация за 28 дни.

    Следващите три месеца,болките и страданията на ищеца били много силни.След изписването,ищецът бил на легло и не могъл да се обслужва самостоятелно,разчитал на съпруга и близки.И към настоящия момент изпитвал силни болки при придвижване.Влияние оказвали и атмосферните условия. Ограничил се обемът на движенията,ищецът не можел да сгъва и разгъва докрай крака си.Което се отразявало и на психиката му,съмнявал се,че пълно възстановяване е възможно.

По нохд №1636/2014 г. на ВРС,ответникът се бил признал за виновен и бил сключил споразумение,одобрено от Съда.

Ищецът иска репариране на причинените неимуществени вреди/болки,страдания и неприятни изживявания/,а именно ответникът да му заплати 15 000 лв. обезщетение,ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Претендират се и разноските по делото.

    Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

    След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.Ответникът е представил писмен отговор.Оспорва иска за неимуществени вреди по размер/същият бил прекомерно/десеткратно/ завишен,несъответстващ на изискването за справедливост при определянето му/.Не смята и че ищецът бил претърпял заявените болки и страдания.Възразява и за съпричиняване, ищецът бил предизвикал конфликтната ситуация,също основание размерът да бъде намален.

    Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:

    В с.з. на 11.02.2015 г. по нохд №1636/2014 г. на ВРС е било одобрено споразумение между ВРП и ответника,с което ответникът се е признал за виновен в това,че на 01.05.2014 г. в с.П. ул.”Р.”№7,като е хванал с двете ръце за лявата ръка и рамото ищеца и го е блъснал, му е причинил средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на дясно колянно капаче,довело до трайно затруднение на движенията на крайника,поради което му е било наложено наказание ”лишаване от свобода”,чието изтърпяване е било отложено за срок от 3 г..

    Горното е видно от приложеното нохд.

    На датата/събор на селото/,синът на ищеца се е черпел /с алкохол/ с ответника в дома на неговата баба.В един момент възниква конфликт,при който ответникът удря сина. Последният отива в дома на баща си.Бабата на ответника се притеснява и се налага да бъде закарана на лекар. Афектиран,ответникът проследява сина.В дома си,ищецът е под навес пред къщата.Става да посрещне ответникът и да омиротвори ситуацията.При което е блъснат от него,пада и си удря коляното в циментовия под.Ответникът буйства,като чупи и маса и прозорец.

    Горното е видно от показанията на разпитаните свидетели.

Във връзка със свидетелските показания,следва да се отбележат два момента : Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответника,че бил отишъл само и кротко да обясни,поради заинтересованост и най-вече поради липса на правдоподобност,предвид безспорно установеното невъздържано негово поведение до момента на инцидента.На следващо място,че доводът на ответника за наличие на съпричиняване не намира опора в гласните доказателства. Дори свидетелите на ответника не установяват агресия от страна именно на ищеца,физическа или вербална,дори и в отговор на тази от страна на ответника.Ответникът, следвайки собствените си инстинкти,буквално е нахлул в дома на ищеца/повредил е портата/,непоканен и нежелан,при което ищецът е пострадал,което следва да се приеме непредизвикано.

Счупването на коляното е наложило четири хоспитализации на ищеца.При първата на 02.05.2014 г. е било извършено оперативно наместване с вътрешна фиксация на капачето/вложеният материал е бил изваден при третата на 07.08.2014 г./.Втората и четвъртата съответно на 23.06.2014 г. и на 25.08.2014 г. са се наложили поради оплаквания на ищеца от болка и оток.При тях са били извършени рехабилитационни процедури.

Горното е видно от представените епикризи МБАЛ”Христо Ботев” и ”Вива Медика” гр.Враца.

Оздравителният период е протекъл болезнено за ищеца и обременяващо за неговите близки/компреси,тоалет, раздвижване,придвижване с патерици и с инвалидна количка/.И понастоящем,ищецът не е пълноценен физически, изпитва болки и ограничения/при движение и труд/.

Горното е видно също от свидетелските показания.

Доколкото се касае за възрастен индивид,няма да има пълно възстановяване на функцията на крайника/пълен обем на безболезнени активни и пасивни движения на ставата/.

Горното е видно от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-медицинска експертиза.

    При тези фактически констатации,Съдът намира,че предявеният иск е допустим/като предявен от правен субект с интерес/.

Разгледан по същество,иска се преценява като частично основателен,като доказан по основание и частично по размер.

Съгласно чл.45 от ЗЗД,всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като във всички случаи на непозволено увреждане,вината се предполага до доказване на противното.Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.Тази отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

Съдът приема,че ответникът е осъществил фактическия състав на деликтната отговорност-вследствие противоправно поведение виновно е причинил неимуществени вреди на ищеца,изразяващи се във физически и душевни болки и страдания.

Противоправното поведение и вината на ответника са установени в наказателно производство.Констатациите са задължителни за гражданския съд.

Относно причинната връзка и вредите:

Претърпените в резултат на противоправно поведение вреди представляват парично задължение от непозволено увреждане,което виновният причинител дължи.За причинителят възниква задължение да репарира причинените вреди,считано от датата на причиняването им и без покана /решение №739/26.11.1991 г. по н. дело №636/1991 г. на ВС,ІІІ н.о./.

Неимуществени вреди са налице тогава,когато са накърнени живота или здравето на дадено лице,както и когато има накърнение на привързаността към определени лица.Неимуществени вреди съставляват претърпените физически болки и страдания,не само настоящите,но и бъдещите,душевните страдания или накърняването на доброто име, чест и достойнство,невъзвратимата загуба в резултат на смъртта на член от семейството,моралното страдание от загубата на дете,съпруг,майка,баща и т.н.т./решение №50/ 13.02.1979 г. по н. дело №19/79 г. на ВС,ІІ н.о./.

В случая,Съдът приема,че ищецът е претърпял твърдяните болки и страдания,които имат характер на неимуществени вреди.На ищеца е била причинена телесна повреда,която е била лекувана в болезнен и травмиращ процес.Деянието на ответника е довело до трайно и безвъзвратно влошаване на състоянието на ищеца.

Поради естеството си,неимуществените вреди са неизмерими с пари,затова размерът на следващото се за тях обезщетение,както и кръгът на лицата,които имат право на обезщетение,се определят на принципа на справедливостта. Понятието ”справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие.То е свързано с преценката на редица конкретни,обективно съществуващи обстоятелства,които се имат предвид от Съда при определяне размера на обезщетението.Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането,начинът на извършването му, обстоятелствата,при които е извършено,настъпилият вредоносен резултат,възрастта на увредения,общественото му положение.Правилното прилагане на Закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетен пострадалия едва след като се установи,че действително е претърпял такива вреди.

Съдът съобразява,че с поведението си/с елементи на хулиганство/ млад човек е причинил на доста по-възрастен и улегнал болки,с немалки интензитет и продължителност,и в крайна сметка-трайно/и безвъзвратно/ влошаване на физическото му състояние.

Предвид всички установени по делото обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия във фиксирания в исковата молба период,Съдът приема иска за доказан в размер на 7 000 лв..Размерът е съобразен със съдебната практика/например решение от 13.03.2013 г. по гр. дело №71/2013 г. на ВОС/.

По изложените съображения,искът следва да бъде уважен за сумата от 7 000 лв.,а в останалата му част/по размер/-отхвърлен.

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноски по делото /адвокатско възнаграждение от 1 000 лв./,съразмерно уважената част от претенцията на ищеца-466.67 лв..А по сметка на ВРС-280 лв. държавна такса и 80 лв. възнаграждение на вещо лице.

Ответникът е поискал репариране на разноски,съобразно отхвърлената част от претенцията на ищеца.Искането се преценява като неоснователно,при липсата на доказателства за разноски/вкл. в договора за правна помощ не е отбелязано заплащане на уговореното възнаграждение/.

    Водим от горното,Врачанският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

    ОСЪЖДА Д.Д.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Г.Д. с ЕГН ********** *** следните суми:

-7 000 лв.-обезщетение за причинени неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие причинена на 01.05.2014 г. средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на дясно колянно капаче, ведно със законната лихва върху сумата,считано от 01.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата;

    -466.67 лв. деловодни разноски пред настоящата инстанция.

 

 

    ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.

 

 

    ОСЪЖДА Д.Д.Г. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС 280 лв. държавна такса и 80 лв. възнаграждение на вещо лице.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: