Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград, 30.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, на втори
декември през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
и
секретар Павлина Матушева,
като разгледа докладваното от съдия
Пенчева наказателно административен характер дело № 444 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на И.М.Н. против
Наказателно постановление № 19-0367-001120 от 13.08.2018г. на Началника РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик с което на жалбоподателя на осн. чл. 178Д от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 98,
ал.2,т.4 ЗДВП.
Релевират се оплаквания за допуснати
съществени материалноправни и процесуалноправни нарушения при издаване на
наказателното постановление. Сочи, че неточното описание на фактическата обстановка
и невъзпроизвеждането по идентичен начин на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, ограничава правото му на защита. Допуснатите несъответствия в обстоятелствената
част на акта и наказателното постановление при посочване на модела на паркираното
превозно средство, пречи на жалбоподателя да разбере в какво се обвинява,
респективно обосновава извод за несъставомерност
на деянието. Твърди се, че с така извършеното описание на нарушението в
наказателното постановление с посочване на знак Д 2, в зоната на който е
паркиран автомобила не следва да се счита, че е извършено нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП.
Административнонаказващият
орган, в писмено становище, оспорва основателността на жалбата, счита
наказателното постановление за законосъобразно и обосновано и моли да се
потвърди.
Съдът счита, че жалбата е процесуално
допустима- подадена е от легитимирана страна /лице, за което обжалваният акт е
неблагоприятен/, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът намира за установено следното:
На 07.06.2019г. по повод получен чрез
ОДЧ сигнал за паркиран лек автомобил на място, обозначено за паркиране на
инвалиди на ул. „Св. св. Кирил и Методий“, служителите на РУ Велинград мл.
експерт в група „ОП“ при РУ Велинград Г.Г. и мл. полицейски инспектор Г.К.
предприели проверка по сигнала. При пристигане на място установили, че в зоната
на обозначен с пътен знак Д 21, с отбелязана табела за един брой място за
паркиране, е паркиран лек автомобил „Мерцедес‘ с рег. № РА2532КН, собственост
на И.Н..
Автомобилът бил паркиран непосредствено
след знака. Пред него имало паркирани и други автомобили. Знакът бил поставен
след пешеходна пътека. От страна на водача на моторното превозно средство не
бил представен документ, удостоверяващ право да паркира на място обозначено за
инвалиди.
За да констатира извършено по ЗДвП
нарушение, бил извикан мл. автоконтрольор А.У..
На жалбоподателя, на същата дата е
съставен Акт за административно нарушение АА № 241378 за това, че на
07.06.2019г., около 16,30 часа, на ул. „Св. св. Кирил и Методий“ паркира
личното си МПС лек автомобил „Мерцедес С 360“ с рег. № РА2532КН в зоната на
знак Д 21 „инвалид-място за хора с увреждания“, с което е нарушил чл. 98, ал.2,
т.4 ЗДвП.
Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, подписан е от него и му е надлежно връчен. При съставянето му същият
е направил възражения, като е посочил, че инвалидното място е заето от кола със
стикер за инвалид при налично едно място за инвалид.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗДвП са подадени
възражения от Н., с които изразява несъгласие с фактическите и правни
констатации на актосъставителя. Излага тезата, че е паркирал на сводно място на
ул. „Св. св. Кирил и Методий“, в близост до дома си, че разполага с разрешение
за паркиране в зоната и че в деня на нарушението на посоченото в зоната на
знака място е имало паркиран лек автомобил с поставен инвалиден стикер, а
неговия автомобил е паркиран зад него. Прилага снимков материал.
Въз основа на АУАН Серия АА № 241378, е
издадено обжалваното наказателно постановление от Началника на РУ Велинград към
ОДМВР Пазарджик, с което на И.М.Н. на
осн. чл. 178Д ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл. 98,
ал.2, т.4 ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Актът за установяване на административното
нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентен
орган, съгласно т. 1.3 и т. 2.8 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН , във чл.189, ал. 1 и чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и в предвидените от чл. 34 ЗАНН срокове.
При издаването им не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя.
Съдът счита за неоснователни
възраженията на жалбоподателя в тази насока. Неточното посочване, респективно
различното посочване на модела на паркираното превозно средство не представлява
съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за
отмяна. Жалбоподателят е обвинен в това, че паркира МПС лична собственост на
място обозначено със знак Д 21. В акта и в наказателното постановление по
идентичен начин са посочени марката и регистрационния номер на моторното
превозно средство, което е достатъчно за идентифицирането му и позволява на
жалбоподателя да узнае въз основа на кои приети за установени факти се счита
обвинен, за да организира защитата си. Неточното посочване на модела превозно
средство е недостатък в акта и в наказателното постановление, но същият се
счита преодолян на осн. чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
По същите съображения следва да се
счита преодоляно и неточното посочване в наказателното постановление на номера
на знака като Д 2, вместо като Д 21. Отново се касае за техническа грешка и неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че е обвинен в нарушение, което не е извършил,
както и че допуснато несъответствие ограничава правото му на защита. В акта за установяване на административното
нарушение, с което е повдигнато обвинението, словесното посочване на правилото
на знака съответства на цифровото му отразяване. Допуснатата неточност в
наказателното постановление не води до необоснованост в изводите на административнонаказващия
орган за осъществения от Н. състав на нарушение, съобразно възприетите за
осъществили се факти, предвид че при даденото описание на фактите и словесното
посочване на установеното със знак правило за поведение в достатъчна степен е
индивидуализирано нарушението и е гарантирано правото на защита на
жалбоподателя.
Разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5
и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН предвиждат, че АУАН и наказателното
постановление следва да съдържат описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са
били нарушени виновно. В разглеждания казус посочените законови изисквания
относно формата на актовете, с които се образува, респ. финализира,
производството по налагане на административно наказание, са спазени от
актосъставителя и от административнонаказващия орган. Фактическото описание на
нарушението както в АУАН, така и в наказателното постановление, е ясно,
конкретно и изчерпателно, съдържа всички елементи от обективния състав на
нарушението, поради което липсва всякакво основание да се счита, че за
нарушителя може да възникне неяснота в какво точно е обвинен. Посочени са
датата и мястото на извършване на нарушението, както и обективните признаци, от
които е направен извод за съставомерността на деянието, като нарушението е
конкретизирано в степен, позволяваща на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да разбере в какво го обвиняват и
да упражни правото си на защита. Кореспондираща на установеното от фактическа
страна е и дадената правна квалификация на деянието с посочването на чл. 98,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП като нарушена разпоредба, чийто текст е цитиран в
издаденото наказателно постановление за улеснение и яснота на наказания субект.
Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни
увреждания. По делото не се спори относно факта, че Н. не е от кръга лица,
упоменати в горепосочената норма. От показанията на свидетелите У. и К., които
съдът кредитира като логични , последователни и обективни, дадени от позицията
на незаинтересовани от изхода на спора лица, се установи, че И.Н. е паркирал притежавания от него лек
автомобил на място, определено за хора с трайни увреждания. Установи се по
категоричен начин, че мястото е обозначено със съответните, установени от ЗДвП и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, пътни знаци и че водача е
паркирал непосредствено след знака, указващ едно място за паркирани от хора с
трайни увреждания, което той е заел. Останаха недоказани твърденията на Н., че
на мястото е имало паркиран автомобил с инвалиден стикер и той е заел
следващото място. От приложения от него снимков материал не може да се направи
категоричен извод в тази насока. От снимките не се установява къде е поставен
знака, респективно кой автомобил е паркиран след него, нито имало ли е поставен
стикер, разрешаващ паркиране и на кой автомобил. Освен това неясно е къде и
кога точно са направени тези снимки. От друга страна, за твърденията на
жалбоподателя не се представиха други доказателства в подкрепа на неговата
теза.
Че
въпросното паркомясто за лица с трайни увреждания е обозначено по надлежния ред се доказа от приобщените
по делото доказателства - от показанията
на разпитаните свидетели, става ясно, че същото е било обозначено с пътен знак
Д21, който представлява пътен знак със специално предписание по смисъла на чл.
54, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата
/ППЗДвП / и неговото предназначение е именно да указва кои са местата за
паркиране на ППС, обслужващи хора с увреждания /арг. от чл. 55, ал. 10 от
ППЗДвП/. Следва да се отбележи, че
обстоятелството дали знакът е поставен правилно и при спазване на процедурните
правила, е ирелевантно за настоящото производство. При поставен пътен знак,
регулиращ движението, включително и знаци със специално предназначение, какъвто
е Д21, всеки участник в движението е длъжен да се съобрази с него. Ако участник
в движението намира, че даден пътен знак е неправилно поставен, следва да
уведоми компетентните органи за това, но до премахването на знака е длъжен да се
съобразява с него. В конкретния случай жалбоподателят, като водач на МПС, е
могъл да възприеме наличието на пътен знак Д21 и е бил длъжен да се съобрази с
него, но въпреки това не го е сторил. Напускайки паркираното МПС И.Н. е имал
обективна възможност да възприеме знака и
да съобрази поведението си с тях, но не го е сторил, като с това свое деяние е
нарушил въведената с императивната разпоредба на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП
забрана.
Неизлагането от страна на АНО на
съображения защо не приема случая за маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН не представлява съществено процесуално нарушение, което да обуслови
отмяна на наказателното постановление на самостоятелно основание. Това следва
от Тълкувателно решение № 1 от 12 декември 2007 г. на ОСНК на ВКС, в което е
прието, че преценката на административнонаказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Следователно, дори в
наказателното постановление да не са изложени мотиви за приложението на чл.
28 от ЗАНН, съдът разполага с правомощие да обяви случая за маловажен при
наличието на предпоставките за това.
В случая липсват основания за
квалифициране на случая като маловажен. Обстоятелството, че от нарушението е
извършено за първи път не е основание да се приеме, че случаят е маловажен по
смисъла на цитираната разпоредба, тъй
като ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се
квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл.
28 от ЗАНН правен институт. Липсват многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, или пък само едно, но изключително такова, а напротив, случаят е
типичен за нарушенията от този вид и не се различава по степента си на
обществена опасност от останалите от тях.
С оглед на изложеното се налага извод,
че И.Н. е осъществил състава на визираното в чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗАНН
административно нарушение, за което законосъобразно с процесното наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и
че процесният случай не представлява маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.Като
е достигнал до този извод административнонаказващият орган е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да се потвърди.
По изложените съображения, настоящият
състав на Районен съд Велинград:
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 19-0367-001120 от 13.08.2018г. на Началника на РУ Велинград към
ОДМВР Пазарджик с което на И.М.Н., ЕГН **********, на осн. чл. 178Д от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на
чл. 98, ал.2,т.4 ЗДВП.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от връчване на съобщението да страните, че е изготвено, пред
Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
Иванка
Пенчева