Решение по дело №803/2019 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 20 февруари 2020 г.)
Съдия: Тихомир Колев Колев
Дело: 20195540100803
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 21

20. 02. 2020 год. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд  Чирпан, втори състав

На 17. 02. 2020 год.

В публично заседание в състав:

                                         Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ

Секретар:  ДОНКА ВАСИЛЕВА

 Сложи за разглеждане докладваното от  Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ

 Гр. дело номер 803 по описа за 2019 година

 и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.  79 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Ищцовата страна чрез процесуалния си представител изнася в ИМ, че на 05.03.2015г. между „***** ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка ,,В." и А.П.М. бил сключен Договор за кредит № *********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Изнасят още, че съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на ,,*****" ЕООД и била в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В." на интернет страницата на кредитодателя. На посочената страница „В." предоставяли Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „В.". Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те били предоставени па кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.

В процесния случай, на 04.03.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „В." под № *********. В заявката си А.М. заявявал желание да му бъде отпусната сума в размер 350,00 (триста и петдесет лева). Съгласно заявката и условията по договора, сумата по кредита била отпусната чрез паричен превод посредством Изипей АД на 05.03.2015г., за период от 30 дни и с падежна дата 03.04.2015г. Съгласно Специалните условия по договора, уговорената между страните договорна лихва била в размер 0,00% и сумата, която следвало да бъде върната от кредитоискателя на датата на падежа била в размер 350,00лв. Въпреки гореизложеното, г-н М. не изпълнявал задълженията си по договора за кредит, като не погасявал задължението си в срок - при настъпване на падежната дата. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия и във връзка с неизпълнението му, „***** ЕООД (В.) започвал да начислява наказателна лихва върху главницата, формирана чрез надбавяне на наказателен лихвен процент в размер на законовата лихва към уговорения договорен лихвен процент. Отделно, кредиторът изпращал до длъжника и три на брой уведомителни писма във връзка с неизпълнението му, с които го уведомявал за срока на просрочие и размера на задължението му, като съгласно т. 13.5 от Общите условия всяко било с цена 10,00лв. и било за сметка на кредитополучателя. Въпреки това, изпълнение продължавало да липсва.

На 01.02.2018г. 4. ЕООД, в качеството си на цедент били сключили с ищеца Договор за прехвърляне на вземания – цесия Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който прехвърля на цесионера вземанията си срещу г-н А.П.М. по Договор за кредит № *********, които към датата на цесията били в общ размер на 887,15 лева и бил със следната структура:350,00 лева - главница, 507,15лева - наказателна лихва, 30,00лева - стойността на Збр. изпратени напомнителни писма. Структурата и размерът на задължението на г-н М. към датата на цесията били подробно описани в Приложение №1, което било неразделна част от Договора за цесия. Според чл. 26 от Договора за прехвърляне на вземания „***** ЕООД упълномощавал „Кредитреформ България" ЕООД да уведоми длъжника, от името на цедента, за прехвърлянето на вземанията. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника била изпратена препоръчана писмовна пратка, изпратена чрез Български пощи ЕАД, съдържаща Уведомление за цесия. Пратката била изпратена до адреса, посочен от кредитоискателя в договора за кредит. Същата била върната с отметка „Непотърсена". С цел избягване на всякакви бъдещи евентуални оспорвания от страна на ответника, към настоящата искова молба прилагали копие на уведомлението за цесия, което да бъде получено от ответника ведно с останалите книжа по делото. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания, „***** ЕООД предоставили на „Кредитреформ България" ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент неизпълнението на ответника продължавало и липсвало плащане по просроченото му задължение.

Считали, че в полза на „Кредитреформ България" ЕООД се било формирало ликвидно и изискуемо вземане срещу А.М. за следните суми: главница - 350,00лева, наказателна лихва 507,15 лева; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) 30,00лева., като претендирали единствено сума в размер на 350,00 (триста и петдесет лева), представляващи непогасена главница по Договор за кредит № ********* .

Не претендирали цедираните суми за наказателна лихва - 507,15 лева и отписани такси за събиране 30,00лева.

Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди А.П.М., с адрес: с. Й. Г., п.к. ****, ул. Д. № ***, да заплати на „Кредитреформ България" ЕООД следните претендирани суми: 350,00 (триста и петдесет лева) - непогасена главница по Договор за кредит № *********, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на задължението.

Притендират разноски в настоящото производствто, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 (сто и петдесет лева).

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска, не подава отговор в срока .

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и от заключението на вещото лица, прието в съдебно заседание, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представените по делото писмени доказателства, а именно Договор за кредит № *********, безспорно се установява, че между „ 4. „ ЕООД и ответника по делото А.П.М. е бил сключен договор за кредит.

От представените по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено наличието на валидни облигационни правоотношения между страните за визирания в ИМ период от време.

В хода на производството и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК ищцовата страна направи искане съдът да постанови неприсъствено решение.

Съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за да постанови неприсъствено решение следва да са налице следните предпоставки: Първо, следва ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба, на второ място да не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, на трето място на страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и на последно място искът вероятно да е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Видно от нарочно определение от 14.11.2019 г. се установява, че на ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от непредставянето в срок отговор на исковата молба.

Видно от призовка до ответната страна, с която е призована за с.з. се установява, че на същата е разяснено обстоятелството, че при неявяване в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането й в нейно отсъствие може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.

От представените писмени доказателства се установи, че искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предвид изхода на настоящото производство съдът счита, че следва да уважи претенцията на ищцовата страна за възлагане на направените по делото разноски на ответника.

 

Водим от горното и и на основание чл.  79 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, съдът

                           Р   Е   Ш   И :

ОСЪЖДА ответника А.П.М. ***, да заплати на ищеца „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Шандор Петьофи № 10, управител Радослав Велчев сумата в размер на 350,00 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит № *********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ – 09.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението

ОСЪЖДА А.П.М. да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 200,00 лв.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: