р е ш е н и е
№
гр.
Плевен, 16.05.2019 г.
в името на народа
плевенски
окръжен съд, гражданско отделение, в
откритото заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Жанета
Димитрова
при секретаря десислава гюзелева
при прокурора
като разгледа докладваното от съдията Жанета Димитрова гражданско дело № 617 по описа на съда за 2018
г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Постъпила е искова молба от ЗКПУ „***“, гр. Пордим, представлявано от
председателя И.В.чрез пълномощника му адвокат И.М. от ПАК против А.Ц.П. ***, с
която са предявени иск за сумата от 28 129,11
лв., представляваща обезщетение за причинени в качеството на бивш
председател на Кооперацията имуществени вреди, констатирани с финансова
ревизия, приключила с ревизионен акт от 31.05.2016 г., поправен с ревизионен
акт от 06.06.2016 г., издадени от ТД на НАП Велико Търново, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 06.06.2016 г. до окончателното й заплащане и
иск за сумата от 6 396,51 лв.,
представляваща лихва за забавено плащане на главницата за периода от 06.06.2016
г. до 31.08.2018 г..
В
исковата молба се твърди, че ответникът е бил председател на Кооперацията –
ищец през периода от 28.09.2009 г. до 02.09.2015 г., през който период е
представлявал Кооперацията и е ръководел текущата й дейност. Твърди се, че с
решение на ОС на Кооперацията, взето на 06.05.2015 г. ответникът е освободен
като председател на Кооперацията и член на УС, но не е освободен от отговорност
за дейността му. Твърди се също, че от ОС на Кооперацията е взело надлежно
решение по чл. 15 ал. 4 т. 15 от ЗК за търсене на имуществена отговорност за
причинените от ответника вреди на Кооперацията. Твърди се, че през 2015 г. е започнала данъчна проверка на
Кооперацията, която е приключила с ревизионен акт №
Р-04001515009608-091-001/31.05.2016 г., поправен с ревизионен акт № Р-040015160968319-083-001/06.06.2016
г., с който са констатирани нарушения на данъчното и счетоводното
законодателство, подробно описани в исковата молба по 35 пункта, които могат да
бъдат групирани, както следва: 1. пункт от 1 – 5 вкл. - невнасяне в срок на
дължим от Кооперацията корпоративен данък за всяка от календарните години през
периода от 2010 г. до 2014 г. вкл., което обусловило начисляване на лихви за
забава, дължими и платени от Кооперацията; 2. пункт от 6 - 33 вкл. - невнасяне на суми по ЗДДС за посочени
в ИМ данъчни периоди от м. май 2010 г. до м. юли 2015 г., което обусловило на
основание чл. 175 от ДОПК във вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ начисляване на лихви за
забава, дължими и платени от Кооперацията; 3. п. 34 - липса на доказателства за
реално извършване на СМР услуги по фактура № 150/27.10.2010 г., издадена от „***“
ЕООД на стойност 25 159 лв. без
ДДС, върху които е начислен ДДС в размер на 5 031,80 лв., както и по
фактура № 327/20.08.2010 г., издадена от „***“ ЕООД на стойност 1 570 лв. без ДДС, непризнаване на
извършените СМР като реални от ревизиращото лице и промяна на финансовия
резултат и дължимия корпоративен данък със сумата от 2 396,15 лв., която сума е платена като дължима от
Кооперацията; 4. п. 35 – неправилно упражнено на право на приспадане на данъчен
кредит за м. октомври 2010 г. по фактура № 150/27.10.2010 г., издадена от „***“
ЕООД в размер на 5 031,80 лв.,
поради което с ревизионния акт Кооперацията е задължена да възстанови тази сума
и същата е платена като дължима от Кооперацията.
В
исковата молба се твърди, че всяко от нарушенията се дължи на бездействие от
страна на ответника в качеството на председател на Кооперацията, като се описва
подробно твърдяното противоправно според ищеца поведение на ответника при
извършване на всяко от конкретните нарушения и се прави извод, че от страна на
ответника са нарушени задълженията му по чл. 26 ал. 2 от ЗК да ръководи
Кооперацията с необходимимата грижа като работодател, който следва да
организира дейността на служителите в Кооперацията по такъв начин, че да се
спазват ЗКПО, ЗДДС, ЗСч и др. закони, да се подават където е необходимо и
съхраняват на данните на Кооперацията, както и да контролира изпълнението на
тази дейност за да осигурява заплащането навреме на дължимите данъци и отчитане на облагаемите доставки. Твърди се
също, че след издаване на резивионния акт Кооперацията е заплатила посочените в
него суми за лихви, корпоративен данък и неправилно приспаднат ДДС, в резултат
на което е формиран общия размер на претърпените от Кооперацията имуществени
вреди в размер на 28 129,11 лв..
Според ищеца изложените по – горе обстоятелства обосновават правният му интерес
да потърси правата си по съдебен ред като предяви иск с правно основание чл. 24
ал. 1 от ЗК и поиска от съда да осъди ответника да му заплати посочените по -
горе парични суми, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника А.Ц.П. чрез пълномощника му адвокат М.П. ***,
в който се оспорва основателността на предявения иск. В отговора се оспорва
твърдението на ищеца за взето надлежно решение от ОС на член - кооператорите в
Кооперацията по чл. 15 ал. 4 т. 15 от ЗК, поради което се оспорва и наличието
на първата предвидена в закона предпоставка за предяваване, респ. уважаване на
иска по чл. 24 ал. 1 вр. чл. 26 от ЗК. Оспорва се възможността на 06.05.2015 г.
от ОС на член-кооператорите да е взето решението по чл. 15 ал. 4 т. 15 от ЗК,
като се твърди, че към този момент ответникът все още е бил председател на
Кооперацията. Оспорва се провеждането на ОС на член - кооператорите в
Кооперацията на 03.06.2018 г., като алтернативно се оспорва същото да е свикано
съгласно изискванията на закона и на същото да са взети решения съгласно посочения
в препис – извлечението от протокола дневен ред. Оспорват се твърденията в
исковата молба за противоправно бездействие на ответника в качеството на
председател на Кооперацията – ищец, като се твърди бездействие на ръководството
на Кооперация към м. юни 2016 г., което не е оспорило законосъобразността на
издадения ревизионен акт, респ. не е защитило в пълна степен интересите на Кооперацията
и е позволило стабилизиране на акта на данъчните органи без да е извършен
съдебен контрол на същия. Ответникът твърди, че при напускане на Кооперацията
не е извършено фактическо предаване и приемане на наличната и водена в
Кооперацията документация, като твърди, че всички необходими документи са били
налични и са останали в Кооперацията. Твърди, че своевременно е заплащал
дължимите задължения на Кооперацията, като към периода на управлението му не е
било налице ликвидно и изискуемо задължение за плащане на данък, а при наличие
на забава на плащания това се е дължало на липса на парични средства в
Кооперацията. Твърди се, че надлежно е внасял дължимия корпоративен данък за
2010 г., 2011 г. и 2013 г., като за 2012 г. и 2014 г. не се е дължал такъв, тъй
като Кооперацията е била на загуба. Твърди, че през периода на управлението му
Кооперацията не е имала данъчни или осигурителни задължения, за което могат да
бъдат представени писмени доказателства – надлежни удостоверения за наличието
или липсата на данъчни задължения, като според него счетоводството на
Кооперацията е водено в съответствие с действащото законодателство и не са
начислявани лихви съгласно ДОПК или ЗКПО. Алтернативно се поддържа, че ако е
налице отговорност на председателя на Кооперацията за вреди, то същата е
солидарна с останалите членове на УС за процесния период и искът е следвало да
бъде насочен срещу всички тях, а не единствено срещу ответника. Според
ответника са налице реално извършени доставки на услуги СМР по посочените в п.
34 и п. 35 от исковата молба фактури, както и налична в Кооперацията надлежна
документация в тази насока, като по нареждане на последващия председател А.Т.А.част
от тази документация е унищожена, а друга част изнесена от архива на
Кооперацията, поради което липсата й не се дължи на негово виновно поведение.
Прави се възражение за правната квалификация на предявения иск по чл. 24 ал. 1
от ЗК, като според него с оглед фактическите твърдения в исковата молба искът е
с правна квалификация чл. 203 ал. 2 пр. 1 от КТ. Алтернативно се прави
възражение и за погасяване на иска по давност.
В с.з. ищецът ЗКПУ „***“, гр.
Пордим чрез пълномощника си адвокат М. поддържа предявения иск. Представя
списък на разноските за сумата от 3 281
лв. за адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение на вещо
лице. В писмените бележки депозирани по делото делото ищецът поддържа изложените
в исковата молба фактически обстоятелства, като счита, че задълженията на
ответника произтичат от разпроредбите на чл. 26 ал. 1 и ал. 2 т. 3 от ЗК и чл.
24 ал. 7 и чл. 27 ал. 3 от Устава на Кооперацията, действал през периода
15.05.2011 г. – 03.09.2015 г.. да представлява и ръководи текущата дейност на
Кооперацията и да отговаря солидарно за причинените вреди. Поддържа се, че в
резултат на издадения след финансовата ревизия ревизионен акт Кооперацията е
била задължена да заплати сумата от 82 942,13
лв., от която: 54 913,02 лв.
– данъци в следствие на променения финансов резултат от допуснатите грешки при
осчетоводяването, която сума не се претендира от Кооперацията по делото, тъй
като е дължима към бюджета; 20 701,16
лв. – начислени лихви за невнесени в срок данъци, която сума се претендира
по делото; 2 396,15 лв. –
дължим корпоративен данък поради непризнати доставки по две фактури, която сума
се претендира по делото и 5 031,80
лв. – начислен за плащане ДДС поради неправилно приспаднат ДДС по фактура с
непризната доставка, която сума се претендира по делото. Поддържа се, че
претендираните суми представлят вреди за Кооперацията, претърпени в резултат на
неизпълнение на задълженията на ответника, в качеството на председател на
Кооперацията, подробно посочени в исковата молба, които не следва да бъдат
преповтаряни. Според ищеца от страна на ответника е налице виновно поведение,
изразяващо се в небрежност и неполагане на дължимата грижа за Кооперацията, тъй
като противоправният резултат е бил предвидим и предотвратим от страна на
ответника.
В с.з. ответникът А.П. чрез
пълномощника си адвокат М.оспорва изцяло предявения иск. Представя списък на
разноските за сумата от 2 040 лв. за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В писмените
бележки, депозирани по делото ответникът поддържа становището си за
неоснователност на предявения иск и възраженията си, подробно развити в
отговора на исковата молба, които не следва да бъдат преповтаряни. Според ищеца
решение на 03.06.2018 г. не е взимано от ОС на Кооперацията, тъй като такова
решение не е отразено в търговския регистър по партидата на дружеството, като е
налице противоречие между датата на решението, посочена в ИМ и тази на
представеното по делото решение. Според ответникът по делото не е доказано
твърдението на ищеца, че е налице невнасяне на данъчни задължения от страна на
ответника, като поддържа, че установяването на данъчните и другите публични
задължения е извършено с ревизионния акт, а заплащането им не представлява
вреда за Кооперацията, като в ревионният акт липсват констатации неплащането да
се дължи на поведение на ответника. Поддържа се, че не е извършено предаване на
документацията на Кооперацията при смяната на ръководството й през м. ІХ 2016
г., както и че документи за извършените СМР през 2010 г. са били налични в
Кооперацията към този момент.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12
и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Плевенският
окръжен съд приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 24 ал. 1 от ЗК, предявен
от ЗКПУ „***“, гр. Пордим, ЕИК ***, представлявана от председателя И.В.против А.Ц.П.
за сумата от 28 129,11 лв.,
представляваща обезщетение за причинени в качеството на бивш председател на
Кооперацията имуществени вреди, констатирани с финансова ревизия, приключила с
ревизионен акт от 31.05.2016 г., поправен с ревизионен акт от 06.06.2016 г.,
издадени от ТД на НАП Велико Търново, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 06.06.2016 г. до окончателното й заплащане. С определение № 952/05.09.2018 г. по делото съдът е
приел, че не е сезиран с отделен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД по
следните съображения: Претендираната сума в размер на 28 129,11 лв. представлява обезщетение за непозволено
увреждане, а върху обезщетението за неползволено увреждане се дължи законната
лихва от датата на увреждането до окончателното й заплащане и тази законна
лихва е компенсаторна, а не мораторна /лихва за забава/ и се дължи като законна
последица от присъждане на главницата на обезщетението на основание чл. 84 ал.
3 от ЗЗД. По тази причина ищецът няма задължение да посочва нейния размер,
самостоятелна държавна такса не се дължи върху тази сума, а съдът не
постановява осъдителен диспозитив, с който да определя размера на лихвата до
датата на предявяване на иска, а посочва само моментът, от който същата се
дължи. /В този смисъл са решение № 1048 от 18.07.2001 г. по гр. д. № 1022/2000
г., IV г. о. на ВКС, решение № 216/28.11.2014 г. по гр.д. № 1604/2014 г., ІІІ
г.о. на ВКС и др./
С
определение № 1217/15.11.2018 г. по
делото съдът е приел, че искът е с правна квалификация чл. 24 ал. 1 от ЗК и е неоснователно възражението
на ответника за правна квалификация на иска по чл. 203 ал. 2 пр. 1 от КТ, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 24 ал. 1 от ЗК
членовете на управителния съвет /УС/, един от които безспорно с оглед
разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от ЗК е председателят на Кооперацията, който е и
председател на УС на Кооперацията отговарят солидарно, ако виновно са причинили
вреди на Кооперацията. Както отговорността по чл. 203 ал. 3 пр. 1 от КТ за
умишлено причинена вреда, така и отговорността по чл. 24 ал. 1 от ЗК е
имуществена отговорност за непозволено увреждане, произтичаща от нарушаване на
общия принцип да не се вреди другиму, като и в двете хипотези се ангажира
гражданската отговорност на прекия причинител на вредата по чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 24 ал. 1 от ЗК е специална имуществена отговорност и за да
може да бъде ангажирана следва наред с предпоставките по чл. 45 от ЗЗД да бъде
изпълнено още едно специфично изискване на закона като основна предпоставка за
реализиране на отговорността на председателя, респ. на останалите членове на УС
- наличието на взето решение от страна на ОС на Кооперацията по смисъла на чл. 15 ал. 4 т. 15
от ЗК за търсене на отговорност от председателя, респ. от останалите членове
на УС преди завеждане на този иск. Доколкото в обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че е налице предварително взето решение от
Кооперацията – ищец по смисъла на чл. 15 ал. 4 т. 15
от ЗК окръжният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 24 ал. 1 от ЗК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 15 ал. 4 т. 17 от ЗК Общото
събрание /ОС/ на Кооперацията взема решение за освобождаване от отговорност председателя на кооперацията и
членовете на управителния и контролния съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 15 ал. 4 т. 15 от ЗК /ОС/ на Кооперацията взема решение с тайно гласуване по резултатите от
финансовите ревизии на кооперацията и търсене на отговорност от виновните лица. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 1 от ЗК по аргумент на ал. 2 на същата разпоредба
за вземане на решенията по чл. 15 ал. 4 т. 15 и т. 17 от ЗК е
необходимо мнозинство от повече
от половината присъстващи членове или пълномощници по чл. 17, освен ако ЗК или устава на
Кооперацията не предвиждат друго.
В тежест на Кооперацията –
ищец е да докаже, че преди предявяване на иска е взето решение от ОС на
Кооперацията по чл. 15 ал. 4 т. 15
от ЗК, както и че е налице
деликтна отговорност на ответника като пряк причинител на увреждането като
докаже извършване деяние на от ответника в качеството на председател на Кооперацията /действие
или бездействие/, противоправност на деянието, вида и обема на претърпените имуществени вреди и
наличието на причинна връзка между противоправното поведение на ответника и
претърпените имуществени вреди. В тежест на ответника е да възраженията си относно
редовно водено счетоводство на Кооперацията, редовно водена документация във
връзка с това счетоводство и своевременно заплащане при наличие на парични
средства на изискуемите задължения на Кооперацията за данъци през процесния
период, през който е представлявал и ръководел Кооперацията в качеството на
нейн председател.
За
установяване на спорните обстоятелства по делото са събрани писмени и гласни
доказателства и са изслушани и приети заключения на две единични икономически
експертизи, изводите на които съвпадат.
Не се спори
между страните, а се установява и от представените по делото устави на ЗКПУ „***“,
гр. Пордим /л. 59-64 и л. 65-69/, че и в двата са предвидени правомощията на ОС на
Кооперацията, произтичащи от чл. 15 ал. 4 т. 15 и т. 17 от ЗК. Установява
се в устава на Кооперацията, в сила от 2009 г. до 30.01.2016 г. тези правомощия
са уредени в чл. 22 т. 15, съответно т. 17 от устава, а в сега действащия устав
на Кооперацията, приет на 30.01.2016 г. това е уредено в разпоредбите на чл. 17
т. 19 и т. 22.
Не се спори
между страните, а се установява и от представените по делото разпечатки от
търговския регистър на данни относно ЗКПУ „***“, гр. Пордим, че ответникът А.Ц.П.
е бил председател на Кооперацията - ищец през периода от 28.09.2009 г. до
02.09.2015 г. вкл..
Установява
се от представеното по делото препис – извлечение от протокол от проведено
годишно отчетно събрание на ЗКПУ „***“, гр. Пордим от 03.06.2018 г., свикано
въз основа на решение на УС на Кооперацията от 03.05.2018 г., че по т. 5 от дневния
ред на събранието ОС на член-кооператорите е взело решение да не освобождава
председателя на Кооперацията и членовете на УС от отговорност за дейността им
през периода от 01.01.2010 г. до 03.09.2015 г.. Установява се също, че по т. 6
от дневния ред на събранието след проведено тайно гласуване ОС на Кооперацията е
е взело решение да се потърси отговорност по реда на чл. 15 ал. 4 т. 15
от ЗК от виновните длъжностни лица, действащи през
периода от 01.01.2010
г. до 03.09.2015 г. в това число председател на Кооперацията, членове на УС и
членове на Контролния съвет /КС/ с оглед резултатите от финансовата ревизия,
завършила с ревизионните актове. Видно от протокола също, че ОС е взело решение
за упълномощаване на председателя на Кооперацията И.В.да предприеме действия за
търсене на имуществена отговорност от бившия председател на Кооперацията и
бившите членове на УС и КС, действащи през периода от 01.01.2010 г. до 03.09.2015 г.,
като се потърси конкретно имуществена отговорност от бившия председател на
Кооперацията А.П. за нанесени вреди на Кооперацията в следствие на издадените
ревизионен акт № Р-04001515009608-091-001/31.05.2016 г. и ревизионен акт №
Р-040015160968319-083-001/06.06.2016 г. за поправка на първия ревизионен акт по
извършената данъчна проверка за периода от 01.01.2010 г. до 31.10.2015 г..
Представеното препис-извлечение от протокола е оспорено като съдържание от страна
на ответника, поради което в о.с.з. на 29.01.2019 г. по делото на основание чл. 183 от ГПК в
изпълнение на указанията на съда ищецът е представил в оригинал и заверен
препис в цялост протокола от проведеното годишно отчетно събрание на ЗКПУ „***“,
гр. Пордим от 03.06.2018 г., а съдът е извършил констатация за идентичност
между оригинала и преписа и е върнал оригинала на ищеца.
Установява
се от представения по делото ревизионен акт №
Р-04001515009608-091-001/31.05.2016 г. /12-44 вкл./, издаден от ТД на НАП
Велико Търново, че същият отразява резултатите от извършена ревизия на
задълженията на ищцовата кооперация за данък върху добавената стойност /ДДС/ за
периода от 01.10.2010 г. до 31.10.2015 г. и корпоративен дънък /КП/ за
периода от 01.10.2010 г. до 31.12.2014 г., за резултатите от която е
съставен ревизионен доклад № Р-04001515009608-092-001/13.05.2016 г., неразделна
част от ревизионния акт. Установява се от представения по делото издаден от ТД
на НАП Велико Търново ревизионен акт № Р-040015160968319-083-001/06.06.2016 г.
/л. 43-58/, че със същия е поправен ревизионен акт №
Р-04001515009608-091-001/31.05.2016 г. поради допусната очевидна фактическа
грешка. Установява се от този ревизионен акт, че към момента на издаването му
дължимият от Кооперацията ДДС е в размер на 9 053,34 лв., дължимите лихви върху него са в размер на 1 454,20 лв., дължимия корпоративен
данък е в размер на 30 332,27 лв.,
а дължимите лихви върху него са в размер на 8 657,72 лв.. Установява се, че приложенията към ревизионните
актове /първоначалния и този за поправката му/ представляват таблици -
неразделна част от ревизионните актове, като приложение - таблица І отразява
дължими суми за главници за КП и ДДС за периода м. І 2010 г. – м. Х. 2015 г.
вкл., върху които са начислени лихви за просрочие, изчислени към 31.05.2016 г.,
а приложение - таблица ІІ отразява дължимите суми за главници и лихви за
прихванати недължимо платени и събрани суми за данъци, здравноосигурителни
вноски и др. суми, подлежати на възстановяване от НАП за същия период.
Не се спори
между страните, че ревизионните актове, описани по-горе не са обжалвани от
Кооперацията – ищец по чл. 152 от ДОПК и са влезли в законна сила.
Установява
се от представения по делото ревизионен доклад от 13.05.2016 г. /л. 152-176/, въз
основа на който са съставени ревизионните актове, че при ревизията са извършени
насрещни проверки на други задължени лица, в това число на „***“ ЕООД, ЕИК ***и
„***“ ЕООД, ЕИК ***, с които не е осъществен контакт от органа по проверката.
От доклада се установява, че за проверявания период са подавани годишни данъчни
декларации със счетоводни финансови резултати /печалби/ и е внасян декларирания
корпоративен данък за съответната финансова година. От доклада се установява
също, че в резултат на извършената насрещна проверка на „***“ ЕООД, ЕИК ***
ревизиращите лица са приели, че липсва реалност на доставката на услугата по
фактура № 150/27.10.2010 г. с данъчна
основа /ДО/ в размер на 25 159 лв.
и ДДС в размер на 5 031,80 лв.,
поради което финансовия резултат е преобразуван и по отношение на отчетените
разходи в размер на 25 159 лв.
през 2010 г. по счетоводна сметка 602 – разходи за външни услуги, за които не е
налице документална обоснованост. От доклада се установява също, че в резултат
на извършената насрещна проверка на „***“ ЕООД, ЕИК ***ревизиращите лица са
приели, че липсва реалност на доставката на услугата по фактура №
327/20.08.2010 г. с данъчна основа /ДО/
в размер на 1 570 лв. без ДДС,
поради което финансовия резултат е преобразуван и по отношение на отчетените
разходи в размер на 1 570 лв. през
2010 г. по счетоводна сметка 602 – разходи за външни услуги, за които не е
налице документална обоснованост. От доклада се установява, че са констатирани
и други нарушения имащи отношение към размера на дължимите от Кооперацията
данъци, а именно: не са отчитани сумите по 3 бр. касови апарати, ползвани са
данъчни облекчения върху печалбата за дейност, която не съставлява земеделска
дейност, не са внасяни в срок дължимите авансови вноски за корпоративен данък,
което е довело до начисляване на лихви и др.. Установява се, че според доклада
констатираните нарушения са станали причина финансовия резултат на Кооперацията
да бъде коригиран, като бъде извършена извършена корекция и на дължимите от
Кооперацията данъци.
Установява
се от представеното по делото писмо от ТД на НАП офис Плевен от 28.11.2018 г.
/л.180/, че към датата на изготвянето му липсват данни за задължения на
Кооперацията за периода от 2010 г. – 2015 г. вкл..
Установява
се от приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза,
изготвено от вещото лице П.К. /л. 124-130/, че в резултат на ревизията органите
по приходите са открили данъчни задължения, които не са декларирани в годишните
данъчни декларации по ЗКПО и месечните справки по ЗДДС за проверяваните
периоди, като в следствие на тези новооткрити данъчни задължения са начислили
както дължими суми за данъци, така и лихви за закъснели плащания, които са
платени окончателно на 19.10.2016 г.. В табличен вид вещото лице е отразило
дължимите съгласно ревизионния акт суми по ЗКПО за всяка от проверените при
ревизията години и дължимите суми за ЗДДС помесечно за всяка от проверените при
ревизията години, както и дължимите лихви върху главниците. От таблицата на л. 129-130
по делото се установява, че дължимите суми за главници са общо в размер на 62 241,37 лв., а дължимите лихви
върху главниците са в размер общо на 20 700,76
лв.. Вещото заключава, че в резултат на неприемането от страна на органите
по приходите на реалност на доставките на услугите по фактура № 150/27.10.2010
г., издадена от „***“ ЕООД с ДО в размер на 25 159 лв. и по фактура № 327/20.08.2010 г., издадена от „***“
ЕООД с ДО в размер на 1 570 лв.
данъчния финансов резултат за 2010 г. е увеличен с 26 729 лв., в резултат на което е увеличен и дължимия
корпоративен данък за тази година /10 % от ДО/ в размер на 2 672,90 лв.. Вещото лице е заключило, че сумата от 2 672,90 лв. е част от сумата от 30 332,27 лв., за която с
ревизиония акт е прието, че се дължи за КП, за която са издадени актове за
прихващане и възстановяване на 06.07.2016 г., 04.08.2016 г., 29.08.2016 г. за
конкретно посочени суми съответно 7 484,70
лв., 4 109,39 лв. и 5 289,90 лв. и са внесени с банкови
извлечения на 14.09.2016 г. и на 19.10.2016 г. суми в размер на 10 000 лв. и 3 448,28 лв., с
последната от които окончателно е погасено задължението на Кооперацията за КП
по ревизиония акт. Вещото лице е заключило, че сумата от 5 031,80 лв., за която не е признато право на приспадане на
данъчен кредит по фактура № 150/27.10.2010 г., издадена от „***“ ЕООД е част от
сумата от 9 053,34 лв., за
която с ревизиония акт е прието, че се дължи за ДДС е погасена чрез внесени с
банкови извлечения на 23.08.2016 г. и на 19.10.2016 г. парични суми в размер на
5 289,90 лв. и 3 763,44 лв..
Вещото лице е заключило, че счетоводството на Кооперацията не е водено редовно
с оглед констатираните с ревизионния акт системни пропуски от Кооперацията при
деклариране на приходи от наем, продажби на купони, приходи от фискални
устройства, невнасяне на авансово дължими вноски за КП. Вещото лице е заключило
също, че през периода, в който ответникът е бил председател на Кооперацията не
са налице неплатени данъчни задължения на Кооперацията с оглед обстоятелството,
че ревизията е извършена след това и пропуските във воденото счетоводство са
открити при ревизията, като единствено по отношение на дължимите авансово
дължими вноски за корпоративен данък е била забава при плащането през периода,
в което ответникът е бил председател на Кооперацията – ищец, което е довело до
начисляване на дължими лихви от Кооперацията.
Установява
се от приетото по делото заключение на втора съдебно-икономическа експертиза,
изготвено от вещото лице Т.И. /л. 194-200/, че според вещото лице в резултат на
ревизията органите по приходите са приели неотчетени приходи, в това число
такива които реално са отчетени /за наеми и купони за хляб/, неравнения на
счетоводните салда в счетоводните сметки, отнасянето на СМР като разходи за
външни услуги, а не като увеличение на актив, деклариране преостъпване на данък
върху общия размер на печалбата без да се държи сметка, че има такова право
само по отношение на печалбата върху земеделската дейност и др.. Вещото лице е
заключило, че при ревизията е прието, че липсва на документална обоснованост на
фактура № 150/27.10.2010 г., издадена от „***“ ЕООД и по фактура №
327/20.08.2010 г., издадена от „***“ ЕООД, поради което дължимия за внасяне КП
за 2010 г. е завишен, а по отношение на сумата от 5 031,80 лв. е прието, че липсва право на приспадане на
данъчен кредит по фактура № 150/27.10.2010 г., издадена от „***“ ЕООД и сумата
следва да бъде възстановена в републиканския бюджет. Вещото лице е отразило в
табличен вид констатациите си за дължимите от Кооперацията в резултат на
ревизионния акт суми за КП, като е посочило, че за 2010 г. дължимия КП е в
размер на 6 528,29 лв., лихвите
върху неплатените авансови вноски са в размер на 186,85 лв., а лихвите върху КП са в размер на 3 448,95 лв., като общо за годината дължимите лихви върху КП
на Кооперацията са в размер на 3 635,80
лв.. По същият начин вещото лице е отразило задълженията на Кооперацията и
за останалите години от ревизирания период и е заключило, че за периода
2010-2014 г. съгласно ревизионния акт дължимия за внасяне КП е общо в размер на
44 058,52 лв., лихвите върху
неплатените авансови вноски са общо в размер на 1 556,75 лв., лихвите върху КП са в общо в размер на 12 970,64 лв., като общо за
периода задължението на Кооперацията за лихви е в размер на 14 527,39 лв.. Вещото лице е посочило,
че на основание чл. 78 от ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат на
Кооперацията за проверявания период с положителната разлика между приходите и
разходите, отнасящи се за неотчетени в отчетния период приходи общо със сумата
от 60 337,38 лв.. Вещото лице е
заключило, че всички задължения, дължими съгласно ревизионния акт са платени
окончателно на 19.10.2016 г., като са извършвани прихващания и са внасяни суми
по банков път. Вещото лице е заключило, че по сметка 4539 – данък за довнасяне
сумата от 42 497,94 лв.,
дължима към 06.06.2016 г. е погасена частично сумата от 33 444,60 лв. на същата дата чрез прихващане, а чрез банкови
преводи на 23.08.2016 г. и на 19.10.2016 г. са погасени суми в размер на 5 289,90 лв. и 3 763,44 лв.. Вещото лице е
заключило, че по сметка 492 – разчети по актове са начислени дължими към
06.06.2016 г. сума в размер на 8 657,72
лв. за лихва КП и сума в размер на 1 454,20
лв. за лихва ДДС, която сума е погасена с банков превод на сумата от 10 111,92 лв. на 19.10.2016 г..
Вещото лице е заключило, че по сметка 452 – разчети за данък върху печалбата
начислената на 06.06.2016 г. дължима сума в размер на 30 332,27 лв. е погасена чрез актове за прихващане от 06.07.2016
г., 04.08.2016 г. и 29.08.2016 г. за сумите съответно 7 484,70 лв., 4 109,39 лв. и 5 289,90 лв., а
разликата е погадена по банков път на 14.09.2016 г. и на 19.10.2016 г. чрез
заплащане съответно на 10 000 лв. и
3 448,28 лв..
Установява
се от показанията на разпитаната по делото свидетелка В.Ц.Л. /л. 182-184/, че
същата е била главен счетоводител на Кооперацията - ищец през периода от
2010-2015 г., както и че след като е сменено ръководството на Кооперацията през
м. ІХ 2015 г. не е предавала счетоводната документация, съхранявана от нея в
кабинета й на новото ръководство на Кооперацията. Свидетелката установява, че в
последните години от работата й в Кооперацията същата е била в добро финансово
състояние и всички задължения на Кооперацията – за данъци, осигуровки и др. са
обслужвани редовно с изключение на авансовите вноски на корпоративния данък.
Свидетелката установява, че лично е преценила да не внася навреме авансовите
вноски, тъй като лихвите по тях са ниски, а в същото време – първите месеци от
годината до жътва Кооперацията се е нуждаела от средства за обслужване на
останалите си задължения. Свидетелката установява, че по времето, в което е
работила в Кооперацията е започнала ревизия, но не е била финализирана към
момента, в който е напуснала Кооперацията, като след това не е канена да дава
обяснения или да представи документация във връзка с ревизията. Свидетелката
установява, че всички приходи от купони е отнасяла счетоводно като приход в
края на годината като „приход от ишлеме“ и са начислявани дължимите данъци за
тези приходи. Свидетелката установява, че ответникът в качеството на
председател на Кооперацията периодично е изисквал справки за текущото състояние
на Кооперацията и на тази база са взимани решения, като според свидетелката
финансовото състояние на Кооперацията не е било добро в началото на
управлението му за разлика от края на това управление, към който период
Кооперацията имала високи добиви. Свидетелката установява, че по времето, в
което е работела в Кооперацията са правени два големи ремонта – на
административната сграда на Кооперацията
в Пордим и на почивната станция в с. Чифлик, издавани са фактури, плащани са
големи стойности по тях, не помни подробности относно създадената документация
в тази връзка, но практиката е била винаги да се създават приемо-предавателни
протоколи за ремонтните работи.
Установява се от показанията
на разпитаната по делото свидетелка Д.В.В. /л. 184-185/, че същата е била член
на УС на Кооперацията - ищец дълги години, вкл. през периода 2009 г. - 2015 г.,
като последният председател на Кооперацията, с който е работила е ответника А.П..
Свидетелката установява, че знае от ответника, че не е извършено предаване и
приемане на документация между старото ръководство на Кооперацията и новото.
Установява, че е вземала е участие в работата на УС, че е имало практика
главният счетоводител да присъства на всички заседания и да докладва за
текущото състояние на Кооперацията, като не си спомня да са взимани решения
кога да се плащат данъци или авансови вноски на данъци. Установява, че
ответникът, в качеството на председател се отнасял много отговорно към работата
си, че Кооперацията е била в добро финансово състояние, обслужвала е
задълженията си и не й е известно да е имало неплатени парични задължения към
онзи момент.
Въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, които кореспондират помежду си и със заключенията
на назначените експертизи, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Налице е първата предвидена
от закона материалноправна
предпоставка за търсене на имуществена отговорност от ответника, в качеството на бивш председател на Кооперация – ищец през периода от 28.09.2009 г. до 02.09.2015 г.
вкл., а именно: надлежно взето след тайно гласуване на 03.06.2018 г. решение от
ОС на Кооперацията по чл. 15 ал. 4 т. 15 от ЗК за търсене на отговорност от виновните лица и конкретно на ответника във
връзка с резултатите от финансова ревизия, приключила с ревизионен акт №
Р-04001515009608-091-001/31.05.2016 г., издаден от ТД на НАП Велико Търново. С
оглед съдържанието на представения в цялост по делото протокол от проведенато
на 03.06.2018 г. ОС на Кооперацията, чието съдържание по т. 5 и т. 6 от дневния
ред и т. 5 и т. 6 от решенията на ОС е идентично с това на съдържанието на
препис – извлечението от протокола, представено с исковата молба, съдът приема,
че възражението на ответника за липса на надлежно взето решение от ОС на
Кооперацията по смисъла на чл. 15 ал. 4 т. 15
от ЗК е неоснователно. Решението е взето с оглед
правомощията на ОС на Кооперацията, произтичащи както от ЗК, така и от
действащия към този момент устав на Кооперацията, поради което е произвело
валидно правно действие и е станало предпоставка за предявявяне на иска с
правно основание чл. 24 ал. 1 от ЗС против ответника.
По отношение на претенцията за вреди в размер на 20 701,16 лв., произтичащи от
платени лихви за неплатени в
срок данъци - корпоративен данък и ДДС и
претенцията за вреди в размер на 7
427,95 лв., представляваща платени корпоративен данък и ДДС, установени като дължими за 2010 г. с влязъл в
сила ревизионен акт от 31.05.2016 г., поправен с ревизионен акт от 06.06.2016
г. съдът приема следното:
Безспорно се установи по
делото, че за всяка от годините, обект на финансовата ревизия, Кооперацията е
подавала годишна данъчна декларация, в която е отразявала финансовите си
резултати, както и че на базата на тези финансови резултати Кооперацията е
внасяла своевременно дължимите суми за корпоративен данък и данък добавена
стойност. Установи
се, че за периода 2010 г. - 2013 г. вкл. Кооперацията не е внасяла авансовите
вноски за корпоративен данък, а за 2014 г. е внесла авансови вноски, които са
приети за надвнесен данък, тъй като Кооперацията е отчела финансова загуба за
тази финансова година. Установи се, че
по време на ревизирания период м. І 2010 г. – м. ХІІ 2014 г. вкл. относно
задълженията по ДДС и по време на по - голямата част от ревизирания период м. І
2010 г. – м. Х 2015 г. вкл. относно задълженията за корпоративен данък,
ответникът е бил председател на ищцовата Кооперация, като същият не е
изпълнявал тези задължения поради освобождаването му само през периода м. ІХ -
м. Х. 2015 г.. Установи се по делото, че в ревизионния доклад и изготвения въз
основа на него ревизионен акт ревизиращите лица са констатирали редица
нарушения във воденото от Кооперацията счетоводство през проверявания период, в
резултат на които констататации са преобразували финансовия резултат на Кооперацията както по
отношение на отчетените приходи, така и по отношение на отчетените разходи,
което е довело до начисляване на нови дължими данъци и лихви върху тях за
сметка на Кооперацията. Установи се, че
в ревизионения акт е прието, че Кооперацията дължи общо сумата от 82 942,13 лв., от която сумата от 62 241,37 лв. - главници от
неплатени данъци – корпоративен данък и ДДС и 20 700,76 лв. – лихви върху тях. Установи се, че след
прихващане на надвнесени суми от Кооперацията за проверявания период в размер
на 33 444,60 лв., установено
изрично с ревизионният акт от 06.06.2016 г., Кооперацията е останала да дължи в
полза на бюджета сумата от 49 497,53
лв., от която главници за неплатени ДДС и корпоративен данък за ревизирания
период в размер общо на 39 385,61
лв. и лихви за
просрочия на главниците общо в размер на сумата от 10 111,92 лв., включваща
лихви върху дължимия ДДС в размер на 1 454,20
лв. и лихви върху дължимия корпоративен данък в размер на 8 657,72 лв.. Установи се, че Кооперацията е заплатила чрез прихващане на вземания към бюджета след
издаване на ревизионния акт и банкови
преводи изцяло дължимата сума съгласно ревизионния акт – главница и лихви в
периода от 06.06.2016 г. до 19.10.2016 г., като окончателното издържаване на
дължимите за довнасяне лихви в размер на 10 111,92 лв. е извършено на 19.10.2016 г. с
банков кредит. Установи се по делото, че през периода от 2010 г. - 2014 г. вкл.
според резултатите от финансовата ревизия счетоводството на Кооперацията е
водено в нарушение на чл. 189б ал. 2 от ЗКПО, като не е отчетено правото на
Кооперацията на преотстъпен данък по този ред само по отношение на печалбата от
земеделска дейност и е декларирано преотстъпване на данъка върху печалбата
върху цялата дейност на Кооперацията, в това число върху печалбата от дейността
на почивната станция на Кооперацията, наеми, купони и др.. Установи се, че при финансовата
ревизия са констатирани и други нарушения при отчитане на приходите и
разходите, също довели до промяна на финансовия резултат, сред които неотчитане
на приходи по три бр. касови устройства и др., като след съобразяване на всички
нередовности в отчитането и след преизчисляване преотстъпването на данъка върху
земеделската дейност, при ревизията е прието, че в рамките на общо дължимата
сума за данъци посочена по – горе общо в размер на 62 241,37 лв. Кооперацията дължи корпоративен данък в размер на 44 058,52 лв. за периода 2010 г. -
2014 г., дължимата лихва върху който данък е в размер на 12 970,64 лв. за периода, като отделно дължимите лихви върху
невнесените в срок авансови вноски за корпоративен данък са в размер общо на 1 556,76 лв. или дължимите общо
лихви за невнесен корпоративен данък са в размер на 14 572,39 лв.. /таблица № 2 на стр. 3 от заключението на вещото
лице Т. И. – л. 196 от делото/.
Установи се
по делото, че част от дължимия според ревизионния акт за довнасяне ДДС в размер
на 9 053,34 лв. включва сумата
от 5 031,80 лв., за която при
ревизията е прието, че Кооперацията неправилно е упражнила право на приспадане
на данъчен кредит по фактура № 150/27.10.2010 г., издадена от „***“ ЕООД.
Установи се, че тъй като не е намерена документална обоснованост на този разход
както при Кооперацията, така и при съконтрахента й „***“ ЕООД, който не се е
отзовал на поканата за насрещна проверка, при ревизията е прието, че липсва
реалност на доставката на услугата по тази фактура, поради което освен, че е
прието липса на право на приспадане на данъчен кредит за сумата от 5 031,80 лв., финансовия резултат
за 2010 г. е преобразуван по отношение на отчетените разходи от Кооперацията в
размер на 25 159 лв. през 2010
г. и приходите на Кооперацията са завишени с тази сума, в резултат на което се
е достигнало до начисляване на допълнително дължим корпоративен данък в размер
на 2 515, 90 лв. за 2010 г.. Установи
се, че по същите причини – поради липса на документална обоснованост на разхода
при Кооперацията и при съконтрахента й „***“ ЕООД, който не се е отзовал на
поканата за насрещна проверка, при ревизията е прието, че липсва реалност на
доставката на услугата и по фактура № 327/20.08.2010 г., издадена от „***“,
поради което финансовия резултат на Кооперацията за 2010 г. е преобразуван и по
отношение на отчетените разходи по тази фактура в размер на 1 570 лв. през 2010 г. чрез завишаване
на приходите, в резултат на което се е достигнало до начисляване на
допълнително дължим корпоративен данък в размер на 157 лв. за 2010 г.. Следователно част от установените като дължими
в резултат на финансовата ревизия суми за 2010 г., а именно ДДС в размер на 5 031,80 лв. и корпоративен данък в
размер на 2 672,90 лв., респ.
лихвите върху тях от момента на възникване на всяко от вземанията до датата на
издаване на ревизионния акт са възникнали в резултат на липса на документи в
Кооперацията при извършване на ревизията за реалното извършване на услугите и
извод на ревизиращите лица, че Кооперацията неправилно е отчела доставките на
услуги по двете посочени по-горе фактури като разход.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 2 от ЗК председателят на Кооперацията я представлява,
организира изпълнението на решенията на общото събрание, на управителния съвет и на органите
на кооперативния съюз, в който членува, ръководи
текущата дейност на кооперацията, сключва
и прекратява трудовите договори, наказва и награждава работници и служители на
кооперацията и определя трудовите им възнаграждения, изпълнява и други функции, определени в устава,
съобразно закона.
Съгласно
разпоредбите на чл. 34
от Закона за счетоводството /отм., но
действал през периода 2010 – 2015 г./ финансовите отчети се съставят от лице, което следва да
отговаря на изискванията по чл. 35 от закона и се подписват от това лице и от
лицето, което управлява и представлява предприятието.
Предпоставка за ангажиране на предвидената
в чл. 24 ал.1 ЗК отговорност е установяването на извършени от
председателя на
Кооперацията противоправни действия или бездействия, които да са
осъществени умишлено или поради проявена небрежност и довели до намаляване имуществото на кооперацията. Съдът приема, че задълженията на председателя
на Кооперацията да представлява ръководи и организира текущащата дейност на
Кооперацията и да упражнява функциите на работодател по отношение на работещите
по трудово правоотношение в Кооперацията лица, в това число главния
счетоводител на Кооперацията, както и задължението му да подписва съставените
от главния счетоводител финансови отчети, в това число годишните финансови
отчети не водят до извод, че същият има задължение да осъществява непрекъснат и
пълен контрол относно редовността на воденото счетоводство на Кооперацията и
закосъобразността на данните в подаваните финансови отчети от Кооперацията,
съставени от главния счетоводител. Нарушението, в резултат на
което е възникнала щета за Кооперацията в размер на заплатените лихви е
свързано с организирането на дейността на кооперацията като данъчен субект и
има своето проявление в неизпълнението на вменените й от ЗДДС и ЗКПО задължения,
но по делото не се установи неизпълнение на задължението на председателя на
Кооперацията да ръководи и управлява с необходимата грижа текущата й дейност, в
това число организирането на текущото счетоводно отчитане по реда определен в Закона за счетоводството, доколкото в
Кооперацията е бил назначен главен счетоводител, а по делото липсват
доказателства за подписани от председателя на Кооперацията финансови отчети,
които да не са в съответствие със счетоводните записвания в Кооперацията. По силата на закона председателят на
Кооперацията е задължен да подписва финансовите отчети за да удостовери
верността на данните в тях с данните във воденото от Кооперацията счетоводство,
но председателят на Кооперацията няма задължение да извършва пълен контрол върху
съответствието на воденото счетоводство в Кооперацията с данъчните закони, при
положение, че в Кооперацията има назначен главен счетоводител, на който се
възложени тези фунции. Безспорно се установи по делото, че всички нарушения,
констатирани при финансовата ревизия са в резултат на нередовности при водене
на счетоводството на Кооперацията от страна на главния счетоводител и това е
довело до довнасяне на суми за главници на дължими данъци и лихви върху тях,
последните от които безспорно съставляват имуществени вреди за Кооперацията, но
според съда липсва доказано противоправно бездействие от страна на ответника, в
качеството на председател на Кооперацията, тъй като същият не притежава
квалификация и специални знания, които да му дават възможност да упражнява
контрола за законосъобразност върху работата на главния счетоводител,
осъществен от данъчния орган в последствие. Следва да се посочи също, че от
показанията на разпитаната свидетелка Д.В., които като безпристрастно дадени
съдът кредитира, по делото се установи, че ответникът, в качеството на
председател на Кооперацията е осигурявал редовното участие на главния
счетоводител в заседанията на УС на Кооперацията и е изисквал редовно справки
за финансовото състояние на Кооперацията преди взимане на решения свързани с
дейността на Кооперацията, които обстоятелства според съда са индиция, че с
оглед възможностите си за преценка на предоставената му счетоводна информация същият
е полагал дължимата грижа на добър стопанин на Кооперацията при ръководене и организиране
на текущата й дейност.
Съдът приема също, че не е
налице имуществено увреждане на Кооперацията в резултат на плащането на копоративен
данък в размер на 2 396,15 лв. и ДДС в размер на 5 031,80 лв. поради непризнаване
доставките на услуги по фактура № 150/27.10.2010
г., издадена от „***“ ЕООД и фактура №
327/20.08.2010 г., издадена от „***“ ЕООД поради това, че заплащането на
дължими данъчни задължения, установени с ревизионния акт независимо от
причините за възникването им не съставлява имуществена вреда за Кооперацията. Наред
с това следва да се отбележи, че обстоятелството, че по време на финансовата
ревизия не е представена необходимата документация във връзка с реалността на
доставките не може да доведе до извод, че причина за това е бездействие на
ответника, респ. липса на създадена организация за съставяне или съхранението на документацията на Кооперацията
от страна на ответника в предходен период, тъй като към момента на извършване
на ревизията същият вече не е изпълнявал функциите на председател на
Кооперацията.
При тези
изводи правни изводи, съдът приема, че предявения иск с правно основание чл. 24
ал. 1 от ЗК за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, нанесени на
ищцовата Кооперация от ответника в качеството му на нейн председател през
периода 2010-2015 г. вкл., представляващи лихви върху неправилно декларирани и
внесени ДДС и корпоративен данък и дължими корпоративен данък и ДДС за 2010 г.
по две посочени фактури, установени с ревизионен акт от 31.05.2016 г., поправен
с ревизионен акт от 06.06.2016 г. се явява изцяло недоказан и неоснователен и
следва да се отхвърли от съда със законните от това правни последици.
На
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК с оглед изхода на делото в полза на ответника следва
да бъдат присъдени разноските по делото в общ размер от 2 040 лв., за които са представени списък и доказателства за
извършването им.
Водим от
горното, Съдът
Р е ш и:
отхвърля предявения от ЗКПУ
„***“, гр. Пордим, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Пордим, ул. „***“ № ***, представлявана от
председателя И.В.против А.Ц.П., ЕГН ********** *** за сумата от
28 129,11 лв., представляваща
обезщетение за причинени на Кооперацията в качеството на председател
имуществени вреди, констатирани с финансова ревизия, приключила с ревизионен
акт от 31.05.2016 г., поправен с ревизионен акт от 06.06.2016 г., издадени от
ТД на НАП Велико Търново, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
06.06.2016 г. до окончателното й заплащане, като неоснователен и недоказан.
осъжда
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ЗКПУ „***“, гр. Пордим, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Пордим, ул. „***“ № ***, представлявана от
председателя И.В.да заплати
на А.Ц.П., ЕГН ********** *** общо
сумата от 2 040 лв. за направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред
Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните,
с въззивна жалба.
окръжен
съдия: