№ 81
гр. Русе , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Росица Радославова
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20214500600313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №3 от 03.02.2021 г. по н.ч.х.д. №1455/2020 г. на РРС подс. К. М. Г. е бил
признат за невиновен в това, че на 15.12.2017г. в гр. Русе в депозирана жалба до Окръжна
прокуратура – Русе, озаглавена „докладна записка“, с твърденията „че е използвал
средствата на кооперацията за лични цели, като е осъществявал дейност с машини на
кооперацията в полза на личните му фирми“, „че назначените в кооперацията работели в
личните му фирми“ и „че храната за кравите, които притежавал се осигурявала безплатно от
кооперацията, на която бил председател“, е приписал извършването на престъпления на В.
ИВ. ИВ., в качеството му на длъжностно лице – председател на ПК „Надежда“ – село
Кацелово, област Русе, при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.304
от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за осъществен състав на престъпление по
чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1, пр.2 от НК.
С присъдата бил отхвърлен изцяло предявеният от тъжителя В. ИВ. ИВ. граждански
иск за сумата от 3 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
тъжителя В.И.. В жалбата се сочи, че атакуваният акт е неправилен, моли се същият да бъде
отменен, като от страна на въззивната съдебна инстанция бъде постановена нова присъда, с
която подсъдимият Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а
гражданският иск – уважен. С жалбата не се иска събиране на нови доказателства.
1
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си и моли присъдата на
РРС да бъде отменена като необоснована по подробно изложените в жалбата и
допълнението към нея съображения. Конкретизира, че неправилно контролираната съдебна
инстанция е приела, че подсъдимият е упражнил законното си конституционно право на
жалби и сигнали, както и задължението си по НПК да сигнализира за извършено
престъпление. Мотивира се с това, че в жалбите си гражданите не трябва да излагат обиди и
клеветнически твърдения, както и да извършват набедяване. Счита, че в настоящия случай с
образуването на предварителна проверка във връзка с твърденията за извършени
престъпления, са преминати границите на конституционното право по чл. 56 от
Конституцията на РБ. Твърди още, че мотив за депозиране на процесния сигнал е
обстоятелството, че подсъдимият е бил засегнат от намалението на рентата, която получава
от кооперацията.
Моли оправдателната присъда да бъде отменена и РОС да постанови нов акт, с
който подс. Г. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му с тъжбата
обвинение, а гражданският иск – изцяло уважен.
Подсъдимият чрез упълномощения си защитник – адв. Е. Н. изразяват становище за
неоснователност на жалбата. Молят присъдата на РРС да бъде потвърдена изцяло като
правилна, законосъобразна и обоснована, като считат, че в тъжбата се твърдят неверни и
клеветнически обстоятелства по отношение на подс. Г., който всъщност чрез подадената до
РОП „докладна записка“, е упражнил конституционното си право на жалба и е изпълнил
свой дълг да съобщи факти и обстоятелства, които да бъдат проверени, като самият той в
сигнала е уточнил, че това е „информация от уста на уста“ и е помолил за събиране на
достоверна такава.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
Убеждението на контролирания съдебен състав по фактите е формирано на основата
на анализ на събраните по делото доказателствени материали, приобщени по реда на НПК –
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, справка за съдимост,
постановления на прокуратурата и останалите писмени доказателства.
Изброените и обсъдени от първата съдебна инстанция доказателствени материали са
еднопосочни. Същите са достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса
обстоятелства. Като втора инстанция по фактите, въззивният съдебен състав извърши на
самостоятелно основание анализ на приобщените в рамките на съдебното дирене
2
доказателства. Русенски окръжен съд възприе следната фактическа обстановка, по същество
аналогична с възприетата от страна на РРС, както следва:
Частният тъжител В. ИВ. ИВ. бил председател на ПК „Надежда“ – с. Кацелово, обл.
Русе от 1992 г. до настоящия момент, а подсъдимият К. М. Г. бил член-кооператор в същата.
През месец ноември 2017 г. подсъдимият организирал среща в заведение в гр. Русе
с член-кооператорите Г.В. И., И.Т., С.К.В., Б.С., Л. И. Г. и З.В.И., на която обсъдили
дейността на кооперацията. На 15.12.2017 г. подс. Г. внесъл в Окръжна прокуратура – Русе
сигнал, озаглавен „докладна записка“ с молба за съдействие за установяване на заявените в
нея обстоятелства: че председателя на ПК „Надежда“ В.И. „успоредно с кооперацията
развива и своя лична земеделска фирма“, че „работниците от кооперацията работят на
личните му обекти, а получават заплата в кооперацията“, като изброява различни факти и
въпроси, които да бъдат проверени. В записката се иска от прокуратурата да се изпратят
„дискретно доверени хора, за да донесат вярна и бърза информация“, тъй като всичко
изложено било „информация от уста на уста“. Подателят на сигнала, завършил с молба за
събиране на „компетентна доказателствена информация“, тъй като счита, че сезираният
орган „има капацитета“ за това. В хода на проверката не били събрани достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер и с постановление от 20.04.2018г. било отказано
образуването на досъдебно производство, което било потвърдено с постановление от
25.07.2018 г. на Апелативна прокуратура В. Търново.
На 07.06.2018 г. тъжителят И. подал жалба до Районна прокуратура - Русе срещу
подсъдимия К.Г. и св. Г. И., с оплакване, че с „докладната записка“ бил набеден от тях в
извършване на престъпления. По жалбата била образувана прокурорска преписка №
3236/2018 г., която била прекратена с постановление от 19.10.2018г. и било отказано
образуване на досъдебно производство.
Първоинстанционният съдебен състав е изградил фактическите си изводи въз основа
на гласните доказателствени източници, ведно с писмените такива, отчитайки липса на
противоречия в приобщената доказателствена съвкупност относно горните факти. Този
доказателствен извод на първата съдебна инстанция, касателно безпротиворечивостта на
приобщените доказателства се възприе и от въззивния съдебен състав. Последното от своя
страна per argumentum a contrario от предписанията на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК не налага
прецизната съпоставка и анализ на отделните доказателствени източници.
На основата на така изяснената фактическа обстановка въззивният съд
намира от правна страна следното:
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият К.
М. Г. не е осъществил състава на повдигнатото с тъжбата обвинение по чл. 148, ал.2, вр.
ал.1, т.3, пр.1 вр. чл.147, ал.1, пр.2 от НК.
Съгласно чл. 147, ал. 1 от НК клеветата е умишлено разгласяване на позорно
3
обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление. В
случая обект на престъплението са обществени отношения, осигуряващи неприкосновеноста
на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
За да бъде осъществен съставът на престъплението "клевета" по смисъла на чл. 147,
ал. 1 и сл. от НК, е необходимо от обективна страна да бъде установено, че субектът на
престъплението по този законов текст е разгласил неистинско позорно обстоятелство за
пострадалото физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.
Първата, алтернативно предвидена в чл. 147, ал. 1 от НК форма на изпълнително
деяние на престъплението "клевета" – разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, се
осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица на твърдения за съществуването на
определен факт, свързан с личността на пострадалия – относно неговото минало или
настоящо поведение, укоримо от гледна точка на господстващия морал (решение №
464/1981 г. на ВС, І н. о.), прояви от личния му живот, негови служебни или обществени
изяви или отрицателни качества, които са от една страна неверни, несъответни на
обективната действителност, а от друга – са от естество да накърнят доброто му име в
обществото, тъй като характеризират отрицателно личността на пострадалия.
Втората възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в разпоредбата
на чл. 147, ал. 1 от НК – приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява
чрез довеждане до знанието на трети лица, от страна на престъпния деец, на твърдения, че
пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е
извършил (решение № 464/1981 г. на ВС, I н.о. и решение № 80/1998 г. на ВКС, І н.о.).
В настоящия случай повдигнатото с тъжбата обвинение навежда твърдение за
осъществено изпълнително деяние по втората, уредена от закона хипотеза. Частният
тъжител е посочил, че подсъдимият му е приписал извършване на престъпление, в
качеството му на длъжностно лице – председател на ПК „Надежда“ с. Кошов, обл. Русе, чрез
твърденията в т.нар. „докладна записка“ и на срещата с група член-кооператори през м.
ноември 2017 г.: „че е използвал средствата на кооперацията за лични цели, като е
осъществявал дейност с машини на кооперацията в полза на личните му фирми“; че
„назначените в кооперацията работели в личните му фирми“; „че храната за кравите, които
притежавал се осигурявала безплатно от кооперацията, на която бил председател“.
Съпоставено с инкриминираните в тъжбата изрази и настоящият въззивен състав,
както и контролирания достигна до извод, че тези изрази не съставляват приписване на
престъпление, което само по себе си води до несъставомерност на извършеното и налага
постановяване на акт с оправдателен диспозитив.
В допълнение към изложеното от РРС, следва да се отбележи, че законът изисква
изрично приписването на престъпление да съставлява конкретно твърдение, че е бил
реализиран конкретен престъпен състав. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа
информация, която да бъде поднесена от разгласяващият като сигурно, несъмнено знание за
4
съдържащите се в нея факти – обективно и субективно осъществяващи признаците на
определен престъпен състав. Следователно, за да е осъществена клеветата от обективна
страна, е нужно да е разгласено (да е посочено ясно и точно) обстоятелство, което
съставлява престъпление. Изпълнително деяние „припише“, отнесено до лицето, което
извършва действието, изисква приписващия да съобщи свои твърдения; такива, които
изхождат от него лично и зад които той застава с думите си, претендирайки че знае, че тези
обстоятелства са факт, докато в конкретния случай чрез сигнала си, подсъдимият е поискал
от компетентните органи да се извърши проверка на определени факти и обстоятелства. Той
не е разгласил собствени твърдения и е направил изрично изявление, че това, което
съобщава са чужди твърдения („всичко до тук е информация от уста на уста“ ). Разгледан
в цялост сигналът на подс. Г. категорично не може да се окачестви като злонамерено
изнасяне на факти, а още по-малко пък такова, целящо да урони доброто име и авторитета
на тъжителя. Видно е от финалната част на същия, че вниманието на държавните органи е
насочено конкретно и единство до събиране на достоверна информация, тъй като счита, че
именно те имат необходимия капацитет.
Въззивният съд се солидализира с изложеното от контролирания, че в случая
подсъдимият, с описаните в приетата за установена фактическа обстановка действия, е
упражнил гражданските си права да сезира държавен орган с оплакване за нередност, която
е счел, че съществува. Съгласно конституционната разпоредба на чл. 45 гражданите имат
право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Именно това свое право е
упражнил и подсъдимият. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че са
преминати границите на това конституционното право. Изложените в сигнала на подс. Г.
твърдения, доколкото не са направени публично, дори и да са оказали отрицателно
въздействие върху репутацията на длъжностното лице – председател на ПК „Надежда“, с.
Кацелово, обл. Русе, то е доста ограничено. Правилно районният съд е съобразил в тази
насока практиката на Върховния касационен съд по приложението на материалния закон,
както и практиката на Европейския съд по правата на човека. С цитираните от РРС решение
на ЕСПЧ по делото „Маринова и други срещу България” (жалби № 33502/2007, 30599/2010,
8241/2011 и 61863/2011), влязло в сила на 12.10.2016 г. и решение № 87/04.04.2017 г. на
ВКС по н.д. № 19/2017 г., I н.о., е застъпено становището, че по принцип проверка по
отношение на длъжностно лице, инициирана от жалба на гражданин, не може да бъде
разглеждана като неправомерно засягане репутацията на проверяваното лице, доколкото
правото на жалби на гражданите е конституционно закрепено и упражняването му е с цел да
се потвърди или отхвърли твърдението на жалбоподателя. ЕСПЧ е приел, че твърдения,
направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като такова
"разгласяване", тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата,
за които те се отнасят, а да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности
или да търсят помощ от страна на властите. Съдът е поставил под съмнение възможността
на подсъдимия да предвиди, че чрез своя сигнал нарушава чл. 147, ал. 1 от НК и че това би
могло да доведе до ангажиране на наказателната му отговорност.
5
За съставомерността на едно деяние е необходимо да са налице всички признаци и
от субективна страна.
Съставът на престъплението клевета е свързан с умишлено унижаване честта на
другиго, с умишлено засягане на неговото достойнство. Деецът трябва да съзнава, че
довежда до знанието на трето лице неистински позорни за другиго обстоятелство.
Настоящият състав споделя изводите на районния съд относно липсата на съставомерност
на действията на подсъдимия и от субективна страна, доколкото същият не е действал
умишлено. При клеветата е необходимо деецът да съзнава, че довежда до знанието на трето
лице неистински позорни за другиго обстоятелства. В конкретния случай не са налице
данни, които да обективират наличието на пряк или дори евентуален умисъл у Г. да разгласи
позорни обстоятелства касаещи частния тъжител.
В обобщение постановявайки присъда с оправдателен диспозитив
първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да
бъде изцяло потвърден.
Законосъобразни се явяват и доводите на контролираната съдебна инстанция
касателно предявената и приета за съвместно разглеждане гражданска претенция - предвид
акцесорния характер на същата и съответно липсата на деликт, законосъобразно тя е била
отхвърлена като неоснователна.
При цялостна служебна проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните
правила, с оглед на което прие, че съдебният акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Русенски окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №3 от 03.02.2021 г. по н.ч.х.д. № 1455/2020 г.,
ти
РРС, НО, 9- наказателен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7