Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./19.04.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на двадесет и
трети март две хиляди и осемнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16896/2017 г.
Производството
е образувано по предявен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД от Х.Й.П., ЕГН **********,
адрес: *** срещу П.С.К., ЕГН **********,*** с искане да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството на
ищеца чрез изречените обидни изрази „В жалбата, изложените съждения и твърдения
.. не са в следствие на моментно емоционално настроение, нито на негово убеждение,
а на патологично отклонение в съзнанието на жалбоподателя“, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 21.11.2012 г. до окончателното изплащане на същата
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения:
Ищецът посочва, че на 21.11.2012 г. в Районен съд,
град * е постъпил
отговор на въззивна жалба, депозиран от ответника „*“ АД чрез процесуалния му
представител юрисконсулт – П.К. по гр.д. № 11201/2011 г. по описа на Районен
съд, град *, 9-ти
състав. В него били отправени обидни изрази и думи, уронващи честта и
достойнството на ищеца, а именно, че „В
жалбата, изложените съждения и твърдения .. не са в следствие на моментно
емоционално настроение, нито на негово убеждение, а на патологично отклонение в
съзнанието на жалбоподателя“. Тези твърдения, изложени в отговора на въззивната жалба са възпроизведени и в решението на Окръжен
съд, град * № */12.02.2013 г. по в.гр.д. №
3672/2012 г. Посочва, че от тези думи и изрази се е почувствал обиден като
същите уронили авторитета му в очите на съдебните състави и на гражданите
присъствали на заседанието пред въззивната инстанция,
което се гледало в открито съдебно заседание. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане
на сторените разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника. В него е направено възражение за изтекла
давност като се твърди, че искът е предявен на 22.11.2017 г., т.е след изтичане
на петгодишната давност от момента на извършване на деликта
– 21.11.2012 г. Поради това счита, че исковата претенция е недопустима. В
условията на евентуалност посочва, че давността относно претендираната
лихва за забава също е изтекла. Изразява и становище по основателността на
исковата претенция като твърди, че същата е неоснователна. Оспорва се фактът,
че на ищеца са причинени твърдяните неимуществени
вреди, както и че същият е претърпял такива в резултат на направеното изявление
в отговора на въззивната жалба срещу решението по
гр.д. № 11201/2011 г. по описа на Районен съд, град *. Твърди, че в изпълнение на
трудовите си задължения като процесуален представител по гр.д. № 11201/2011 г.
по описа на Районен съд, град Варна е употребил изразът „патологично отклонение
на съзнанието“, тъй като във въззивната жалба и в
останалите молби до Районен съд, град Варна е определен като участник в заговор
срещу ищеца по посоченото дело като срещу него са отправени и редица обиди от
страна на Х.П.. Твърди още, че изразът не определя здравословното състояние на
ищеца, а начинът на възприемане и отразяване на фактите по делото от същия.
Заявява, че твърдените неимуществени вреди са настъпили преди подаване на
отговора на въззивната жалба на 21.11.2012 и не са
настъпили в резултат на същата. Моли за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените в производството разноски.
В проведеното съдебно заседание, ответникът е поискал постановяване на
неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.2 ГПК.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.2 във връзка с
чл. 239, ал.1, т.1 и 2 ГПК: 1. ищецът не се е явил в първото заседание по делото, 2. ищецът не е взел
становище по отговора на исковата молба, 3. ищецът не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, 4. на страните са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и неявяване в заседание, 5. искът вероятно е
неоснователен с оглед направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящото производство, за датата на съдебното заседание, ищецът е
редовно уведомен на 06.02.2018 г. чрез процесуалния си представител, с валидно
учредена представителна власт, видно от съдържащото се в кориците на делото
пълномощно /стр.79/. Ищецът не се явява в съдебно заседание, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е депозирал молба за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
С връчената на 06.02.2018 г. на ищеца призовка са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, неявяване в съдебно
заседание. Същите са възпроизведени от съда и в изпратеното му определение №
1397/30.01.2018 г. по гр.д. № 16896/2017 г., което е получил на 06.02.2018 г. Предявеният
иск е вероятно неоснователен, с оглед на разпределената на доказателствена
тежест и въз основа на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Въз основа на гореизложеното следва да бъде поставено неприсъствено
решение, като иска бъде отхвърлен. Съдът не следва да мотивира същото по
същество, аргумент от чл. 239, ал.2, изр. 1 ГПК.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода от спора, право на разноски има ответникът. Представят
се доказателства за извършването на разноски от страна на последния в размер на
1410 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство. На основание чл. 78, ал.3 ГПК същите следва да се възложат в
тежест на ищеца.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД от Х.Й.П.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу П.С.К., ЕГН **********,*** с искане да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и
достойнството на ищеца чрез изречените обидни изрази „В жалбата, изложените съждения
и твърдения .. не са в следствие на моментно емоционално настроение, нито на
негово убеждение, а на патологично отклонение в съзнанието на
жалбоподателя“, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 21.11.2012 г. до окончателното
изплащане на същата
ОСЪЖДА Х.Й.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на П.С.К., ЕГН
**********,***
сумата от
1410 лева, представляващи сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239 във връзка с чл.
238, ал.2 ГПК
РАЙОНЕН СЪДИЯ: