Р Е Ш Е Н И Е № 241
гр.Кюстендил, 05.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на седми октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря И.С. и с участието на прокурора Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 200 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК
“Констант
– ДК“ ЕООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Д. Ж. К., чрез пълномощника адв. Д.П. ***, обжалва решение № 204 от 24.06.2020г. на Районен съд – Дупница по АНД № 1321/2019г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 465842-F507039/01.10.2019г. на
и.д. директор на ТД на НАП – София. Релевирано е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се обосновава с доводи за неверни обстоятелства в
АУАН, които съдът не е проверил като не е изследвал всички документи, относими
към случая, каквито са счетоводните записвания. Твърди се, че същите са
съобразени със ЗСч и правомощията на едноличния собственик на капитала по арг.
от чл.137 от ТЗ. В тази насока е направено препращане към заключението на
вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза. Незаконсъобразността на НП, респ. на оспореното решение, касаторът обосновава с възражения за липса на извършено
плащане по см. на чл.3, ал.1 от ЗОПБ, като сочи, че парите при заема за послужване не се
използват като платежно средство, поради което предаването им по договора не
покрива изискването за извършване на „плащане“ и изключва приложимостта на ЗОПБ.
Визирана е практиката на Съда на ЕС /цитирани са решения на СЕС/, според която, при определяне и налагане на санкциите следва
да се спазва принципът за пропорционалност в чл.5, §4 от ДЕС, като санкцията не
трябва да надхвърля необходимото за постигане на законовите цели. Прави се
искане за отмяна на решението и за
произнасяне по същество с отмяна на НП.
В
писмени бележки от 05.10.2020г. касаторът заявява, че поддържа жалбата и представя като
доказателство в касационното
производство копие от Протокол № №
1271035/08.02.2019г., обективиращ
действия на длъжностни лица от НАП по проверка /преглед/ на оригинали на
счетоводни документи, представени от „К. –** ЕООД. Допълнително се релевират възражения: за липса на доказателствена сила на съставената удостоверителна бележки от 25.04.2019г. в производството пред АНО; за за липса на доказване с първични счетоводни
документи на изплащането на сумите по договора за заем от 01.10.2018г., който е
прекратен; за липса на посочване в какво качество е санкционирано дружеството
по см. на чл.5, ал.1 от ЗОПБ – като извършител или допустител на нарушението;
за съставяне на АУАН след изтичане на
3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като органите по приходите са имали
информация за деянието по време на данъчната ревизия, когато на 08.02.2019г.,
видно от Протокол № №
1271035/08.02.2019г., ревизираното дружество е представило счетоводни и
търговски документи, включително сключените от него договори за парични заеми и
платежни документи.
Ответникът
– ТД на НАП – София, чрез процесуалния си представител юк С. В, в писмено становище и в съдебно заседание заявява, че оспорва
жалбата като неоснователна като счита оспореното решение за правилно.
Представителят
на ОП - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата, като приема,
че не са налице касационни основания за отмяна на решението на въззивният съд.
Административният съд, извършвайки преценка
на доказателствата по делото, на касационните основания
и на доводите на страните, както и след
служебна проверка на оспорения съдебен акт на
осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет
на въззивно обжалване е Наказателно постановление № 465842-F507039/01.10.2019г.
на и.д. директор на ТД на НАП – София, с което на
„Констант – ДК“ ЕООД – гр. Дупница, за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ е наложена имуществена санкция в размер на 7500,00лв.
От
фактическата страна на спора районният съд е установил, че при данъчна ревизия на търговското дружество, възложена
със ЗВР № Р-22001018006183-020-001/10.10.2018г., във връзка с искане от 15.08.2019г. на органите по
приходите, от „К. т“ ЕООД като свързано
лице, са събрани документи за предоставен от соченото дружество заем на „К – ДК“ ЕООД в размер на 62 000лв. В отговор на искането, управителят на „К. т.“
ЕООД е представил договор за паричен заем, сключен на
01.10.2018г. между двете дружества, съгласно който „К. т.“ ЕООД предоставя в заем на „К. – ДК“ ЕООД сума в размер на 62 000лв. , както и
декларация от 15.08.2019г. за това, че дружеството е предоставило
междуфирмен заем на „К. –
ДК“ ЕООД в размер на 62 000лв. в брой с РКО №
821/01.10.2018г., по който заемателя е извършил плащане в размер на 15000лв.,
постъпило на 25.04.2019г. , документирано с удостоверителна бележка от визираната дата. Последната
също е предоставена на органите по приходите.
Предвид
събраните документи, отговорността на дружеството е ангажирана за това, че на
25.04.2019г. чрез управителя си, е платило в брой и предало
на „К. т“ ЕООД сума в размер на
15 000лв., представляваща възстановяване на получен паричен заем по договор от 01.10.2018г.,
за което плащане е издадена удостоверителна бележка от 25.04.2019г.
За
деянието е съставен АУАН № F507039/04.09.2019г., а в производството пред районния
съд са разпитани длъжностните лица при
ответника, които с показанията си потвърждават констатираните при проверката
обстоятелства. Съдът е приел заключение на вещо лице, което е установило, че
липсва счетоводно записване и осчетоводяване на РКО № 821/01.10.2018г., издаден
във връзка с договор за заем за сумата 62
000лв. и на удостоверителната бележка от
25.04.2019г. за сумата от 15000лв., а са осчетоводени други документи за
предоставени заеми между двете дружества.
При
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за
компетентност на актосъставителя и на АНО, както и за доказаност на деянието. Според съда,
доказателствата установяват наличие на сключен на 01.10.2018г. между
дружествата договор за паричен заем в размер на 62 000,00лв., които са
получени от заемателя „К. – ДК“ ЕООД с РКО, поради което уговореният заем е фактически
предоставен, като плащането е извършено
в брой. От друга страна, съдът е приел,
че на 25.04.2019г. нарушителят чрез управителя си,
е платил в брой и предал на „К. т“ ЕООД сума в размер на 15 000лв.,
представляваща възстановяване на част от получения паричен заем, което плащане се установява с издадената удостоверителна бележка от 25.04.2019г. С фактическото
изплащане на сумата от 15 000,00лв. в брой
дружеството е нарушило изискванията на чл.3, ал.1 от ЗОПБ, което се санкционирано
по чл.5, ал.1 от ЗОПБ. Съдът е отхвърлил
като неоснователно възражението за липса на плащане по смисъла на ЗЗД, като е приел, че понятието „плащане“ според ЗОПБ
има по-широк смисъл, а именно предаване
на парични суми. Съдът е отрекъл тезата, че деянието представлява маловажен случая по чл.28 от ЗАНН. Приел е, че санкцията не нарушава правото на ЕС. По посочените
правни доводи съдът е потвърдил НП.
Касационната инстанция, при служебната проверка на съдебния акт съобразно
изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и
недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на
оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК, обосновава следните изводи:
Въззивното решение е правилно. При постановяване на решението съдът е спазил нормата на
чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.6, ал.2 от ЗОПБ за разкриване на
обективната истина по делото. От събраните доказателства е формирал правилен
извод за редовно проведено производство по ЗАНН и доказано противоправно деяние
от санкционираното дружество.
Във
връзка със сочените от касатора за първи
път оплаквания за процесуални нарушения
по ЗАНН, касационната инстанция констатира спазване на 3-месечният давностен срок за съставяне на
АУАН, считано от откриване на нарушителя по см. на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Събраните в рамките на ревизионното производство от ревизираното лице писмени
документи за договорни отношения между двете дружества по повод сключения
договор за паричен заем не са достатъчни за формиране на извод относно деянието
на касатора. Свидетелство за това е
отправеното искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от
трети лица на 15.08.2019г. Документите при едната страна не могат еднозначно да
установят отношенията между двете дружества по предоставения заем. С подадената
декларация от управителя на „К. т“ ЕООД и предоставените на 15.08.2019г. писмени документи
органите са установили действителните отношения и са могли да формират изводи
за спазване на правилата на ЗОПБ. Възраженията
на касатора за обратното са неоснователни.
Правните изводи
на районния съд по съществото на спора са съобразени с доказателствата по
делото и приложимите материалноправни разпоредби на ЗОПБ. Налице са надлежно формирани
мотиви по всички релевирани във въззивната жалба
оплаквания, които касационната инстанция изцяло възприема. Приложената санкционна
норма на чл.5, ал.1 от ЗОПБ е препращаща, като с нея се санкционира
неизпълнение на задължението по чл.3, ал.1 от ЗОПБ. Субект на отговорността е всяко задължено лице
– извършител или допустител на нарушението. В случая по казуса, АУАН и НП съдържат
безпротиворечиви данни за ангажиране на отговорността на касатора в качеството на извършител на деянието, което
е свързано с предоставяне от дружеството на „К. т.“ ЕООД на получени суми по договор за
паричен заем. Предоставянето като форма на изпълнително деяние кореспондира с
извършителство, а не с допустителство. В този смисъл, възражението на касатора
за неясно обвинение е неоснователно.
Съгласно
чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, плащанията на територията на страната се извършват само
чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или
надвишаваща 10 000лв. Приложимият ЗОПБ
не съдържа легална дефиниция на термина „плащания“. Неоснователно с оглед забраната по чл.46, ал.3
във вр. с ал.2 от ЗНА, касаторът се позовава на дефиниции от други нормативни
актове. По правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА терминът „плащане“ следва да се
разбира като предаване на имущество, в случая пари. Използването на други дефиниции, привнесени от
тълкуване на неотносими за случая правни норми, противоречи на основните
правила на правоприлагането. Следователно, предмет на доказване по делото е
наличието на извършено предаване на пари от касатора на „К. т“ ЕООД на 25.04.2019г.
За осъщественото действие по фактическо
предаване на паричната сума свидетелства декларацията от управителя на „К.т“
ЕООД от 15.08.2019г., Удостоверителната бележка за получена сума в
размер на 15 000,00лв. в брой по договора за заем, съдържаща подписи
на управителите на двете дружества и РКО
с № 821/01.10.2018г., съдържащ подписи на счетоводителите на двете дружества. Удостоверителната бележка по правна същност
представлява разписка за предадени парични средства и също
като РКО е първичен счетоводен документ по см. на чл.4, ал.2 от ЗСч със
съдържанието по чл.6, ал.1 от ЗСч. За осъществените действия по фактическо
предаване на процесната сума косвено свидетелства
и декларацията от управителя на „К. т“ ЕООД от 15.08.2019г., съдържаща признание за неизгодни за декларатора факти. В
съвкупност, сочените документи са надлежно писмено доказателствено средство, установяващо по безспорен начин извършеното
плащане по заема в размер на процесната сума от 15 000,00лв.
Обосновано
съдът не е кредитирал като достоверни,
документите за установяване на извършени плащания на парични суми в стойности
по-малки от предвидените в чл.3, ал.1 от ЗОПБ,
представени от нарушителя във въззивното производство, а именно 7 на
брой отделни договори за парични заеми от различни дати, с
РКО към тях,
анекса за прекратяване на договора за заем от 01.10.2018г. и Аналитичния регистър на сметка 501 със
записвания във връзка с представените договори за временна финансова помощ. Липсват доказателства за анулиране по реда на
чл.8 от ЗСч., на представените пред АНО първични счетоводни документи - РКО № 821/01.10.2018г., издаден във връзка с договора за заем и удостоверителната бележка
от 25.04.2019г. Не променят горните
изводи за доказаност на нарушението, констатациите на вещото лице за надлежно осчетоводяване
на посочените по-горе документи, респ. за липса на счетоводно записване и на осчетоводяване на
РКО и на удостоверителната бележка.
Касае се за обстоятелства относими към задълженията
на дружеството, произтичащи от Закона за
счетоводството, които обаче са без значение за спора по делото.
Съвкупният анализ на събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателствени средства води до извод за осъществено от дружеството нарушение на задължението по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. На посочената в НП дата касаторът е извършил плащане в брой на стойност 15 000лв., като определената за деянието имуществена санкция съответства на въведения в чл.5, ал.1 от ЗОПБ механизъм за изчисляване. Следват изводи за законосъобразност на оспореното НП, както обосновано е приел въззивният съд.
Правилни са и мотивите в оспореното решение за отсъствие на маловажност на нарушението по см. на чл.28 от ЗАНН. Целта на ЗОПБ в чл.1 от същия го определя като специален. Съгласно мотивите на вносителите на проекта на ЗОПБ, въвеждането на ограничение на плащанията в брой е допустимо от гледна точка на ПЕС във връзка с разпоредбите на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансиране на тероризма. Европейското законодателство не възпрепятства и дори насърчава държавите-членки да приемат по-строги разпоредби, за да се справят успешно с риска, свързан с изплащането на големи суми в брой. Следователно, завишената санкция преследва законоустановената цел да се ограничи прехвърлянето на парични средства в брой без да съществува реална възможност да се проследи движението на средствата. Специалният характер на закона и специфичната преследвана цел не нарушават принципа за съразмерност по чл.5, §4 от ДЕС, противно на твърдението на касатора.
Крайният решаващ извод на касационната инстанция е, че не е осъществено соченото от касатора и служебно проверено касационно основание по чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК, за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и същият следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№ 204 от 24.06.2020г. на Районен съд –
Дупница, постановено по АНД № 1321/2019г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.