№ 12537
гр. София, 03.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110154564 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя следния проекто-доклад по делото:
Предявени, в условията на евентуалност, са искове с правно основание чл.
26, ал. 1, предл, първо ЗЗД и чл. 22 ЗПК - за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит, респ. обявяването му за недействителен. При условията на
евентуалност се иска прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора, а
именно чл. 6, както и клаузата регламентираща лихвения процент по договора.
Нищожността на отделните клаузи се претендира на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето вр. с предл. първо ЗЗД.
В съдържанието на исковата молба ищцата И. Е. И., с ЕГН **********, чрез
адв. Б., твърди че на 12.05.2022 г. е сключила договор за потребителски кредит № .... с
ответника „...“ ООД. По силата на сключения договор ответникът е поел задължението
да и предостави в заем сумата от 1200.00 лв. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора ищцата
се е задължила да представи обезпечение във връзка с заетата сума, като в ал. 2 на
посочения член от договора било предвидено, че в случай на неизпълнение на това
задължения същата следвало да заплати неустойка в размер на 2422.14 лв. Ищцата
твърди, че посоченото задължение противоречи на разпоредбите предвидени в ЗПК И
ЗЗП, поради което поддържа, че договора е нищожен, респ. недействителен. Като
аргумент в подкрепа на твърдението, че договорът за потребителски кредит е
недействителен сочи разпоредбата на чл. 22 ЗПК и по-конкретно неспазването на
законовите изисквания предвидени в чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК,
доколкото твърди, че в договора не е предвиден срок, като счита че погасителния план
не следва да се тълкува като срок. Навежда доводи във връзка с липсата на методика за
изчисляване на референтния лихвен процент, както и описание във връзка с
предвидения в договора годишен процент на разходите /ГПР/. Като основание за
недействителност на договора се посочва и противоречието с изискванията по чл. 11,
1
ал. 1, т. 11 ЗПК. Ищцата твърди, че изготвеният погасителен план не е в съответствие с
нормативно установеното му съдържание, както и че в договора не са разяснени
подробно правата й като потребител. В допълнение, като аргумент в подкрепа на
твърдението, че сключеният договор е недействителен посочва, че не са и
предоставени Общи условия към договора. Във връзка със заявеното искане за
прогласяване нищожността на чл. 6 от договора посочва, че дължимата неустойка
противоречи на добрите нрави, доколкото същата надвишава двукратно размера на
получената в заем сума. Посочва, че чл. 6 от договора на практика вменява
неизпълнимо задължение, както и че стойността на дължимата неустойка се явява
скрита добавка към възнаградителната лихва в полза на ответника. Поддържа, че
нищожна поради противоречие с добрите нрави е и клаузата, с която се урежда
фиксираният годишен лихвен процент на стойност 40,05 %. Моли съда да
постанови решение, с което да постанови недействителност, респ. нищожност на
договора за потребителски кредит поради противоречието му с императивни законови
разпоредби. Като в условията на евентуалност моли съда да постанови нищожността на
клаузите по чл. 6 от договора, както и клаузата уреждаща фиксирания годишен лихвен
процент по договора. Претендира разноски. Заявява, че не възразява делото да се гледа
в нейно отсъствие, в случай че е налице невъзможност да се яви.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрисконсулт Л.В., е депозирал
отговор на исковата молба. Поддържа, че предявените искове са неоснователни и
недоказани. По отношение на твърдението на ищеца относно нищожността на
клаузата, уреждаща възнаградителната лихва по договора, посочва че уговореният
размер не противоречи на добрите нрави. Твърди, че сочените от ищеца основания в
подкрепа на гореизложеното почиват на отменени нормативни актове и не са в
съответствие с настоящата правна уредна и икономическа среда. Поддържа, че
договорната лихва не е прекомерна. Оспорва твърдението, че уговорената неустойка
представлява по същността си „скрита лихва“. Поддържа, че предвидената неустойка е
изискуема с оглед неизпълнението на договорно задължение и няма общо с
възнаградителната лихва, която кредиторът получава за отпускането на кредита.
Твърди, че уговорената неустойка по никакъв начин не излиза извън рамките на
присъщите й функции, като целта на договарянето й е защита на интересите на
кредитора. Ответникът сочи, че доколкото размерът на възнаградителната лихва е
фиксиран и ясно определен към момента на сключване на договора, то клаузата, в
която е предвиден, не следва да се тълкува като неравноправна. Поддържа, че
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото с оглед Приложение № 1
към договора ясно е посочена методика за изчисляване на ГПР. Твърди, че изявлението
на ищеца, че не е подписал Общи условия към договора, е несъстоятелно. Във връзка с
посоченото намира, че твърдението на ищеца за неизпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗПК
е неоснователно, доколкото в Общите условия е налице подробно разяснение на
правата на кредитополучателя в качеството му на потребител. Моли съда да отхвърли
изцяло насочените спрямо „...“ ООД искови претенции, доколкото същите са
неоснователни и недоказани.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира
разноски.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване следното
обстоятелство: наличието на сключен между страните Договор за потребителски
кредит № .... от 12.05.2022 г.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото, в
условията на пълно и главно доказване: 1/ наличието на основания, обуславящи
недействителност, респ, нищожност на сключения договор; 2/ наличието на основания,
2
обуславящи нищожност на клаузата по договора, регламентираща възнаградителната
лихва в полза на заемодателя; 3/ основанията, поради които счита, че уговорената
неустойка противоречи на добрите нрави;
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест, пълно и главно, е да
докаже: 1/ действителността на сключения договор за потребителски кредит;
2/валидността на уговорената възнаградителна лихва 3/ обстоятелството, че стойността
на договорената неустойка е в съответствие с присъщи й функции; 4/ твърдението, че
към момента на сключване на договора на ищцата са били предоставени за подпис
Общите условия към него;
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства в подкрепа на твърдението, че
на ищеца са предоставени за подпис Общи условия към договора.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени документи като писмени доказателства по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2023 г.
от 10.10 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3