РЕШЕНИЕ
№ 9184
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110151399 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от [фирма] против [фирма].
Ищецът твърди, че на 25.02.2020 г. на ответника е издаден ИЛ по в. ч. гр. д. №
16531/219 г. по описа на СГС. На 30.06.2020 г. от името на ищеца е заплатена сумата в
размер на 123 лв. След това ответникът образувал изп. д. № 20228630400545 по описа на
ЧСИ С. Х.. Изпълнителното дело било образувано след заплащане на дължимата сума. Към
датата на образуването на изпълнителното дело, изпълняемото право по изпълнителния лист
твърди, че вече е било погасено. Твърди, че сума в размер на 110 лв. е незаконосъобразно
събрана /недължимо платена по изпълнителното производство/ повторно без основание
като същата е преведена по сметка на ЧСИ. Ищецът е образувал производство по чл. 410
ГПК. От длъжника е подадено възражение, поради което ищецът е предявил настоящия иск
в срока по чл. 415 ГПК. С уточнителна молба с вх. № от 20.01.2023 г. са отстранени
нередовностите по подадената искова молба. Моли да се признае за установено, че
ответникът му дължи сумата 110,00 лева - представляваща незаконосъобразно събрана
/недължимо платена/ сума по изп. д. № 20228630400545 по описа на ЧСИ С. Х., образувано
по молба на ответното дружество по изпълнителен лист от 25.02.2020 г., издаден във връзка
с решение по в. ч. гр. дело № 16531/2019 г. по описа на СГС, вземанията по който
изпълнителен лист са били удовлетворени към датата на образуване на изпълнителното
производство. Претендира разноски по настоящото и по заповедното производство.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Оспорва сумата в размер на 123 лв. да е постъпила по сметка на ответника. Оспорва иска по
основание и размер. Ответникът подал молба за прекратяване на изп. производство. Моли за
1
отхвърляне на претенциите. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 33924/2022 г. на СРС, 88 състав /поправена по
реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 08.03.2023 г./, вземанията по настоящото
производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителните молби на ищеца
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело.
Ищецът твърди, че след доброволното удовлетворяване на изпълняемото право по
изпълнителен лист от 25.02.2020 г. по ч. гр. д. № 16531/2019 г. е образувано по искане на
ответника принудително изпълнително производство за събиране на вземанията по
изпълнителния лист, по което производство е незаконосъобразно повторно събрана сума в
размер на 110 лв., с което са му нанесени вреди.
Тези обстоятелства в доказателствена тежест на ищеца се установяват от постъпило
по делото писмо от ЧСИ С. Х. и копие от изпълнително дело. Установява се, че изп. д. №
20228630400545 е образувано на 21.02.2022 г. по молба с вх. № 09168/21.02.2022 г. /копие от
молбата на л. 30 от делото/. Изп. производство е образувано на основание изпълнителен
лист от 25.02.2020 г., издаден по ч. гр. д № 16531/2019 г. по описа на СГС, с взискател
[фирма] и длъжник [фирма]. По изпълнителното дело № 20228630400545 на 20.06.2022 г.
постъпва сумата от 110 лв. с наредител Г. С. К. /управител и едноличен собственик на
капитала на [фирма]/. С постановление от 14.10.2022 г. изп. дело е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК по искане на взискателя – виж молба на л. 60 от делото. Постъпилата
сума е преведена обратно по сметка на третото лице Г. С. К., с банков превод от 18.10.2022
г. – виж л. 62-63 от делото.
В молбата на взискателя на л. 60 от делото е посочено, че след извършена справка е
установено, че задължението по изпълнителното дело № 20228630400545 е изплатено
преди образуването му, което обстоятелство не е спорно по делото. Молбата с е изх. № от
10.10.2022 г., а сумата е обратно преведена по сметката на лицето, което я е превело на
18.10.2022 г. – л. 63 от делото. Ищецът не оспорва сумата да е постъпила по сметката на
лицето, което я е превело, а доколкото и в приложеното от ищеца по делото преводно
нареждане на сумата от 110 лв. /л. 7/ е посочен като наредител Г. С. К., то съдът намира, че
това лице се явява овластено от ищеца да получи изпълнение – връщане обратно на
платената в хода на изпълнителното производство сума – по арг. от чл. 75, ал. 1 ЗЗД.
Оттук от правна страна съдът намира следното, при доброволното изпълнение на
съществуващо задължение, образуването на изпълнително производство след това, по което
са използвани изпълнителни способи, то поведението на ответното дружество – чрез
2
неговите служители, противоречи на правилата, уреждащи добросъвестността при
упражняване на субективни права и изпълнение на правни задължения. Изпълняемото право
не е съществувало към момента образуване на изпълнителното дело, респ. образуването на
изпълнително дело за принудително изпълнение на парично притезание, което вече е
удовлетворено, по своето правно естество представлява противоправно поведение
/несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото/. Със събирането на
сумата в размер на 110 лв. ищцовото дружество е претърпяло вреди поради поведението на
ответника.
Въпреки това съдът намира, че сумата в размер на 110 лв. е възстановена, т. е. налице
е в плащане в хода на процеса. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 24.06.2022 г.,
исковата молба на 21.09.2022 г., а от копието от изпълнителното дело се установява, че
постъпилата сума в размер на 110 лв. е преведена обратно по сметка на Г. С. К. с банков
превод от 18.10.2022 г. Получаването на сумата /заверяването на сметката, от която сума е
платена по изпълнителното производство/ обратно от Г. С. К. не е оспорено в
производството, а както се посочи това лице по недвусмислен начин се явява овластено от
ищеца да получи изпълнение по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД.
Дължимата сума, предмет на настоящото производство е заплатена в хода на
производството, с което е погасено задължението на ответника, както и спорното право.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради
което искът следва да се отхвърли поради плащане в хода на производството. Законна лихва
не е претендирана нито със заявлението по чл. 410 ГПК, нито в хода на производството
преди погасяването на спорното право, поради което и не следва да се присъжда.
По разноските:
Сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга
си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият
случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното
плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава
ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се
присъдят разноските в полза на ищеца – 325 лв. за разноски в настоящото производство и
325 лв. за разноски по ч. гр. д. № 33924/2022 г. на СРС, за които разноски са представени
доказателства за направата и списъци по чл. 80 ГПК във всяко едно от производствата.
Претендираните адвокатски възнаграждения в размер на по 300 лв. са съобразено с
минималните размери по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление [АДРЕС], иск срещу [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
[адрес], за признаване на установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата 110,00 лева -
представляваща незаконосъобразно събрана сума по изп. д. № 20228630400545 по описа на
ЧСИ С. Х., образувано по молба на ответното дружество с приложен към нея изпълнителен
лист от 25.02.2020 г., издаден по в. ч. гр. дело № 16531/2019 г. по описа на СГС, вземанията
по който изпълнителен лист са били удовлетворени към датата на образуване на
изпълнителното производство, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
33924/2022 г. на СРС, поради погасяването на сумата в хода на процеса.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в [адрес], да
заплати на [фирма] с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление [АДРЕС], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 325 лв. за разноски в настоящото производство и
сумата от 325 лв. за разноски по ч. гр. д. № 33924/2022 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4