О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
гр. Враца, 06.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в
закрито заседание на шести април две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 857 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от Д.К. *** за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 лева, за която е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 176/2021 г. по описа на РС Враца, ведно
със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на вземането. Претендират се и направените
разноски както в исковото производство, така и в заповедното. Ч. гр. дело №
176/2021 г. по описа на РС Враца следва да бъде приложено към настоящото дело.
В срока за
отговор на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявения иск, като моли
да бъде отхвърлен. Излага съображения по същество за недължимост на
претендираната сума.
Съдът намира следното:
В случая,
видно от посоченото в т. 9 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение
основание, въз основа на което се претендира процесното вземане от 5,00 лева, касае
твърдяно задължение на ответника за заплащане на държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, издаден по административно дело № 819/2019 г. по описа на АС
Враца.
За
разрешаване на въпроса кой е родово компетентният съд за разглеждане на спора,
от значение е какъв е характерът на претендираното вземането срещу държавното
учреждение - ако то произтича от гражданско правоотношение, то отговорността за
вреди от неплащане на разноските за изпълнението следва да се реализира по
гражданскоправен ред. В случая категорично вземането произтича от
административно правоотношение - това са средства, изплатени като държавна
такса за издаване на изпълнителен лист по административно производство и поради
това редът, по който се предявяват искания за обезщетяване на направени
разноски, е административен. Изложените в исковата молба и заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК факти сочат на претенция за
обезщетение за вреди - разноски в производството по издаване на изпълнителен
лист въз основа на съдебно решение по административно дело. Производството не е
гражданско и поради това не се касае нито за неоснователно обогатяване, нито за
непозволено увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД, нито искът може да се квалифицира
като такъв по чл. 78 ЗЗД - това е така, тъй като правоотношението, което се е
развило и станало причина за разноските за издаване на изпълнителен лист, не е
между равнопоставени субекти, то е административно. Посочените гражданскоправни
институти регулират само отношения между такива равнопоставени субекти. В
случай че административният съд откаже да издаде изпълнителен лист за
разноските по издаване на изпълнителен лист /което кореспондира с мотивите на Определение
№ 617/16.12.2013 г. по ч.гр. д. № 6154/2013 г. на първо г.о. на ВКС/,
направените разноски по изпълнението на решението на адм. съд би могло
евентуално да се търсят по реда на отговорността за вреди, причинени от
бездействие на адм. орган /неизвършване на фактически действия от
административен орган/, но не и по гражданскоправен ред от общите съдилища – в този смисъл е напр. Решение № 1533 от 02.11.2018 г. по в. гр. д. № 1288/2018 г. по описа на
Окръжен съд - Бургас.
Според чл.
118, ал. 1 ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е
подсъдно. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на
надлежния съд /чл. 118, ал. 2 ГПК/. Съобразно правилата за родовата и местната
подсъдност, съдът намира, че делото следва да се изпрати на Административен съд
гр. Враца.
В случая се касае
за заповедно производство, започнало със заповед по чл. 410 ГПК и продължило
своето развитие като установителен иск в исковия процес по чл. 415 ГПК.
Независимо, че в административния процес няма аналог на заповедното
производство и установителен иск след него, то съдът намира, че делото следва
да се изпрати на компетентния да го разгледа административен съд. За ищеца
съществува процесуална възможност съобразно субсидиарното прилагане на
правилата на ГПК да измени иска, така че да е съответен на административното производство.
Дали обаче такива указания ще бъдат дадени на ищеца, е преценка на компетентния
административен съд.
По аргумент
от даденото в т. 13 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът в исковото
производство, при прекратяване на последното, следва да обезсили издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Поради това
и на основание чл.118, ал. 2 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЛАГА ч.гр.дело №
176/2021 г. по описа на РС Враца към настоящото гр. дело № 857/2021 г.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 857 по описа за 2021 г. на
Районен съд Враца.
ОБЕЗСИЛВА заповед за
изпълнение № 260138 от 18.01.2021 г., издадена по ч. гр. дело № 176/2021 г. по
описа на РС Враца.
ИЗПРАЩА делото по
подсъдност на Административен съд гр. Враца.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от
определението, като на ищеца се връчи и представения препис от отговора на
исковата молба и приложенията към него.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Враца в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: