№ 426
гр. Варна, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500195 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №293427/07.07.2021г. от ПЛ. ХР. ХР. ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.Варна, жк. „********“ бл.7, вх.11 ет.4, ап.66 срещу
решение №261897/10.06.2021г., поправено с решение №262906/03.12.2021г.,
постановено по гр.дело № 15683/2020г. на Варненския районен съд в частта,
в която са отхвърлени предявените срещу „САРИС“ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управлението в гр.Варна, ул.“Воден“ № 5 искове с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати сумата от 3600.00лв., представляваща платена като цена за косене на
лавандула по т.6 от проформа фактура №2510/27.04.2020г., сумата от
1411.31лв., представляваща обезщетение за забава върху главница от
9360.00лв. за периода 13.07.2019г. до 07.08.2020г., сумата от 1276.00лв.,
платена като такса за съхранение на казани с лавандулово масло реколта
2019г. за периода 10.07.2019г. до 07.08.2020г. – 13месеца по 150.00лв.
месечно, всичките суми дадени без основание.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
1
незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва се, че в хода на
съдебното производство са останали недоказани твърденията на ответника, че
е била налице устна договорка между страните за съхранение на
лавандуловото масло срещу заплащане на наемна цена, поради което
платената сума на това основание следва да бъде върната. Неправилно съдът е
кредитирал показанията на св. Б. /заинтересован от изхода на делото/, че от
страна на ответното дружество е извършена услуга „косене“ на лавандулата,
което да предпостави плащане на възнаграждение. Липсват и писмени
доказателства за извършването на подобна работа – протоколи за окосяване,
за приемане и предаване на суровината в дестилерията, превозни документи.
Акцентира се, че не са събрани и доказателства как е формирана цената за
„косене“ – на декар, на час и пр.
По отношение на обезщетението за забава върху възнаграждението по
договора за преработка е въведено оплакване, че неправилно съдът е
определил нейната начална дата. В договора /чл.8 и 9/ е посочено, че
плащането следва да бъде извършено срещу издаването на фактура. Между
страните има издадена само една проформа фактура №2510 с посочен срок за
плащане 30.04.2020г., която според въззивника евентуално може да се приеме
за падеж на задължението. Неправилно съдът е определил лихвата за забава,
същата изчислена би била равна на 998.40лв., а не тази платена на ответника
/1411.31лв./ или посочена от съда /1267.00лв./.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи предявените
искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Сарис“ ЕООД, в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност
на атакуваното решение в посочените части. Обосновава се, че извършването
на услугата „косене“ е установено от събраните свидетелски показания, които
следва да бъдат кредитирани като достоверни.
По отношение на падежа за плащане на възнаграждението по договора
за преработка на лавандулата се излага, че окончателното плащане не е
обвързано с издаване на фактура. Издаването на фактура срещу извършено
плащане е договорено само за платения задатък от 2100.00лв. С оглед, на
2
което се дължи платеното обезщетение за забава, което съдът правилно е
изчислил на 1267.00лв.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Съдът е сезиран и с насрещна въззивна жалба вх.
№2968800/24.08.2021г. от „САРИС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управлението в гр.Варна, ул.“Воден“ № 5 срещу решение
№261897/10.06.2021г., поправено с решение №262906/03.12.2021г.,
постановено по гр.дело № 15683/2020г. на Варненския районен съд, в частта,
с която дружеството е осъдено да заплати на ПЛ. ХР. ХР., на основание чл.
55, ал.1 ЗЗД, като получени на липсващо основание: сумата от 1440.00 лв. с
вкл. ДДС - такса за съхранение на казан от 01.08.2018г. до 07.08.2020г. - 24
месеца по 50 лв. на месец; сумата от 128.96 лв., представляваща лихва за
забава за всяко месечно плащане от 01.08.2018г. до 07.08.2020г.; сумата от
1073 лева с вкл. ДДС - такса за съхранение на казани от 10.07.2019г. до
07.08.2020г. - 13 месеца по 150 лв. на месец; сумата от 112.38 лв.,
представляваща лихва за забава за всяко месечно плащане от 10.07.2019г. до
07.08.2020г.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че съдът е формирал
противоречиви мотиви по отношение дължимостта на сумите за съхранение
на лавандуловото масло. Излага се, че в хода на съдебното дирене е било
установено, че количество 264кг. по договора от 2019г. и 214кг. количество за
2018г. преработена продукция са били съхранявани при ответника при
изискуемите специфични условия и съдове. Неправилно обаче
първоинстанционния съд е изчислил дължимото обезщетение, което се
равнява на 1320.34лв., при използване заключението на вещото лице за
продукцията от 2019г.
На следващо място се въведени оплаквания, че съдът не е формирал
мотиви досежно дължимото обезщетение за съхранение продукцията от
2018г., въпреки това е налице диспозитив за уважаване на исковете за
връщане тези суми.
Отново са наведени твърдения, че между страните липсва уговорка за
договор за наем или влог за съхранение на преработеното лавандулово масло,
3
като за неправилно се счита становището на съда, че ответникът е следвало
да представи писмени доказателства за подобна договорна връзка. Отново се
набляга, че страните не са предвиждали престой на продукцията повече от
три дни сред преработката и следователно уговорка за плащане на наем за
съхранение на наем и разноски се обезсмисля.
По изложените съображения се моли въззивният съд да отмени
решението в посочените части и отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание въззивниците редовно призовани поддържат
подадените въззивни жалби. Молят за присъждане на разноски съобразно
изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от ПЛ. ХР. ХР. срещу „Сарис“ ЕООД
искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът
да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 3600.00лв., представляваща
платена като цена за косене на лавандула по т.6 от проформа фактура
№2510/27.04.2020г., сумата от 1411.31лв., представляваща обезщетение за
забава върху главница от 9360.00лв. за периода 13.07.2019г. до 07.08.2020г.,
сумата от 1440.00лв., платена като такса за съхранение на казани с
лавандулово масло реколта 2018г. за периода 01.08.2018г. до 07.08.2020г. – 24
месеца по 50.00лв., сумата от 128.96лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 1440.00лв. за периода 01.08.2018г. до 07.08.2020г.,
сумата от 2340.00лв., платена като такса за съхранение на казани с
лавандулово масло реколта 2019г. за периода 10.07.2019г. до 07.08.2020г. –
13месеца по 150.00лв. месечно, сумата от 112.38лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 2340.00лв. за периода 10.07.2019г.
до 07.08.2020г. всичките суми дадени без основание.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 29.05.2019г. между
ищеца, в качеството му на възложител и ответника, в качеството му на
изпълнител бил сключен договор за преработка на етерично – маслени
култури, посредством процес на дестилация в производствена база, находяща
се в гр. Добрич, СПЗ. В изпълнение на договора ищецът заблатил аванс в
4
размер на 2520.00лв.
Излага се, че в бранша за преработка и търговия на етерични масла е
имало практика дестилерията да изкупи продукцията и после да се ангажира с
продажбата й. В тази връзка имало договорка с ответника след изваряване на
лавандулата от реколта 2019г., добитото масло да остане на съхранение в
дестилерията до намирането на купувач. Поради ненамирането на купувач
добитото масло от реколта 2018г. също към него момент било на съхранение
в дестилерията. Ответникът не изпълнил договореностите да намери купувач
за съхраняваното масло.
Във връзка с договора ответникът издал проформа фактура №2510 на
стойност 12900.00лв. без включен ДДС. В тази стойност била включена и
сумата от 3600.00лв. с ДДС с изписано основание „косене на лавандула“.
Ищецът твърди, че между страните такъв договор не е сключван и не се
дължи такова възнаграждение.
Допълнително ответникът начислил на ищеца такси за съхраняване на
продукцията за 2019г. и 2018г., както и обезщетение за забава върху тези
такси и неизплатеното възнаграждение за преработване на лавандулата.
Ищецът оспорил начислените суми, тъй като между страните не е имало
договорка за съхранение, като отправил покани до ответника да му бъде
предадено изработеното масло.
Поради възможност за продажбата на лавандуловото масло на
конкретен купувач, ищецът бил принуден да заплати начислените суми за да
бъде освободено неправомерно задържаната му продукция.
Предвид изложеното се излага, сумите са дадени без основание като
такива подлежат на връщане, поради което е формулиран петитум за
осъждане на ответника да заплати същите.
По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК от ответника „Сарис“ ЕООД, в който не оспорва твърденията на ищеца
за сключване между страните на договор за преработка лавандула. По него
била внесена сумата от 2100.00лв., авансово. Преработката е била извършена,
като дата на последното преработено количество е 18.07.2019г., на която
ищецът е присъствал лично. Съгласно чл.9 от договора заплащането на
остатъчното възнаграждение е следвало да бъде извършено в срок от три дни
от преработката.
5
В чл.14 страните са уговорили, че възложителят ще получи добитото от
преработката масло в пълен обем след заплащане на 100% от дължимата
сума. Твърди се, че след като ищецът не заплатил в срок възнаграждението,
то същият дължи начисленото обезщетение за забава.
Оспорва се обстоятелството, че между страните е имало договорка
дестилерията да търси купувачи за лавандуловото масло.
Поддържа се в отговора, че в дестилерията е било съхранявано за
посочения период преработеното масло от реколта 2018г. и 2019г. по молба
на ищеца. Но нарочен договор във връзка с това страните не са сключвали. По
договора за преработка на реколтата от 2018г. ищецът е заплатил дължимото
възнаграждение няколко дни след изваряването. Следователно ищецът следва
да заплати разходите за съхранение. Разходите са свързани с опазване и
охрана на добитата продукция, съхранение при специални технологии.
Начислените суми са определени на база средния пазарен наем. Поради
неплащането в срок ищецът дължи и обезщетение за забава.
По изложените съображения се твърди, че сумите са получени на годно
основание и не подлежат на връщане, което предпоставя отхвърляне на
предявените искове.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивните жалби разгледани по същество се явяват частично
основателни, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Според нормата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД даденото без основание
подлежи на връщане. В тежест на ищеца е да докаже плащането на
процесните суми, от своя страна ответникът носи доказателствената тежест
да установи, че сумите са получени на годно основание.
При така очертания фактически състав съдът пристъпва към
разглеждане на визираните предпоставки по иска за връщане на сумата от
1411.31лв., представляваща обезщетение за забава върху главница от
9360.00лв. за периода 13.07.2019г. до 07.08.2020г.
6
От представения договор за преработка на етерично – маслени култури
от 29.05.2019г. се установява, че по силата на него П.Х. е възложил на
„Сарис“ ЕООД да преработи със свои сили и средства суровината добита от
насаждения по време на кампанията през 2019г. срещу възнаграждение по
300.00лв. без ДДС на варка, общо 70бр. В чл.8, б“а“ страните са уговорили, че
следва да бъде платен аванс в размер на 2100.00лв. с ДДС в срок до
07.06.2019г., а остатъчната цена по договора да бъде изплатена в срок до 3
дни след преработката на цялото количество, съгласно чл.9.
Страните не спорят, че работата по преработката на лавандулата е
извършена, като последната продукция е обработена на 18.07.2019г. Тази дата
ответникът изрично е посочил в отговора на исковата молба и тя факт е
призната процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание от
23.03.2021г. Следователно падежът за плащане дължимото възнаграждение е
в срок до 21.07.2019г. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че
плащането е следвало да бъде извършено след издаване на фактурата.
Уговорката между страните в чл.9 от договора е ясна – до три дни от
преработката.
Плащането на остатъчното възнаграждение е извършено на 18.08.2020г.
Предвид горното въззивникът Х. е бил в забава за периода 22.07.2019г. до
17.08.2020г. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Изчислена законната лихва върху остатъчната главница от 9360.00лв.
/посочена от ответника в отговора като неплатена/ с програмен продукт
„Апис“, „Изчислителни системи“ се равнява на 1021.81лв.
Следователно сумата 389.50лв., съставляваща разликата над 1021.81лв.
до начислената 1411.31лв. се явява платена без основание и като такава
подлежи на връщане. Искът за посочената сума е основателен и следва бъде
уважен, а за разликата над нея отхвърлен. Това предпоставя отмяна на
първоинстанционното решение в посочените части.
По искът за връщане на сумата от 1440.00лв., платена като такса за
съхранение на казани с лавандулово масло реколта 2018г. за периода
01.08.2018г. до 07.08.2020г. – 24 месеца по 50.00лв. съдът формира следните
мотиви:
И двете страни в изложенията в исковата молба и в отговора признават,
7
че между тях е бил сключен договор за преработка на лавандула и извличане
на масло за реколта 2018г. Изрично ищеца/възложител е посочил, че работата
е била извършена, но в дестилерията е останала на съхранение добитата
продукция. Не се оспорва, че периодът на съхранение е този посочен от
ответника, а именно 01.08.2018г. до 07.08.2020г. Количеството, което е било
добито от реколтата от 2018г. е 214г., а от реколта от 2019г. е 455кг. и 50кг.
на посочено трето лице /общо 719кг./. Тези количества се установяват от
съдържанието на електронно писмо от 27.04.2020г. с автор, представляващ
ответника „Сарис“ ЕООД, приложено на л.37 от делото, идентично с това,
представено от ищеца на л.9.
Спорният въпрос повдигнат във въззивните жалби е дължи ли се
заплащане на разходите, които ответникът твърди, че е сторил във връзка със
съхранение на добитото лаванадулово масло при специални условия и
пропуснатите ползи от разполагането на варелите.
Според чл.14, б“с“ от договора от 2019г. възложителят има право да
получи добитото масло в пълен обем след заплащане на 100% от дължимата
сума за преработка. Страните не спорят, че тази клауза е със същото
съдържание в договора от 2018г.
За реколта 2018г. ответникът изрично признава, че е получил цялостно
плащане на възнаграждението няколко дни след последната преработена
продукция.
Следователно за въззивникът Х. е възникнало правото да получи
количествата лавандулово масло. Съгласно чл.264 от ЗЗД поръчващият е
длъжен да приеме извършената работа. Приемането на работата е
фактическото получаване на изпълнението по сключения договор за
изработка. Категорично се установява по делото, че възложителят не е
изпълнил това си договорно задължение и е изпаднал в забава. Следователно
същият следва да отговаря за вредите и пропуснатите ползи, които са в пряка
и причинна връзка от неговото неизпълнение, на основание чл.79, ал.1, пр.2 и
чл.82 от ЗЗД.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно оценителната
експертиза, което и въззивният съд кредитира, като обективно и компетентно
дадено, за етеричните масла има изискване за съхранение в добре затворени
съдове при определена температура, без директно излагане на слънчева
8
светлина и други топлинни източници. В складовете на „Сарис“ ЕООД е
осигурена добра топлоизолация и температура, която се поддържа в граници
от 15градуса С до 25 градуса С. В дестилерията вещото лице е констатирало
денонощна охрана. Поради необходимостта от климатизация на помещението
за съхранение, вещото лице е посочило, че се разходва и ел. енергия.
Безспорно разполагането на варелите, в които е било съхранявано
лавандуловото масло от реколта 2018г. е лишило ответника от ползването на
площта под тях.
По делото обаче не са ангажирани доказателства, от които да се
установява паричната равностойност на сторените разходи за охрана и
ползвана ел. енергия, както пропуснатите ползи, от които е бил лишен
ответника, равняващи се на средния пазарен наем за релевирания период.
Задачата и заключението на вещото лице обхващат изчисленията само
за 455кг., които са добити от реколтата от 2019г. за периода 18.07.2019г. до
07.08.2020г. Вещото лице не е имало задача да оцени разходите и
пропуснатите ползи за количеството 214кг. за период 01.08.2018г. до
07.08.2020г.
В тежест на ответника е било при условията на пълно и главно
доказване да установи тези факти, от които произтича основанието му да
задържи получената сума.
Горното обуславя крайният извод, че дадената сума подлежи на
връщане, поради което предявените иск е основателен и следва да бъде
уважен, а първоинстанционното решение в тази му част подлежи на
потвърждаване.
Искът за връщане на сумата от 128.96лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1440.00лв. за периода 01.08.2018г.
до 07.08.2020г. също следва да бъде уважен.
След като съдът прие, че без основание е платена сумата от 1440.00лв.,
то без основание се явява и платеното обезщетение за лихви. Същата би се
дължала само при дължимост на главницата, върху която се начислява, при
условие, че е установено изпадането в забава на длъжника.
По тези съображения предявеният иск е основателен, а
първоинстационното решение постановило същия резултат следва да бъде
потвърдено.
9
По иска за връщане на сумата от 2340.00лв., платена като такса за
съхранение на казани с лавандулово масло реколта 2019г. за периода
10.07.2019г. до 07.08.2020г. – 13месеца по 150.00лв. въззивният съд излага
следните мотиви:
Съдът вече прие, че работата по преработването на продукцията от
2019г. е била извършена, но в дестилерията е останало на съхранение
добитото масло от 455кг. в три варела.
Категорично въззивникът Х. е бил в забава за плащане на дължимото
възнаграждение, каквито изводи съдът вече формира. Това влече като
последица и забава да изпълни задължението си по чл.264 от ЗЗД да приеме
да приеме извършената работа по аргумент от уговорката в чл.14, б.“б“ от
договора. При това положение ответникът следва да понесе отговорността за
вредите и пропуснатите ползи, които са в пряка и причинна връзка от
неговото неизпълнение, съгласно чл.79, ал.1, пр.2 и чл.82 от ЗЗД.
Съдът вече коментира, че в дестилерията са осигурени необходимите
условия за съхранение. Вещото лице по съдебно оценителната експертиза е
изчислило, че за релевирания период са сторени разходи за охрана по
54.00лв. на месец и 10.лв. на месец за ел. енергия или общо 64.00лв. Вещото
лице е заключило, че разполагането на 3 бр. варели върху площ 12.50м. се
равнява на 100.00лв. наем месечно. При така зададените данни за 12месечния
период се дължат пропуснати ползи и сторени разходи в общ размер от
1968.00лв. /12х164.00лв. месечно/. Съдът не кредитира крайните изчисления
на вещото лице, тъй като погрешно е направен сбор на разходите /вместо
64.00лв. са заложени 67.00лв./ Освен това, вещото лице при изчисление на
сумата от 1267.00лв. като окончателен сбор е включило само един път общата
сума за разходи /погрешно изчислената 67.00лв./, а не за целия период,
въпреки, че сумата от 54.00лв. и 10.00лв. са на месец.
Посочените вреди и пропуснати ползи съдът намира, че освен, че са в
пряка и причинна връзка от забавата, са и били предвидими за въззивника Х..
С оглед изложеното предявеният иск е основателен за сумата от
372.00лв. и неоснователен за разликата над тази сума до пълния заявен размер
от 2340.00лв. Съответно първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и потвърдено в посочените части.
Искът за заплащане на сумата от 112.38лв., представляваща
10
обезщетение за забава върху главницата от 2340.00лв. за периода 10.07.2019г.
до 07.08.2020г., съдът намира за недоказан по своето основание и като такъв
следва да бъде отхвърлен, като първоинстанционното решение подлежи на
потвърждаване в тази му част.
Както съдът се аргументира по – горе основанията на главницата са
претърпяна загуба /разходи/ и пропусната полза /нереализирана печалба в
размер на средния пазарен наем/. За да изпадне в забава ищецът за заплащане
на същата, от което да произтекат последиците за заплащане на обезщетение
по чл.86, ал.1 от ЗЗД е необходимо той да бъде поканен. Това е така, защото
това вземане не е обвързано с конкретен падеж /срок/. Поканата през
процесния период не е отправяна и доказателства в тази насока не са
ангажирани. Такава покана е изпратена по имейл на ищеца едва на
07.08.2020г., съгласно приложената разпечатка от електронната
кореспонденция на л. 43 от делото.
Следователно съдът приема за установено, че ответникът не е доказал
основанието, на което да задържи получената сума, поради което същата
подлежи на връщане.
По отношение на предявения иск за сумата от 3600.00лв.,
представляваща платена като цена за косене на лавандула по т.6 от проформа
фактура №2510/27.04.2020г. въззивният съд приема следното:
От анализа на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни
доказателства се налага извода, че между страните е сключен валиден договор
за услуга „косене“, подчиняващ се на правилата на договора за изработка
/чл.258 и сл. от ЗЗД/.
Разпитан св. Б. в съдебно заседание излага, че като служител в „Сарис“
ЕООД на длъжност огняр има впечатления за отношенията между
дестилерията и П.Х.. Последният е имал сключени договори за преработка на
лавандула от продукции за 2018г. и 2019г. През 2019г. Х. поискал от „Сарис“
ЕООД да му окоси едната нива, находяща се в Кранево засята с лавандула,
тъй като не разполагал с техника. Дружеството се съгласило да извърши
услугата за сумата от 3000.00лв. без ДДС. На 01.07.2019г. свидетелят
започнал операцията по косене, в присъствието на П.Х., като предишният ден
били транспортирани косачката с трактора и ремаркето. Извозването на
окосената продукция се извършвало от шофьор на име Митко, който бил нает
11
от Х..
От показанията на св. Д.М. се установява, че бил нает от П.Х. да
извози окосената лавандула. На нивата бил М., който извършвал косенето с
трактор и косачка. Лавандулата била транспортирана до базата в Добрич.
Съдът намира, че събраните гласни доказателства кореспондират
помежду си и следва да бъдат кредитирани като достоверни за установяване
на договорната връзка между страните, в това число и за уговореното
възнаграждение. Установява се и извършването на работа. Свидетелят Б. в
детайли обяснява осъществените операции по косенето на лавандулата.
Неговите показания, категорично се подкрепят и от другия свидетел, който е
нает от самия ищец да извози продукцията до дестилерията и който също има
преки впечатления, че косенето е извършено именно от свидетеля Б. със
специална техника. Липсват други доказателства, които опровергават вече
събраните.
С извършването на работата за възложителя е възникнало задължението
да плати уговореното възнаграждение. В изпълнение на договора въззивникът
Х. е заплатил сумата от 3600.00лв. С плащането същият се е признал, че
окончателното възнаграждение за посочената услуга се остойностява в този
размер.
Изложените мотиви обуславят отхвърляне на предявения иск, тъй като
дадената сума има установено договорно основание, като
първоинстанционният акт постановил същият резултат следва да бъде
потвърден в тази му част.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззивникът Х. се дължат разноски в
размер на 97.71лв. за първа инстанция и 148.90лв. за въззивна инстанция,
съразмерно уважената част от исковете. Съдът констатира, че в договора за
правна помощ е уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на
850.00лв. за процесуално представителство по първоинстанционното и
настоящото въззивно дело. В преклузивния срок, обаче адвокатското
възнаграждение за първа инстанция не е претендирано, не са представени и
доказателства за реалното му плащане. С оглед на изложеното е недопустимо
същото да се заявява, респективно присъжда за първи път в това
производство. Следователно въззивният съд приема, че за настоящата
12
инстанция уговореният адвокатския хонорар е в размер на 425.00лв.,
половината от 850.00лв., на която база са изчислени съразмерно и дължимите
разноски.
На въззивникът „Сарис“ ООД се следват разноски в размер на 729.55лв.
за първа инстанция и 844.28лв. за настоящата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261897/10.06.2021г., поправено с решение
№262906/03.12.2021г., постановено по гр.дело № 15683/2020г. на Варненския
районен съд в частта, в която е отхвърлен предявения ПЛ. ХР. ХР. ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.Варна, жк. „********“ бл.7, вх.11 ет.4,
ап.66 срещу „САРИС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управлението в гр.Варна, ул.“Воден“ № 5 иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати сумата 389.50лв.,
съставляваща разликата над 1021.81лв. до начислената 1411.31лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главница от 9360.00лв. за
периода 13.07.2019г. до 07.08.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2020г. до
окончателното й изплащане КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „САРИС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управлението в гр.Варна, ул.“Воден“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ НА ПЛ. ХР. ХР.
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Варна, жк. „********“ бл.7, вх.11
ет.4, ап.66 сумата 389.50лв., дадена без основание и съставляваща разликата
над 1021.81лв. до начислената 1411.31лв., представляваща обезщетение за
забава върху главница от 9360.00лв. за периода 13.07.2019г. до 07.08.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба – 07.12.2020г. до окончателното й изплащане
ОТМЕНЯ решение №261897/10.06.2021г., поправено с решение
№262906/03.12.2021г., постановено по гр.дело № 15683/2020г. на Варненския
районен съд в частта, в която е осъдено „САРИС“ ЕООД, ЕИК:*********,
13
със седалище и адрес на управлението в гр.Варна, ул.“Воден“ № 5 да заплати
на ПЛ. ХР. ХР. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Варна, жк.
„********“ бл.7, вх.11, ет.4, ап.66 сумата от 692.00лв., дадена без основание и
представляваща такса за съхранението на казани с лавандулово масло реколта
2019г. за периода 10.07.2019г. до 07.08.2020г. – 13месеца по 150.00лв., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба – 07.12.2020г. до окончателното й изплащане, както и в
частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски за разликата над
97.71лв. до присъдените 110.17лв. КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения ПЛ. ХР. ХР. ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр.Варна, жк. „********“ бл.7, вх.11, ет.4, ап.66 срещу „САРИС“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управлението в гр.Варна,
ул.“Воден“ № 5 иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде
осъден ответника да заплати сумата от 692.00лв. лева с вкл. ДДС, дадена без
основание и представляваща, такса за съхранение на казани с лавандулово
масло реколта 2019г. за периода 10.07.2019г. до 07.08.2020г. – 13месеца по
150.00лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба – 07.12.2020г. до окончателното й изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решение №261897/10.06.2021г., поправено с
решение №262906/03.12.2021г., постановено по гр.дело № 15683/2020г. на
Варненския районен съд
в частта, в която са отхвърлени предявените от ПЛ. ХР. ХР. ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.Варна, жк. „********“ бл.7, вх.11, ет.4,
ап.66 срещу „САРИС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управлението в гр.Варна, ул.“Воден“ № 5 искове с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 3600.00лв.,
представляваща платена като цена за косене на лавандула по т.6 от проформа
фактура №2510/27.04.2020г., сумата от 1021.81лв., представляваща
обезщетение за забава върху главница от 9360.00лв. за периода 13.07.2019г.
до 07.08.2020г., сумата от 1276.00лв., представляваща, такса за съхранение на
14
казани с лавандулово масло реколта 2019г. за периода 10.07.2019г. до
07.08.2020г. – 13месеца по 150.00лв, всичките суми дадени без основание
в частта, в която „САРИС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управлението в гр.Варна, ул.“Воден“ № 5 е осъдено да заплати на
ПЛ. ХР. ХР. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Варна, жк. „********“
бл.7, вх11, ет.4, ап.66 сумата от 1440.00лв., платена като такса за съхранение
на казани с лавандулово масло реколта 2018г. за периода 01.08.2018г. до
07.08.2020г. – 24 месеца по 50.00лв., сумата от 128.96лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1440.00лв. за периода 01.08.2018г.
до 07.08.2020г., сумата от 372.00лв., платена като такса за съхранение на
казани с лавандулово масло реколта 2019г. за периода 10.07.2019г. до
07.08.2020г. – 13месеца по 150.00лв. месечно, сумата от 112.38лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2340.00лв. за
периода 10.07.2019г. до 07.08.2020г. всичките суми дадени без основание.
в частта, в която са присъдени разноски на ищеца в размер на 97.71лв. и
разноски на ответника в размер на 695.07лв.
ОСЪЖДА „САРИС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управлението в гр.Варна, ул.“Воден“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ НА ПЛ. ХР. ХР.
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Варна, жк. „********“ бл.7, вх.11
ет.4, ап.66 сумата от 148.90лв./сто четиридесет и осем лева и деветдесет
стотинки/, представляваща сторени разноски за въззивна инстанция на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. ХР. ХР. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Варна,
жк. „********“ бл.7, вх.11, ет.4, ап.66 ДА ЗАПЛАТИ НА „САРИС“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управлението в гр.Варна,
ул.“Воден“ № 5 сумата от 34.48лв./тридесет и четири лева и седемдесет и
осем стотинки/, представляваща сторени разноски за първа инстанция и
сумата от 844.28лв./осемстотин четиридесет и четири лева и двадесет и
осем стотинки/, разноски за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
15
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16