Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2470
гр. Пловдив,
29 ноември 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с
участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
адм. дело № 1027 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215
и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145
и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Р.М.Б.-М. с ЕГН **********,
чрез адв. Д.М.-Т. против Заповед № ДК-02-ЮЦР-01 от
19.02.2019г. на началник на РДНСК-Южен централен район, с която на основание
чл.225, ал.1 във вр. с чл. 222, ал.1, т.10 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен строеж:
„Надстройка над покривна плоча на едноетажно застрояване и пристройка към ап.
6“, находящ се в УПИ № IX- 1431-за жилищно строителство, кв. 8 по плана на
кв."Македония“, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.531.1431 по КК на
гр.Пловдив, с административен адрес: ***,
гр.Пловдив, с извършители: Р.М.Б.-М. и В.Я.М..
В жалбата се инвокират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Твърди се, че
визираната постройка над проход към жилищна сграда представлява остъклена тераса,
която е част от апартамента, собственост на жалбоподателите. Претендира се
отмяната на обжалвания акт и разноските по делото.
Ответникът – Началник РДНСК-Пловдив към Главна
дирекция „Строителен контрол“, чрез процесуалния си представител, намира жалбата
за неоснователна, а издаденият административен акт за законосъобразен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна –В.Я.М., редовно призован, не
взема становище по жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок /заповедта е връчена на жалбоподателите по реда на §4,
ал. 2 от ДР на ЗУТ на 19.03.2019г /л. 33 по делото/ и подадена чрез
административния орган на 02.04.2019г./ и от имащ правен интерес от оспорването
страна.
Съдът, като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото, приема за установени следните обстоятелства:
С констативен акт /КА/ № 4/21.11.2018г. и КА №
4А/21.11.2018г. служители на РО "НСК"-Пловдив при РДНСК-ЮЦР са
установили строеж, представляващ постройка над проход към жилищна сграда,
разположена в УПИ № IX- 1431, кв. 8 по плана на кв."Македония“, гр.
Пловдив, с административен адрес: ***, и над проход към сграда с
административен адрес: ул. „Македония" № 46. гр.Пловдив, с извършители: Р.М.Б.-М.
и В.Я.М. и двамата с административен адрес гр.Пловдив, ***. Имотът е собственост на Р.М.Б.-М. и В.Я.М.,
съгласно Нотариален акт/НА/№ 110, том I, peг. № 4565
дело № 97 от 2013г. Описана е постройка от дървена носеща конструкция с 6 броя
колони, монтирани върху покривната плоча. Постройката е оградена от три
страни/запад, север и юг/, а от изток е стената на жилищната сграда.
Ограждането е трислойно-дъски от външната страна, гипсокартон
от вътрешната и между тях стиропор, с обща дебелина 10см. По същият начин е
изпълнен и покривът, като и покрит с битумни керемиди. Постройката е монтирана
в северната част, между парапетите, ограждащи покривната плоча. Останалото
свободно пространство от покривната плоча на юг от постройката се използва като
открита тераса към ап. 6. РазМ.те в план на строежа
са 3,60м./4,05м., височина 2,15м. и 2,50м. от ниския към високия край. Покривът
е едноскатен с наклон на запад. Строежът се явява
надстройка /втори етаж/ над едноетажна сграда и/или пристройка към ап. 6,
намиращ се на втори етаж в сградата. Установено е, че актът за собственост на
жилището не включва покривната тераса над едноетажното застрояване, която е
отразено като проход. Строежът е функционално свързан с ап. 6 като негова
пристройка.
Констатирано е, че за строежа няма издадени строителни
книжа: одобрен проект, Разрешение за строеж, протокол за откриване на
строителна линия и др. Изработена е окомерна скица относно разположението на
строежа с посочени отстояния до границите на имота.
Отбелязано е и в двата КА, че проверката е извършена в присъствието на М. Б.
като на съответното място има положен подпис от същата. КА е подписан от
длъжностните лица, извършили проверката.
Съставените констативни актове са съобщени по реда на
§ 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на съобщението на жилището и поставяне
на таблото за обявления в сградата на администрацията, удостоверени с подписите
на две длъжностни лица.
По така съставения констативен акт е издадена
оспорената заповед № ДК-02-ЮЦР-01 от 19.02.2019г., с която при преповтаряне на
фактическите установявания от КА, е разпоредено
премахването на незаконния строеж. Прието е, че същият е незаконен по смисъла
на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, представлява III-та категория по см. на чл. 137, ал.
1, т. 4 от ЗУТ и за него не са приложими хипотезите на търпимост по § 16, ал. 1
от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Заповед № ДК-02-ЮЦР-01/19.02.2019гг.
е съобщена по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ.
За изясняване на релевантните за делото обстоятелства
е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните,
която съдът кредитира изцяло като компетентна и обективна. Според вещото лице процесният строеж представлява постройка с дървена носеща
конструкция от 6 броя колони със сечение 12/12см. и дървени греди по горния им
край между тях, монтирани върху стоманобетонова
покривна плоча - покрив на автоматична платформа за автомобили. Постройката е
оградена от три страни, а от изток за ограждане служи стената на жилищната
сграда. Ограждането е трислойно: дъски от външната страна, гипсокартон
от вътрешната страна и между тях -стиропор, като общата дебелина е 10см. По
същия начин е изпълнен покривът, като покривното покритие е от битумни
керемиди. Изпълнена е върху северната част от покрива на едноетажно застрояване
в имота, на имотната граница от запад. РазМ.те в план
на строежа са 3,65м./4,05м. Височините са 2,15м. и 2,50м. съответно в ниския и
във високия край на постройката, покривът е едноскатен,
с наклон на запад. Площта на постройката е 15 кв.м. В северната и западната
фасада са монтирани прозорци от ПВЦ-профили. От юг цялата фасада е остъклена –
половината е врата към свободната от застрояване площ на покривната плоча,
половината с витрина. Постройката се ползва като кухненски бокс към жилището на
втория етаж- ап. 6. Вход в нея има директно от врата на спалнята на
апартамента. През врата на юг се излиза на останалата свободна площ от
покривната плоча и тя се ползва като тераса към апартамента. На терасата се
излиза и през врата във фасадата на сградата от дневната с кухня на ап. 6.
Постройката е изградена вътре в ограденото пространство от покривната плоча, по
контура на което са изпълнени плътни парапети от тухлена зидария. Парапетите са
еднотипни с парапетите на терасите на цялата жилищна сграда. Застроена площ от
15,00кв.м., площ на терасата- 40 кв.м.
Вещото лице посочва, че извършените СМР включват
монтаж на 6 бр. дървени колони върху стоманобетоновата
плоча-покрив на прохода към вътрешния двор на имота и автомобилната платформа
към подземния паркинг на сградата, монтаж на 3 бр. дървени греди в посока
север-юг между съответните колони, монтаж на 2 бр. дървени греди в напречна
посока/изток-запад/, монтаж на дъсчена обшивка с челни дъски по покрива с
покритие от битумни керемиди и гипсокартон от
вътрешната страна, монтаж на външна дъсчена обшивка и стиропор с монтаж на гипсокартон от три вътрешни страни, монтаж на дограма-една
врата и една витрина и два прозореца, боядисване с латекс по стените и
тавана.
По въпроса дали извършеният обем СМР за процесния
обект представлява остъкляване на тераса или строеж, експертът приема, че той
представлява надстрояване с втори етаж на част от площта на едноетажното
застрояване на сградата върху неговия плосък покрив. Функционално изпълнената
надстройка е свързана с жилището на ап. 6 на етаж 2 от сградата. Постройката не
може да се дефинира като преместваем обект по смисъла
на чл. 56 от ЗУТ. Това се обосновава от това, че не може да бъде преместен в
пространството без да се наруши конструктивната му цялост. Прието е, че обектът
представлява строеж по смисъла на ЗУТ.
При гореизложените фактически установявания, съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, засегнато от
административния акт, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, поради което е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Жалбата е неоснователна при съобразяване на следното:
Касае се за заповед по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, съгласно
който началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни
строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях. По делото на л.
167 е приложена заповед № РД-13-178/11.08.2014 г., с чиято т. 1 Началникът на
ДНСК е предоставил на началниците на РДНСК правомощието да издават заповеди за
премахване на незаконни строежи по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Следователно и
доколкото заповедта е издадена от началник на РДНСК-Южен централен район/сега
Началник РДНСК-Пловдив към Главна дирекция „Строителен контрол“/, то същата се
явява издадена от компетентен орган.
Оспорената заповед е издадена и в предвидената от
закона форма, мотивирана е съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
- съдържа фактическите констатации и правни изводи, поради което не страда от
порок във формата, обуславящ недействителност на самото властническо
волеизявление.
Съдът счита, че правилно е описан строежът, предмет на
процесната заповед. От словесното описание в заповедта, както и в КА №
4/21.11.2018 г. и КА № 4А/21.11.2018г., вкл. скицата към същите, се установява
какво и в какъв обем следва да бъде премахнато. Последното кореспондира и с
установените от вещото лице строително-монтажни работи, потвърждаващи
констатациите на органите на строителния контрол. Не е налице твърдяната в
жалбата неяснота. В случая в мотивите към заповедта е описано извършеното
незаконно строителство, подлежащо на премахване, което е именувано „Надстройка
над покривна плоча на едноетажно застрояване и пристройка към ап. 6“, а в диспозитива на заповедта е казано обобщено, че следва да
бъде премахнат същият строеж.
Съдът не констатира в хода на административното
производство да са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените. Съществено е това процесуално нарушение, което ако не е било
извършено, то крайният резултат би бил друг. Спазена е процедурата по съставяне
на констативен акт по чл. 225, ал. 3 във вр. с чл.
222 от ЗУТ. Не представлява съществено нарушение уведомяването на жалбоподателя
по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ за съставените констативни актове и
започване на производството по реда на чл. 225 от ЗУТ. Съгласно
съдебната практика, редът за съобщаване на административните актове по § 4, ал.
2, предл. 2 от ЗУТ е частен случай на хипотезата по
чл. 61, ал. 3 от АПК и като най-несигурен е приложим само когато лицето
отсъства на посочения от него в административното производство или на друг
известен адрес, или адресът му е неизвестен.В конкретният случай административният орган твърди,
че е извършено съобщаване на констативните актове по реда на §4, ал.2 от ДР на
ЗУТ на жалбоподателката. Тази разпоредба предвижда съобщаването на т. нар.
"отсъстващи лица". Съгласно § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ съобщенията от
компетентните органи на заинтересуваните лица по този закон и актовете по
неговото прилагане, когато не е указано друго, се правят по реда на АПК. Алинея
втора на посочената разпоредба предвижда ред за уведомяване, чрез залепването
на съобщение на недвижимия имот и на видно място в общината само по отношение
на отсъстващи лица. За да намери приложение този ред на уведомяване на
заинтересуваните лица е необходимо да са налице доказателства за това, че
лицето е "отсъстващо" по смисъла на
§ 4, ал. 1 изр. второ от ДР на ЗУТ и по отношение на него не е могъл да
се приложи редът за уведомяване по АПК. В административната преписка се намират
доказателства за това, че жалбоподателката е била отсъстващо лице по смисъла на
закона, поради което по отношение на нея е налице редовно уведомяване на
обжалвания административен акт по посочения ред. По делото представиха
доказателства за направено съобщение, удостоверени с подписите на две
длъжностни лица /Съобщение № Ю-2232/02.01.2019г., КП № Ю-2232/02.01.2019г. и
служебни бележки от 02.01.2019г. с подписите на две длъжностни лица от
ответника. Свалянето на съобщението № Ю-2232/02.01.2019г. е удостоверено с Протокол
№ Ю-2232/10.01.2019г./.
Съдебната практика и теорията са константни, че
процесуалните нарушения в административното производство са съществени, само
ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на
административния орган (в този смисъл решение № 8218 от 11.06.2013 г. по адм. д. № 2242/2013 г. на ВАС, ІV отд.).
В случая административният орган, дори да беше спазил правилата на чл. 26 и чл.
34 от АПК, това няма да промени крайните му изводи относно наличието на правни
и фактически основания за премахване на строежа на основание чл. 225 от ЗУТ.
Основанията, посочени в правната норма, са обективно съществуващи факти.
Достатъчно е доказването им, за да има основание да се разпореди премахването
на процесния строеж. Освен това, правото на защита на жалбоподателката е
обезпечено в най-голяма степен в настоящото съдебно производство, в хода на
което последната не е представила доказателства, оборващи изводите на
административния орган.
Основанията за издаването на заповед по чл. 225, ал. 1
от ЗУТ са алтернативно изброени в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, като осъществяването
на което и да е от тях поражда правомощието на компетентния орган, при
условията на обвързана компетентност, да разпореди премахването на незаконен
строеж.
От доказателствата по делото се установява, а и не се
спори, че за строеж „Надстройка над покривна плоча на едноетажно застрояване и
пристройка към ап. 6" не е издавано разрешение за строеж и не са
одобрявани строителни книжа. От доказателствата по делото е ясно, че така
описаният обект представлява "строеж" по см. на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ, което се потвърждава и от приетата по делото СТЕ. Не е приложима
разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, според която не се изисква
разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии.
В случая се касае за покривна тераса, дефинирана като отделен обект в § 5, т.
59 от ДР на ЗУТ, а не за балкон /§ 5, т. 57 от ДР на ЗУТ/. Освен това,
извършеното строителство е с по-широк обхват, като включва покриването на част
от тераса/15 кв.м. от общо 40 кв.м./ и частичното й остъкляване. Промяна в тези
изводи на съда не внасят и показанията на свидетеля М.И.Б.. Заявеното от нея
потвърждава констатираното от ответника, че се касае за остъкляване на част от
покривната плоча, на която се излиза от ап. 6 от кооперацията.
Касателно въпроса за търпимост на процесния
строеж „Надстройка над покривна плоча на едноетажно застрояване и пристройка
към ап. 6", съдът съобрази следното: административният орган е счел, че
строежът е изпълнен през м. юли 2013 г., същото се потвърждава и от
заключението на СТЕ, поради което следва да се приеме, че процесният
строеж е осъществен именно през 2013 г.
Разпоредбата на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ изисква
строежите да са били изградени до 7 април 1987 г., предвид което е неприложима
за конкретния случай. Неприложима е и разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД ЗУТ, която поставя изискване строежите да са изградени до 31 март 2001 г.,
който период също не съответства на установената година на извършване на
строежа. Доколкото коментираният строеж не попада в релевантните времеви
периоди, безпредметно е да се обсъждат останалите предпоставки за търпимост.
Ето защо строеж "„Надстройка над покривна плоча на едноетажно застрояване
и пристройка към ап. 6" не може да бъде и не е търпим строеж по смисъла на
амнистиращите разпоредби на Закона за устройство на територията.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма,
при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и съответства на
материалния закон, поради което подадената жалба е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да
заплати в полза на ответника претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Поради изложените съображения Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.М.Б.-М. с ЕГН **********
против Заповед № ДК-02-ЮЦР-01 от 19.02.2019г. на началник на РДНСК-Южен
централен район/сега Началник РДНСК-Пловдив към Главна дирекция „Строителен
контрол“/, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р.М.Б.-М. с ЕГН ********** *** към
Главна дирекция „Строителен контрол“ сумата
в размер на 100 /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: