№ 3515
гр. Варна, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20233110105988 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.405,ал.1 КЗ от И. Л. Ч. срещу
ЗК ***** АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 419.38
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
на МПС „*****“ съгласно застрахователна полица №***** от 28.03.2022г. на
лек автомобил ***** за причинени имуществени вреди от 18.04.2022г.,
изразяващи се в увреждане на задна дясна врата, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -12.05.2023г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът има сключена застраховка
„*****“ от 10.04.2022г. с ответното дружество със срок на действие
28.03.2022г. до 27.03.2023г. След като закупил автомобила на и го
регистрирал на негово име на 12.04.2022г., уведомил ответника за
настъпилата промяна и бил издаден Анекс №1 от 12.04.2022г. към
застрахователната полица.
Излага се, че на 18.04.2022г. около 23 ч. ищецът паркирал автомобила в
гр.*****, ж.к.***** на паркинга пред блок *** и на 19.04.2022г. установил, че
е увредена неговата дясна врата. На 19.04.2022г. уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие. Бил извършен оглед на автомобила и
изготвен снимков материал, както и опис заключение №*****, в който като
увреждане било посочено : задна дясна врата. Твърди се, че ищецът до
момента не е получил застрахователно обезщетение. извършил проучване в
няколко сервиза и установил, че сумата, която е необходима за ремонта
възлиза на 600 лева.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в
който е изразено становище за неоснователност на иска.
Твърди се, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността
на дружеството, тъй като към 19.04.2022г. е нямало валидно сключена
застраховка „*****“ на МПС в ЗК“*****“.
Сключената застраховка „*****“ за процесния автомобил №***** била
прекратена автоматично на 11.04.2022г. на основание т.13 от Общите условия
на сключения застрахователен договор, поради смяна собствеността на
автомобила. На 12.04.2022г. на ищеца бил издаден Анекс №1 към
застрахователна полица №***** за прехвърляне на полицата на нов
собственик, като изрично в анекса било посочено, че същият влиза в сила
след оглед и заснемане на лекия автомобил, съгласно т.13.2 от ОУ. Съгласно
т.13.2 от ОУ новият собствени встъпвал в правата по договора след
попълване на ново Предложение-декларация, представяне на МПС за оглед и
заснемане и влизане в сила на анекса за продължаване на действието му.
Оглед и заснемане на автомобила бил извършен на 21.04.2022г. С писмо с
изх.№*****/30.05.2022г. собственикът бил уведомен, че поради неизпълнение
на задълженията по т.13.2 от ОУ липсва основание за изплащане на
застрахователно обезщетение.
В условията на евентуалност искът се оспорва по размер с твърдения, че
размера на вредите следва да се определи съгласно чл.386,ал.2 КЗ по
методиката на Наредба №24.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От застрахователна полица №***** от 28.03.2022г. се установява,
че между ЗАД„*****” и „*****“ ЕООД е сключена застраховка „*****” по
отношение на л.а. ***** със срок на действие 28.03.2022г. – 27.03.2023г., като
дължимата по застраховката застрахователна премия в размер на 439.62 лева.
Уговорената застрахователна сума е в размер на 35000 лева. Съгласно
представения платежен документ от 28.03.2022г. застрахователната премия е
заплатена.
Съгласно Свидетелство за регистрация част I от 11.04.2022г. И. Л. Ч. е
придобил собствеността върху застрахования автомобил, който е получил рег.
№*****.
Съставен е Анекс №1 от 12.04.2022г. към застрахователна полица
№***** , в който е отразено прехвърлянето на собствеността на новия
собственик И. Л. Ч., в който е вписано, че последният е запознат, че при
2
смяна на собственост на МПС, анексът влиза в сила след оглед и заснемане
МПС, съгласно т.13.2 ОУ.
Представен е Опис –заключение по щета №***** от 19.04.2022г., в
който са описани следните щети по л.а. ***** : задна дясна врата -
боядисване.
На 21.04.2022г. е съставен Добавък за застрахования автомобил и
са описани увреждания.
Представени са ОУ на „***** на МПС“ на ЗК„*****” АД.
С писмо изх.№*****/30.05.2022г. ищецът е уведомен от *****, че към
датата на декларираното застрахователно събитие 19.04.2022г., автомобилът
не е бил предоставен за оглед и заснемане по повод смяната на собствеността
и съгласно ч.13.2 от ОУ не е налице основание за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Съгласно заключението на проведената по делото САТЕ увреждането,
което е установено от застрахователя е по задна дясна врата, като реалният и
възможен механизъм на настъпването му е пряк контакт между превозното
средство, докато е в паркирано състояние и обект, движещ се близо до него.
Обичайно такъв тип увреждане се получава докато превозното средство е в
паркирано състояние от ръб на врата на друго превозно средство,
намиращото се в близост, при отварянето й. Стойността на ремонта по
средни пазарни цени за труд и материали е 419.38 лева.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави
следните правни изводи :
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие
за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.405, ал. 1 КЗ, да заплати
на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,
определен по правилото на чл.386, ал. 2 КЗ.
В тежест на застрахования е да установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие,
което е в причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото
имущество, вида и размера на тези щети.
В тежест на застрахователя е да установи, че е изплатил следващото се
застрахователно обезщетение или наличие на обстоятелства, установяващи,
че настъпилото събитие не е покрит с договора риск.
3
Застрахователят оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по отношение на процесния автомобил към датата на
настъпване на застрахователното събитие, позовавайки се на факта, че
автомобилът не е бил предоставен за оглед и заснемане след сключване на
анекса във връзка със смяната на собствеността, съгласно изискването на
ч.13.2 от ОУ.
Съобразно разпоредбата на чл.413,ал.1 КЗ при прехвърляне на
собствеността върху застрахованото имущество, приобретателят встъпва в
правата на застрахования по застрахователния договор. Съгласно чл.414,ал.1
КЗ застрахователят разполага с правото да прекрати застрахователното
правоотношение с приобретателя с едномесечно писмено предизвестие, което
се погасява в рамките на един месец от узнаване за промяната в
собствеността.
Съдът намира клаузите на т.13, т.13.1 и т.13.2 от ОУ на застрахователя,
касаещи прехвърляне собствеността на застраховано имущество за
несъответни на законовите изисквания и влизащи в пряко противоречие с
тях, поради което същите са нищожни, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД. При
наличие на изрична законодателна разпоредба, касателно регламентация на
застрахователните правоотношения при смяна на собственик, вписаните
условия от застрахователя, че договорът в този случай автоматично се
прекратява и поставяне на допълнителни условия за продължаването му –
анекс, оглед и заснемане, отказът на застрахователя за изплати
застрахователно обезщетение в конкретния случай е неправомерен.
Договорът за застраховка е продължил своето действие и по отношение на
новия собственик, като застрахователят е бил уведомен за настъпилата
промяна в собствеността на застрахованото МПС и не се е възползвал от
възможността да прекрати изрично и писмено неговото действие в
едномесечен срок, поради и което съдът приема, че страните са били
обвързани валидно от застрахователното правоотношение към датата на
настъпване на застрахователното събитие, и са налице всички предпоставки
за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съобразно разпоредбата на чл.386 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ, като при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност.
Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на
увреденото имущество към датата на увреждането. Обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
4
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка
и труд без прилагане на обезценка.
Застрахователят оспорва предявения иск по размер.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че
увреждането, което е установено при огледа на застрахователя по автомобила
е възможно да е причинено, съгласно описаното в исковата молба, с което се
установява и механизма на настъпване на процесната вреда. Стойността на
разходите за отстраняване на увреждането по задна дясна врата по средната
стойност за отстраняване на щетите по пазарни цени при ползване на цена за
труд, в сервизи, притежаващи сертификат за качество по ISO 9001:2008 и в
сервизи, които не притежават такъв сертификат е 419.38 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка.
Константна е съдебната практика, че обезщетението следва да се определи по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се изследване на въпроса за надхвърляне
на минималните размери по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Принципът
на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на разходите, които
са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състояние
преди увреждането. Тъй като действителната стойност на вредата следва да
бъде съизмерима със средните пазарни цени съдът намира, че дължимото
обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната
стойност между цената на средната стойност за труд и материали в
сертифицирани по ISO сервизи и такива, които не притежават сертификат,
която възлиза в размер на 419.38 лева.
С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да
се уважи. Върху определената сума за обезщетяване се следва законна лихва
от депозирането на исковата молба до изплащане на задължението.
По разноските :
Съобразно изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски , както следва : 50 лева – за заплатена д.т.;
сумата от 235 лева – за депозит за вещо лице и сумата от 480 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
На горните съображения съдът :
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА ЗК “*****“ АД, ЕИК : ***** със седалище и адрес на
управление гр.*****, район *****, ***** да заплати на И. Л. Ч., ЕГН:
********** с адрес ***** сумата от 419.38/четиристотин и деветнадесет
лева и тридесет и осем ст./ лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка на МПС „*****“ съгласно застрахователна
полица №***** от 28.03.2022г. на лек автомобил ***** за причинени
имуществени вреди от 18.04.2022г., изразяващи се в увреждане на задна
дясна врата, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда -12.05.2023г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК “*****“ АД, ЕИК : ***** със седалище и адрес на
управление гр.*****, район *****, ***** да заплати на И. Л. Ч., ЕГН:
********** с адрес ***** сумата от 765/седемстотин шестдесет и пет/ лева,
представляваща направените разноски в производството по делото, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаването му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6