Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 03.06.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на двадесет
и шести май през двехиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4113
по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.50 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД – за обезщетение за неимуществени вреди.
Подадена е искова молба от Г.С.П.,
с ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.В.Д. ***, с адрес: гр.Пазарджик,
бул.“България“ №2, представлявана от Кмета Т. П. , в която ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че на 22.04.2019г. около 9.20 часа, минавайки по улица
„******“ пред входа на „Т. “ в гр.Пазарджик внезапно усетил остра и силна болка
в десния крак. Твърди, че вследствие на претърпяната болка силно изкрещял и се
обърнал като зад себе си видял голямо, кафяво куче, с маркировка на ухото,
представляваща жълт маркер, което куче явно изплашено от силния му вик започнало
да се отдалечава. Ищецът твърди, че кракът му кървял обилно и изпитал силна
болка и уплахата вследствие на извършеното. Изплашил се, тъй като изтекло много
кръв, от което почувствал и слабост и веднага отишъл в кабинет за доболнична
помощ към МБАЛ „Пазарджик“ в гр.Пазарджик. На място в кабинета му поставили
инжекция против тетанус като го пренасочили към инфекциозното отделение. Там му
поставили инжекция против бяс и му казали, че по схема ще му поставят още две
инжекции. На 22.04. му поставили първата, на 24.04. - втората и на 28.04.2019г.
- третата инжекция. Въпреки това раната му започнала да гнои и на 14.05.2019г.
отишъл в кабинета по съдебна медицина в МБАЛ Пазарджик при доктор Петров.
Същият му издал медицинско удостоверение №92/2019г. и го изпратил на хирургичен
кабинет за консултация и лечение, тъй като раната му имала гноен налеп. Лекарят
в хирургията установил, че вследствие на ухапването от кучето е получил няколко
открити рани на няколко области по десния крак като захапката от кучето е била
с дълбочина около 1,5 сантиметра. Предписали му антибиотик, който ищецът пил в
продължение на седем дни и си сменял превръзката на раните в продължение на три
месеца. Твърди, че болките в крака му продължавали и до днес като все още
изпитвал затруднение с ходенето, а интензитетът на болката се засилвал особено
при движение. Твърди, че вследствие на инцидента станал напрегнат и тревожен,
изпитвал болки през нощта и трудно спял. Понякога се събуждал през нощта, изпитвайки
състояние на силно безпокойство, страх и тревожност. Ужасявал се когато видел
куче на улицата, при положение, че до преди инцидента имал положително
отношение към тези животни.
Счита, че отговорност за
претърпените от него неимуществени вреди носи Община Пазарджик, на която по
силата на чл.47 ал.3 от Закона за защита на животните е определено задължение
за осъществяване на надзора и грижата над безстопанствените кучета. Сочи, че от
посочената нормативна уредба се налага изводът, че на общината със закон е
възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на
вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението
на кучетата. Според чл.50, т. 2 от Закона за защита на животните организациите
и лицата по чл.49 от Закона за защита на животните вземат мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Когато
обаче организациите и лицата по чл.49 от Закона за защита на животните, които
имат грижата и надзора не изпълнят задължението си за вземане на мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучета и от това са настъпили вреди,
между тези лица и организации от една страна и пострадалите от друга, възникват
правоотношения по чл.49 от ЗЗД. Твърди, че към 22.04.2019г. е било налице
задължение на общината да вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение
на безстопанствени кучетата към хора или животни. Счита, че бездействието на
нейните органи във връзка с изпълнение на това задължение ангажира нейната
обективна отговорност спрямо ищеца за причинените му неимуществени вреди,
вследствие на ухапване от безстопанствено куче.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди Община Пазарджик, представлявана от кмета Т. П. , с адрес:
гр.Пазарджик, бул."България" №2 да заплати на Г.С.П., с ЕГН **********,***
сумата в размер на 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 22.04.2019г.
в гр.Пазарджик.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направени са
доказателствени искания - за назначаване на съдебно-медицинска експертиза и за
събиране на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с
който е взето становище, че предявеният иск по чл.49 от Закона за задълженията
и договорите от Г.П. *** е допустим, но неоснователен. Счита, че обстоятелствата,
на които се основава претенцията на ищеца не отговарят на действителното
положение между страните, по следните съображения: Първо - не е установено, че
ищецът е бил ухапан от безстопанствено куче; Второ – налице е разминаване между
представените с исковата молба медицински документи; Трето - не е вярно
твърдението на ищеца за бездействие от страна на Община Пазарджик, напротив
Община Пазарджик е предприемала и предприема предписаните от закона мерки за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета; Четвърто - претенцията е
в завишен размер и при условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца Г.П..
Възразява, че освен
твърдението на ищеца, че кучето е безстопанствено няма други данни за това в исковата
молба. От същата ставало ясно, че свидетели няма, както и че никой не е видял
как се е случил инцидента, дали ищецът е бил ухапан от куче и дали то е
безстопанствено (т.е. родено на улицата), или то е със собственик, но е пуснато
свободно, изоставено или изгубено, още повече, че в района на "Т. " в
гр.Пазарджик не може категорично да се твърди дадено куче дали е
безстопанствено, тъй като там грижа за животните полагат голяма част от
търговците. По делото липсвали доказателства, че ищецът е бил ухапан именно от
безстопанствено куче.
Второто им
възражение се основава на факта, че в деня на инцидента /22.04.2019г./ на г-н П.
е издаден Лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичен блок /спешно
отделение №008501/22.04.2019г., в който в анамнезата е записано единствено "рана",
а в представеното Съдебномедицинско удостоверение №92/2019г. /което е изготвено
на 14.05.2019г., т.е. 22 дни след случилото се/ са описани две окръглени рани и два броя успоредни охлузвания,
поради което не само е налице несъответствие в посочените документи, но и в
заключението към съдебномедицинското удостоверение е описано, че
"травматичните увреждания са получени в резултат на действието на твърд,
тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така,
както съобщава пострадалия в предварителните сведения, захапан от куче." Възразява,
че от представените с исковата молба медицински документи не се установява, че
г-н П. е ухапан от безстопанствено куче - те визуализират само негови твърдения.
Сочи, че чл.47 от
Закона за защита на животните регламентира случаите когато едно куче е
кастрирано, обезпаразитено и ваксинирано срещу бяс, то да бъде върнато на
мястото, от което е взето. В тази връзка счита, че Община Пазарджик не носи
отговорност за претърпените от ищеца неимуществени вреди, тъй като общинските
служители не са бездействали, а са предприемали и продължават да предприемат
предписаните от закона мерки за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета като залавят, кастрират, обезпаразитяват, ваксинират и връщат кучетата
на мястото от където са взети - т.е. отново в градска среда, но без местата,
изброени в чл.48 от ЗЗЖ. Твърди, че общинските служители изпълняват стриктно и
с необходимата грижа задълженията им, които произтичат от Закона за защита на
животните.
Сочи, че освен
горното, разпоредбата на чл.50, т.2 от ЗЗЖ говори, че следва да се предприемат
мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора или
животни, но не е регламентирано какви точно мерки трябва да се предприемат.
Единствено Закона за ветеринарномедицинската дейност в чл.177 ал.1, т.3 говори
за забрана за извеждане на агресивно куче без повод и намордник /което следва
да се извърши от лицето, грижещо се за него/, което може да се възприеме като
мярка за предотвратяване на агресивно поведение.
Прави възражение,
че претенцията на ищеца е прекомерно завишена и не съответства на причинените
вреди с оглед характера на увреждането, липсата на хоспитализация, адекватност
и контактност.
При условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца Г.П..
Представя писмено
доказателство. Твърди, че от последното е видно, че Общината е извършвала
периодични проверки, вкл. и по сигнали на граждани и е предприемала действия
спрямо безстопанствените кучета, съгласно Закона за защита на животните, вкл. и
в района на инцидента.
Предявеният иск се поддържа от ищеца
и от неговия пълномощник в проведените по делото съдебни заседания. Молят съда
да уважи иска като доказан и основателен. Претендират разноските по делото по
предствения Списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество са
изложени в представената по делото писмена защита.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска и по основание и по размер и моли съда да го
отхвърли като неоснователен и недоказан. Алтернативно да присъди различен
размер на обезщетение като приеме, че е налице съпричиняване от страна на
ищеца. Претендира разноските по делото. Представя Списък на същите по чл.80 от ГПК. Доводи по съществото са изложени в приложената писмена защита.
Съдът приема, че предявеният иск
по чл.50 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД е допустим, тъй като всеки може да
предяви иск, за да защити
правата си, които счита, че са
нарушени.
Разпоредбата на чл.50 от ЗЗД предвижда, че за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира. За да се уважи искът по чл.50 от ЗЗД, следва да се установят безспорно следните кумулативни предпоставки:
настъпили вреди - имуществени и/или неимуществени; вредите да са причинени от
животно; животното да е собственост на ответника и/или последният да е лице,
под чийто надзор се намира животното.
Настоящият съдебен състав счита, че в
конкретния случай пасивната легитимация на община Пазарджик, срещу която е
насочен искът, е налице. Ответната община не възразява, а напротив признава, че
има задължения по закон да осъществява надзор и грижа над бездомните
/безстопанствените/ кучета и че в тази връзка извършва редица дейности,
свързани с тяхното издирване, залавяне, кастриране, маркиране и връщане обратно
на местата, откъдето са взети.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява, а и не е спорно между страните,
че на 22.04.2019г., в гр.Пазарджик, около 09.20ч., на улица „******“ пред входа на „Т. “, ищецът е бил внезапно нападнат и ухапан
от куче. След инцидента му е била оказана
медицинска помощ в МБАЛ-Пазарджик като били обработени раните му и му били поставени ваксини против бяс и тетанус.
Видно от приетото и неоспорено Съдебно-медицинско удостоверение №92/2019г. е, че при прегледа на ищеца на
14.05.2019г., съдебният лекар е установил следното: Рани и охлузвания по
дясната подбедрица. Дал е заключение, че тези травматични увреждания са
получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху
такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалия в
предварителните сведения – захапан от куче. Посочил е, че кучешките зъби
действат като твърд, тъп предмет. Направил е извод, че раните са причинили на
ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130
ал.1 от НК. Охлузванията са му причинили болка и страдание по смисъла на чл.130
ал.2 от НК.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза от
14.05.2020г. се установява, че ищецът Г.С.П. е получил на 22.04.2019г.: рани по
предновъншната повърхност в средната трета на дясната подбедрица и охлузвания
по задностраничната повърхност срещу раните. След получаване на уврежданията той е посетил Спешно отделение на МБАЛ-Пазарджик, където е бил прегледан, регистриран, бил е направен тетаничен анатоксин /ваксина срещу тетанус/.
Раната била почистена, дезинфекцирана и
превързана. Насочен е към Инфекциозно
отделение на болницата за провеждане на противобясна профилактика. Раните
зарастнали вторично с нагнояване, което било установено при прегледа от съдебен
лекар на 14.05.2019г.,
образувайки ръбци, което се констатирало при прегледа на 13.05.2020г. Раните са нарушили
целостта на кожата и подкожието като няма медицински данни за увреждания на
подлежащи кръвоносни съдове, мускули и нерви. Според вещото лице, описаните травматични увреждания са били причинени от
действието на твърди, тъпи/тъпоръбести предмети и предвид общия им вид и
разположението им отговарят да са получени по описаните в исковата молба време
и начин - от ухапване от сравнително едро куче.
Срокът за пълно възстановяване в конкретния случай е удължен, поради възпалителния процес в раните до около 60-70
дни, през който период пострадалият е изпитвал болки и страдания - по-изразени в началото и постепенно
намаляващи по интензитет. Приложеното
лечение /инжектиране на тетатокс/ и противобясна
ваксина обичайно също води до болки и страдания - с
изразена болезненост в мястото на приложението, за срок от около 2 седмици. Травматичните увреждания са причинили на
пострадалия разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК.
В писмения си отговор ответната
община възразява, че не е установено, че ищецът е бил ухапан от безстопанствено
куче. По това възражение, съдът приема следното:
Със Закона за защита на животните е вменено
в пряко задължение на общините извършването на дейности по залавянето на
безстопанствените животни, транспортирането до приюта на заловените кучета,
поставяне на нашийник с идентификационен номер на всяко заловено куче,
кастриране, обезпаразитяване и ваксиниране на кучетата срещу бяс,
безвъзмездното им предоставяне на лица, които желаят да ги отглеждат, а
кучетата, за които не се явят лица, се маркират и се настаняват във временни
приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от
които са взети, като кучетата са под надзора и грижите на общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл.49
и чл.50
от ЗЗЖ.
Следователно всяко едно куче, което няма
установен и идентифициран по надлежния ред собственик или стопанин, който да го
оглежда и да се грижи за него и да отговаря за неговите действия или поведение,
следва да се квалифицира като бездомно (безстопанствено) куче.
В конкретния случай ответната община, в
чиято тежест бе, не доказа процесното куче, което се намира на нейната
територия, да има установен собственик, който да се грижи за него и да се
намира под негов надзор. Не обори презумпцията за безстопанственост на
процесното куче, нападнало, ухапало и причинило на ищеца описаните и установени
по делото телесни увреждания. Следователно ответната община - Община-Пазарджик следва
да отговаря за вредите, причинени от процесното куче, което се намира под нейн непосредствен
надзор и грижи. За да се ангажира отговорността на общината-ответник е достатъчен
фактът, че кучето, захапало ищеца, не е с установен собственик и че същото се
намира и пребивава на територията на общината. Нещо повече според показанията
на свидетеля-очевидец С. В. Л. кучето е имало на ухото нещо жълто, „като марка, както ловците слагат“. Т.е. процесното куче е било маркирано като
безстопанствено от служителите на общината.
От показанията на същия
свидетел, който е пряк очевидец на инцидента се установява, че
ищецът по никакъв начин - със свое действие или
поведение - не е предизвикал процесното безстопанствено
куче и неговата агресия. Нападението на кучето спрямо него е било внезапно и отзад, в гръб. Станало е докато ищецът е чакал преминаващите коли, за
да пресече пътното платно и да отиде на отсрещната страна, за да купи закуски. Не е било съпроводено с предварителен лай
или друго предупреждение. Установи
се по делото, а и не е спорно, че кучето е захапало ищеца в областта на долния десен
крайник.
Ищецът доказа и твърденията си в исковата молба, че след
инцидента с процесното куче е изпитвал и продължава да изпитва страх от кучета.
В тази посока са категоричните показания и на двамата разпитани по делото свидетели
– „Много се беше уплашил, стресира се на момента…той се страхува от куче. Като
види куче все му напомня“ – свидетеля С. Л. и “Тогава много се е изплашил.
Преди това той не е имал страх от куче. Сега като види куче и изпитва някакъв
страх.“ – свидетеля С. Г. .
Показанията на свидетелите не се опровергават или оборват
по никакъв начин от останалите събрани по делото доказателства. Напротив те се
подкрепят от медицинските документи, приети по делото и от заключението на
вещото лице. Освен това свидетелят С. Л. е непосредствен очевидец на случилото
се, поради което настоящият съдебен състав напълно възприема и кредитира като
достоверни показанията му.
Доказа се по делото наличието на пряка причинна връзка
между ухапването, причинено от процесното безстопанствено куче, описано от
свидетеля С. Л. като малко над средното на ръст, тъмничко, с нещо жълто на
ухото като марка и травматичните увреждания – рани по предновъншната повърхност в средната трета
на дясната подбедрица и охлузвания по задностраничната повърхност срещу раните,
както и причинената му психо-емоционална травма – страх
от кучета.
При така установената и приета по делото фактическа
обстановка, съдът счита, че предявеният иск по чл.50 от ЗЗД, във връзка с чл.45
от ЗЗД е доказан и основателен, по следните съображения:
В конкретния случай е налице фактическият състав на
разпоредбата на чл.50 от ЗЗД.
Текстът на
чл.45 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че на 22.04.2019г. ищецът е бил ухапан от безстопанствено куче, по отношение на
което,
съгласно разпоредбата
на чл.47
ал.3 и чл.50
от Закона за защита на животните ответника - Община
Пазарджик осъществява надзор и е длъжна да вземе
мерки за предотвратяване на агресивното поведение на същите към хора и животни.
В резултат на ухапването ищецът е получил процесните рани и охлузвания. Същите са обусловили състояние на разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК.
Съгласно чл.50, т.2, във връзка с чл.49, чл.40 ал.1 и 2, чл. 41 ал.1-3, чл.47 ал.1 и 3 и чл.48 от ЗЗЖ, Община Пазарджик има
задължение да предприеме необходимите действия за прекратяване на агресивното
поведение на кучетата към хора или животни, за настаняване на безстопанствените
животни в приюти и осъществяването на надзор и грижи за върнатите по места след
маркиране животни. Безспорно от показанията на свидетеля-очевидец се установи,
че процесното куче е безстопанствено. Възраженията на ответната община, че не
носи отговорност, не се доказаха в хода на производство. Община Пазарджик не доказа, че кучето е под
надзор на граждани или организации на територията на общината. В този смисъл,
тя следва да понесе отговорността за вреди, причинени от поднадзорното й
животно.
По делото се установи,
че в резултат на уврежданията, причинени от ухапването, ищецът е претърпял
болки и страдания, не само в момента на ухапването, но и за период до около 60-70
дни след ухапването, поради възникналия възпалителен процес в раните.
Приложеното му лечение - инжектиране на
тетатокс и противобясна ваксина също са довели до болки и страдания - с
изразена болезненост в мястото на приложението за срок от около 2 седмици.
Причинена му е била и психо-емоционална травма - уплаха, чувство на страх и
негативни преживявания.
Така описаните болки,
страдания, уплаха, страх и негативни изживявания, представляват за ищеца
неимуществени вреди, т.е. доказана е и причинната връзка между вредоносния
резултат и причинените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Ето защо съдът, като взе предвид характера на уврежданията,
причинените болки и страдания в момента на ухапването и след това, продължителния
период на възстановяването, както и причинената психо-емоционална травма на ищеца,
счита, че предявеният иск с правно основание чл.50 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 2950 лв., като за разликата до претендираните
4000 лв., искът следва да се отхвърли.
За недоказано и
неоснователно съдът намира направеното от ответника в писмения му отговор при
условията на евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца. Такова съпричиняване не се доказа по делото. Напротив
установи се, че ищецът си е стоял съвсем нормално и спокойно на улицата и е
чакал да преминат моторните превозни средства, за да пресече пътното платно. Не
е имал поведение или действие /в това число не е носел и храна, а е отивал да купи закуски/, с което да е предизвикал
процесното куче, да го е раздразнил и да е възбудил агресията му и в резултат на
това то да го е захапало. Напротив установи се, че кучето е нападнало ищеца
внезапно и отзад, без преди това да е издало какъвто и да е звук, ръмжене или
лай.
Неоснователни са и
наведените едва с писмената защита възражения на
ответната страна, че съпричиняване на ищеца е налице и с оглед възпалението на
раната, тъй като той не е поддържал и превързвал правилно и стерилно
нараняванията си след като се е стигнало до нагнояване и така е превизвикал
замърсяване, което именно е довело до възпалителния процес. Такива данни не са
установени по делото. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице
заяви, че в конкретния случай приема, че раните на ищеца са били първично
замърсени и че това е довело до развитието на този възпалителен процес. Уточни,
че раните от ухапване от куче, кон и други животни са замърсени, тъй като в
устната кухина на тези животни има богат набор от микроорганизми и тогава
когато животното забие зъбите си, естествено слюнка, хранителни остатъци
попадат в раната и тя се замърсява.
Доводите на ответника, че съпричиняването
на ищеца се изразява в непредприемането на защита срещу процесното бездомно куче,
съдът намира за неоснователни. Установи се по делото, че кучето е нападнало
ищеца от към гърба му и без предупредителен лай. Освен това се касае за животно
с непредвидими поведенчески реакции.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи
на ищеца част от направените от него разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска, а именно сумата в размер на 855,50 лева. Ищецът следва
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, по съразмерност с
отхвърлената част от иска, в размер на 78,75 лева. Последното е определено при
размер на претендирано от ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева със списъка на разноските по чл.80 от ГПК, който размер е съобразен с
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
поради което възражението на ищцовата страна за прекомерност на същото е
неоснователно.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община Пазарджик, представлявана от Кмета Т.
П. , с адрес: гр.Пазарджик, бул.„България" №2 да заплати на Г.С.П., с ЕГН **********,***,
с пълномощник адв.В.Д. ***, на основание чл.50 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД сумата в размер на 2950 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от нападението и
ухапването му от безстопанствено куче на 22.04.2019г. в гр.Пазарджик, както и
разноски по делото в размер на 855,50 лева,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над 2950 лева и до претендирания размер от 4000
лева, както и претенцията на ищеца за разноски над размера от 855,50 лева и до
посочения в Списъка по чл.80 от ГПК размер от 1080 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.С.П., с ЕГН **********,***, с
пълномощник адв.В.Д. *** да заплати на Община Пазарджик, представлявана от
Кмета Т. П. , с адрес: гр.Пазарджик, бул.„България" №2 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 78,75 лева, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над размера от 78,75 лева и до
посочения в Списъка по чл.80 от ГПК размер от 300 лева, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: