№ 3929
гр. Варна, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20233110100932 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава „Тридесет и първа” от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Л. Т. Т., ЕГН
**********, с която се претендира да бъде обявен за окончателен сключения
между нея и К. К. Н., ЕГН **********, и Т. Н. П., ЕГН **********,
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.08.2021
г., в частта му относно прехвърлянето на прилежащите към закупения
апартамент, 95,76 кв. м идеални части от дворно място с идентификатор №**-
** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18 73/23.06.** г. на ИД на АГКК,
находящо се в гр. Варна, р-н **, ул. „** 12-та“ №20.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: На 10.08.2021 г. К. К. Н. и Т. Н. П. се
задължили срещу цена от 35000 евро да продадат на Л. Т. Т. апартамент №4,
находящ се в гр. Варна, р-н **, м-ст „** 12-та“ № 20, със застроена площ от
56,73 кв. м на трети етаж, ведно с прилежащо избено помещение №4 с площ
от 4 кв. м, при граници: югоизток - ап., югозапад – улица, северозапад –
улица, и североизток – стълбище и стълбищна площадка, както и 13,6800%
ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот, ведно с прилежащите части от дворното място към апартамента.
Продажната цена била уговорена да се плати на два пъти: 30000 евро при
подписване на предварителния договор и 5000 евро при подписване на
окончателния договор след акт образец №16. Окончателният договор бил
сключен със закъснение на 23.09.2021 г., поради липса на всичките изискуеми
документи от продавача. Съгласно договора за продажба, ответниците
прехвърлили апартамент №4 с индентификатор **-**.1.4 по КККР на гр.
Варна със застроена площ от 39,80 кв. м на трети етаж, състоящ се от дневна
трапезария с кухненски бокс, спалня, баня – тоалет, ведно с прилежащо
1
избено помещение №4 с площ от 4 кв. м, при съседи: на същия етаж - **-
**.1.5, под обекта – **-**.1.2, над обекта – няма, югоизток – ап., югозапад –
улица, северозапад – улица, и североизток – стълбище и стълбищна площадка,
както и 13,6800 ид. ч. от общите чати на сградата и правото на строеж върху
поземления имот, като самостоятелният имот се намира в сграда №1,
разположена в поземления имот № **-** по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-73/23.06.** г. на ИД на АГКК. Ответниците не прехвърлили
уговорените прилежащи идеални части от правото на собственост върху
дворно място, от което се пораждал правния интерес от предявения иск.
Представени са писмени доказателства и е направено доказателствено искане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от редовно уведомениите
ответници са подадени идентични отговори, с които изразяват становище за
недопустимост и неоснователност на иска. Сочат, че апартамент №4,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор **-**.1.4 по КККР на
гр. Варна със застроена площ от 39,80 кв. м, находящ се в жилищна сграда, в
гр. Варна, р-н „**“, ул. „** **-**“ №20, на трети етаж в сграда с
идентификатор **-**.1, разположена в поземлен имот с идентификатор **-**
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18 73/23.06.** г. на ИД на АГКК, е
обявен за продажба през 2021 г. от К. К. Н. и Т. Н. П., които го придобили в
СИО, като степента му на завършеност към момента на обявяването за
продажба бил АКТ 15. За предлагането на имотния пазар продавачите
ползвали съдействието на агенция за недвижими имоти „Х.Т.ЮБ“ АД, ЕИК
**. Ангажирали посочената агенция да има право да продава горепосочения
имот, като уточнили какво точно предлагат на имотния пазар. Сочи се, че през
месец юли 2021 г. Св. Д. Ст., в качеството си на брокер към „Х.Т.Ю.“ АД,
предоставил за оглед с цел покупка апартамент №4, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № **-**.1.4, на ищцата Л. Т. Т.. По
време на огледа брокерът й е разяснил, че въпросния имот се продава без
прилежащите ид. ч. от Поземления имот с идентификатор **-** по плана на
местността „**“, кв. „Галата“, р-н „**“, гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна,
одобрен със Заповед № РД-18-73/23.06.**г. на ИД на АГКК с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване, целият с площ 677 кв. м., по предходен нотариален акт и
700 кв. м. по скица, при граници: ПИ с идентификатор 1**, ПИ с
идентификатор **, ПИ с идентификатор **, ПИ с идентификатор **, ПИ с
идентификатор **. Ищцата Л. Т. Т. била информирана какъв е точно предмета
на имотната сделка и от продавачите К. К. Н. и Т. Н. П.. Сочи се, че ищцата Л.
Т. Т. предложила предварителния договор да бъде изготвен от нейна
приятелка, с което продавачите се съгласили. Предварителният договор бил
подписан в офиса на „Х.Т.ЮБ“ АД на 10.08.2021 г. При описанието в
предварителния договор на стр. 1 били допуснати непълноти и съществени
неточности. Площта на апартамент №4 била 39,80 кв. м, а не както било
посочено в предварителния договор от 10.08.2021 г. – 56,73 кв. м, не бил
посочен идентификатор на обекта, адресът бил непълен, границите са неясни,
а поземленият имот, от който ищцата претендира придобИ.ето на ид. ч. не е
индивидуализиран по никакъв начин. Твърди се, че при изповядването на
сделката нотариус Жана Тикова, с рег № 214 и район на действие Районен съд
- Варна, установила въпросния недостатък при описанието на предмета на
сделката в предварителния договор и в окончателния договор за прехвърляне
на собствеността на недвижимия имот го коригирала. В момента ищцата не
била възпрепятствана да използва площта на поземления имот, върху който
2
била построена сградата. Представени са писмени доказателства и са
направени доказателствени искания.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 10.08.2021 г. К. Н. и Т. П., от една страна, и Л. Т. Т., от друга страна,
са сключили приобщения по делото писмен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, с който Н. и П. се задължават да
продадат на Т. апартамент 4, находящ се в гр. Варна, м-ст **, ул. „**-**" №20,
ет. З, със застроена площ от 56,73 кв. м, заедно с прилежащото му избено
помещение №4 с площ от 4,00 кв. м, при граници: югоизток – ап., югозапад –
улица, северозапад – улица, и североизток – стълбище и стълбищна площадка,
както и 13,6800% от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземления имот описан по-горе, ведно с прилежащите идеални части от
дворното място към апартамента, за сумата от 35000 евро. Уговорено е още, че
в деня на сключване на договора, купувачът следва да заплати сумата от 30000
евро, представляваща задатък /капаро/. Страните са се задължили да сключат
договор за покупко-продажба до 31.08.2021 г. при нотариус с рег. №214.
На 23.09.2021 г. К. Н. и Т. П. продават на Л. Т. апартамент №4,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор **-**.1.4, находящ се в
жилищна сграда в гр. Варна, р-н **, ул. „** 12-а“ №20, разположен на трети
етаж, със застроена площ от 39,80 кв. м, състоящ се от дневна – трапезария с
кухненски бокс, спалня, баня – тоалет, при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж - **-**.1.5, под обекта - **-**.1.2, и над обекта – няма, заедно с
прилежащата му изба №4, с площ от 4 кв. м, при граници: избен коридор, изба
№3, изба №5, както и 13,6800% ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, като самостоятелният обект се намира в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор **-** по КККР,
одобрени със Заповед №РД-18-73/23.06.**г. на Изпълнителния Директор на
АГКК, което се установява от съставения Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №**, том IX, рег. № **, дело №**/2021 г. по
описа на нотариус Жана Тикова, вписан в НК под рег. № 214, с район на
действие: РС - Варна.
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот №31, том I, рег. №**, дело №26/** г. по описа на нотариус Елена
Дионисова, вписан в НК под рег. №190, с район на действие: РС - Варна, се
установява, че на 24.02.** г. К. К. Николова е купила поземлен имот с
идентификатор **-**, по плана на местност „**“, кв. „Галата“, район **, гр.
Варна, одобрен със Заповед №РД-18-73/23.06.**г. на изпълнителния директор
на АГГК, целия с площ от 667 кв. м по предходен нотариален акт, а по скица -
700 кв. м, при граници: ПИ с идентификатор 1**, ПИ с идентификатор **, ПИ
с идентификатор **, ПИ с идентификатор **, ПИ с идентификатор
10135.5545.94.
На 24.03.2016 г. с приобщения по делото Нотариален акт за собственост
на недвижим имот №51, том I, рег. №430, дело №51/2016 г. по описа на
нотариус Росица Табакова, вписан в НК под рег. № 148, с район на действие
РС - Варна, К. К. Н. е призната на осн. чл. 92 ЗС за собственик по приращение
чрез строителство върху собствен поземлен имот, закупен при условията на
съпружеска имуществена общност по време на брака й с Т. Н. П., а именно:
3
сграда с идентификатор **-**.1, находяща се в гр. Варна, район **, кв.
„Галата“, ул. „** **-**“ №20, разположена в поземлен имот с идентификатор
**-**, със застроена площ от 111,00 кв. м на три етажа, с предназначение:
хотел.
Представен е проект за изменение, с обект: нанасяне на самостоятелен
обект в сграда **-**.1 по Кадастралната карта на район **, кв. „Галата“, ул.
„** **-**“ №20, гр. Варна. Съгласно обяснителната записка към същия,
обхвата и целта на изменението е: изменение на кадастралната карта състоящо
се в попълване на самостоятелни обекти в сграда **-**.1. На база представени
документи се попълват пет самостоятелни обекта в посочената сграда, а
именно: етаж 1: СОС **-**.1.1 с площ 60 кв. м, прилежащи части – 25,3542%,
изба 1 – 46 кв. м, изба 6 – 5 кв. м; етаж 2: СОС **-**.1.2 с площ 35,20 кв. м,
прилежащи части -12,6596%, изба 2 – 3 кв. м; и СОС **-**.1.3 с площ 69,30 кв.
м, прилежащи части – 24,7966%, изба 3 – 4,70 кв. м; етаж 3: СОС **-**.1.4 с
площ 39,80 кв. м, прилежащи части – 13,6800%, изба 4 – 4 кв. м; и СОС **-
**.1.5 с площ 69,30 кв. м, прилежащи части – 23,5096%, изба 5 – 4 кв. м.
От приобщеното по делото площообразуване на жилищна сграда в ПИ
**, кв. 24 по плана на СО „**“, гр. Варна, приложено към НА №**, том IX, рег.
№**, дело №**/2021 г. по описа на нотариус Жана Тикова, вписан в НК под
рег. №214, с район на действие: РС - Варна, се установява, че ап. 4 в жилищна
сграда в ПИ ** е на ет. 3 и е с площ от 39,80 кв. м, с прилежаща към него изба
№4 с площ от 4 кв. м, 13,6800% ид. ч. от сградата. Посочено е, че общата площ
на апартамента, избата и 12,93 кв. м общи части от сградата, възлиза на 56,73
кв. м.
Представен е и договор за гаранция, сключен на 03.08.2021 г. между Л.
Т., в качеството на възложител, и „**/ БЪЛГАРИЯ“ АД, с който възложителят
предава на дружеството сумата от 2000 лв. за закупуване на ап. 4, находящ се
в гр. Варна, м-ст **, ул. „**-**“, ет. 2. Възложителят изрично заявява, че желае
да закупи имота срещу продажна цена от 35000 евро и се задължава да сключи
предварителен договор до 10.08.2021 г.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
воден от ищеца свидетел.
От свидетелските показания на И. Б. К. се установява, че присъствал на
оглед на апартамент №4, заедно с Л. Т., по време на който последната
обсъждала с Т. П. и брокера, че апартаментът се предлага с прилежащи части
от земя. По време на втората среща, на която присъствала и К. Н. се
обсъждало какво ще се продаде и че земята ще се раздели между всички
купувачи. Сочи, че не бил присъствал при подписване на предварителния
договор и при изповядване на сделката пред нотариус.
Съдът не кредитира показанията на свид. К. относно съдържанието на
водените между страните по делото преговори за сключване на договор за
покупко-продажба на апартамента, доколкото не само не се подкрепят от
останалия доказателствен материал, но и се опровергават от представения по
делото договор за гаранция от 03.08.2021 г., подписан от Л. Т., с който тя е
заявила, че желае да закупи апартамента. Освен това свидетелят не е
присъствал при подписване на предварителния договор, към който момент
страните е възможно да са се отклонили от преговорите.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
воден от ответниците свидетел.
4
От свидетелските показания на Ан. Н. Л. се установява, че в качеството
на изпълнител на довършителните работи по процесната многофамилна
жилищна сграда, находяща се в м. „**“ е виждал площообразуването преди
сградата да бъде въведена в експлоатация и в същото имало само идеални
части от самата сграда. Към четирите продадени апартамента от сградата не
била предлагана прилежаща част от дворното място.
Съдът кредитира показанията на свид. Л. относно правнорелевантните
факти, доколкото се подкрепят от приобщеното по делото площообразуване на
сградата и от заключението по СТЕ.
От приетото по делото заключение по съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. Т. О., което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че в приложеното по делото площообразуване на
обект Жилищна сграда в ПИ **, кв. 24 по плана на СО “**“ гр. Варна са
разпределени % и съответстващите на него кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата към всеки един от обособените в нея пет броя самостоятелни обекти.
Няма колона, в която да са начислени полагащи се на самостоятелните обекти
в сграда №1 кв. м ид. ч. от дворното място. Данни ап. 4 да следва да се
продаде с прилежащи части от поземления имот се съдържат само в
представения по делото предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот. Към СОС с ид. **-**.1.2, **-**.1.3, **-**.1.5, за които вещото
лице има данни, не са начислявани идеални части от поземлен имот с
идентификатор № **-**. Към 30.09.2024 г., видно от НА № **, том IX, рег. №
**, дело № **/2021 г. по описа на нотариус Жана Тикова, към ап. №4 с ид. **-
**.1.4 със ЗП 39,80 кв. м не принадлежат идеални части от дворното място.
Към нито един от продадените до момента самостоятелни обекти в сграда с
ид. **-**.1, за които вещото лице има данни, не са прехвърлени идеални части
от дворното място с ид. **-**. Експертът сочи, че в ПИ с ид. **-** съгласно
скица проект за право на ползване са обособени отделни паркоместа в двора.
За Паркомясто №3 и Паркомясто №5 са налични данни, че са продадени
отделно от СОС заедно със съответните кв. м ид. ч. от дворното място,
съответстващи на отредената в скицата проект за тях площ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният по делото конститутивен иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба всяка от страните по сключен
предварителен договор може да предяви иск за обявяването му за
окончателен. За да бъде уважен предявеният иск, ищцата следва да установи
по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: валиден предварителен договор, т. е. сключен в изискуемата от
закона форма и съдържащ всички елементи на окончателния; ответниците към
момента на подаване на исковата молба и постановяването на решението да са
собственици на вещта; изправност на ищцата - пълното плащане на
уговорената продажна цена в уговорения срок; изискуемост на задължението
за сключване на окончателния договор; че ответниците нямат непогасени
задължения към държавата, подлежащи на принудително изпълнение и
произтичащи от собствеността на имота, чието прехвърляне е предмет на
договора.
От своя страна ответниците, при успешно проведено от ищцата
доказване, следва да проведат насрещно доказване за установяване на
5
обстоятелството, че са изпълнили задълженията си по сключения
предварителен договор за продажба на недвижим имот.
Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗД предварителният договор трябва да съдържа
уговорки относно съществените условия на окончателния договор, т. е.
относно предмета на договора и цената. Уговорените между страните
параметри на подготвяното окончателно правоотношение следва да са
достатъчно конкретни, точни и ясни, тъй като при уважаване на исковата
претенция с решението ще бъде заместен окончателният договор. Съдът не
може по никакъв начин да внася промени в съдържанието на предварителния
договор, а трябва да го възпроизведе дословно в решението си.
В случая страните по делото не спорят, че на 10.08.2021 г. са сключили
предварителен договор за покупко-продажба на апартамент със съдържание,
подробно описано по-горе, с който са се задължили да сключат договор за
покупко-продажба до 31.08.2021 г.
Безспорно е и че на 23.09.2021 г. са сключили договор за покупко-
продажба на апартамент с ид. **-**.1.4, заедно с прилежащата му изба №4,
както и 13,6800% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, както и че предмета на тази разпоредителна сделка съвпада с
предмета на предварителния договор от 10.08.2021 г.
Страните по делото не спорят, че ответниците са собственици на ПИ с
ид. **-**, както и на СОС с ид. **-**.1.4, което се установява и от
приобщените по делото нотариални актове от 24.02.** г. и 24.03.2016 г.
Липсва спор също така, че ищцата е платила изцяло уговорената
продажна цена от 35000 евро. Следователно тя е изправна страна по
предварителния договор.
Спорен е единствено въпросът дали с предварителния договор
ответниците са се задължили да прехвърлят на ищцата 95,76 кв. м идеални
части от ПИ с идентификатор №**-**, които според предварителния договор
представляват прилежащите идеални част от дворното място към
апартамента, предмет на договора.
По делото е приобщен предварителния договор от 10.08.2021 г.,
сключен в писмена форма, от което следва, че сделката е сключена в
изискуемата от чл. 19, ал. 1, вр. чл. 18 ЗЗД форма за действителност.
От съдържанието на представения предварителен договор е видно, че
индивидуализацията на прехвърляната вещ, както и на прилежащите към нея
идеални части от дворното място, не е изписана съобразно данните за
апартамента, съдържащи се в КККР на гр. Варна. Описанието на апартамента
в договора, както и наличието на допуснати грешки при посочване на адреса,
застроената площ и границите му, е недостатъчно, за да бъде той еднозначно
индивидуализиран, съответно не е възможна индивидуализация и на дворното
място към апартамента. Макар поначало в предварителния договор да е
достатъчно всяко описание, което прави възможна идентификацията на имота,
дори и то да не отговаря на изискването на чл. 49б ЗКИР, доколкото има
одобрени КККР, в настоящия случай белезите на апартамент №4 не го
индивидуализират до степен да бъде отграничен от всеки друг недвижим
имот. Независимо от изложеното, страните по делото не спорят, че клаузите на
сключения помежду им предварителен договор касаят апартамент с ид. **-
**.1.4, което предполага дворното място, посочено в предварителния договор,
да е ПИ с **-**.
6
При преценка дали записаното в договора, че апартаментът се продава
„ведно с прилежащите части от дворното място към апартамента“ означава, че
апартаментът се продава заедно с 95,76 кв. м идеални части от дворно място с
идентификатор **-** съдът съобрази уговореното между страните в
процесния договор съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД и събраните по делото
доказателства.
Формулировката на клаузата в предварителния договор е „ведно с
прилежащите части от дворното място към апартамента“. За да бъде продаден
апартамента „ведно с прилежащи части от дворното място“, последното
следва да е обща част по см. на чл. 38 ЗС.
По делото са представени нотариални актове, от които се установява, че
ответниците са собственици на поземления имот и са придобили изградената в
него сграда по приращение. В сградата има пет апартамента, от които четири
са продадени на различни собственици, което се установява от заключението
по СТЕ и от показанията на св. Л.. Продажбата на апартаменти №2, 3 и 5 обаче
следхождат продажбата на апартамент №4. Следователно сграда с ид. **-**.1,
в която се намира апартамент №4, е в режим на етажна собственост след
сключване на предварителния договор, поради което към 10.08.2021 г.
дворното място не е обща част.
Освен това от приетото по делото и неоспорено от страните експертно
заключение се установява, че в площообразуването на сграда №1, изградена в
ПИ с ид. **-** не са предвидени ид. ч. от имота, върху който е построена
сградата, към нито един от петте апартамента в сградата, включително към
апартамент №4, което подкрепя горните изводи, че части от дворното място не
са прилежащи към апартамента, предмет на договора.
За пълнота следва да се посочи и че от експертното заключение се
установява още, че два от продадените четири апартамента, са продадени и с
кв. м ид. ч. от поземления имот, отредени съгласно скица проект за право на
ползване на паркомясто. Не всички собственици на самостоятелни обекти в
сградата - етажна собственост, притежават идеални части от дворното място,
от което следва, че незастроената част на дворното място и понастоящем няма
статут на обща част по см. на чл. 38 ЗС.
Анализът на събраните по делото доказателства не води до извод и че
формулировката в предварителния договор „ведно с прилежащите части от
дворното място към апартамента“ изразява волята на обещателите по
процесната сделка да се задължат да прехвърлят идеални части от дворното
място като самостоятелен обект. Напротив. Както се посочи, от заключението
по СТЕ се установява, че при продажба на идеални части от поземления имот
същите са надлежно индивидуализирани съгласно скица проект за право на
ползване и са продадени като части от самостоятелен обект на вещни права.
В случай че между страните съществуваше воля за задължаване за
продажба, респ. покупка, на части от поземления имот, то би следвало същата
да е ясно и точно изразена, като безпротиворечиво в предварителния договор
се посочи каква част от дворното място ще е предмет на окончателната
прехвърлителна сделка. Посочените в площообразуването 13,6800% ид. ч.
касаят единствено идеалните части от сградата с идентификатор **-**.1.
Същите размери на идеалните части обаче са неприложими към идеални части
от недвижим имот с идентификатор **-** и не може да се приеме, че
съобразно тези размери между страните е налице уговорка по предварителния
договор за продажба и на 95,76 кв. м идеални части от дворното място,
7
изчислени като 13,6800% от площта на дворното място от 700 кв. м.
С оглед изложеното, съдът приема, че уговореното „ведно с
прилежащите части от дворното място към апартамента“, не е израз на волята
на ответниците да се задължат да продадат и идеални части от дворното
място.
За ответниците не е възникнало задължение по сключения
предварителен договор да сключат окончателен договор за продажба на
прилежащите идеални части от дворното място към апартамента, тъй като
такива не са налице. С подписването на нотариалния акт от 23.09.2021 г. те са
изпълнили задължението си да прехвърлят апартамент №4, ведно с всичките
му принадлежности.
Доколкото съдът в решението си по чл. 19, ал. 3 ГПК следва да
възпроизведе дословно съдържанието на предварителния договор, без да
внася каквито и да е промени и при липса на изрично изразена воля от
страните за продажба на 95,76 кв. м идеални части от процесното дворно
място, като същевременно с оглед вещнопрехвърлителното действие на
съдебното решение същото следва да бъде постановено с одобрените
идентификационни признаци по скицата на имота, то за настоящия състав е
налице пречка за обявяване на предварителния договор от 10.08.2021 г,.
сключен между страните по делото, за окончателен, в частта му относно
прехвърлянето на спорните кв. м идеални части от дворното място.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
19, ал. 3 ЗЗД е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците се
дължат сторените от тях съдебно-деловодни разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 3000 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение (по 1500 лв. от всеки от ответниците), 450 лв. за
депозит за вещо лице, 18 лв. за такса за съдебни удостоверения и 6,40 лв. за
такса за преписи, както и доказателства за извършването им. Релевираното от
ищцата възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът преценява за
неоснователно. Предвид фактическата и правна сложност на делото, обема на
извършените действия от процесуалния представител на ответниците,
обстоятелствата, че са представлявани от един и същи адвокат и защитата им
е била идентична, броя на проведените открити съдебни заседания,
проявената активност на процесуалния представител при попълване на
доказателния материал, съдът намира предвидения в чл. 7, ал. 6, вр. ал. 2
НМРАВ минимум, а именно: 1500 лв. за всеки един от двамата ответниците, за
адекватен на оказаните правна защита и съдействие. Събраните по делото
такси за 2 бр. съдебни удостоверения са в размер на 10 лв. Разликата до
търсените 18 лв. не следва да бъде възлагана в тежест на ищцата.
Следователно в тежест на ищцата следва да възложена сума в общ размер на
3466,40 лв., която да бъде заплатена поравно на всеки от ответниците.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Т. Т., ЕГН **********, с адрес:
**********, срещу К. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“, бл.
№39, вх. Б, ет. 5, ап. 25, и Т. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
8
„**“ №7, ет. 1, ап. 4, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за
окончателен сключения между Л. Т. Т., от една страна, и К. К. Н. и Т. Н. П., от
друга страна, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 10.08.2021 г., в частта му относно прехвърлянето на прилежащите към
закупения апартамент 95,76 кв. м идеални части от дворно място с
идентификатор №**-** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18 73/23.06.**
г. на ИД на АГКК, находящо се в гр. Варна, р-н **, ул. „** **-**“ №20.
ОСЪЖДА Л. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Аксаково, да
заплати на К. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“, бл. №39, вх.
Б, ет. 5, ап. 25, сума в размер на 1733,20 лв. (хиляда седемстотин тридесет и
три лева и двадесет стотинки), представляваща сторени в производство
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Аксаково, да
заплати на Т. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ №7, ет. 1, ап.
4, сума в размер на 1733,20 лв. (хиляда седемстотин тридесет и три лева и
двадесет стотинки), представляваща сторени в производство съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9