№ 17
гр. Царево, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20212180100341 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: **, чрез юрисконсулт Р.С.- Ч., с адрес за призоваване: **, против
: ДЖ. Й. СТ., ЕГН: **********, адрес: **, с която се иска от съда, да
постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че
ответника дължи на ищеца, сумите както следва: 121.15 лв. (сто двадесет и
един лева и петнадесет стотинки), представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от
09.05.2020 г. до 30.09.2020 г. обезщетение за забавено плащане на главницата,
в размер на законната лихва за периода от 11.07.2020 г. до 14.02.2021 г, в
размер на 05.45 лв. (пет лева и четиридесет и пет стотинки), законна лихва
върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда- 15.02.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми, в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, № 15 от 12.03.2021 год. по ч.гр.д. №
** год. по описа на Районен съд- Царево. Да присъди на ищеца направените
разноски в заповедното и исковото производство.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника не бил намерен на известните адреси, поради което и на
същия е бил назначен особен представител на разноски на ищеца. Особения
представител на ответника е получил съобщението и е депозирал писмен
1
отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения
иск за допустим, но неоснователен.
В съдебно заседание ищеца се представлява от упълномощен
представител. Счита предявения иск за основателен и моли съда да го уважи
изцяло в тази му част.
Особения представител на ответника в съдебно заседание, счита
предявения иск, за частично неоснователен.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и видно от представените доказателства-
Решение на ДКЕВР № ОУ-013/ 10.05.2008 г. за одобряване на Общите
условия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД и Общи условия на „ЕВН
България Електроснабдяване” АД, ищцовото дружество, в качеството си на
краен снабдител съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които са
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване АД, одобрени с решение на ДКЕВР и влезли в
сила на 27.06.2008 г.
Не се спори между страните също така, а и видно от приложените като
доказателства- препис извлечение от клиентска сметка и фактури- ответника
е ползвал услугите на ищеца, като по силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия,
ищцовото дружество е снабдявало ответника с електрическа енергия и е
предоставяло мрежови услуги за собствен на ответника обект, находящ се в
**, индивидуализиращ се с ИТН: **, като за ответника е открит Клиентски
номер: **.
Видно от приложените като доказателства- препис извлечение от
клиентска сметка и фактури- „ЕВН България Електроснабдяване” АД е
доставило на ответника за периода от 09.05.2020 г. до 30.09.2020 г.
електроенергия на обща стойност 121.15 лв. които не са били заплатени от
ответника в срок.
Безспорно е също така, а и е видно от приложеното като доказателство
частно гражданско дело № ** год. по описа на Районен съд- Царево, че „ЕВН
България Електроснабдяване” АД е подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземанията си към ответника.
2
Образувано е било частно гражданско дело, като по това дело е бил издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, № 15 от 12.03.2021 год.
Видно от приложените от особения представител на ответника фактури,
че главницата в размер 121.15 лв. (сто двадесет и един лева и петнадесет
стотинки), представляващи стойността на консумираната от обекта на
ответника електрическа енергия за периода от 09.05.2020 г. до 30.09.2020 г.
са изплатени. Не е заплатена претендираната в заповедното производство и
в настоящия процес, законна лихва в общ размер от 05.45 лв. за периода от
11.07.2020 г. до 14.02.2021 г. както и разноските по заповедното и исковото
производство.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:
Предявени са в условията на главност и акцесорност искове, с правно
основание в чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК и в чл. 89 от ЗЗД.
По допустимостта на иска:
Исковете са предявени от легитимирано лице, имащо правен интерес от
предявяването им, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По основателността на исковете:
Тъй като производството е по реда чл. 422 от ГПК, взискателя следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът– възраженията
си срещу вземането. В настоящия случай съда счита, че кредитора доказа по
един несъмнен и категоричен начин своето вземане срещу ответника. По
делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си да достави ел.
енергия, от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за
заплащане на цената за използваната и консумирана енергия от него. Няма
спор по отношение и на това, че за процесния период ответника е
консумирал ел. енергия, която не е била заплатена от него в законния срок,
т.е. налице е неизпълнение на поето задължение от страна на ответника.
Горното съда прие за безспорно доказано от представените по делото
писмени доказателства- справки и фактури- представени от ищеца.
Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
ответника следваше да докаже по делото, че е заплатил изцяло дължимите
3
суми. В подкрепа на това по делото са ангажирани като доказателство 4 бр.
фактури и справка, видно от които претендираната главница от 121.15 лв. е
изплатена изцяло от ответника.
В този ред на правните съждения, за съда се налага извода, че
предявения иск е неоснователен и недоказан, досежно размера на
претендираната главница, поради което и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Иска следва да се уважи по отношение на претендираната лихва в размер на
05.45 лв. По отношение на заявения в с.з. размер от 18.01 лева съда не следва
да се произнася. На първо място, такова искане- в този размер- не е направено
по заповедното производство, не е предявен и осъдителен иск в исковото
производство. Не става ясно и как точно е формирана тази сума и защо се
претендира едва в исковото производство и на какво основание.
Предвид обаче обстоятелството, че исковата молба е депозирана в
деловодството на съда на 22.07.2021 год. т.е. преди извършено от ответника
плащане, съда счита, че с поведението си ответника е дал повод за образуване
на настоящото производство и предявяване на иска, така както е депозиран от
ищеца, поради което съда счита, че на ищеца следва да бъдат присъдени
претендираните от него разноски в настоящото производство, както и
направените в заповедното производство разноски.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: **, чрез
юрисконсулт Р.С.- Ч., с адрес за призоваване: **, против: ДЖ. Й. СТ., ЕГН:
**********, адрес: **, с която се иска от съда, да постанови решение, с което
да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца,
сумите както следва: 121.15 лв. (сто двадесет и един лева и петнадесет
стотинки), представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода от 09.05.2020 г. до 30.09.2020 г.
ведно със законната лихва върху горепосочената главница, от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда-
15.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми, в
4
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, № 15 от
12.03.2021 год. по ч.гр.д. № ** год. по описа на Районен съд- Царево
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, ЕИК ** и ДЖ. Й. СТ., ЕГН: **********, че ДЖ. Й. СТ., ЕГН:
**********, дължи на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК **,
обезщетение за забавено плащане върху главницата, в размер на законната
лихва за периода от 11.07.2020 г. до 14.02.2021 г, в размер на 05.45 лв. (пет
лева и четиридесет и пет стотинки), за които суми, в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, № 15 от 12.03.2021 год. по
ч.гр.д. № ** год. по описа на Районен съд- Царево.
ОСЪЖДА ДЖ. Й. СТ., ЕГН: ********** да заплати на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, ЕИК **, сумата в размер на 375.00 лева,
представляващи направени по настоящото производство разноски, както и
сумата в размер на 75.00 лева, представляващи направени по частно
гражданско дело № ** год. по описа на Районен съд- Царево.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № ** год. по описа на Районен съд- Царево.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5