№ 183
гр. Бургас, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20232000500402 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 858 от 19.07.2023 г. по гр.д. № 1073/2023 г. на Окръжен
съд – Бургас:
(1) е осъдено ЗД “Б. и.” АД да заплати на Ж. Г. Т. сумата 170 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта
на сина К. В. Т. вследствие ПТП от 07.10.2020 г. заедно със законната лихва
от 17.11.2021 г. до пълното изплащане, като над сумата 170 000 лв. до
претендирания размер от 200 000 лв., както и за законна лихва за различен от
определения от съда период от време претенциите са отхвърлени и
(2) е осъдено ЗД “Б. и.” АД да заплати на Ж. Г. Т. и на З. В. Т., в
качеството им на наследници на В. П. Т., починал на ****** г., сумата 170 000
лв. или по 85 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от наследодателя им от смъртта на неговия син К. В. Т.
вследствие ПТП от 07.10.2020 г. заедно със законната лихва от 17.11.2021 г.
до пълното изплащане, като над сумата 170 000 лв. до претендирания размер
от 200 000 лв., както и за законна лихва за различен от определения от съда
период от време претенциите са отхвърлени.
Ответникът ЗД “Б. и.” АД е останала недоволен и обжалва решението в
тези негови части, с които на ищцата Ж. Т. и на наследниците на В. Т. са
присъдени обезщетения над размера от по 120 000 лв. до присъдените 170 000
лв.
Въззивникът поддържа, че в обжалваните части решението е
1
необосновано и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с приетото от
съда, че между починалия и неговите родители са съществували “много
близки отношения”, че те са живели заедно и не са прекъсвали връзката си за
никакъв период от време. Тази констатация била в противоречие със
събраните по делото доказателства за това, че К. Т. е живял на съпружески
начала с Н. Х., но не в дома на родителите си, а в с. К.. Те имали две деца,
като връзката му с родителите му била прекъсната за продължителен период
от време. Те не живеели заедно и не полагали грижи един за друг.
Необосновано съдът оставил без уважение възражението за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. В нарушение на закона
съдът се позовал единствено на заключението на в.л. П., без да направи
цялостен анализ на доказателствата. В с.з. експертът заявил, че не му е
известен случай на смърт при ПТП поради разкъсване на сърдечната торбичка
при ползван обезопасителен колан. Косвен аргумент за това, че не
инерционните сили, а ударът в арматурното табло е причина за травмата, е
обстоятелството, че водачът на автомобила е бил с поставен колан и не е
получил такава травма при същите инерционни сили.
Присъденото обезщетение било прекомерно завишено с оглед
твърдените вреди, принципа на справедливостта и задължителната съдебна
практика.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 120 000
лв. на ищцата и на наследниците на бащата на починалия. Претендират се
разноски.
Въззиваемите ищци са представили отговор на въззивната жалба, с
който я оспорват като неоснователна. Искат потвърждаване на решението в
обжалваните му части. Излагат подробно насрещни доводи по всяко едно от
оплакванията на въззивника.
Поддържат, че съдът, макар да определил справедливи размери на
обезщетенията, не съобразил в достатъчна степен цялостното негативно
отражение на деликта върху психичното и емоционално състояние на
родителите на К.. В нарушение на процесуалните правила съдът не допуснал
комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза на Ж. Т..
Неправилно съдът приел, че събраните гласни доказателства са достатъчни.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от
легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение от 07.11.2023 г. на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по
същество.
2
Съдът е сезиран с преки искове на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди заедно със законна лихва.
Ищците Ж. Г. Т. и З. В. Т. посочили в исковата си молба, че са
наследници по закон на В. П. Т., поч. на ****** г. Изложили твърдения, че
вследствие на ПТП на 07.10.2020 г., предизвикано от водача на МПС С. П. П.,
който управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка
“гражданска отговорност” с ответника-застраховател, починал К. В. Т. – син
на ищцата Ж. Т. и на починалия наследодател В. Т., което нанесло на
родителите му неимуществени вреди – болки и страдания. Ищците поискали
от застрахователя обезщетение в размер на по 200 000 лв. за Ж. Т. и за
наследниците на В. Т. и след като застрахователят отказал да им го заплати,
отправят искане до съда да бъде осъден ответника-застраховател да им
заплати тези обезщетения заедно със законната лихва и на И. Н. – 50 000 лв.
заедно със законната лихва.
Ответникът-застраховател не оспорил наличието на застрахователно
правоотношение, настъпването на ПТП и отправената от ищците
застрахователна претенция. Възразил, че ищците не са търпели
неимуществени вреди, че размерът на обезщетението е силно завишен, както
и че пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпването на вредите,
тъй като пътувал без поставени обезопасителни колани.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и присъдил в
полза на ищците обезщетения за неимуществени вреди, както следва: на Ж. Т.
– 170 000 лв. и на наследниците на В. Т. – Ж. Т. и З. Т. – 170 000 лв., заедно
със законната лихва върху обезщетенията от 17.11.2021 г. до пълното
изплащане, като отхвърлил претенциите за обезщетения до заявените размери
и за лихва с друг начален момент.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо.
По същество:
Във въззивното производство не се поддържа спор относно наличието
на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, като
ответник по преки искове на осн. чл. 432 КЗ – противоправно деяние на
водача на автомобила, в който е пътувал починалият К. Т., настъпила смърт
на К. Т., нанесени на родителите му неимуществени вреди и причинна връзка
между деянието и вредите. Не се поддържа спор, че родителите на К. Т. се
претърпели вследствие на смъртта му неимуществени вреди, за които имат
право да получат обезщетение от застрахователя по застраховка “гражданска
отговорност” в размер на по 120 000 лв. До този размер на присъдените
обезщетения първоинстанционното решение не се обжалва и е влязло в сила.
С оглед конкретните оплаквания на въззивника във въззивната жалба
спорен по делото пред настоящата инстанция остава само въпроса за размера
3
на обезщетенията за неимуществени вреди, в т.ч. наличието на предпоставки
за намаляването им на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от пострадалите З. Т. и В. Т.
страдания от смъртта на сина им, съдът съобрази, че загубата на дете винаги
представлява за родителите му тежка, опустошителна, необратима загуба и
причинява мъка. В този смисъл са събраните по делото гласни доказателства
– показанията на свидетелите Н. Х., М. М. и И. К.. Свидетелите без всякакви
противоречия помежду си установяват, че родителите на К. са понесли много
тежко загубата на сина, плачели много, спрели да излизат и да общуват с
други хора. В същото време съдът съобрази, че от 2004 г. К. е създал свое
семейство, установил се е да живее отделно от родителите си (първо в с. К., а
после в с. Я. П.), родили му се две деца, т.е. връзката и отношенията с
родителите му, макар топли и сърдечни, не са били ежедневни. Липсвали са
изключителни обстоятелства, които да доведат до създаване на необичайна
степен на привързаност и зависимост. Съобразявайки тези обстоятелства
ведно с лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите
условия към 2021 г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените
вреди на родителите са справедливи суми от по 130 000 лв.
Основателно е възражението на застрахователя за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия. Установено е, че той е пътувал без
поставен обезопасителен колан, с каквито колани автомобилът е бил
оборудван, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и без да са
налице основания за прилагане на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП. Установено е със
заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, че
автомобилът е напуснал пътното платно и след прелитане на около 18 метра
предната му част се е ударила в земната повърхност, при което скоростта и
движението на автомобила рязко се променили. Тялото на К., който пътувал
на предната дясна седалка, продължило движението си напред вследствие на
инерцията, при което се ударило в предната част на купено в областта на
арматурното табло, а главата му – панорамното стъкло. При този първи удар,
който е и най-силен, са причинени фаталните увреждания – гръдно-коремните
травми, състоящи се в разкъсване на сърдечната торбичка, разкъсване на бял
дроб, кръвоизлив, разкъсване на черен дроб, фрактура на гръдната кост,
фрактури на ребрата, травми по главата и мозъчен оток. При последвалите
два удара са причинени по-леки повърхностни травми.
Вещите лица в с.з. уточняват, че изразеното в писменото заключение
тяхно становище, че поставеният предпазен колан не би предотвратил
4
разкъсването на сърдечната торбичка, т.е. травма, която със сигурност би
причинила смърт, независимо от другите увреждания, следва да се приема не
като категорично, а като хипотетично становище. Експертите са категорични,
че при поставен колан тялото на К. не би се ударило в арматурното табло, а
главата му в панорамното стъкло и той би получил много по-леки
увреждания. В.л. д-р П. заявява в с.з., че разкъсването на сърдечната торбичка
е вследствие на удара в арматурното табло, както и че практиката си никога
не е има случай на разкъсана сърдечна торбичка при поставен обезопасителен
колан. И двете вещи лица са категорични, че ударът в таблото е причинил
гръдната травма.
След като ударът в таблото е причинил гръдната травма и разкъсването
на сърдечната торбичка, а поставянето на обезопасителен колан би
предотвратило удар в арматурното табло и разкъсване на сърдечната
торбичка, съдът приема, че с поведението си пострадалият, който не е
изпълнил свое нормативно определено задължение по ЗДвП, сам се е
поставил в повишен риск и е допринесъл за настъпването на вредите. При
поставен колан би било ограничено движението на тялото му напред, при
което е получил фаталните травми. Поради това и на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД
обезщетенията следва да се намалят с 10 %. В по-голяма степен принос за
настъпването на вредите носи водачът на автомобила, който го е управлявал
със скорост несъобразена с пътните условия, която не му е позволила да
контролира превозното средство и да предотврати катастрофата.
В крайна сметка застрахователят дължи на Ж. Т. и на наследниците на
В. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 117 000 лв. При
съобразяване пределите, в които въззивникът търси защита на правата си,
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която са
присъдени обезщетения над размерите от по 120 000 лв. до присъдените по
170 000 лв.
При този изход на делото първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта за разноските и те да се определят в съответствие с приетите
от този съдебен състав за основателни размери на обезщетенията.
На процесуалния представител на ищците, който ги е представлявал
безплатно на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, застрахователят
дължи общо възнаграждение за първоинстанционното производство в размер
на 24 420 лв. с вкл. ДДС съразмерно с присъдените обезщетения.
На застрахователя на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължат сумата 14
140 лв. – разноски за първата инстанция съразмерно с отхвърлената част от
исковете, вкл. адвокатско възнаграждение с ДДС.
По сметка на Окръжен съд – Бургас за първоинстанционното
производство застрахователят дължи държавна такса в размер на 9600 лв.
Въззивникът има право на разноски за въззивното производство в
размер на 2000 лв. за платена държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 858 от 19.07.2023 г. по гр.д. № 1073/2023 г. на
Окръжен съд – Бургас в частта, с която са уважени исковете на Ж. Г. Т.
против ЗД “Б. и.” АД за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
смъртта на сина К. В. Т. вследствие ПТП от 07.10.2020 г. над размера от 120
000 лв. до размера от 170 000 лв. заедно със законната лихва от 17.11.2021 г.
до пълното изплащане, както и в частта, с която са уважени исковете на Ж.
Г. Т. и на З. В. Т., в качеството им на наследници на В. П. Т., починал на
****** г., за сума над размера от 120 000 лв. или по 60 000 лв. за всяка от тях
до размера от 170 000 лв. или по 75 000 лв. за всяка от тях, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наследодателя им от
смъртта на неговия син К. В. Т. вследствие ПТП от 07.10.2020 г., заедно със
законната лихва от 17.11.2021 г. до пълното изплащане, както и в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ж. Г. Т., ЕГН **********, от с. Бр., община
Ц., ул. Ст. № 3, със съдебен адрес: гр. София, ул. Хр. Б. № 2, полуетаж 4, офис
4 и 6, чрез адв. Н. Д., против ЗД “Б. и.” АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Дж. Б. № 87, за обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина К. В. Т. вследствие
ПТП от 07.10.2020 г. над размера от 120 000 лв. до размера от 170 000 лв.
заедно със законната лихва от 17.11.2021 г. до пълното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ж. Г. Т., ЕГН **********, от с. Бр., община
Ц., ул. Ст. № 3, и на З. В. Т., ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к. М. р. № 21,
двете със съдебен адрес: гр. София, ул. Хр. Б. № 2, полуетаж 4, офис 4 и 6,
чрез адв. Н. Д., против ЗД “Б. и.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Дж. Б. № 87, в качеството им на наследници
по закон на В. П. Т., починал на ****** г., за обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от наследодателя им в резултат на смъртта на сина му К. В.
Т. вследствие ПТП от 07.10.2020 г., над размера от 120 000 лв. или по 60 000
лв. за всяка от тях до размера от 170 000 лв. или по 75 000 лв. за всяка от тях
заедно със законната лихва от 17.11.2021 г. до пълното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД “Б. и.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Дж. Б. № 87, да заплати на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 9600 лв.
ОСЪЖДА ЗД “Б. и.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Дж. Б. № 87, да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Н. Н. Д., с адрес на кантората: гр. София,
ул. Хр. Б. № 2, полуетаж 4, офис 4 и 6, сумата 24 420 лв. (двадесет и четири
хиляди четиристотин и двадесет лева), представляваща сбор от адвокатски
възнаграждения с включен ДДС за оказаната безплатна защита и процесуално
представително на ищците Ж. Г. Т. и З. В. Т. в производството по гр.д. №
6
1073/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Ж. Г. Т., ЕГН **********, от с. Бр., община Ц., ул. Ст. № 3,
и З. В. Т., ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к. М. р. № 21, двете със съдебен
адрес: гр. София, ул. Хр. Б. № 2, полуетаж 4, офис 4 и 6, чрез адв. Н. Д., да
заплатят на ЗД “Б. и.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Дж. Б. № 87, сумата 14 140 лв. – разноски за
първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА Ж. Г. Т., ЕГН **********, от с. Бр., община Ц., ул. Ст. № 3,
и З. В. Т., ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к. М. р. № 21, двете със съдебен
адрес: гр. София, ул. Хр. Б. № 2, полуетаж 4, офис 4 и 6, чрез адв. Н. Д., да
заплатят на ЗД “Б. и.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Дж. Б. № 87, сумата 2000 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7