Решение по дело №390/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 17.01.2022 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седемнадесети септември, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                

                                                        Съдия: Евгени  Георгиев

                                    

и секретар Юлиана Шулева, разгледа гр. д. № 390/2021, докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Б.И.С.-А. следните суми:

- 8 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното ѝ обвинение в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) плюс законната лихва от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане;

- 15,00 лева разноски по делото и 782,42 лева възнаграждение за един адвокат на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Б.С.-***, ж. к. „Суха река“, ул. „**********. П.НА Р.Б.е с адрес в гр. София, бул. "Витоша" № 2.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на Б.С.-А. срещу П.НА Р.Б.за разликата над 8 000,00 лева до пълния предявен размер от 25 100,00 лева;

 

[3] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му. Ако ищцата подаде въззивна жалба, с нея тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[4] В искова молба от 12.01.2021 г. Б.С.-А. е заявила, че на 14.01.2012 г. е била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, връзка с чл. 209, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. Впоследствие е бил внесен в съда обвинителен акт за престъпление по чл. 209, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. На 15.01.2021 г. е влязла в сила присъда, с което Б.С.-А. е била призната за невиновна в извършването на престъплението, за което ú е било повдигнато обвинение.

 

[5] От повдигнатото обвинение Б.С.-А. е претърпяла неимуществени вреди за 25 100,00 лева и 2 300,00 лева имуществени вреди от адвокатско възнаграждение, заплатено по наказателното дело. Ответникът П.НА Р.Б.(Прокуратурата) не е изплатила обезщетение на Б.С.-А.. Затова тя моли съда да осъди Прокуратурата да ú заплати посочените суми плюс законната лихва от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6; уточнението, л. 49 и л. 71).

 

2. На ответника

 

[6] Прокуратурата оспорва предявените иск. Тя заявява, че:

1. оправдателната присъда не е влязла в сила;

2. ищцата не е претърпяла вреди от противоправно действие на ответника, а търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Прокуратурата моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 95-99).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

1. Обстоятелства, които съдът установява

 

[7] Не се спори, че Б.С.-А. е била родена на *** г. Тя е била спокоен и уравновесен човек (показанията на свидетеля А., л. 88-89).

 

[8] На 13.01.2012 г. Б.С.-А. е била за задържана за 24 часа (л. 31 от досъдебното производство). На следващия ден тя е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, връзка с чл. 209, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК (постановлението, л. 12). Впоследствие, на 18.10.2012 г. Прокуратурата е изменила обвинението на такова по чл. 209, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК (постановлението, л. 13-14). За това обвинение Прокуратурата е внесла обвинителен акт в съда (обвинителния акт, л. 16-19).

 

[9] Липсват доказателства спрямо Б.С.-А. да е била взета мярка за неотклонение. Затова съдът приема, че такова не е била взета.

 

[10] Съдът е оправдал Б.С.-А. по повдигнатото ѝ обвинение (присъдата на СРС, л. 8-11). Оправдателната присъда е влязла в сила на 15.01.2021 г. (решението на СГС, л. 56-70)..

 

[11] Б.С.-А. е заплатила 2 300,00 лева на адвокат, за да я защитава в наказателното производство (договорите, л. 24-25). Наказателното производство, водено срещу Б.С.-А., е било отразено в интернет сайта „News.bg“, но в публикацията Б.С.-А. е била вписана само с инициалите „Б. И.“, но не и с името ѝ (статията, л. 50).

 

[12] За наказателното производство срещу Б.С.-А. са разбрали нейни съседи, колеги, приятели и родителите ѝ. Тя и родителите ѝ са се срамували от това. Б.С.-А. е станала много сприхава, нетърпелива и малко избухлива (показанията на свидетелите Д. и А., л. 87-89).

 

[13] Б.С.-А. е заплатила: 10,00 лева държавна такса (л. 30); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 44); 2 100,00 лева за адвокат (л. 83). Прокуратурата не е направила разноски.

 

2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени

 

[14] Съдът не приема за установено, че:

- вследствие на повдигнатото обвинение срещу Б.С.-А., нейното психическо състояние се е влошило, което е наложило посещения при психолог и приемането ѝ в болница в осмия месец на бременността ѝ;

- наказателното производство срещу нея е било отразявано в телевизионни репортажи на национални медии. Съдът не приема това за установено, защото: от служебната бележка на л. 22 съдът установява, че Б.С.-А. е направила шест психологични консултации от 12.04.2018 г. до 02.07.2018 г., но не и причината за тези прегледи.

 

[15] Свидетелите Д. и А. са заявили, че Б.С.-А. е посещавала психолог и е била приета в болница в осмия месец от бременността ѝ вследствие на влошаване на психическото ѝ състояние, предизвикано от наказателното производство. Доказателствената стойност на тези показания обаче, не е достатъчна да убеди съда в това. Ето защо съдът не приема, че вследствие на наказателното производство се е влошило психическото състояние на Б.С.-А., което е наложило посещения при психолог и приемането ѝ в болница в осмия месец на бременността ѝ.

 

[16] Относно отразяването на наказателното производство в телевизионни репортажи единствените доказателства са показанията на свидетелите Д. и А.. Доказателствената им стойност не е достатъчна, за да приеме съдът, че това действително се е случило. Ето защо съдът не приема, че наказателното производство срещу Б.С.-А. е било отразявано в телевизионни репортажи.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[17] Б.С.-А. е предявила два иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Първият е за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, а вторият за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление.

 

1. По исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[18] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от Прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. Б.С.-А. да е била обвинена в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу нея;

2. тя да е била оправдана по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт.

3. Б.С.-А. да е претърпяла вреди от образуваното срещу нея наказателно производство;

4. Прокуратурата да не ѝ е заплатила обезщетение.

 

[19] Съдът установи, че на 14.01.2012 г. Б.С.-А. е била привлечена като обвиняема, а впоследствие спрямо нея Прокуратурата е внесла обвинителен акт в съда, който я е оправдал с влязла в сила присъда. От наказателното производство Б.С.-А. е претърпяла 2 300,00 лева имуществени вреди, както и притеснения и неудобства. Прокуратурата не е заплащала обезщетения на Б.С.-А..

 

[20] Налице са предпоставките за уважаването на иска за обезщетение за имуществени вреди. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на Б.С.-А. 2 300,00 лева обезщетение за имуществени вреди.

 

[21] Налице са и предпоставките за уважаването на иска за неимуществени вреди. Затова съдът следва да определи размера на обезщетението, което се дължи на Б.С.-А..

 

[22] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

- тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

- вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

- продължителността на наказателното производство (като период от време);

- вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[23] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

- има ли разгласяване чрез медиите;

- има или влошаване на здравословното състояние на увредения;

- конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата, относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

 

[24] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[1]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което:

- е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление;

- не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест;

- спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[2].

 

[25] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на наказателното производство спрямо ищеца[3]. Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата (МРЗ), съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната.

 

[26] Б.С.-А. е била привлечена като обвиняем за тежко престъпление по чл. 209, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. За него се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.

 

[27] Към момента на привличането на Б.С.-А. като обвиняем, тя е била на 25 години. Тя е била задържана за 24 часа, но спрямо нея не била вземана мярка за неотклонение. Наказателното производство срещу нея е приключило във съдебната фаза и е продължило почти девет години.

 

[28] Съдът също установи, че обвинението се е отразило на Б.С.-А.. За наказателното производство срещу Б.С.-А. са разбрали нейни съседи, колеги, приятели и родителите ѝ. Тя и родителите ѝ са се срамували от това. Б.С.-А. е станала много сприхава, нетърпелива и малко избухлива. Наказателното производство е било отразено в една електронна медия, но само с инициалите на Б.С.-А., без да са били вписани нейните имена.

 

[29] В сайта на ВКС и правно-информационната програма Сиела съдът откри три решения на ВКС, с които той е определил обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ за незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и 210 от НК. С тях ВКС е определял следните обезщетения за неимуществени вреди:

- 2 000,00 лева наказателното производство е било приключило с оправдателна присъда през 2012 г.^[4];

- 4 000,00 лева - наказателното производство е било приключило с оправдателна присъда през 2012 г.^[5];

- 8 000,00 лева - наказателното производство е било приключило с оправдателна присъда през 2013 г.^[6].

 

[30] Икономическата обстановка в страната се е подобрила съществено от 2012 г., когато е приключило наказателното производство по цитираните решения на ВКС, до 2021 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда на Б.С.-А.. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Така например МРЗ е била:

- 290,00 лева от 01.05.2012 г. до 31.12.2012 г.^[7];

- 650,000 лева от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.^[8]. Увеличението на МРЗ е било 124% (650,00-290,00/290,00х100,00).

 

[31] Като отчита всички изброени фактори и установените обстоятелства, съдът приема че 8 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Б.С.-А. вследствие на незаконното обвинение срещу нея. Прокуратурата не е ѝ е изплатила такова обезщетение. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на Б.С.-А. 8 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 25 100,00 лева.

 

2. По разноските

 

[32] Б.С.-А. търси разноски. Тя е направила такива за 15,00 лева, като е заплатила и 2 100,00 лева възнаграждение на един адвокат.

 

[33] Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска (чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ). Съдът уважава частично исковете на Б.С.-А. за 10 300,00 лева при предявен размер от 27 400,00 лева. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на Б.С.-А. 15,00 лева разноски по делото и 789,42 лева възнаграждение за един адвокат.

 

Съдия: