Номер 104807.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100502392 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Технически университет – Варна, ЕИК
********* срещу Решение № 2037 от 01.06.2020г. по гр.д. № 14636/2019г. по описа на ВРС,
51-ви състав, с което по предявени от И. Р. Р. с ЕГН ********** искове на основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е признато за незаконосъобразно и
отменено уволнението на И. Р. Р. , извършено със Заповед № 382/15.07.2019г. на ректора на
ТУ – Варна; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – помощник-
ректор на Технически университет – Варна и работодателят е осъден да заплати на И. Р. Р.
сумата от 18 209.94 лв., представляваща обезщетение за времето, през което служителят е
останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 15.07.2019г. до 15.01.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.09.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му при съществено
нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи, че в конкретния случай
дадената от районния съд правна квалификация на извършеното уволнение е неправилна,
съответно съдебната практика, на която съдът се е позовал – неприложима. Съгласно чл. 32,
ал. 1, т. 7 от ЗВО ректора назначава и освобождава помощник-ректор, който може да не е
член на академичния състав на ВУ. Изискванията, на които трябва да отговаря помощник-
ректора не са нормативно определени, а се предоставят изцяло на преценката на Ректора, в
т.ч. степен на доверие, психологическа съвместимост и пр. При това положение, изводът, че
1
хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ се прилага само когато трудовият договор е сключен
при липса на необходимото образование или квалификация на работника за изпълнение на
длъжността е несъстоятелен. Длъжността ректор е мандатна длъжност, което означава, че
при смяна на ректора биха се променили и изискванията към помощника му. При
уволнението, работодателят е квалифицирал новото изискване за образование като
основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а новото изискване за трудов стаж като основание по
чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ в условие на кумулативност. Евентуален порок за
незаконосъобразност само на едно от основанията не влече незаконосъобразност на
уволнението на другите основания, поради което оспорваното уволнение e законосъобразно.
По отношение прилагането на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ първоинстанционният съд също се е
произнесъл в нарушение на закона, като не е отчел, че към момента на уволнението
работодателят е нямал категорични доказателства и знание, че служителят страда от
„исхемична болест на сърцето“. Освен това работодателят не е бил и длъжен да събира
предварителна информация за заболяванията на уволнения съгласно правилото на чл. 1, ал.
2 от Наредбата, неприложимо в хипотеза на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. По
всички съображения, уволнението в случая, извършено на посоченото основание е
законосъобразно, а предявените искове – неоснователни. Отправил искане в тази връзка за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете бъдат
отхвърлени.
В отговор на жалбата И. Р. Р. оспорва доводите в нея и излага други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което моли да се
потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от И. Р. Р. срещу
Технически университет - Варна, представляван от Ректора В.Ц.В. съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на конститутивен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението му, извършено със Заповед
№ 1382/15.07.2019г. на ректора на университета, за незаконно и отмяна на заповедта; с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяването му на заеманата преди
уволнението длъжност „помощник ректор“; както и осъдителен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от
18 209.94 лева, след изменение в размера на иска, допуснато в п.с.з. от 18.05.2020,
представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от
15.07.2019г. до 15.01.2020г., през който е останал без работа поради уволнението, ведно със
2
законната лихва от подаване на исковата молба – 12.09.2019г. до окончателното плащане.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл:
страните са били обвързани от трудово правоотношение по силата на което от 11.02.2010г.
ищецът заемал длъжността „главен юрисконсулт“. С ДСТД от 07.07.2015г. бил преназначен
на длъжност „помощник ректор“ в отдел „Академично ръководство“, считано от същата
дата, при условията на безсрочен трудов договор. Към този момент отговарял на
изискванията за заемане на длъжността – имал две висши образования: по инженерна
специалност и по специалност „право“. През м. март 2019г. длъжността вр.и.д. ректор била
заета от В.Ц.В., като на 23.04.2019г. му е връчена длъжностна характеристика, която
доразвивала задълженията му като помощник ректор, без да променя изискванията за
заемане на длъжността. След провеждане на редовен избор през м. 06.2019г. В.В. бил избран
за ректор на университета. На 02.07.2019г. с него подписали ДСТД за заеманата от ищеца
длъжност с непроменени условия. На 15.07.2019г. на ищеца е връчена Заповед № 382, с
която ректорът прекратил трудовото му правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и
т. 11 от КТ вр. чл. 32, ал. 1, т. 7 от ЗВО. Посоченият мотив е, че ищецът не отговаря на
изискванията за заемане на длъжността – да има висше инженерно и икономическо
образование, ОКС „магистър“ и 5 години управленски и професионален опит. Уволнението
е незаконно, доколкото не са се осъществили фактите, посочени в мотивите на заповедта:
ищецът притежава две от изискуемите образования по длъжностна характеристика, връчена
му и неотменена до момента на уволнението му; изискване за минимален управленски опит
в нея липсва, а дори и да се приеме обратното то ищецът притежава такъв – от м. 06.2011г.
до уволнението му през 2018г. бил член на стопанския съвет на университета, както и член
на Ректорския съвет. Заповедта на следващо място е издадена в нарушение на чл. 8 от КТ –
посочените основания не са съставомерни, доколкото липсва настъпила промяна в
изискванията, а новият ректор вижда нежелан служител в негово лице. С посоченото
основание за уволнение се заобикаля законът, доколкото при друго основание /съкращаване
на щата/ работодателят следваше да изпълни изискването на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ –
ищецът страда от исхемична болест на сърцето и се ползва от закрилата на посочената
норма, както и да му плати обезщетение. Целейки да го отстрани от университета, ректорът
прекратил и договорът му за управление на „ТУ – Кампус Логистика“ ЕООД, капиталът на
което дружество е собствен на ТУ – Варна и върнал на длъжността М.А., който бил
управител преди него. Поради всичко изложено отправил искане за положително
произнасяне по предявените искове.
В отговор на исковата молба, ТУ – Варна оспорил исковете по основание. Признал
възникналото и съществувало между страните ТПО от 11.02.2010г. до датата на уволнението
на ищеца, както и че същият е бил член на Ректорския съвет и на Стопанския съвет към
университета. Заявил, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно и е
мотивирано от Становище на финансов контрольор от 05.07.2019г. и обективираните в него
незадоволителни икономически резултати от дейности от ресора на „помощник ректора“. С
цел повишаване ефективността на административното и финансово управление, както и
3
управлението на имуществото на ТУ, изискванията за заемане на длъжността „помощник
ректор“ са променени и допълнени със Заповед № 381/12.07.2019г. Съобразно променените
изисквания, ищецът не отговаря на изискването за образование, тъй като няма инженерно и
икономическо образование, нито 5 години управленски професионален опит в системата на
ВО, като такъв управленски опит ищецът не е придобил като член на Стопанския и
Ректорския съвет на ТУ, имащи предимно консултативни и спомагателни функции,
подпомагащи ректора при вземане на определени решения. Оспорил доводът за злоупотреба
с право, като посочил, че с Протокол № 1/26.08.2019г. от заседание на академичния съвет по
т. 15 е взето решение за закриване на 1 щ.бр. помощник-ректор, като е посочено функциите
да се изпълняват от Главния секретар на университета. Служителят заемащ длъжността
„главен секретар“ на ТУ - М.Г.А. отговарял на изискванията за заемане на длъжността
„помощник-ректор“, тъй като удовлетворявал изискването за образование и опит. Поради
всичко изложено отправил искане за постановяване на решение, с което исковете да се
отхвърлят с извод за неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства, вкл. и
тези, съдържащи се в личното трудово досие на ищеца, се установява факта на валидно
възникналото между тях трудово правоотношение, по силата на което И.Р. от 10.02.2010г.
изпълнявал длъжността „главен юрисконсулт“ за неопределено време в ТУ - Варна, а
съгласно ДС от 07.07.2015г. –длъжността „помощник ректор“. Ищецът завършил две висши
образования по специалността „Технология на машиностроенето и металорежещи машини“,
с придобита професионална квалификация „машинен инженер“ в ТУ – Варна и по
специалността „Право“, с придобита квалификация „юрист“ във ВСУ „Черноризец Храбър“,
гр. Варна. Сред документите, съдържащи се в ЛТД на работника е и Епикриза от
12.11.2011г., издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна, видно от съдържанието
на която И.Р. е изписан след болничното лечение с диагноза Исхемична болест на сърцето.
Съгласно длъжностна характеристика на длъжността „помощник ректор“, връчена на
ищеца на 07.07.2015г., сред изискванията за заемане на длъжността са притежание на висше
образование – техническо, икономическо или юридическо. В длъжностна характеристика,
връчена на ищеца на 23.04.2019г. липсва посочено изискване за образование.
Със Заповед № 381 от 12.07.2019г. на Ректора на ТУ, на основание чл. 32, ал. 1, т. 7
от ЗВО длъжностната характеристика за заемане на длъжността „помощник ректор“,
утвърдена на 23.04.2019г. е допълнена с раздел V. Изисквания за заемане на длъжността,
както следва: завършено висше инженерно и икономическо образование с ОКС магистър; да
има не по-малко от 5 години управленски професионален опит в системата на висшето
образование по въпроси, свързани с административното и финансовото управление, както и
4
с управлението на имуществото на ВУЗ. По делото липсват данни въз основа на заповедта
да е утвърдена нова длъжностна характеристика и тя да е връчена на ищеца /факта на
невръчването й не е спорен в отношенията между страните/.
На 15.07.2019г. със Заповед № 382 на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 вр. чл. 32,
ал. 1, т. 7 от ЗВО ректорът на ТУ прекратил ТПО на И. Р. Р. , поради това, че служителят не
отговаря на изискванията за заемане на длъжността, а именно: наличие на висше инженерно
и икономическо образование, ОКС „магистър“; да има не по-малко 5 години управленски
професионален опит в системата на висшето образование по въпроси, свързани с
административното и финансово управление, както и с управлението на имуществото на
ВУЗ. Заповедта е връчена на И.Р. на 15.07.2019г.
С решение по т. 1 от Протокол от ОС на „ТУ – Кампус Логистика“ ЕООД, проведено
също на 15.07.2019г., ректорът на ТУ, управителят на дружеството и главният секретар на
ТУ М.А. взели решение за освобождаване на досегашния управител И.Р., считано от
15.07.2019г. и на негово място е определен нов управител в лицето на М.Г.А., с който е
сключен нов договор за управление.
Пред ВРС е прието заключение на ССчЕ, от което се установява, че БТВ на ищеца за
месец юни 2019г. е в размер на 3034.99 лв. За периода от 15.07.2019г. – 09.12.2019г. /датата
на изготвяне на заключението/ обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ възлиза на 14 813.81
лв.
От постъпило по делото писмо с изх. № 1931-1/16.01.2020г. от НАП – Варна се
установява, че от 15.07.2020г. до датата на издаване на справката, И. Р. Р. няма регистриран
трудови договори. Липсата на такива се установява и от представените копия на трудова
книжка на ищеца в с.з. от 24.02.2020г.
В качеството на свидетел по делото е разпитан Р.Н.В., бивш ректор на ТУ
/30.06.2015г. – 13.11.2018г./, по искане на ищеца. В показанията си свидетелят установява,
че докато той бил ректор на университета, И.Р. заемал длъжността помощник ректор.
Посочил, че всяка година на университета се прави одит от Сметната палата, като одитите
са публични и по време на мандата му не е имало констатации за допуснати нарушения.
Създадените Стопански и Ректорски съвет са помощни консултативни органи, вземащи
решения след гласуване за предприемане на действия, свързани с финансовата или
стопанска дейност на университета, изпълнението на които се е възлагало на помощник-
ректора.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор,
когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или
5
професионална квалификация за изпълняваната работа, а съгласно чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ
– при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или
служителят не отговаря на тях.
Въпросите за отличителните признаци на двете основания за едностранно
прекратяване на трудовия договор от работодателя и за съотношението между тях са
разрешавани противоречиво от съдилищата, поради което са предмет на тълк.д. под
обединен № 4/2017г. на ОСГК на ВКС, по което към настоящия момент не е налице
произнасяне.
По противоречиво разрешаваните в практиката въпроси, съдебният състав на ВОС
приема, че основанието по т. 6 на чл. 328 от КТ е приложимо при настъпили промени в
професионалните и образователни изисквания за съответната работа, на които работникът
или служителят не отговаря, за да бъде прекратен трудовият договор. Работодателят може
съобразно нуждите на производствената и служебна работа, да предяви нови изисквания,
вкл. и за по-високо образование и по-висока професионална квалификация в щатното
разписание след като е сключил трудовият договор със съответния работник или служител.
В хипотезата на т. 6 липсата на необходимото образование и професионална квалификация
следхожда сключването на трудовия договор, поради повишаване на изискванията за
съответната длъжност, като работодателят не може да прекрати ТПО на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ, ако към момента на възникване на ТПО работникът или служителят не е
отговарял на въведените от него изисквания за образование или професионална
квалификация, освен ако впоследствие тези изисквания бъдат нормативно установени.
Изискванията за изпълнение на длъжността по т. 11 на чл. 328 от КТ от друга страна,
обхващат промяна на всички други професионални изисквания за изпълнение на работата -
трудов стаж, владеене на език, допълнителни знания и умения и др., без да се променя
изискването за образование и професионална квалификация. Промяната обикновено се
изразява в предвиждането на различни, допълнителни, най-често по-високи от предходните
изисквания. В тези случаи работникът може да бъде уволнен ако не отговаря на
променените нови изисквания за длъжността. Променените изисквания не следва да бъдат
произволни, а да са свързани с нуждите на работата, да са продиктувани от необходимостта
за по-ефективно и по-пълно осъществяване на предмета на дейност, на посрещането и
изпълнението на нововъзникнали задачи.
Установено е по делото, че към момента на възникване на ТПО между страните, по
силата на което ищецът заел длъжността „помощник-ректор“ на ТУ-Варна /07.07.2015г./,
същият отговарял на изискванията за образование и за заемане на длъжността, установени в
Длъжностна характеристика. Изменението в изискванията за заемане на длъжността е
прието със Заповед на ректора от 12.07.2019г. и съгласно тях за заемане на длъжността е
необходимо висше инженерно и икономическо образование, ОКС „магистър“, както и не
по-малко от 5 години управленски професионален опит в системата на висшето
образование. Следователно променените изисквания за образование, както и необходим
6
управленски опит, съставляват самостоятелни основания за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6
и т. 11 от КТ. Към момента на прекратяване на правоотношението, ищецът не е притежавал
кумулативно изискуемото икономическо образование, както и управленски професионален
опит.
В хипотеза на прекратяване на трудов договор на основание чл. 328 , ал. 1, т. 6
от КТ, решението на работодателя за промяна на изискванията за образование и
квалификация към заеманата конкретна длъжност е въпрос на целесъобразност и поради
това то не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена или
заобиколена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или е установен
дискриминационен подход. Когато в предмета на спора е въведен довод за злоупотреба с
работодателски права, съдът дължи преценка добросъвестно ли е действал работодателят
съобразно чл. 8, ал. 1 от КТ, т.е. дали изменението в изискванията за заемане на длъжността
е въведено с оглед нуждите на работата и дали работодателят действа равнопоставено по
отношение на всички заети лица, или единственото му желание е чрез законово допустими
средства да постигне една, единствена цел – прекратяване на трудовия договор с конкретен
работник или служител. Ако е релевиран довод за злоупотреба с работодателски права,
както е в случая, ищецът носи тежестта по пътя на пълно и главно доказване да обори
добросъвестността на работодателя при прекратяване на ТПО, като за да е осъществено
нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ, съдът преценява не наличен ли е обективен интерес от
промяна в изискванията за заемане на длъжността, а единствено фактите, обосноваващи
твърдението за злоупотреба с права. В съдебната практика се приема още, че презумпцията
за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 от КТ е оборена само когато по делото е установено, че
чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия
договор с конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и
нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен
служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ или
предварителната закрила по чл. 333 от КТ /в този смисъл Р № 71 от 24.07.2013г. по гр.д. №
284/2012г. на ВКС, IV ГО; Р № 345 от 06.03.2014г. по гр.д. № 3868/2013г. на ВКС, IV ГО; Р
№ 194 от 26.06.2016г. по гр.д. № 891/2016г. на ВКС, IV ГО и др./.
Доводът за злоупотреба с право в случая е обоснован с твърдения, че правото на
едностранно прекратяване на ТПО е упражнено от работодателя на обективните основания
по т. 6 и т. 11 на чл. 328 от КТ, с единствената цел да се прекрати конкретното
правоотношение с ищеца при заобикаляне на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и
заобикаляне на основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, с оглед
последвалото съкращаване на щата, при което не само следва да се зачете закрилата на
работника, но и следва да се заплати обезщетение на работника, както и проявен
дискриминационен подход при промяна в изискванията за заемане на длъжността.
За да се произнесе на тази плоскост, съдът съобрази следното: променените
изисквания за образование не са обективирани от работодателя в нова длъжностна
7
характеристика за заемане на длъжността „помощник-ректор“, утвърдена към момента на
прекратяване на правоотношението на въззиваемия. По признание на ответника от друга
страна, с Решение на Академичния съвет по Протокол № 1/26.08.2019г. е предприета
промяна в административната структура за управление на ТУ-Варна, в т.ч. извършено
съкращаване на щатната бройка „помощник-ректор“, като е прието функциите да се
изпълняват от главния секретар на университета. Следователно, промяната в изискванията
за образование и квалификация и в управленския опит за заемане на длъжността помощник-
ректор, премахната от щатното разписание на университет месец след прекратяване на ТПО
на ищеца, е продиктувана единствено от желанието на ръководството да прекрати
конкретното правоотношение с ищеца. Упражняването на правото по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т.
11 от КТ, непосредствено последвано от извършено съкращаване на щатната бройка за
заеманата от ищеца длъжност, е израз именно на заобикаляне на закона и конкретно на
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Промяната на изискванията за заемане на длъжност,
която работодателят премахва непосредствено след въведените нови изисквания за
образование и опит, поради това е израз на произволно и на превратно упражняване на
работодателстка власт.
В последната разпоредба е предвидена предварителна закрила при уволнение за
работниците и служителите, които страдат от определени болести, изчерпателно изброени в
Наредба № 5/20.02.1987г. на МЗ за болестите, при които работниците, боледуващи от тях,
имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ – в приложното поле на тази закрила са
включени и основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 11 от КТ /в случай, че
служителят бе уволнен на основание съкращаване на щата, то същият би се ползвал от
закрилата на чл. 333 от КТ/. Органът, който дава разрешението в този случай е съответната
областна инспекция по труда. Преди да поиска разрешение за уволнението от Инспекцията
по труда работодателят е длъжен да поиска и мнението на ТЕЛК относно здравословното
състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който страда от заболяване
по посочената наредба – чл. 333, ал. 2 от КТ.
Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ има обективен характер и важи винаги, когато
работникът страда от заболяване по Наредба № 5/20.02.1987г. на МЗ за болестите, при които
работниците имат особена закрила. Задължение на работодателя е да извърши преценка за
наличие на предварителната закрила, като събере информация за работниците и
служителите, които смята да уволни, като липсва легално вменено задължение на работника
или служителя да уведомява работодателя си предварително за наличните болести, а
обективният характер на закрилата се изключва само в случай, че работникът съзнателно
укрие съществуващо заболяване по наредбата. За прилагане на закрилата е достатъчно към
момента на връчването на заповедта за уволнение работникът или служителят обективно да
страда от заболяване по цитираната наредба, независимо дали работодателят е знаел за това.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ
работодателят следва да поиска разрешение от Инспекцията по труда преди уволнение само
в три случая – когато е налице частична ликвидация на предприятието, при съкращаване в
8
щата и при спиране на работа за повече от 30 дни. Препращането в чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ
към Наредба № 5/20.02.1987 г. на МЗ за болестите, при които работниците, боледуващи от
тях, имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, е само по отношение на болестите,
при наличието на които работодателят е длъжен да изиска съответното разрешение от
Инспекцията по труда, респ. и мнение на ТЕЛК в определените от закона случаи, но не и за
случаите, при които се ползва закрила при уволнение.
Установено е в конкретния случай от представените по делото медицински
документи, че ищецът страда от исхемична болест на сърцето, болест по чл. 1, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 5/1987г. на МЗ, при която работниците са обект на особена закрила.
Следователно, за да бъде законно уволнението му е необходимо преди да му бъде връчена
заповедта за уволнение работодателят да е получил разрешение от Инспекцията по труда,
както и да е поискал мнението на ТЕЛК. Такова разрешение на Инспекцията по труда
липсва, поради което само на това основание уволнението се явява незаконно и следва да се
отмени. Неоснователен е и доводът, че работодателят не е бил уведомен за заболяването на
ищеца, доколкото епикризита, установяваща поставената през 2011г. диагноза на И.Р. е част
от документацията в ЛТД на служителя, представено по делото от самия работодател.
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
основателен и следва да бъде уважен, като уволнението бъде признато за незаконно и
отменено.
С оглед основателността на главния иск и безсрочния трудов договор между
страните, следва да се уважи и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
предишната работа.
Фактът, че в шестмесечния срок след уволнението работникът не е работил по друго
трудово правоотношение от друга страна, е установен с писмени доказателства по делото, а
размерът на обезщетението – със заключение на вещо лице. За периода от 15.07.2019г. до
15.01.2020г. дължимото обезщетение с оглед БТВ за м. юни 2019г. възлиза на сумата от
18209.94 лв. Искът за обезщетение следва да бъде уважен в предявения размер, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат, поради което
решението е правилно и законосъобразно и не страда от визираните в жалбите пороци.
Същото следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на поискани разноски.
Доказаният размер на реализираните от страната разноски под формата на платено
възнаграждение на адвокат възлиза на сумата от 1680 лв. В този размер, отговорността за
разноски следва да се възложи в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
9
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2037 от 01.06.2020г. по гр.д. № 14636/2019г. по описа
на ВРС, 51-ви състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Технически университет – Варна, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. Р. с ЕГН ********** сумата от 1680 /хиляда
шестстотин и осемдесет/ лева, представляваща реализирани съдебно деловодни разноски
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от 12.10.2020г., на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл.
280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10