МОТИВИ към присъда по НЧХД №319 по описа за 2018 година на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247
ал.1 т.2 от НПК-по депозирана частна тъжба от
на Ф.А.М. с ЕГН:**********,*** против И.М. А.с ЕГН:**********,***,с
обвинение в това,че на 10.09.2018г.около
**.20часа,в с.С.,общ.К.,в съучастие като съизвършител
с подсъдимия Г.И.М.,му причинил лека телесна повреда,изразяваща се в ****-престъпление
по чл.130 ал.1 от НК във вр.чл.20 ал.2 от НК ,както и
срещу Г.И.М. с ЕГН:**********,*** обвинение
в това,че на 10.09.2018г.около **.20часа,в
с.С.,общ.К.,в съучастие като съизвършител с
подсъдимия И.М. А.му причинил лека телесна повреда,изразяваща се в ***-престъпление
по чл.130 ал.1 от НК във вр.чл.20 ал.2 от НК.
За съвместно разглеждане в наказателното
производство бяха приети и предявените от частния тъжител срещу всеки от
подсъдимите граждански искове в размер на по 2000.00лв./главница/-обезщетение
за причинените им с извършеното престъпление неимуществени вреди,ведно със
законната лихва върху главницата,начиная от деня на деликта -10.09.2018г.до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание частният тъжител се
явява лично и с повереника си адв.А.А.-ШАК.Поддържа изцяло предявените срещу подсъдимите
обвинения,както и гражданските искове.
Подсъдимите се явяват лично и със
договорния си защитник-адв.Г.С.-ШАК.Оспорват
обвиненията,както и предявените граждански искове –по основание и по размер.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Частният тъжител Ф.М. и подсъдимите И.А. и
Г. М.са съселяни.Живеят в с.С.,общ.К.,обл.Ш. и се
познават добре помежду си.Подсъдимите съответно са баща и син.
Не се оспорва ,че в резултат на възникнал
помежду им конфликт но 01.09.2018 година по повод на застреляно
куче,собственост на подсъдимите,докато те двамата са били на гурбет в чужбина,***
на първия подсъдим и сестра на втория –свидетелката Е.И.М.отишла да се разправя
в дома на тъжителя,тъй като според нея,изстрелите от пушка проехтяли
от неговия двор.Изстрели от пушка /три пъти/,били чути и от свидетелите А.Ю.А.и
Т. А. Ч./съседи по имот на тъжителя/.А.твърди,че
след тях тя чула кучето много да лае.Не знае кой е стрелял.
От показанията на св.Е.М.,М. Ш.Р.и Г.С./*** на тъжителя/се установи,че след
проехтяване на въпросните изстрели,които според М. дошли от ясака
на тъжителя,тя веднага отишла до дома им ,като на двора видяла тъжителят ,***та
му и Р./ловеца/,които се черпели на
двора.Видяла пушка.Без да влиза в дома им,запитала М. Р. той ли е ударил
тяхното куче,при което той,в *** състояние,отговорил,че не е .След това
тъжителят М. се качил на оградата и й направил забележка какво прави в техния
дом,а ***та му ,по нейни показания й
заявила „какво право имаш да крещиш на моя гост на моята ограда?“След което М.си
тръгнала.
Няколко дни след това,твърди ***та на
тъжителя,една вечер,около 22 часа И. се обадил по мобилния телефон на *** й
,който бил включен на високоговорител и тя лично чула,че подсъдимият псува мъжа
й,като му казал „*** “,при което свидетелката взела телефона от *** им казала
на подсъдимия И. да не ги притесняват.
На 10.09.2018г.вечерта,като се прибрали от
Р.,около **.00-**.30часа, С. изпратила *** си на магазина да напазарува,тъй
като на следващия ден тя щяла да ходи в чужбина.След 5-10 минути той й звъннал
по телефона,казвайки й,че И. и Г. са го пребили.Самият инцидент между тъжителя
и двамата подсъдими е бил възприет от свидетеля Н. Ф. К.,който твърди,че след **.00
часа ,докато вървял по улицата в с.С.,пред магазина към детската градина,чул
мъжки гласове.Без да се спира изобщо ,видял,че Ф.,Г. и И. се
бият.По-точно,видял,че И. ударил Ф.,Г. също го ударил.Ф. бил прав,а Г. и И. го
удряли с юмрук върху тялото.Единият май му държал ***.Не видял дали Ф. е удрял
някой от двамата.Свидетелят не предприел нищо и не взел участие в този
конфликт.
Когато след два дни видял Ф.,той имал ****.Той
го попитал какво е станало и Ф. му отговорил,че заради това,че убил някакво
куче.
В пряка връзка с показанията на този
свидетел относно механизма на твърдяното причиняване на причинени увреждания по
частния тъжител на посочения в тъжбата ден,час и час,са и показанията на св-С.Предупредена за наказателна отговорност по чл.290 от НК,тя твърди,че след позвъняването от *** й,тръгнала да излиза от тях,за да
потърси обяснение от подсъдимите за случилото се,като излизайки,срещнала
тъжителя,който се прибирал у тях.Той си държал лицето ,устната му била подута
тя се паникьосала.Не разговаряли много и тъй като тя била ядосана,излязла на
улицата,където не видяла никой,а оттам се отправила към дома на двамата
подсъдими.Казала „** И.,защо направихте това нещо,защо не дойдохте първо да
попитате да ви разкажа“,при което подсъдимият И. я изгонил,псувал както
нея,така и *** й и казал повече да не минават по улицата.
Като се прибрала у тях, С.видяла,че лицето
на *** й било видимо подуто,устната също,по тялото имало малко синини,казвал,че
го боли кръста.За самата ситуация й обяснил,че първо срещу него идвал Г.,отзад И.
го ударил странично по лицето,а Г. през това време му държал ръцете./както сочи
и свидетелят-очевидец/.И двамата са го удряли-първо И. по лицето,а Г. по гърба
с юмруци./след последващо уточнение на зададен й
въпрос/.
След това,св.С.сигнализирала .органите на
полицията и в дома им били посетени от полицейските служители Л.Р.Й. и Д.Д.-***.Разпитан като свидетел по делото,Й. твърди,че по
сигнал на ОДЧ са посетили дома на тъжителя и той им е разказал,че по пътя за
магазина е бил .пресрещнат от
подсъдимите/чийто дом също посетили,но намерили само бащата,който не
отрекъл участието си в случката,което прави и в обясненията си,дадени пред
съда,отричайки участието на *** си/,,обърнали му якето и го били. Самият
тъжител бил ударен в областта на ***.Според свидетеля Д.,тъжителят бил леко превъзбуден,имал ***.
От приложената по делото полицейска
преписка се установява,че на участниците в скандала са съставени протоколи за
предупреждения,снети са им писмени сведения.
По-скоро като защитна версия съдът намира
обясненията на подсъдимият И.А.,а и доколкото същите противоречат на писмените
сведения ,дадени от *** му Г. М.пред органите на РУ –гр.К. на 02.10.2018г./л.51
по делото/,а също и на показанията на свидетеля Н. К..Според подсъдимия И.А.,
частният тъжител Ф. се движел пред
него,а той на 10-15 метра след него. В един момент тъжителят се върнал назад и посегнал да го удари,при което
А. се предпазил,като клекнал,а синът му се намирал в съседна уличка и виждайки
това дошъл при тях и хванал Ф. за ръцете да не го удря,при което Ф. паднал сам
на земята на една страна.
Подсъдимият Г.М. отказа да даде обяснения
пред съда.
На
11.09.2018г.,частният тъжител Ф.М. е бил прегледан от съдебен лекар д.р В.В. ,за което е издадено съдебно-медицинско удостоверение
№251/2018г./на л.5/Видно от същото е ,че по данни на пострадалия,на
10.09.2018г.около **.00часа,пред магазин в селото двама познати мъже са му
нанесли удари с юмруци по ***** .Не е падал на земята /което твърдение се
подкрепя от показанията на св.К./.Съдебният лекар е констатирал множество ****,които
подробно са описани.Установил е също *****.Множествени ****.
По делото беше назначена
съдебно-медицинска експертиза със задачи,вещото лице,след като се запознае с
доказателствата по делото,даде заключение на следните въпроси:
1/Какви травматични увреждания са били
причинени на частния тъжител Ф.А.М. на посочената в частната тъжба дата
-10.09.2018г.,в резултат на действията ,извършени от подсъдимите И. М.А. и Г.И.
М.по предмета на обвинението?, 2/Какъв е характерът на нанесената на частния
тъжител телесна повреда,според медико-биологичните показатели на
нараняванията?, 3/Какъв е механизмът на възникване на визираните в
представените медицински документи наранявания?4/ Възможно ли е описаните
увреждания да бъдат получени по време и начин,съобщени от него ?, 5/Какъв е
необходимият период за пълно отзвучаване на оплакванията му?
От заключението на вещото лице д-р Д.А.Д.
,което съдът цени с пълно доверие като добросъвестно,безпристрастно,всеобхватно
и компетентно изготвено се установява,че от представената по делото медицинска
документация се установява,че на 10.09.2018г.Ф.А.М. е получил множество ***************************************.
Описаните травматични увреждания са в
резултат на множество удари с или върху твърди ,тъпи предмети,реализирани в
областта на *****,респективно по начин,отразен в приложената тъжба по делото.
В своята съвкупност са обусловили чувство
на *******.
Травматичните увреждания от този вид
отзвучават в рамките на 2-3 седмици.
Във връзка с причинените на тъжителя
травматични увреждания и периода на тяхното отзвучаване,съдът съобрази
показанията на св.С. която признава,че
няколко часа след побоя над *** й,той отново отишъл до магазина да пазарува, а
през следващите дни е ходил на работа в бригадите по ***,където работел като ****.Движел
се,но бил зле след този побой,****,даже пред полицая ****.
Свидетелят М. Р.,с чиито деца учели в града
и отишли на родителска среща една седмица след въпросния инцидент твърди,че
тъжителят не можел да се качва по стъпалата,казвал,че го боли навсякъде,под
окото му било синьо.Хората в селото говорели,че Г. и И. са били Ф..
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
От гласните доказателства по делото
/показанията на свидетелите Н. К.,Г.С.,отчасти показанията на подсъдимия И.А.,съдебно-медицинското
удостоверение,издадено от д-р В. В., писмените сведения ,дадени от *** му Г. М.пред
органите на РУ –гр.К./ съдът прие за установено по безспорен начин,че на
посочената в тъжбата дата и място в с.С.,обл.Ш.
,подсъдимите И.М. А.и Г.И.М. ,след нанесени удари с ръце/юмруци/в областта на *****,са
му причинили редица травматични увреждания,сред които : ***************************************************************************.
Доколкото обвинението срещу тях е за
причинени телесни увреждания ,изразяващи се в съчетана травма в областта на
ръцете,съдът и не са налице предпоставките,визирани в чл.288 ал.1 т.2 от НПК,обвързан в рамките на предмета на обвинението,съдът прие за установено по
несъмнен начин,че двамата подсъдими ,при условията на съизвършителство
,чрез действията си са причинили крайния съставомерен
резултат,причинявайки на частния тъжител лека телесна повреда,изразяваща се в ***-престъпление
по чл.130 ал.1 от НК във вр.чл.20 ал.2 от НК.
От обективна страна –съставомерния
вредоносен резултат ,се доказва по несъмнен начин от заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,според която,в своята
съвкупност,причинените на тъжителя травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание.
От субективна страна,престъплението е
извършено от подсъдимите при наличие на общност на умисъла,като същите са били
водени от чувството за мъст и саморазправа по повод на убитото дни по-рано
тяхно куче/изключая ексцеса с оглед отдалечевността на конкретното събитие/,авторството на
което деяние те са предположили ,че е на тъжителят или на неговия гост М. Р.Всеки
от двамата подсъдими е взел участие в изпълнителното деяние на извършеното
престъпление,нанасяйки удари на пострадалия,като по-активен,видно от
показанията на свидетеля-очевидец е бил бащата И. А.,като в резултат на общата
им задружна дейност ,на пострадалия е причинена лека телесна повреда.Всеки от
тях носи отговорност за фактически нанесената телесна повреда ,независимо как
са си разпределили участието ,като за техния умисъл се съди по обективните
действия,чрез които са причинили престъпния резултат.
От начина на извършване на отделните
действия по нанасяне на удари върху тъжителя,съдът прие за установено,че в
съзнанието на всеки от подсъдимите е била формирана представата за елементите
на деянието ,включваща връзката между извършените от тях действия и крайния
вредоносен резултат ,към който те са се стремяли.Двамата
съизвършители носят заедно отговорност за настъпилото
увреждане,без значение кой конкретен удар или действие е допринесло за крайния
изход/в случая в ***/
За въпросното инкриминирано деяние
,съответната санкционна норма на чл.130 ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване
от свобода до две години или пробация“.
Отчитайки
от една страна,че подсъдимите са пълнолетни, за извършеното от тях умишлено
престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“до три години, с него
не са причинени съставомерни имуществени
вреди,подлежащи на репариране, подсъдимите не са осъждани /Г. М.е реабилитиран
по право/,не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК,поради което съдът счете,че са налице всички кумулативно изискуеми се
предпоставки,визирани в чл.78а от НК и след като ги призна за виновни в
извършване на престъплението по чл.130 ал.1 от НК и отчитайки по-голямата
агресия при нанасяне на удари по пострадалия от страна на подсъдимия И. М., ги свободи
от наказателна отговорност,налагайки им на основание чл.78а от НК
административно наказание „глоба“,съответно в размер на 1 500.00лв./хиляда и петстотин лева/-на подсъдимия И.М. А.и
глоба в размер на 1 200.00лв./хиляда
и двеста лева/-на подсъдимия Г.И.М..
Като определи тези по размер наказания на
всеки от двамата подсъдими,отчитайки смекчаващите/младата възраст на подсъдимия
Г.М.,липсата на данни за други техни общественоопасни
прояви/ и отегчаващите вината им обстоятелства/липсата на самокритичност към
извършеното деяние/ и подхождайки диферинцирано към
всеки от тях,съдът счете,че при така определените наказания биха били постигнати целите на генералната и
индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
Доколкото с извършеното престъпление по
чл.130 ал.1 от НК,подсъдимите са причинили на частния тъжител и граждански ищец
болки,страдания,уплаха,дискомфорт,,съобразно правилата на справедливостта и
добрите нрави,съдът осъди всеки от подсъдимите да му заплати обезщетение за
причинените неимуществени вреди в размер на 1000.00лв./хиляда лева-главница/,ведно със законната лихва върху нея,начиная от датата на увреждането 10.09.2018г.до
окончателното изплащане.
Като завишен и неоснователен ,съдът намери гражданските искове срещу двамата
подсъдими в останалата им част,за разликата над уважената част до пълния размер
от 2 000.00лв.главница,ведно със законната лихва върху нея и го отхвърли.
С
оглед изхода на делото,на основание чл.189 от НПК в тежест на подсъдимите бяха вменени направените по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
Мотивите са изготвени на **.06.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: